Урбанизацията в Първата българска държава

[Thorn]

И ми е малко трудно да разбера в какво се състои спора? Защото нарекох хазарския каганат урбанизиран? Той очевидно не е кой знае колко урбанизиран по критериите на развитите общества на териториите на бившите антични империи. Но има и описания, има и археология. Урбанизиран е поне в сравнение с Кубратова България. Защото, поне на териториите, които традиционно се свързват с нея няма нито споменавания за градове, нито археологически останки поне на крепости от типа на Саркел. Поправи ме ако греша.

[1951]

За разпространяването на властта на Византия около Ниш през 8 век е интересно. Откъде идват сведенията?

Чел съм някога, беше някаква англоезична история на Византия. Тогава ми направи впечатление, че почти паралелно с опитите на Константин V да ликвидира България върви и умиротворяване на славяните, които обитавали териториите на днешна Сърбия, Македония и Гърция.

Единственото, което сега намерих набързо е тази карта от уикито, която показва Византия през 800 г.


https://upload.wikimedia.org/wikipedia/ ... AURIAN.png

[1951]

...но доколкото си спомням, Бонония е малко градче. Василий II на него ли е правил епичната си обсада през 1003 година?

Бонония в никакъв случай не е градче, а е бил един от най-големите римски градове по долното течение на Дунав. Всъщност, почнаха да я разкриват по-добре в последните години. Ето тук едно видео от миналата година:



А в този репортаж говорят, че крепостните стени заграждали 200 декара:

https://www.standartnews.com/regionalni ... 48791.html

А ето тук има планове на Бонония:

https://www.academia.edu/33286691/GEOPH ... RTER_VIDIN

[sir]

И изобщо, извън центровете в Североизточна България, на мен археологията за ПБЦ ми е крайно мътна. Трудно си представям София и Видин например през 10 век, а според изворите те са силни крепости и очевидно градове. При това София е получила крепостта си наготово, римската такава, но доколкото си спомням, Бонония е малко градче. Василий II на него ли е правил епичната си обсада през 1003 година?

За най-общ поглед върху археологията на ПБЦ, по-конкретно на строителството и укрепителното дело:
Рашев - Старобългарски укрепления на Долния Дунав /VII - XI в./
Деян Рабовянов - Извънстоличните каменни крепости на Първото българско царство (IX - началото на XI в.)

По въпроса с хазарските градове:
В.С. Флёров - "Города" и "замки" Хазарского каганата: Археологическая реальность

Дисертацията на Рабовянов е интересна, там се коментират и някои от въпросите, които дискутираме тук. Специално за Бонония не съм чел особено, понеже ми е леко встрани от интересите, но ето например какво е цитирано в дисертацията (мнение на един от изследователите на обекта): В. Вълов счита, че през ІХ-Х в. Видин е бил голям и развит град, за което са свидетелство намерените в него керамика и монети от периода. Колко голям и развит и доколко "град" е бил Видин, не се наемам да коментирам.

[sir]

И ми е малко трудно да разбера в какво се състои спора? Защото нарекох хазарския каганат урбанизиран? Той очевидно не е кой знае колко урбанизиран по критериите на развитите общества на териториите на бившите антични империи. Но има и описания, има и археология. Урбанизиран е поне в сравнение с Кубратова България. Защото, поне на териториите, които традиционно се свързват с нея няма нито споменавания за градове, нито археологически останки поне на крепости от типа на Саркел. Поправи ме ако греша.

Няма спор, има спокойно обсъждане на исторически и околоисторически теми.

За Кубратова България ще цитирам същия този Фльоров (удебеляването - мое):

Сложнее обстоит дело с Великой Болгарией в Приазовье и на Нижнем Дону. Поселенческие праболгарские памятники, будь то кочевья или стационарные поселения дохазарского времени, практически не изучены. Кроме того, надо иметь в виду, что праболгары застали на месте старое позднесарматское оседлое население, которое далеко не всё было втянуто в Великое переселение народов. В целом же археология Старой Великой Болгарии — тема, требующая отдельного рассмотрения.

