Най-старият български град или нека си премерим регионалните комплекси

[1951]

Днес си скролвам из Фейса и светия алгоритъм реши, че е много важно да видя следното заглавие - Пловдив не е по-стар от София: Археологически доказано. Сега, дали там на място са говорили в този стил или е някаква журналистическа интерпретация - нямам идея.

На този фон, заглавията от типа "Пловдив - най-старият град в Европа/Балканите/България" и да са понамалели, продължават заяжданията в стил - по-стари сме от София. Чат-пат се появяват и разни срамежливи опити от страна на Варна, Стара Загора, Несебър и тн., да се пишат и те много, много стари.

На мен лично не ми е известно някой да е подходил към темата академично, но ако някъде, някой е писал на темата, ще се радвам да го прочета.

Скромният ми принос към темата би бил да изясним, как мерим въпросната "старост". Това, което се пробутва сега покрай Слатинското неолитно селище е несъстоятелно - някой, някога е живял в очертанията на съвременния град, значи градът е толкова стар. В Слатина са живели до към 6500 г. пр. н. е., а село Слатина, което най-вероятно е от Късното средновековие, става част от София през 1938 г.

Трябва да се гледа, според мен, непрекъснатото обитаване на района на съвременния град. София е обитавана без прекъсване в последните около 1100 години. Колкото до Пловдив, чел съм нещо от Stan, което навеждаше на мисълта, че градът е изоставен около аваро-славянските нашествия в началото на VII век и остава необитаван доста дълго време. Ако му се занимава да сподели отново, ще съм благодарен.

Ако излезе, че има дълго прекъсване и при Пловдив, май основният заподозрян за най-дълго обитаван град у нас става Несебър.

[Thorn]

Античната Сердика едва ли е била тотално безлюдна. Пауталия не е била.

[Stan]

Днес си скролвам из Фейса и светия алгоритъм реши, че е много важно да видя следното заглавие - Пловдив не е по-стар от София: Археологически доказано. Сега, дали там на място са говорили в този стил или е някаква журналистическа интерпретация - нямам идея.

На този фон, заглавията от типа "Пловдив - най-старият град в Европа/Балканите/България" и да са понамалели, продължават заяжданията в стил - по-стари сме от София. Чат-пат се появяват и разни срамежливи опити от страна на Варна, Стара Загора, Несебър и тн., да се пишат и те много, много стари.

На мен лично не ми е известно някой да е подходил към темата академично, но ако някъде, някой е писал на темата, ще се радвам да го прочета.

Скромният ми принос към темата би бил да изясним, как мерим въпросната "старост". Това, което се пробутва сега покрай Слатинското неолитно селище е несъстоятелно - някой, някога е живял в очертанията на съвременния град, значи градът е толкова стар. В Слатина са живели до към 6500 г. пр. н. е., а село Слатина, което най-вероятно е от Късното средновековие, става част от София през 1938 г.

Трябва да се гледа, според мен, непрекъснатото обитаване на района на съвременния град. София е обитавана без прекъсване в последните около 1100 години. Колкото до Пловдив, чел съм нещо от Stan, което навеждаше на мисълта, че градът е изоставен около аваро-славянските нашествия в началото на VII век и остава необитаван доста дълго време. Ако му се занимава да сподели отново, ще съм благодарен.

Ако излезе, че има дълго прекъсване и при Пловдив, май основният заподозрян за най-дълго обитаван град у нас става Несебър.

Това с най-стария град в България, освен всичко друго показва и непознаване на елементарна фактология. В България има известни около 600 праисторически селищни могили. Това, означава, че приблизитено толкова градове, градчета и села могат да претендират за най-стари. Обаче освен селищни могили има и плоски селища, които вече са хиляди. В равнините райони е много трудно е да с намери село или град в землището на който да няма праисторическо селище. Поне едно.
Прав си - какво общо има обекта в бившето село Слатина с историята на град София? Че той е на 4 км от Сердика. Под жълтите павета има някаква пра история, но тя е мизерия. Както казах, такива праисторически обекти има под път и над път.
Идентична е картината в Пловдив - в дн. град има две селищни могили, като и двете се казват Яса тепе. И двете са на около 2 км от античния Филипопол и двете са в землищата на бивши села - Гаганица и Лаута. Има ги в турски регистри от 16 в. именно като села. В рамките на античния и средновековен Филипопол единствено на Небет тепе има праистория и подобно на София е мизерия. След някоя друга година, както върви новото стротелство с. Златитрап ще стане част от Пловдив и тогава вече ще има не две, а три селищни могили.

Наистина, ако трябва да се прави класация на най-стари градове в България, то трябва да се гледат единствено тези по брега на Черно море, създадени като древногръцки колонии. Това, че някъде някога си имало обитаване, нищо незначи. Навсякъде е пълно с обекти. Ако следваме тази логика, то най-старият град е Девня, тъй като до квартал Повеляново има следи от мезолита.

