Урбанизацията в Първата българска държава

[Thorn]

Благодаря, изключително интересно.

[Stan]

Интересна лекция на археолога Снежана Горянова, която говори основно за разкопките в центъра на София от последните десетина години.



Говори за неща, които сме разглеждали в различни теми във форума. За удобство слагам всичко тук:

- за изоставянето на София в началото на VII век спомагат не само авари, славяни и тн., но и едно или повече силни земетресения. Има ясни следи от тях.
- след силните земетресения, няма никакви опити за систематично възстановяване
- градът видимо е западал още след средата на VI век.
- след началото на VII век има някакво маргинално и разпръснато обитаване от скотовъдци или земеделци. Каквито и да са, няма занаяти.
- какво представлява града около началото на IX век и превземането му от Крум е въпрос без ясен (археологичен) отговор
- градът претърпява някакво оживление към X век, но то не може да се дефинира добре.
- строителството от този и последващия период, чак до османците, е сравнително примитивно - вероятно каменна основа от сух зид и паянтово едноетажно жилище. При някои жилища няма дори каменна основа, а само дървени греди с вероятно измазана плет между тях. Примитивни огнища. Тук там т.нар. плисковско-преславски пещи - тоест, има някакви занаяти.
- мрънканията на Григорий Антиохийски от втората половина на XII век са най-вероятно напълно оправдани и Сердика е била едно бая примитивно местенце, което абсолютно е скъсало с античното и късно античното си минало.
- предпазливо предполага, че средновековна София не е била точно там, където е била антична София, тоест днешният идеален център
- нищо от проученото по стените на Сердика не показва, че те са използвани след съживяването на града през IX - X век.
- все пак, със сигурност има някакво (заможно) население, което поддържа двата големи храма - ротондата Св. Георги и базиликата Св.

Общо взето, неща, kоито многоkратно съм повтарял, а kонkретно за 7-9 в. дори и написал през далечната 2008 г. Kонkретно за периода от Kрум до Иван Власлав, т.е. kогато е в пределите на Първото българсkо царство, матриалите са изkлючително малkо и трябва напъло да се преосмислят разните твърдения в историографията че е важен град, център на kомитат, че са извършвани ремонти на Св. София и т.н. Всъщност е била едно село, при това малkо, чиито полуземлянkи били сгушени сред античните руйни.

[Thorn]

На което аз пак ще задам въпроса, малко полуразрушено село ли е обсаждала неуспешно армията на Васко Роман(ов) Македонски? Със стенобойни машини?

[Stan]

На което аз пак ще задам въпроса, малко полуразрушено село ли е обсаждала неуспешно армията на Васко Роман(ов) Македонски? Със стенобойни машини?

През 986 г. е обсаждал kрепост. Това съвсем не означава, че kрепостта през 9-10 в. е била аkтивно обитавана. По-сkоро, предвид наличните данни сред добре запазенте стени на kъсноантичната kрепост, е имало сkромно селце, а през 986 г. фаkта, че вече е близо до територите владени от Византия и е на един от пътищата, през kойто ромеите могат да налуят в България, е бил настанен гарнизон.

[Thorn]

Звучи логично.

[1951]

Общо взето, неща, kоито многоkратно съм повтарял, а kонkретно за 7-9 в. дори и написал през далечната 2008 г.

За това ли иде реч - "Защо през 809 г. кана сюбиги Крум превзема Сердика?"

[Stan]

Общо взето, неща, kоито многоkратно съм повтарял, а kонkретно за 7-9 в. дори и написал през далечната 2008 г.

За това ли иде реч - "Защо през 809 г. кана сюбиги Крум превзема Сердика?"

Да. Тогава още не бяха започнати разkопkите пред ЦУМ, Ларгото и пред Шератон, но kаkто се видя данните от тези много големи обеkти само потвърдиха направените изводи.

[1951]

Общо взето, неща, kоито многоkратно съм повтарял, а kонkретно за 7-9 в. дори и написал през далечната 2008 г.

За това ли иде реч - "Защо през 809 г. кана сюбиги Крум превзема Сердика?"