Оставям настрана въпросите къде точно следва да я търсим тази Кубратова България, кога точно е управлявал Кубрат, къде се намират и какво въобще представляват по това време хазарите и т.н., които не са за тук и които сме ги предъвквали сто пъти вече. Отчитам обаче, че е съвсем нормално Хазарският каганат да е далеч по-добре проучен и да има много повече изворови данни за него - все пак става въпрос за около три века съществуване. Срещу това стои едно ефимерно квазидържавно образувание, което не преживява смъртта на лидера си и за което имаме съвсем откъслечни данни от три-четири източника.

p.s. Кафевия текст сега го видях. Само една вметка за Самосделка. Тя се намира на един хвърлей от този новия "Итил", на 50-тина километра по права линия. Каква Волжка България, нейната територия е на 1000 километра на север.

[Thorn]

Корреспондент «Татар-информ» побеседовала с руководителем экспедиции, старшим научным сотрудником Астраханского музея-заповедника Дамиром Соловьевым о значимости находки.
...
Копали Самосдельское городище (в селе Самосделка – прим. Ред.), его называли Итилем, но там материалы были совершенно иные – это городище Волжской Булгарии, и там не было хазарских классических материалов.

Подробнее: https://www.tatar-inform.ru/news/ucenye ... il-5836852

На фоне хорошо выделяющегося компонента импортной керамики — хорезмийской, закавказской, ширванской, — абсолютное большинство гончарной посуды из слоев X—XII вв. составляет посуда булгарского производства - сделанная булгарскими мастерами непосредственно на месте. Столь значительные масштабы керамического производства позволяют говорить о тесных связях Самосдельского городища с Волжской Булгарией в XI—XII веках. Город, разросшийся и ставший более благоустроенным к XI веку, как это видно из результатов раскопок, предположительно соотносится с торговым городом Саксином, о котором упоминает средневековый путешественник, купец и писатель Абу Хамид ал-Гарнати, называя его городом гузов. Он сообщает, что в городе Саксин (Саджсин) «существует сорок племен гузов, каждое из которых обладает собственным эмиром. У них большие жилища; в каждом жилище громадная палатка, вмещающая сотню человек и укрытая войлоком». Тот же ал-Гарнати упоминает среди населения города ещё и булгар, сувар, хазар (вероятно, остатки населения, сохранившегося со времен Хазарского каганата). Причем, каждое из этих племен имело свою соборную мечеть и свой квартал. Кроме того, путушественник упоминает о «тысячах» купцов из Магриба и из других стран, которых он видел в Саксине, что говорит о значительных торговых связях Саксина и об их интенсивности. По материалам раскопок на городище видно, что именно огузский и булгарский компоненты составляли основу населения Самосдельского городища XI—XIII веков, что делает ещё более вероятной локализацию Саксина именно на месте Самосдельского городища. Город являлся центром транзитной торговли, что демонстрируется широкой географией находок из культурных слоёв XI—XIII веков. Находки с Самосдельского городища подтверждают мнение С. П. Толстова о комплексном земледельческо-скотоводческо-рыболовецком хозяйстве полуоседлых огузов. Булгары Самосдельского городища, видимо, выполняли роль поставщиков ремесленных товаров и организаторов торговли. Даже если город, как пишет ал-Гарнати, находился под политическим господством огузов, то значение булгарской материальной культуры было весьма велико.

https://mo.astrobl.ru/samosdelskijselso ... orodishche

[sir]

Да, де, прочетох го това за Самосделка. Проблемът е, че за този обект са писали и много други, които са далеч по-наясно от тези тук, и никъде не съм виждал някой да го определя като "городище Волжской Булгарии". И причината е прозаична - то седи там на същото място, както и Бараний Бугор, сиреч в делтата на Волга, при това на запад-югозапад, т.е. предполагаемо навътре в територията на каганата. Никаква Волжка България няма намесена тук, това е от ясно по-ясно. Глупости са това, както е безаналогова глупост и подзаглавието на тази татарска статия - че Волжка България била приела исляма от хазарите. Хайде спирам по този въпрос.

