Теория на Дейвид Райх, за произхода на хомо сапиенс, изложена от Светослав Стамов

[Thorn]

Според схемата на Д. Райх, F се отделя от неандерталско-денисовската линия преди около 800–700 хил. години, а преди около 300–200 хил. години допринася с приблизително 80% от генетичното потекло на по-късните африкански популации и с 3–7% от генетичното потекло на неандерталците.
S1. Възможна еволюционна новост, свързана с FOXP2 или със сродни механизми, възникнала във F преди разделянето на линията. Във F възникват промени в прецизността или гъвкавостта на придобитото чрез учене поведение: организирането на двигателните последователности при вокализация, слухово-моторното учене, вниманието към индивидите, демонстриращи дадено умение, и времето, в което се проявява пластичността в хода на развитието. Регулацията на FOXP2 е само един от многото кандидати - наред с неговите регулатори, неговите мишени и други гени с функции в нервната система. При това „подобрение“ не означава непременно по-висока експресия; то може да означава различна експресия в определени клетки или през определени периоди на развитието. По-надеждното предаване на многоетапни процедури, коригирането на грешки и координацията на свой ред влияят върху технологиите и социалната организация. Експанзията на ранния HS произтича от този кръг на взаимодействия, а не от единична мутация; не е необходимо това да е първата поява на езика - възможно е да представлява само надграждане на вече съществуваща система. Предсказание: ако вариантите от F са запазили предимството си след смесването с E, при неандерталците делът на потеклото от F в тези локуси би трябвало да е значително над средните за целия геном 3–7%. Това подлежи на проверка и призовавам такава проверка да бъде направена; засега то не е установено за FOXP2.
S2. Принос от B. Какво може да обясни този принос зависи от момента, в който е настъпил. Ако е настъпил след разделянето на F (S2a), той обяснява по-късни промени, специфични за африканските популации, но не и общата експанзия. Ако е настъпил преди разделянето (S2b), би могъл да задвижи експанзията, но тогава благоприятният генетичен материал от B би трябвало да се открива и при неандерталците. Ако е предаден чрез по-късен контакт между клоновете (S2c), това изисква допълнително събитие на предаване на генетичен материал.
S3. Комбиниран сценарий. F осигурява основния генетичен фон на FOXP2; B допринася с варианти на други места в генома - например регулатори, взаимодействащи с регулаторни последователности, произхождащи от F, или гени със синаптични функции, действащи независимо от FOXP2. След това рекомбинацията и селекцията създават комбинации, липсващи и в двете изходни популации. Това е предложен възможен механизъм, а не установено събитие. S1 съответства на общата експанзия, а S2/S3 - на последващото раздалечаване; двата типа механизми могат да действат последователно.
Какви изводи позволяват данните за FOXP2. Двете аминокиселинни замени в белтъка се срещат и при денисовците, следователно предхождат отделянето на F и принадлежат към по-древна унаследена основа; по-късна регулаторна промяна остава възможна. Описаният от Hubisz и съавт. участък близо до FOXP2, интрогресирал от човешката в неандерталската линия, се намира извън екзон 7, а запазването на такъв участък само по себе си не показва селекция или ефект върху речта. Не е необходимо една и съща функционална мишена да стои зад запазването на този участък и зад интрогресионната „пустиня“ около FOXP2 при днешните хора. Пониженият дял на интрогресираното потекло може да отразява селекция върху генетично свързани участъци, участието на няколко гена или взаимодействия с генома на приемащата популация, а границите на „пустинята“ варират според използвания метод. Cousins, Scally и Durbin установяват селекция срещу потеклото от B в близост до функционални последователности, но сред гените с повишен дял на потекло от B са свръхпредставени тези, свързани с невронната адхезия и синаптичното предаване. Това е насочващ резултат от функционалната анотация, а не доказателство. Те също така класифицират FOXP2 като локус с нисък дял на потекло, получено при смесването, което е аргумент срещу B като донор на основния локус, без да изключва малък принос. Селекцията срещу потеклото от B не означава, че B е имала по-ниски когнитивни способности: даден алел може да бъде вреден единствено поради неблагоприятното си взаимодействие с преобладаващия генетичен фон. Следователно обоснованият извод е умерен: регионът заслужава изследване за функционално значими различия. По-силното твърдение - че алел, подобряващ речта, е бил запазен при неандерталците, докато по-слабо ефективната му алтернатива впоследствие е била отстранена чрез селекция при sapiens - изисква доказателства, с които не разполагаме.
Експерименти за предаване на умения. Morgan и съавт. установяват, че обучението, особено словесното, подобрява предаването на уменията за олдувайската техника за обработка на камък; по-ранен експеримент с техниката Левалоа не установява предимство на словесното обучение. Това дава основания механизмът да бъде изследван; то не превръща левалоазкия отщеп в маркер за реч или за определен генотип.
Лице и развитие. Те не създават противоречие. Сестринските линии могат да се раздалечат по отношение на развитието след отделянето си, а ретракцията на лицето при съвременния човек включва различно разпределение на костообразуването и костната резорбция, а не съкратена неандерталска траектория на развитие. Кандидатните механизми (BAZ1B и невралният гребен; NFIX, SOX9, ACAN, COL2A1, XYLT1) не са отнесени към конкретен донор и без фосили или геноми от B не можем да ѝ припишем ювенилен лицев фенотип. Находките от Джебел Ирхуд, с относително съвременно лице и архаична мозъчна кутия отпреди около 315 хил. години, показват, че тези белези са се съчетавали като мозайка.
Съществува аналогия с птиците, която е валидна в тесен смисъл. Намаляването на експресията на FoxP2 в невронната верига за усвояване на песента при зебровата амадина нарушава имитацията на обучаващата птица. Това показва, че FoxP2 играе роля във вокализацията, придобита чрез учене.