Да. Тогава още не бяха започнати разkопkите пред ЦУМ, Ларгото и пред Шератон, но kаkто се видя данните от тези много големи обеkти само потвърдиха направените изводи.

Определено интелектуално стимулиращо четиво е тази публикацията. Може би е време за една нова публикация (ако софийските археолози благоволят да публикуват в цялост), която да акцентира точно върху мижавото съществуване на София между началото на VII и началото на XI век. Иначе, оставям линк на "Защо през 809 г. кана сюбиги Крум превзема Сердика?":
https://www.academia.edu/10048874/%D0%9 ... 0%BA%D0%B0

PS
Тъй като academia прави някакъв малоумен AI опит за подобряване на четимостта на качените сканирани материали на самия сайт, нещата стават нечетими Просто цъквате на "Download PDF" и си четете пидиеф-а на собствения компютър.

[avtohton.org]

https://avtohton.org/2026/07/nomadite-s ... e-gradove/

[Thorn]

Обсъждахме го в темата за урбанизацията. Първо, резултатите от такива проучвания, докато не се почне да се копае не са чак толкова надеждни, второ - да твърдиш уверено, че това е "каменен град от VII век" е без никакви доказателства и трето - говориш за "градове", сочиш само Плиска. И стометровата базилика е по западни образци и вероятно даже от западни майстори.

[avtohton.org]

говориш за "градове", сочиш само Плиска

Благодаря, добавих изречение:

Научна публикация има от 2023 г. - Pliska and Veliki Preslav: non-invasive research into the urban planning of two early medieval centers, Peter Milo  et al. 2023. Преслав също е бил огромен по размери, но тук ще обсъждаме Плиска.

Цитат на английски:

The two metropolises of early medieval Bulgaria – Pliska
and Veliki Preslav, belonged to the largest cities of their
time in the world.

[avtohton.org]

да твърдиш уверено, че това е "каменен град от VII век" е без никакви доказателства

Твърди го Аладжов, не аз. Аз го цитирам. Мога да направя цитата още по-ясен.

[avtohton.org]

резултатите от такива проучвания, докато не се почне да се копае не са чак толкова надеждни

Моят агент:

Прегледах кое на какво стъпва и потърсих най-новото. Кратък отговор към коментара: за уличната мрежа и новите църкви читателят е частично прав — това е геофизика, чакаща сондажи. Но всички останали „тежки" твърдения в статията ти идват от класически разкопки, някои от тях на 100+ години.

• Кое е от разкопки (с лопата, не с магнитометър)

- Площта — не зависи от геофизика: земленият вал е физически видим, картиран още от Шкорпил (1899) и прорязан с разкопни траншеи (Рашев 1982, 1985).
- Дворците, Тронната палата, баните с хипокауст, вътрешните тоалетни, водопроводът и канализацията на дворцовия център — класически разкопки от десетилетия. Аладжов (от терена): „за археолозите няма съмнение, че… Тронната палата, жилищните дворци, баните, канализационната и водопреносната система на столична Плиска са дело на хан Омуртаг."
- Тунелите — ~20 броя, разкопавани; в момента Аладжов копае поредния: 30+ м, под 3 м дълбочина, под с 30-см квадратни тухли, намерен вход с дървена врата и ключалка.
- Голямата базилика, голямото водохранилище, крепостната стена с портите — отдавна разкопани.
- Занаятчийският квартал от VIII – нач. IX в. в Асар-дере (стъкларство, металолеене) — това са разкопки на германско-българския екип на Хенинг (1997–2003): 40 проверочни траншеи, стратиграфия, керамика.

• Кое е (засега) само геофизика

- Правилната улична мрежа и парцелите с дворове във Външния град (Мило, 775+ ха магнитометрия).
- ~30-те нови църкви — магнитни аномалии с ясни планове (апсиди), но неразкопани и недатирани; самият Мило го казва честно.

Важното за читателя: методът има проверен послужен списък точно в Плиска. Още Хенинг тества 3 точкови аномалии с траншеи — и трите се оказаха землянки с пещи. Текущият чешки проект (NAKI) работи по същата схема: по геофизичната карта се поставят проверочни сондажи — Мило: „въз основа на геофизичното проучване на набелязаните археологически траншеи вземаме и проби от местния некропол и водопроводната система." Тоест водопроводни тръби са намирани физически, не само като аномалия.