[Thorn]

Подзаглавието - на съвестта на подозаглавяващия. Свързването на мястото с Волжска Булгария - на съвестта на ръководител на археологическа експедиция. Дали в някакъв момент ВБ е владеела устието на Волга е интересен въпрос, но не за тази тема. Същественото е, че материалите в Самосделка са постхазарски, затова отпада.

Чета Флоров, интересен е, ясно откъдеса инсипирирани твърденията ти, но не съм го дочел, утре или други ден ще се опитам да коментирам. Само да отбележа, че той не отрича наличието на замаделски поселения и укрепления, а спори дали те могат да са градове.

[sir]

Подзаглавието - на съвестта на подозаглавяващия. Свързването на мястото с Волжска Булгария - на съвестта на ръководител на археологическа експедиция. Дали в някакъв момент ВБ е владеела устието на Волга е интересен въпрос, но не за тази тема. Същественото е, че материалите в Самосделка са постхазарски, затова отпада.

Точно така би трябвало да е. Ако там има типични волжкобългарски материали, а липсват такива от хазарско време (салтовска керамика и т.н., но не само), то значи хронологията на паметника е грешна. Фльоров ги е коментирал и тези въпроси, ще ги видиш като стигнеш до Самосделка. Според мен основният проблем е добре познат: обектът е разкопан-недоразкопан, нищо не е описано и публикувано като хората, но пък бомбастичните изводи вече са направени. Същата работа като с този новия.

Чета Флоров, интересен е, ясно откъдеса инсипирирани твърденията ти, но не съм го дочел, утре или други ден ще се опитам да коментирам. Само да отбележа, че той не отрича наличието на замаделски поселения и укрепления, а спори дали те могат да са градове.

Не са само от Фльоров инспирирани, но да, както и друг път съм казвал, по мои впечатления той е сред най-запознатите и обективни специалисти по въпроса.

Разбира се, че не отрича наличието на поселения и укрепления, все пак е водил разкопките на няколко от тях. Чети и после евентуално ще коментираме още.

[Евристей]

И понеже подхванах щекотливата тема за Плиска, преди време в една от локумджийските теми в бг-наука бях дал линк към една п
публикация. Може и да я знаеш, но ако не: https://be-ja.org/index.php/journal/art ... 19-229-261. Виж освен всичко друго приблизителните оценки каква част от Плиска е разкопана до момента. Вътрешен град - 8.3%. Външен град - 0.5%. Това са меко казано крайно мизерни числа. Постулирането на генерални и категорични изводи на такава база за мен е ненаучно. Не казвам, че под земята в Плиска се крие неподозиран Константинопол, но очевидно и от приложените в статията геофизични карти там все пак се крият огромно количество непроучени обекти

Ако позволиш да се включа в дискусията ви
Корифеите по определяне на големина/население/ на антични и средновековни градове : Джордж (Джери) Моделски, Тетриус Чандлър и Йън Морисън работещи и в екип, но и с различия в изчисленията си, даваха компонентите по които работеха и систематизираха..
Застроена градска част, предградия, брой и мащабност на обществени сгради, храмове, пристанища (ако има), складове, пазари, диаметър на крепостни стени, цитадели + хинтерланда на града + някой писмен източник за цифри : било то на гарнизон, съсловие, присъствие на нещо си..и т. н.
Само пример : Атина - има цифри : списъци на свободни граждани..от там се изчислява + техните жени и деца + роби + метеки (хора които нямат гражданство, но живеят във и около града) + чужденци ... всичко това дублирано със сведения за изхранването на населението което се осъществява и разчита на експорт и то от две главни (и различни) направления : Скития (Северно Черноморие) и Сиракуза (Сицилия)
Всичко това говори за огромен град който не може да бъде изхранван от собствения си ареал, а разчита на далечни доставки/продоволствие (както и по късно Рим, Константинопол и т.н.)

