avtohton.org написа: ↑03 Окт 2024, 19:13
* За кой университет говориш? Според каквото проверих - лъжеш.
Пробвай с Великотърновския. В някои университети е във Философския факултет в други във Философско-историческия.
avtohton.org написа: ↑03 Окт 2024, 19:13
* Културният антрополог Стамов твърди, че е учил в университета Duke в САЩ, където обучението е доста скъпо за българските стандарти, особено когато нашият антрополог е бил в по-младежка възраст. Не вярвам да е бил играч по баскетбол, за да получи стипендия, така че няма да се учудя, ако там не е учил.
* Културният антрополог Стамов
твърди, че е учил, а не че е завършил. Т.е. може да е учил 1-2 семестъра, да е разбрал, че само сурови ДНК данни къща не хранят, и да се е преориентирал към школата на живота.
Именно, че нищо не знаеш, а си само интернет герой, който предполага някакви неща, които трябва да му подкрепят автохтонната идеолгия. Стамов не го знам къде е учил и къде е специализирал, но е сигурно, че когато са го взимали на работа в БАН са му прочели дипломите и специализациите и са ги приели. Лесно е да оплюеш някой твърдейки че е лъжец и че няма образование, по-трудно е да докажеш думите си.
avtohton.org написа: ↑03 Окт 2024, 19:13
* От
същия скрийншот се вижда, че Стамов е неграмотен на английски език, а от фейсбук страницата му се вижда, че е неграмотен и на български. Което навежда на мисълта, че писането на материал с помощта на изкуствен интелект за него ще е добре дошло.
Ако търсиш грамотност във фейсбука значи трябва да обявиш 100% от хората за неграмотни. Английския от друга страна не е ясно кога стана критерий за умствен капацитет и възможности??! Явно трябва преди всяко друго образовение хората да минават по едно висше английска филология и чак тогава да учат друго. Изглежда като си решил да очерниш някой методите са неограничени. Може да провериш дали няма черно под ноктите и да го изтъкнеш като аргумент срещу нечистоплътността му, и от там като цяло за това че е некачествен човек, който никой не трябва да чете.
avtohton.org написа: ↑03 Окт 2024, 19:13
Твърденията, че авторите не са чели статията си, се основават на следните факти:
* Твърдят, че ползвали QPAdm за да установят произхода ни, но никъде не са ползвали QPAdm за съвременни българи.
* Пишат “the Protobulgarians might have been at least partially derived from the Sarmatian population that migrated to the Balkans (results reported in fig. 6).” Във fig. 6 няма резултати.
* Твърдят, че резултати от метода F3 има на фигура 12. Но фигура 12 в pdf-a няма.
* Пишат, че са ползвали PCA във fig. 11, но PCA графики няма, fig. 11 също няма.
* Пишат: The early Bulgarian samples from the 9th-12th centuries AD showed a high degree of genetic continuity with the Sarmatian samples from the 5th century AD Pannonia, suggesting that the Protobulgarians might have been at least partially derived from the Sarmatian population that migrated to the Balkans (results reported in fig. 6). The early Bulgarian samples also showed a significant Slavic component, ranging from 20% to 40%, indicating that the Protobulgarians intermixed with the local Slavic population that inhabited the region (Results reported in fig. 7).
Fig. 7 няма никакви проби от България, там не се виждат никакви проценти “славянски компоненти”.
Ако не съм прав,
ето ти линк към статията, прочети я (ще ти връча сребърен медал, защото ще си вторият човек, който я е чел) и ми покажи къде греша.
Манипулаторските простотии с това, че ще съм вторят който я бил чел статията си ги задръж за теб. Явно културата ти на общуване е доста ниска. Както обикновено при автохтонците и по принцип при псевдоучените.
Иначе по звездичките.
Първо, статията е за произхода на прабългарите, не на съвременните българи, така, че нормално е да не дават изследвания на съвременни българи. Съвременните българи са популистка тема не за историците, а за обикновения човек, който иска да се изкара с колкото се може по-велики предци. Затова и автохтонците ги интересуват съвременните българи, а не прабългарите. Щом в съвременните българи има балкански гени значи Адам е оплодил Ева именно тук на Балканите и се е получило българо-тракче, или ако питаме макетата - антично македонче. А събитията и мешането през средновековието нямат никакво значение.
Второ, в текста “the Protobulgarians might have been at least partially derived from the Sarmatian population that migrated to the Balkans (results reported in fig. 6).” очевадно е объркан номера на фигурата. От текста и от наличните фигури става ясно, че правилният номер е или 8 или 10, на които е показана описаната близост на съответните панонски сармати и средновековните българи.
Трето, фигури 11 и 12 явно съществуват и са описани в списъка с фигурите, но не са качени в пдф файла. В началото на статията са указани страници 61-90, а последната страница е 89, което означава, че страница 90 липсва. Който иска да я прочете ще намери пълния сборник и ще види какво има там. Обичайно авторите, които публикуват книги и статии в списания, от които имат доходи не качват целите материали в нета, така че първо да се продатат нещата на хартия. И имат пълното право на това.
Четвърто, по въпроса със славяните явно заключението е направено на база панонските сармати, които са излезли близки до средновековните българи. На фиг.7 няма проби от България, но пък ги има панонските сармати, които могат да се сравняват с черняховските проби.
Тоест, извода е, че статията си е добра, като заключенията в нея подкрепят по много добър начин някои неща от археологията и евентуалното славяноезичие на прабългарите още през 7 век.
Друг е въпросът, че явно не всеки може да чете такива научни статии от сборници. Много добра препоръка в тази насока е човек да прочете малко инструкции по академично четене и писане, тъй като научните статии си имат специфики. Примерно подходящо ще е "Учебно-методическо ръководство по академично четене и писане" от УНСС. Също така полезно ще е човек и да напише някоя статия и книга, и да ги издаде, че да види какъв е процеса на издаване, и на колко места в този процес могат да се объркат нещата. Особено това се отнася до номерацията на изображенията, до разположението на изображенията, и други подробности. В днешно време издателите имат срокове да спазват и понякога някои неща се претупват. А авторите често разчитат на коректорите и редакторите да им оправят и коригират текста, но последните не винаги успяват да се справят.