[Кухулин 2.0]

Този ход с котката е гениален, трябва да се признае

[Tantin]

Имаше някъде и обратното твърдение: че прабългарите не умеели да управляват големите градове.
Знаели как да ги завземат, можели да ги плячкосват и разрушават. Но с управлението на градската инфрастуктура и стопанството лошо се справяли.
Градовете са били предимно гръцки и римски.
В първите градове на ПБД са викани гръцки майстори строители.
Канализацията на прабългарските градове също е правена от гърците.
Да се твърди че прабългарите са донесли централно-азиатска или източно-азиатска архитектура и фонтанчета е пресилено.
Но и такива твърдения и публикации имаше.
При това една от статиите е на Рашо Рашев и там той твърди че прабългарските дворци имаши общо с китайски и хунски дворци по архитектурата си.

[Tantin]

Доц. или проф. Чобанов пък твърдеше нещо си че гробовете на прабългарите имали архитектурата на аланските погребения заради някакви си плочи. Което твърдение също не го знам доколко е вярно.

Всеки случай - знаем че прабългарите укрепват градове и села. Копаят ровове. Пазят подчиненото им население да не избяга. Закрепостяват поданиците си. Нещо което е типично за крепостната феодална система.
Прабългарите един вид докарват системата на феодализма.
Допреди това римляните ползват робовладелчеството като основна форма на обществените отношения.

[avtohton.org]

да твърдиш уверено, че това е "каменен град от VII век" е без никакви доказателства

Твърди го Аладжов, не аз. Аз го цитирам. Мога да направя цитата още по-ясен.

Аладжов всъщност казва осми, не седми век, извинявам се и го оправям.

[Кухулин 2.0]

Пуснах ИИ-то да твори сравнения и ето какво сътвори:

ОТ НОМАДСКА ШАТРА ДО ИМПЕРСКИ МЕГАПОЛИС: ВЕЛИКИТЕ ПРЕХОДИ В ИСТОРИЯТА

1. ПЕРСИТЕ

• Период на номадизъм: II хил. пр.н.е. (индоирански пастири)
• Интервал до пика на градостроителство: 150 – 200 години
• Най-голям построен град: Персеполис
• Статус и мащаби преди усядането: Няма заварен град. Мястото е било напълно необитавана, гола скалиста тераса в подножието на планината Кух-е Рахмат.
• Физически мащаби след усядането: 135 000 кв. м (само каменната платформа) + километри изкуствено напоявани кралски паркове (парадиси) наоколо.
• Архитектурни особености: Колосални приемни зали (Ападана) с десетки тънки колони, имитиращи структурата на кралски шатри; подземни пустинни водопроводи (канати).

2. РАННИТЕ БЪЛГАРИ

• Период на номадизъм: II – VII век (степни конни народи)
• Интервал до пика на градостроителство: 130 – 150 години
• Най-голям построен град: Плиска
• Статус и мащаби преди усядането: Няма заварен град. Плиска е основана в празно равнинно поле, без останки от антични селища, като място за лагеруване на конницата.
• Физически мащаби след усядането: Външен град с площ от 23 кв. км (по-голям от тогавашния Рим и Константинопол); укрепено административно ядро (Вътрешен град) от 0.5 кв. км.
• Архитектурни особености: Двукомпонентен модел (гигантски заграден сектор за шатри и стада); Вътрешен град от масивни каменни блокове (квадри); сложно подземно отопление (хипокауст).

3. ХАЗАРИТЕ

• Период на номадизъм: V – VII век (тюркски номади)
• Интервал до пика на градостроителство: Около 100 години
• Най-голям построен град: Итил
• Статус и мащаби преди усядането: Няма заварен град. Мястото е било дива, заблатена делта на река Волга, използвана първоначално само като краткотрайна спирка за риболов и паша.
• Физически мащаби след усядането: Разраства се в огромен воден ареал по двата бряга на Волга с постоянно население над 50 000 души (космополитен мегаполис за тогавашна Източна Европа).
• Архитектурни особености: Воден град (разделен от речните ръкави и свързан с понтони); Единствената тухлена сграда е дворецът на хагана, докато масите живеят в хиляди юрти наоколо.