Та за Плиска : ако е била толкова многобройна колкото показват мащабите ѝ .. то веднага излиза проблемът за изхранването ѝ
Какъв е Хинтерландът ѝ, а и по отдалечената ѝ земя и способна ли е да изхрани такова население ?
Има ли сведение за земеделие по това време по тези земи ?
Да видим някои отговори
Има ! Статуя на български орач/земеделец/ в Константинопол от VIII век .
Има ли сведения за цифри ?
Има ! 20 + най-вече 50-те хиляди обикновена/не-отбрана/ войска защитаваща Плиска от Никифор - опълчение сформирано набързо ..
Ако предположим, че войската на Никифор (със се бедняците) е около 30 хиляди, то тя яде и пие на корем в Плиска ...в продължение на седмици. Опожарените жита в околността също подсказват за земеделие задоволяващо Столицата...
Но най-важното е, че разрушенията върху столицата ни най-малко не рефлектират върху по нататъшното развитие Българската държава....или по точно ...обратно : катапултират възхода ѝ в следващите два века

[Евристей]

В Уикипедията (англ.) се мъдрят следните цифри
Плиска - 34 хиляди жители
Преслав - 60 хиляди
Пловдив - 20 хиляди от сведенията на Лъв Дякон за набитите на кол от Святослав Киевски
Но от къде са сведенията за Преслав - 60 хиляди и как е изхранвана полу-планинската престолнина
По тез времена излиза, че Преслав е от най-големите градове в Европа и изпреварва Солун след разграбването му от Лъв Триполит
Мисля, че Преслав е посещаван от всички ни...и сме наясно с размерите и околността му ...Трудно е да се изхранят толкова люде, а дали търговските войни с Византия имат пряко или киляди
Период 9 - 10 век
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_l ... in_history
Натам : Охрид в началото на 11 век - 40 хиляди жители ...освен монетите набарани от Василий няма други цифрови индикации ...
Главен град на остатъчната съпротива, която излъчва силни крепости даващи сериозен отпор на настъпващите ромейски армии
Единствените цифри са от Скилица за ослепените войскари

[Thorn]

Някой си е играл да пише измишльотини в уики, а ти се връзваш.

P. S. - Ето вече пише 44 000. Доволен? За 44 хил. има ТОЧНО ТОЛКОВА данни, колкото и за 34. хил.

[Евристей]

Някой си е играл да пише измишльотини в уики, а ти се връзваш.

P. S. - Ето вече пише 44 000. Доволен? За 44 хил. има ТОЧНО ТОЛКОВА данни, колкото и за 34. хил.

Не се връзвам, просто констатирам...
За наш'те градища уви няма сериозен интерес от страна на световните корифеи, но за други има ...
Константинопол, Кордоба, Багдад, Кайро
Връзвам се на Джери Моделски, но той за съжаление не проявява интерес към българските градища

[sir]

Ако позволиш да се включа в дискусията ви
Корифеите по определяне на големина/население/ на антични и средновековни градове : Джордж (Джери) Моделски, Тетриус Чандлър и Йън Морисън работещи и в екип, но и с различия в изчисленията си, даваха компонентите по които работеха и систематизираха..
Застроена градска част, предградия, брой и мащабност на обществени сгради, храмове, пристанища (ако има), складове, пазари, диаметър на крепостни стени, цитадели + хинтерланда на града + някой писмен източник за цифри : било то на гарнизон, съсловие, присъствие на нещо си..и т. н.
Само пример : Атина - има цифри : списъци на свободни граждани..от там се изчислява + техните жени и деца + роби + метеки (хора които нямат гражданство, но живеят във и около града) + чужденци ... всичко това дублирано със сведения за изхранването на населението което се осъществява и разчита на експорт и то от две главни (и различни) направления : Скития (Северно Черноморие) и Сиракуза (Сицилия)
Всичко това говори за огромен град който не може да бъде изхранван от собствения си ареал, а разчита на далечни доставки/продоволствие (както и по късно Рим, Константинопол и т.н.)

