Thorn написа: ↑06 Юли 2026, 16:49
едниo просто нещо - първия век на съществуване тази държава е минала без градове.
Въпросът ми се струва важен, мога да пиша в темата за урбанизацията, но може и тук.
1. Контролната група: Аварският хаганат
Истинска степна империя, за която номадството е
изворово документирано (Стратегиконът на Маврикий, кн. XI.2, ги описва изрично в групата „скитите, т.е. аварите, турките и другите, чийто начин на живот прилича на хунските народи"). Резултатът от
~230 години господство в Карпатския басейн (568–796):
нула градове, нула каменна архитектура, нула дворци. „Столицата" им — Хрингът — е землено заграждение, което археологията и до днес не е локализирала със сигурност (лангобардите го наричали „Campus"). Това е как изглежда номадски хаганат в археологически запис: империя-невидимка.
2. Византия през VII–VIII в.: хиатусът
Точно каквото казва Аладжов в цитираното интервю: римското градоустройство „приключва… има един хиатус, в който градоустройството умира", а „мизерията е превзела византийските градове". Конкретиката, която стои зад това: дунавските градове (Нове, Ятрус, Апиария…) угасват до началото на VII в.; Атина и Коринт се свиват до крепостни ядра; чумата от 747 г. обезлюдява самия Константинопол дотам, че Константин V го презаселва с гърци от островите; и емблемата —
акведуктът на Валент, прекъснат от аварите през 626 г., стои счупен 140 години — империята поправя водоснабдяването на собствената си столица чак през 766 г. През целия VII–VIII в. Византия не основава
нито един нов град на Балканите.
3. Склавиниите
Селищна мрежа от неукрепени села със землянки. Никакви градове, никакви централни места от градски тип.
4. Северният бряг: „наследниците на Рим" без градове
Румънската теза (Комша, Захария, Мадджеару) е точно тази: културата Дриду (VIII–XI в.) е „автохтонно, проторумънско" население — преки наследници на
романизирани провинциали, уседнали земеделци с керамика „в римска провинциална традиция". Тоест по собствената им максималистка версия това са наследниците на най-градската цивилизация в историята на Европа, никога не напускали земята си.
А какво оставят:
- Епонимното селище Дриду:
полуземлянки (bordeie), пещи, огнища — село, не град.
-
Curta ("Bulgaria beyond the Danube" 2022): на север от Дунав
„няма нито един градски обект", който да се нуждае от водопровод — намерените глинени тръби из Влахия са произвеждани
за Плиска и Преслав. Тоест единствената „урбанистична" следа на северния бряг е износ за българските столици.
- Единственото каменно укрепление —
Слон — е българска държавна инфраструктура за контрол на солния път, най-вероятно строена от Първото царство.
- Първите същински градове във Влахия (Куртя де Арджеш, Къмпулунг) се появяват чак с влашкото княжество през
XIII–XIV в.
Ето население, по румънската теза направо потомци на римски граждани — и то живее без нито един град не век, а
едно хилядолетие (IV–XIII в.). Ако липсата на градско строителство доказваше номадство, проторумъните щяха да са най-документираните чергари в Европа.
Какво следва от това
Фактът е верен и не бива да се оспорва: монументалната каменна Плиска е от времето на Крум и Омуртаг (с уговорките: стъкларският квартал в Асар-дере е от
VIII – началото на IX в. по датировката на самия Хенинг, а новите C14 дати за „централното укрепление" допускат VIII в. — тоест на терена вече има специализирано производство и инфраструктура
преди Крум).
Но
в периода 681–780 г. никой в региона не строи градове — включително хилядолетната градска империя на юг, която не смогва да поправи един акведукт. Ако „век без ново градско строителство" доказва номадство, то през VIII в. номадска е и Византия. Реалната норма на епохата е: свити кастрони, села, рурализирана икономика — навсякъде.
На този фон посоката на аномалията е обратната на внушението: държава, която вдига планирана столица с водопровод (и 80 години по-късно — втора, Преслав), е първият прекъсвач на пост-римския градски хиатус на Балканите, изпреварил византийската реурбанизация на полуострова. Аварите — документираните номади — за два века и половина не стигнаха дотам никога. Тоест първият век на България без градове я прави неотличима от всичките ѝ съседи; вторият ѝ век я прави различна от всички тях — в посока „строители", не „чергари".
ОТ НОМАДСКА ШАТРА ДО ИМПЕРСКИ МЕГАПОЛИС: ВЕЛИКИТЕ ПРЕХОДИ В ИСТОРИЯТА
6. МОНГОЛИТЕ
7. УЙГУРИТЕ
