sir написа: ↑19 Апр 2022, 15:30
Thorn написа: ↑19 Апр 2022, 02:31
И изобщо, извън центровете в Североизточна България, на мен археологията за ПБЦ ми е крайно мътна. Трудно си представям София и Видин например през 10 век, а според изворите те са силни крепости и очевидно градове. При това София е получила крепостта си наготово, римската такава, но доколкото си спомням, Бонония е малко градче. Василий II на него ли е правил епичната си обсада през 1003 година?
За най-общ поглед върху археологията на ПБЦ, по-конкретно на строителството и укрепителното дело:
Рашев - Старобългарски укрепления на Долния Дунав /VII - XI в./
Деян Рабовянов - Извънстоличните каменни крепости на Първото българско царство (IX - началото на XI в.)
Дисертацията на Рабовянов, издадена като книга е качена в Academia.edu - името му се изписва в търсачката като Deyan Rabovyanov
The Provincial Stone Fortresses of the First Bulgarian Empire (9th-beginning of the 11th c.) (in Bulgarian with English resume-variant before final edition)
Малко отклонение - Д. Рабовянов се занимава и с късносредновековно оръжие, така, че любителите на тази тема, ще намерат интересни неща, качени в профила му.
Да, това са двете основни обобщаващи изследвания.
Обобщение, с възжможни пропуски и грешки, тъй като съм ги чел преди години - До 10 в. българите общо взето не обичат крепостите. Българските земи са пълни с късноантични крепости, които до 19 - 20 в. са били много добре запазени (за сравнение вижте какво представлява днес гр. Хисар, чиито стени са пострадали последните 200 години заради вадене на тухли). Българите не ги преизползват. Укрепления, доколкото има са валове и дървени палисади. Това са както дълги линейни съоръжения, като валовете в Добруджа, Бесарабия, Влашката равнина, трите вала в дн. СЗ България, тези по Стара планина и Еркесията, така и укрепени лагери, разположени било по тях, било самостоянелно. Каменните крепости (огромната част са камъни споени с кал и доста съмнителна ефективност) се появяват в края на 9 - началото на 10 в., като следствие от унгарските нашествия. Аз бих добавил и като следствие от това, че Симеон е живиял в Константинопол, и е бил обсебен от Византия и я имитира на местна почва. Относно дата на масовата поява на каменните крепости в СИ България, мисля, че Д. Рабовянов имаше някаква разлика спрямо Рашев, но в момента ме мързи да търся, а и нямам време, но така или иначе, в общи линии нещата са такива. Става въпрос за около 30 крепости в дн. СИ България, някои от които са проучени в голяма степен и публикувани:
- Цар Асен
- Руйно - Атанасов, Г. Крепостите до с. Руйно, Силистренско или селищна агломерация без аналог през Х век (Les forteresses à Ruyno, region de Silistra, ou agglomérations inégalées au Xe siècle.). – В. България в световното културна наследство. Шумен, 2014, с. 551-580. - качена е в Academia.edu името на търсачката се изписва - Georgi Atanasov
- Скала - Валери Йотов, Георги Атанасов - Скала. Крепост от Х-XI век до с. Кладенци, Тервелско. С. 1998
- Одърци -
https://knizhen-pazar.net/products/book ... si-tom-1-2
- Хума -
https://bazar.bg/obiava-33351947/starob ... t-stanilov
- Дуранкулак -
https://knizhen-pazar.net/sold_products ... ulak-tom-1
За тези крепости, може да се приеме с цялата условност, че са нещо като градчета. Те са разположени по пътищата, укрепени са, макар и с доста келяви стени, имат църква - в тази от с. Скала даже има открита белоглинена рисувана керамична украса и така да се каже, чисто визуално се отличават от околните села. Разбира се застроени са с няколко десетки полуземлянки.
При руското нашествие на киевския княз Светослав (да няма обидени
) пейзажът се променя коренно. Неукрепените селища в огромната си част са изоставени. Изоставени са и много от крепостите. Например за тази от Дуранкулак е установено, че не е опожарена, а хората са избягали, като са отнесли със себе си цялото си имущество, вкл. и хромелните камъни. Населението, което бяга се концентрира в Плиска, Преслав, Дръстър и част от споменатите по-горе крепости като Скала и Одърци. Демек, населението на тези провициални крепости, като Скала и Одърци, както и цяла серия такива по брега на Дунав, значително се увеличава. Повторното завладяване на района от ромеите през 1001 г. не променя картината, а напротив, тези крепости все повече започват да мязат на градчета в пълния смисъл на думата, но през 30-те години на 11 в. идват печенегите и зануляват всичко. Голямата част от тях са унищожени.
sir написа: ↑19 Апр 2022, 15:30
Дисертацията на Рабовянов е интересна, там се коментират и някои от въпросите, които дискутираме тук. Специално за Бонония не съм чел особено, понеже ми е леко встрани от интересите, но ето например какво е цитирано в дисертацията (мнение на един от изследователите на обекта):
В. Вълов счита, че през ІХ-Х в. Видин е бил голям и развит град, за което са свидетелство намерените в него керамика и монети от периода. Колко голям и развит и доколко "град" е бил Видин, не се наемам да коментирам.
Това на В. Вълов са общи приказки, ако не ме лъже паметта, от Видин до момента няма нищо публикувано от Първото Българско царство.Не казвам че няма, но наистина е безпредметно да се коментира към настоящия момент какво е представлявал.
