Thorn написа: ↑18 Яну 2026, 06:49
Върти ми се в главата, че след като беше опустошил аула на Крум, предполагаемо Плиска, Никифор беше тръгнал към Сердика. И евентуално май имаше някаква хипотеза, че не са му разнали заготовката за чаша във Върбишкия проход, а примерно в Искърското дефиле.
Имали някъде официално изказана такава хипотеза, или на мен ми идват мъгляви спомени от някакви древни обсъждания, даже и не помня в кой форум?
Нямам много време, а темата е интересна
С две думи, фиксацията върху Върбишкия проход е от Златарски, който просто го нарочва, като отхвърля всичко писано преди него. А именно, Шкорпиловци смятат, че е Котленския проход, заради местни предания за изклания 16 000 гърци, барабар с царя си. Карел Шкорпил, обаче по-късно има и теория, че боят е станал в Ришката котловина и/или Ришкия проход.
Прочее, Иречек е първият, който посочва Върбишкия проход, но по спомен, без съществена аргументация.
Но хората са ограничени от изворите, с които са разполагали и на които са се доверявали - основно Теофан. Там нещата са накратко такива - след взимането на българската столица Крум укрепява входовете и изходите на страната, Никифор се паникьоства, шматка се някъде два дни и през нощта на третия ден Крум и компания нападат византийския стан и Никифор приключва по най-жалкия начин. Лафовете "иди си с мир" и "криле да ни поникнат..." са все от там.
Ако четеш Теофан, няма много, което насочва на това, че битката е била в проход. Българите явно нападат ромейския стан през нощта.
В интерес на истината, ако четеш и други извори, излиза че византийците са изклани в лагера си. Георги Монах, който до голяма степен повтаря, но по-съкратено, теофановия разказ, директно каза, че българите нападнали императорската шатра. От житието на Йоаникий излиза, че византийците останали в района на крумовата столица (или направо в нея) и били разгромени там. Зонара, макар и бая късен, пак говори за нападения на византийския лагер през нощта, като добавя, че нямало охрана, защото се смятало, че българите били отчаяни и явно неспособни на последваща съпротива.
Разбира се, през 1936 г. Дуйчев публикува превода на Анонимния ватикански разказ, и историята за Върбишкия проход съвсем увисва. Посветен изцяло на фаталния никифоров поход, той се смята за по-достоверен извор. Така ли е, не е ли така - аз не съм човекът, който да дава оценки. Факт е обаче, че за ромеите гибелта на император в бой е било голям шок. Не се е било случвало от Валент, което са си почти пет века.
От разказа излиза, че решаващият брой е станал на петнадесетия ден от започването на кампанията и няколко (неизвестно колко) дни след напускането на крумовата столица. Ясно е написано, че „Прочее, като не мислил скоро да излезе от тук, той
преминал през средата на България, желаейки да стигне до Сердика", което значи че се е движел в западна посока, най-най-вероятно северно от Стара планина.
Лично за мен е интересно, че Анонимният разказ не противоречи фундаментално на останалите извори - българите нападат византийския стан, който е бил доста разпилян и дезорганизиран, като директно ударили императорската шатра. Явно се е разчуло за гибелта на Никифор и ромеите започват някакво паническо бягство.
Та, разбира се, че ромеите не са нощували в самия проход, а част от бягащите са заклещени в някакъв проход/теснина.
Колкото до Искърското дефиле - далеч е. Оттам до Плиска са към 300 km.
.