Thorn написа: ↑31 Мар 2025, 19:14
sarkel написа: ↑25 Мар 2025, 18:20
Като имате предвид далечни връзки, имайте предвид епохата. Това е петото хилядолетие, даже не е третото. И като говорите за египетските кервани между Червено море и Нил, камо ли за "канала на фараоните", то те са в далечното бъдеще. В Египет по това време живеят примитивни неолитни земеделци, които с нищо особено не се отличават, даже не е ясно дали познават металите. В находките на Бадарийската култура има някакви медни мъниста и игли, но тя и като цяло е по-късна от Варна.
Доколкото въобще е имало търговия на далечни разстояния, а такава е имало, поне що се отнася медни изделия, ценни мидени черупки, лазурит и обсидиан, то тя по-скоро се осъществяла с дълга верига от посредници, а не с някой, който се е вдигнал на хиляда километра с чувал мидени черупки и торба медни брадвички.
И ако ще търсим някакви морски асоциации, то трябва Варна да се сравни примерно с културата Cardial ware, която изглежда се е разпространявала по-море. Има ли установени такива връзки?
Кардиалната керамика е доста по-ранна от Варна, като цяло се свързва с неолитизацията. Освен това Варна е направо миниатюрна като територия на разпространение в сравнение с нея.
Ето една картинка
Виж какво пише тука:
https://www.academia.edu/771433/%D0%A1% ... n_Russian_
В раздел 6.1. Че паметниците на културата Хаманджия
общоприето се отнасят към културния кръг на керамиката импресо (другото име на cardial ware).
А Хаманджия е пряката предшественица на Варна, Варна е един вид късна Хаманджия.
Не я бах чувал тази теория на Берчу. Интересна е, но не знам доколко е актуална. Със сигурност не е общоприета, поне не и в нашата историография. Ето какво смята Х. Тодорова по въпроса:
"Добруджа е една от най-късно неолитизираните територии на Бал-
канския полуостров не само поради спецификата на природо-географ-
ските данни, но и поради факта на относителната си географска изо-
лираност. Производящата икономика тук се появява едва в началото
на късния неолит, c отсядането на тази територия на носителите на
културата Хаманджия I, фаза Блатница — Головица (рис. 127). Въпро-
сът за генезиса на културата Хаманджия бе многократно дискутиран в
литературата105, без да се стигне до убедително решение, защото за нея
се съдеше по керамиката от развитите ѝ етапи. Едва след откриване на
първата и фаза, което постигнаха Т. Димов и П. Хашоти106 независи-
мо един от друг, стана ясно, че културата Хаманджия е най-източното
звено на Долнодунавския късноеолитен комплекс и се е формирала
едновременно c формирането на целия комплекс.
Културата преминава през четири фази на развитие, първите две
от които се отнасят към късния неолит. В първата и фаза (БКН—
А) още могат да се открият отделни ретардиращи финалнонеолитни
елементи, като quasi въжести дръжки и др., но общата типология
на фазата е вече определено къснонеолитна. Тя се характеризира c
паници c широк фуниевидно оформен перваз, биконични съдове, ци-
линдрични чаши, вазовидни биконични форми c ниска шийка, укра-
сени c набодени ленти, и др. Богато орнаментирана c фини канелюри
и набождания е черната, фино изработена керамика. Срещат се съдо-
ве c високи шийки и високи капаци c набоден орнамент.
Керамиката от ранната фаза на култура Хаманджия позволява да
бъдат проследени преки контакти c културата Боян — Болентинеану
(рис. 74: 1—3; 75:2) от Мунтения107.
За втората фаза на културата Хаманджия (БКН—В) хронологи-
чески определяща е типологията на керамиката c врязаната украса,
която се среща главно върху питоси и делви. Тя е почти идентична c
тази на фазата Протосава на културата Усое (Усое II) и е разпростра-
нена главно в Южна Добруджа, което е закономерно. Регистрирани
са контакти и c културата Боян — Джулещи (Мунтения), по-ясно из-
разени от своя страна в Северна Добруджа."
Не съм наясно, какви са точно аргументите в археологически план за връзки с кардиалната керамика, например твърди ли се, че има импресо с миди (такива примери не са ми е известни). Иначе само набодената украса е много характерна за Хаманджия, но също и като цяло за средния и някои фази на късния неолит на доста места в България.
Съгласен съм обаче, че Хаманджия е "странна" и необичайна култура, която изпъква на фона на стандартното за епохата от вътрешността на страната.