Коклото за "най-стар в Европа". Това вече е отвъд здравия разум. Едва ли в дн. Атина, която е 4 пъти по-голяма от София, за Пловдив да не говорим, няма нито един праисторически обект. А за дн. Истамбул, чиято европейска част е просто огрома, да не роворим.

Това са тъпи и жалки компексарщини, но за съжаление далеч не единствените. А, най-тъпото е че на територията на дн. България има наистина много инересни обекти от всички периоди и от научна и от туристическа гледна точка, включително и коментираните Сердика и Филипопол и разположените около тях праисторически и не е не нужно да се преекспонират и говорят глупости. Между другото Слатина е най-интересна с откритите следи от канибализъм, ама това странно защо се пропуска.

[Stan]

Античната Сердика едва ли е била тотално безлюдна. Пауталия не е била.

Нещо конкретно като доказателство за обитаване между 615 и 800 г. Ама конкретно.

[Thorn]

За Сердика или Пауталия?

[Stan]

За Сердика или Пауталия?

И за двата.

[1951]

За Сердика или Пауталия?

И за двата.

След голямото земетресение (или земетресения), които удрят яко Сердика в края на VI или самото начало на VII век има някакво първобитно обитаване на руините. Безразборно са строени съборетини с подръчни материали, които са имали някакви неугледни пещи. Няма занаяти, няма монети, няма нищо съществено. На око някои ги пишат VII век, други IX век. Сигурно обитаване имаме X век и нататък, датирано включително от монети.

За мен, това че някакви пастири (примерно) са се подслонявали сред руините, не значи че Сердика продължава да се обитава в качеството си на град.

Ето тук във видеото Снежана Горянова обяснява:

[D3loFF]

Днес си скролвам из Фейса и светия алгоритъм реши, че е много важно да видя следното заглавие - Пловдив не е по-стар от София: Археологически доказано.

Малко офф-топик, но интересна история по горния цитат:

Имало едно време една компания. Тази компания притежавала социална платформа, която известно време била много успешна, но полека лека, както с всичко друго почнала да позастарява. С течение на годините се напълнила с всевъзможни хора, които се възползвали от платформата по всякакви начини, за да си генерират доход без да спазват каквито и да било морални, че дори и легални правила за маркетинг и реклама.

Един ден собствениците на позастаряващата социална платформа решили да започнат благороден проект. Изчистване на всички или поне на повечето от експлоатиращите платформата с неправомерен маркетинг и реклама елементи, понеже те коствали много пари на компанията, както и заедно с това разваляли реномето ѝ и подвеждали хората в нея. Проектът бил кръстен с името на граблива птица и бил много хубава идея.

Но докато течал проектът част от собствениците на компанията и техните съветници осъзнали, че когато изчистят въпросните елементи от платформата наравно с тях ще изчезне и изкуствено генерираното участие на хората на обща база. Така въпреки, че ще спестят средства от изгонването на неправомерните елементи причиняващи им неудобство, ще загубят много от намаленото участие на хората, тъй като няма да има вече какво да ги провокира или да им привлича вниманието.

Така собствениците се събрали, обсъдили този риск, наговорили се и решили - по време на проекта, тайно, без знанието дори на голяма част от работещите по него, ще вмъкнат код, който така ще промени алгоритъма, че да представя на хората в платформата основно провокативни и/или негативни статии, за да изкара реакция от тях. По този начин те ще продължат да вземат участие и платформата ще печели от това.

Казали и направили... но информация изтекла и тяхната уговорка не останала тайна за света, макар и да се опитали да скрият станалото.
Останалото, както виждаме, е история.

[Thorn]

За Сердика или Пауталия?

И за двата.

Пауталия https://thornforum.net/viewtopic.php?p=5826#p5826

Сердика https://thornforum.net/viewtopic.php?p=6798#p6798

[Stan]

За Сердика или Пауталия?

И за двата.

Пауталия https://thornforum.net/viewtopic.php?p=5826#p5826

Сердика https://thornforum.net/viewtopic.php?p=6798#p6798

Питах за конкретни данни, не тоя казал, ония казал, най-вероятно, може би и т.н.Мислих, че някой е публикувал нещо, което съм пропуснал. Примерно поне една колиба, за която да каже - тази от средата на 7 до средата на 8 в. щото в не се откри това и това и т.н.

[Thorn]

В книгата за Кюстендил има данни, споменават се обекти и находки, но не е някаква пълноценна публикация.

[Stan]

В книгата за Кюстендил има данни, споменават се обекти и находки, но не е някаква пълноценна публикация.

Тъй като тая книга не съм я гледал, ще се въздържа от коментар.

Иначе в нея Кюстендил на колко години го изкарват - 6 000,; 7 000?

[Thorn]

Не си я купих. Беше 70 лв., точно в момента не ми се даваха. Четох само главата, която ми беше интересна - за ранното средновековие. Имам я някъде снимана. Ако желаеш,обади се в музея, говори с автора.