Та за Плиска : ако е била толкова многобройна колкото показват мащабите ѝ .. то веднага излиза проблемът за изхранването ѝ
Какъв е Хинтерландът ѝ, а и по отдалечената ѝ земя и способна ли е да изхрани такова население ?
Има ли сведение за земеделие по това време по тези земи ?
Да видим някои отговори
Има ! Статуя на български орач/земеделец/ в Константинопол от VIII век .
Има ли сведения за цифри ?
Има ! 20 + най-вече 50-те хиляди обикновена/не-отбрана/ войска защитаваща Плиска от Никифор - опълчение сформирано набързо ..
Ако предположим, че войската на Никифор (със се бедняците) е около 30 хиляди, то тя яде и пие на корем в Плиска ...в продължение на седмици. Опожарените жита в околността също подсказват за земеделие задоволяващо Столицата...
Но най-важното е, че разрушенията върху столицата ни най-малко не рефлектират върху по нататъшното развитие Българската държава....или по точно ...обратно : катапултират възхода ѝ в следващите два века

А, добра среща.

Човек би предположил, че тези корифеи, които си изброил, биха проявили интерес към такова огромно чудо, каквото е Плиска. Но причината вероятно се крие в данните от онази публикация - ами Плиска е практически неразкопана, как и на каква база да изчисляват? Пък и по това, което е изкопано, има спорове кое от кога точно датира. Изворови данни също няма кой знае какви. Реално от преди похода на Никифор има ли изобщо някакви данни? Май не? От него поход имаш там онези приказки как Никифор обикалял улиците (!) и чардаците и се дивял на гледката + това, което ти си постнал за войските и яденето и пиенето.

Това за 60-хилядния Преслав не знам на каква база е, би ми било интересно да прочета дали някой реално е пробвал да смята.

[Thorn]

Прегледах Фльоров. За съжаление последните дни имах други задачи и въпреки, че не го четох точно по диагонал, не гарантирам и че е било напълно внимателно.

Изводи:

По фактическата част вероятно няма какво да се възрази, приемаме корифея. Но неговите изводи се базират основно на терминология и на определения за град. И сам каза, че някои от перспективните места са практически неизучени.

Излишно внимание обръща на третостепенен признак "улична мрежа". Дори без планирана такава, не виждам защо да не е град.

Обаче съществено е, че той твърди, че няма население, което да се е занимавало изключително със занаятчийска дейност,без да му се налага да се занимава и със селско стопанство. Това е важно, но не виждам достатъчно основания. Има двор, има клир, има постоянна армия, като всички те са събрани в Итил. Е, няма как там да няма занаятчии, та ако ще и да им се налага и да си имат и те някоя нивичка.

Ако идеята е, че дори големите укрепени поселения, с каменна крепост и т. н. нямат архитектурно градски облик, така е. Но и това, че има главно следи от вкопани юрти и полуземлянки най-малкото не е доказателство за неналичие на постоянно обитаване. Цяла Европа е живяла в полуземлянки. Отпада варианта за крепости убежища, макар че някои може и да са такива.


Резюме с две думи - средновековните автори говорят за селища, които според тях са градове, пишат за тежки обсади, за дворци и казарми, за десетки храмове на няколко религии. За някои от "градовете" се споменават и имена. Да, не са идентифицирани археологически, но както казва- почти и не е копано. С оглед на сведенията от източниците и обнадеждаващите предварителни резултати от някои разкопки, смятам, че по-скоро ще намерят "градове" отоколкото не.

[Amazon]

Излишно внимание обръща на третостепенен признак "улична мрежа". Дори без планирана такава, не виждам защо да не е град.

Това го черох наскоро по друг повод. Има и термин(не го помня) за градове с планирана улична мрежа и такива с хаотична/исторически надградена. Но това както казваш, не определя кое е град.

[sir]

Излишно внимание обръща на третостепенен признак "улична мрежа". Дори без планирана такава, не виждам защо да не е град.

Това го черох наскоро по друг повод. Има и термин(не го помня) за градове с планирана улична мрежа и такива с хаотична/исторически надградена. Но това както казваш, не определя кое е град.