<iframe src="https://www.facebook.com/plugins/post.p ... &width=500" width="500" height="799" style="border:none;overflow:hidden" scrolling="no" frameborder="0" allowfullscreen="true" allow="autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share"></iframe>

[Thorn]

Накратко - живяла си някога, преди няколкостотин хиляди години една популация, някъде около Червено море. От коя страна на Червено море, не е ясно. Може и от азиатската. Райх я нарича хомо сапиенс, но според мен като се има предвид, че хомо сапиенси сме ние, а "оригиналният" е бил различен, т . е. липсвали са му ония 20% загадъчни архаици, коректно е да различаваме неговата популация от нашата. Примерно да го наричаме архаичен сапиенс или прото сапиенс или прото сапиенс, неандерталец и денисовец /прото СНД/. Та тази популация са предци и на сапиенсите, и на неандерталците и на денисовците. Които обаче са смесили с по архаични видове. Неандерталците в европа няма с кого друг, освен с хайделбергците, денисовците като нищо може и с еректусите в Азия, виж в палеолит нюс има една такава новина, а непосредствено нашите предци са се смесили с някаква неясна архаична популация вероятно в Африка, от която са получили около 20% от гените си. За последвалия генетичен карамбол, най добре си прочетете внимателно писаното от Стамов и естествено от Райх.

[Tantin]

Дисклеймър: постингът е по- дълбоки води, отколкото един ФБ постинг следва да бъде и вероятно изисква маниакален фокус, за да бъде абсорбиран от неспециалист. На схемите F обозначава ранния Homo sapiens (HS), разширяващ своя ареал; E - местната европейска архаична популация; B - дълбоко дивергиралата африканска архаична популация.
Новата концептуална рамка на Дейвид Райх и възникването на езика и речта при нашия вид: няколко необичайни следствия от новия му модел за човешкото разселване
Според схемата на Д. Райх, F се отделя от неандерталско-денисовската линия преди около 800–700 хил. години, а преди около 300–200 хил. години допринася с приблизително 80% от генетичното потекло на по-късните африкански популации и с 3–7% от генетичното потекло на неандерталците.

- Дисклеймъра на Стамов е много интересен. Това с "маниакалния фокус". Смея да призная че Стамов най-вероятно е прав в този си дисклеймър, иначе казано твърдение, предупреждение, предварително уведомление.
Дори обаче и с маниакална прецизност и внимание да подходите - то най-вероятно е пак да не разберете идеята на Райх, а дори и да я разберете - може да не е това дето е имал предвид самия Райх или това което е превел за нас и синтезирал Стамов. Съмнявам се дали и самия Райх е на 100% съгласен сам със себе си и изложената от него теза или хипотеза. Предполагам че в рамките на 6 месеца до 1 година Райх вече ще е коригирал и преправил хипотезата си, може изцяло да я отхвърли и да излезе с нова подобна. Тези предположения са си все още до голяма степен предположения и хипотези. Макар и да са обосновани с данни и анализи - то това не са единствените модели. Продължават хората да усъвършенстват моделите и софтуера и с всеки нов архаичен човек, с всички нови данни дето се добавят съответно и моделите се усъвършенстват.

[D3loFF]

Съмнявам се дали и самия Райх е на 100% съгласен сам със себе си и изложената от него теза или хипотеза. Предполагам че в рамките на 6 месеца до 1 година Райх вече ще е коригирал и преправил хипотезата си, може изцяло да я отхвърли и да излезе с нова подобна.

Е, ако един учен сам се съмнява в себе си, то това е добре - поне показва някакъв обективизъм, ако не друго. Истинските учени са тези които се нагаждат спрямо новите неща, а не седят на старото до припадък. Какво беше - адаптивността не е само еволюционна характеристика, тя важи в пълна степен и в социалните среди.

[Tantin]

https://www.biorxiv.org/content/10.6489 ... 1.711219v2

Ето го и казаното от Райх, вероятно вече сте го видяли.