Между другото, вчера си купих дисертацията на Андрей Аладжов "Византийският град и българите" VII-IX век по археологически данни. Не съм я още прочел, само я започнах (поддържа тезата, че силистра и Царевец са функционирали към идването на Аспарух), но ти вероятно сия чел. какво ти е мнението?

[Stan]

Между другото, вчера си купих дисертацията на Андрей Аладжов "Византийският град и българите" VII-IX век по археологически данни. Не съм я още прочел, само я започнах (поддържа тезата, че силистра и Царевец са функционирали към идването на Аспарух), но ти вероятно сия чел. какво ти е мнението?

Силистра - на базата на едно съкровище с монети, които за които първоначално се приемало. ч че са на Константин IV, в последствие се оказа, че са от края на 6 в.

Царевец - предполагам също заради една монета на Константин IV, която обаче се оказва някаква мистика, така и не се появява
За края на живота на Царевец - статията на К. Дочев
https://www.museumvt.com/uploads/editio ... imized.pdf

[Thorn]

Благодаря за линка. Но докато за Царевец аргументитети са ясни - поне в статията въобщене се споменава за монета на Константин IV, то за Силистра не схващам. Как така монети на същия се оказват от 6-ти век? Погрешно идентифицирани? Нумизматиката на периода не е ли доста изчерпателно проучена? И специално за силистра, ГеоргиАтанасов мисля че си поддържа тезата, че при идването на Аспарух там е имало римляни.

[Thorn]

В навечерието на установяването на хан Аспарух (665-700/701г.) по Долен Дунав в края на VІІ в., обаче, живот е регистриран единствено в Дуросторум, Новиодунум, Истрия, и може би в Калатис и Одесос, където се откриват изолирани византийски монети от втората половина на VІІ в. (Mănucu-Adameştesnu 1991, 299-303; Oberländer-Târnoveanu 1995, 158-159; Chiriac 1995, 133-135; Атанасов 1996, 3-4; Лазаренко 1998-1999, 150-166; Атанасов 2001, 185-187; Торбатов 2002, 191-192; Ангелова 2003б, 245).
https://jordansilistra.blogspot.com/202 ... st_10.html

[Thorn]

В Силистра има и някакъв печат император Констанс. Не ми излизат гръцките букви, но виж тук на 90 страница печат №2 https://elar.urfu.ru/bitstream/10995/37 ... -40-07.pdf

[Stan]

В Силистра има и някакъв печат император Констанс. Не ми излизат гръцките букви, но виж тук на 90 страница печат №2 https://elar.urfu.ru/bitstream/10995/37 ... -40-07.pdf

Константин 4 - виж годините. Следователно печатът може да свързан с похода през 680 г., както и след завладяването на районът от българите.

Проблемът с този печат е че е в Румъния, т.е. е намерен преди 1940 г. Вероятно в колекцията Папахаджи, която е някакъв сбирщайн и един Господ знае кое е от град Силистра, кое от района на Силистра и кое от другаде.
В същата колекция има и монети от 7в., сечени след 615 г. които уж били от Силистра. Няма логика преди 1940 г. при изкопи за основи, кладенци и кенефи да са намирани такива монети, последния половин век, при археологически разкопки - не. Явно, "от Силистра" в тази колекция трябва да се приема много критично. Не бива да се забравя и шовинизма, който тогава е тресял румънците и желанието им да докажат че районът никога не бил български.

[1951]

В навечерието на установяването на хан Аспарух (665-700/701г.) по Долен Дунав в края на VІІ в., обаче, живот е регистриран единствено в Дуросторум, Новиодунум, Истрия, и може би в Калатис и Одесос...

Има логика в поддръжката на тези пунктове, ако искаш да имаш поглед към това, което става по някогашния лимес и искаш да имаш възможност да поддържаш военна операция в района. Точно, както става през 680 г.

В светлината на нашата тема е друго по-интересно - считаме ли това обитаване за продължаване на градския живот или просто някогашният град е вече просто военна база (вероятно доста скромна)?

[Stan]

В навечерието на установяването на хан Аспарух (665-700/701г.) по Долен Дунав в края на VІІ в., обаче, живот е регистриран единствено в Дуросторум, Новиодунум, Истрия, и може би в Калатис и Одесос...

Има логика в поддръжката на тези пунктове, ако искаш да имаш поглед към това, което става по някогашния лимес и искаш да имаш възможност да поддържаш военна операция в района. Точно, както става през 680 г.

В светлината на нашата тема е друго по-интересно - считаме ли това обитаване за продължаване на градския живот или просто някогашният град е вече просто военна база (вероятно доста скромна)?

Че логика има - има. Въпросът обаче е дали е имало възможност. Във войната през 680 г. тези крепости остсъстват, просто няма данни за тях. Факта, че българите са гонили бягащите ромеи до "така наречената Варна" означава, че не е имало функциониращи крепости, вкоито ромеите да се укрият. Включително и Одесос.