Двата типа са organic city и planned city. Което е малко подвеждащо, понеже планиране има и в първия тип, макар и от по-късен етап. Все пак и самият Рим започва така, поне според археолозите - чрез постепенно сливане на укреплението на Палатин с околните села. Въпросът е може ли този начален етап, който по същество представлява укрепена площ + пръснати около нея селца, да се нарича "град". Ако може, то тогава не само хазарските укрепления (по-точно някои от тях) следва да наричаме градове, но и нашите тук, при това включително тези от най-ранни времена - землените. Колкото повече опростяваме критериите, толкова по-лесно става да лепим етикета "град" на всяко едно поселение. Така прави по отношение на ПБЦ например Д. Ил. Димитров, ето го какво пише за землените укрепления (Димитър Димитров - Възникването на градски центрове в Североизточна България, стр. 41 (в Средновековният български град, 1980)):

Успоредно с изграждането на селищна мрежа се наложило създаването на определен брой военно-административни центрове, разположени сравнително равномерно в посочената територия. Това са били землени укрепления, обхващащи площ от няколко десетки декара. Такива ранни "градове" са били укрепленията при с. Кладенци, при с. Преселенци, при с. Изворник, в м. Геленджика при с. Алеково и в м. Палангата при с. Каолиново. Засега чрез разкопки е проучено само укреплението при с. Кладенци. При все че за него липсва пълна публикация, се знае, че в укрепеното пространство са се намирали значителен брой леки жилищни постройки - полуземлянки и няколко юрти. Много характерно е изграждането около тях на значителни неукрепени селища. Вероятно селищата около укрепленията са се превърнали постепенно в занаятчийско-разменни пунктове.

Като имаме предвид, че землените укрепления са доста повече от посочените от него, то в тази постановка спокойно можем да наречем и ПБЦ "урбанизирана държава" още от самото й основаване. Според мен подобни определения са абсурдни, но в крайна сметка са съвсем допустими, ако охлабим критериите.

[Thorn]

Звучи като типични крепости убежища. Доста големи, излишно големи за малкото население което живее там. Явно Саркел и подобните му може и да са такъв тип, въпреки далеч по-впечатляващите си укрепления. Но поне за Итил се пише и за търговска активност, поне по описания, поне той е град.

А Плиска как да я наречеш град. Имам предвид от преди каменната крепост. Огромна ограда и вътре евентуално някакви села, които не е ясно и дали са даже едновременни.

Но Димитров ме заинтересува. Значи фортификационно строителство е имало, макар и по не местни традиции. Жалко, че през 8 век никой не ги е забелязал тези укрепления за да ги опише. Даже във връзка с походите на Константин Копроним.

[Thorn]

https://www.academia.edu/42383813/%D0%A ... 0%BD%D0%B0 -

Средновековният български град около 1000 година

Albena Milanova
2010, Византия и славяните. Международен научен симпозиум, посветен на двадесетгодишнината на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“, 12-14 май 2006 г., СУ „св. Климент Охридски“

От това писание оставам с впечатление, че разцветът на градовете всъщност е по време на византийското владичество, да си го кажем направо - при Василий II, а за "българския" им период непосредствено преди това, че те са били по-скоро крепости убежища, където населението се събира при опасност, но без интензивен перманентен градски живот.

[Stan]

И изобщо, извън центровете в Североизточна България, на мен археологията за ПБЦ ми е крайно мътна. Трудно си представям София и Видин например през 10 век, а според изворите те са силни крепости и очевидно градове. При това София е получила крепостта си наготово, римската такава, но доколкото си спомням, Бонония е малко градче. Василий II на него ли е правил епичната си обсада през 1003 година?

За най-общ поглед върху археологията на ПБЦ, по-конкретно на строителството и укрепителното дело:
Рашев - Старобългарски укрепления на Долния Дунав /VII - XI в./
Деян Рабовянов - Извънстоличните каменни крепости на Първото българско царство (IX - началото на XI в.)

Дисертацията на Рабовянов, издадена като книга е качена в Academia.edu - името му се изписва в търсачката като Deyan Rabovyanov
The Provincial Stone Fortresses of the First Bulgarian Empire (9th-beginning of the 11th c.) (in Bulgarian with English resume-variant before final edition)
Малко отклонение - Д. Рабовянов се занимава и с късносредновековно оръжие, така, че любителите на тази тема, ще намерат интересни неща, качени в профила му.


Да, това са двете основни обобщаващи изследвания.
Обобщение, с възжможни пропуски и грешки, тъй като съм ги чел преди години - До 10 в. българите общо взето не обичат крепостите. Българските земи са пълни с късноантични крепости, които до 19 - 20 в. са били много добре запазени (за сравнение вижте какво представлява днес гр. Хисар, чиито стени са пострадали последните 200 години заради вадене на тухли). Българите не ги преизползват. Укрепления, доколкото има са валове и дървени палисади. Това са както дълги линейни съоръжения, като валовете в Добруджа, Бесарабия, Влашката равнина, трите вала в дн. СЗ България, тези по Стара планина и Еркесията, така и укрепени лагери, разположени било по тях, било самостоянелно. Каменните крепости (огромната част са камъни споени с кал и доста съмнителна ефективност) се появяват в края на 9 - началото на 10 в., като следствие от унгарските нашествия. Аз бих добавил и като следствие от това, че Симеон е живиял в Константинопол, и е бил обсебен от Византия и я имитира на местна почва. Относно дата на масовата поява на каменните крепости в СИ България, мисля, че Д. Рабовянов имаше някаква разлика спрямо Рашев, но в момента ме мързи да търся, а и нямам време, но така или иначе, в общи линии нещата са такива. Става въпрос за около 30 крепости в дн. СИ България, някои от които са проучени в голяма степен и публикувани:
- Цар Асен
- Руйно - Атанасов, Г. Крепостите до с. Руйно, Силистренско или селищна агломерация без аналог през Х век (Les forteresses à Ruyno, region de Silistra, ou agglomérations inégalées au Xe siècle.). – В. България в световното културна наследство. Шумен, 2014, с. 551-580. - качена е в Academia.edu името на търсачката се изписва - Georgi Atanasov
- Скала - Валери Йотов, Георги Атанасов - Скала. Крепост от Х-XI век до с. Кладенци, Тервелско. С. 1998
- Одърци - https://knizhen-pazar.net/products/book ... si-tom-1-2
- Хума - https://bazar.bg/obiava-33351947/starob ... t-stanilov
- Дуранкулак - https://knizhen-pazar.net/sold_products ... ulak-tom-1
За тези крепости, може да се приеме с цялата условност, че са нещо като градчета. Те са разположени по пътищата, укрепени са, макар и с доста келяви стени, имат църква - в тази от с. Скала даже има открита белоглинена рисувана керамична украса и така да се каже, чисто визуално се отличават от околните села. Разбира се застроени са с няколко десетки полуземлянки.

При руското нашествие на киевския княз Светослав (да няма обидени ) пейзажът се променя коренно. Неукрепените селища в огромната си част са изоставени. Изоставени са и много от крепостите. Например за тази от Дуранкулак е установено, че не е опожарена, а хората са избягали, като са отнесли със себе си цялото си имущество, вкл. и хромелните камъни. Населението, което бяга се концентрира в Плиска, Преслав, Дръстър и част от споменатите по-горе крепости като Скала и Одърци. Демек, населението на тези провициални крепости, като Скала и Одърци, както и цяла серия такива по брега на Дунав, значително се увеличава. Повторното завладяване на района от ромеите през 1001 г. не променя картината, а напротив, тези крепости все повече започват да мязат на градчета в пълния смисъл на думата, но през 30-те години на 11 в. идват печенегите и зануляват всичко. Голямата част от тях са унищожени.

Дисертацията на Рабовянов е интересна, там се коментират и някои от въпросите, които дискутираме тук. Специално за Бонония не съм чел особено, понеже ми е леко встрани от интересите, но ето например какво е цитирано в дисертацията (мнение на един от изследователите на обекта): В. Вълов счита, че през ІХ-Х в. Видин е бил голям и развит град, за което са свидетелство намерените в него керамика и монети от периода. Колко голям и развит и доколко "град" е бил Видин, не се наемам да коментирам.

Това на В. Вълов са общи приказки, ако не ме лъже паметта, от Видин до момента няма нищо публикувано от Първото Българско царство.Не казвам че няма, но наистина е безпредметно да се коментира към настоящия момент какво е представлявал.