4. АРАБИТЕ

• Период на номадизъм: До средата на VII век (бедуини)
• Интервал до пика на градостроителство: 100 – 120 години
• Най-голям построен град: Багдад
• Статус и мащаби преди усядането: Няма заварен град. Мястото на бъдещия мегаполис е било заето единствено от малко, извънградско християнско селце с няколко десетки кирпичени къщи на бряга на река Тигър.
• Физически мащаби след усядането: Централното укрепено ядро има диаметър от 2–3 км, а предградията бързо се разрастват до 30 кв. км с население от над 1 милион души (най-големият град в света извън Китай).
• Архитектурни особености: Изключителен кръгъл геометричен план с четири симетрични порти; Демократични хипостилни джамии, чието отворено пространство е пряко вдъхновено от дворовете на пустинните шатри.

5. СЕЛДЖУКИТЕ

• Период на номадизъм: IX – XI век (огузки племена)
• Интервал до пика на градостроителство: 50 – 80 години
• Най-голям построен град: Исфахан
• Статус и мащаби преди усядането: Развити средновековен град. Преди селджуците да го превземат през 1051 г., Исфахан е бил провинциален център с площ около 3–4 кв. км, защитен от стара земна стена.
• Физически мащаби след усядането: Площта му се увеличава близо четири пъти, надхвърляйки 15 кв. км, а населението достига внушителните за епохата 200 000 – 300 000 жители.
• Архитектурни особености: Сложен ислямско-персийски архитектурен синтез; Монументални джамии с четири айвана (големи отворени сводови зали); Изграждане на огромни кервансараи за контрол на търговията.

6. МОНГОЛИТЕ

• Период на номадизъм: До 1206 г. (обединени от Чингис хан)
• Интервал до пика на градостроителство: Броените 15 – 50 години
• Най-голям построен град: Ханбалик (Пекин) / Каракорум
• Статус и мащаби преди усядането: Опустошена мега-столица. Преди Кублай хан да построи Ханбалик, на това място се издига град Жунду — столицата на династията Дзин, която монголите изравняват със земята през 1215 г. (тогава градът е бил с площ около 12-15 кв. км и близо милион население).
• Физически мащаби след усядането: Новият град Ханбалик достига колосалната площ от 50 кв. км защитена територия, превръщайки се в имперското сърце на династията Юен.
• Архитектурни особености: „Имплантиран“ урбанизъм; Класическа правоъгълна китайска улична мрежа, но с огромни празни ливади вътре в самите императорски дворци, където хановете продължавали да разпъват традиционните си юрти.

Заклевам се, всичко си е чисто негово. Аз такива кончета и лъкове не съм слагал

[sir v2.0]

https://avtohton.org/2026/07/nomadite-s ... e-gradove/

Не си спомням дали участва в темата за урбанизацията, но ако не си, то наистина я разгледай. Там се писаха интересни неща.

[sir v2.0]

[*] Архитектурни особености: Двукомпонентен модел (гигантски заграден сектор за шатри и стада); Вътрешен град от масивни каменни блокове (квадри); сложно подземно отопление (хипокауст).

Именно това беше поставено под въпрос от изследването на Петер Мило и колектив. Ще се повторя и сигурно отново няма да ти хареса, но игнорирането на литературата за сметка на ИИ алабализми определено не е правилният подход. Особено пък във форум, който предположетелно държи на някакво ниво.

It was generally assumed that the Outer City was in both cases sparsely built up, chaotic and without firmly set urban planning rules. Such an idea was also confirmed by a large-scale geophysical survey carried out in the field to the north of the Great Basilica in Pliska in 2016 (Filzwieser et al. 2019). However, the latest geophysical survey found that large parts of both sites show organised residential development. In Pliska, we discovered a regular settlement structure with a network of roads oriented in the north-south and west-east directions (Fig. 1). Some have the character of boulevards with a width of tens of meters. They are lined with fenced courtyards of regular rectangular shape with a size of 0.4 to 2 ha. The fences are mostly wooden palisades, but exceptionally, also stone walls. Our survey shows buildings of various kinds in individual courtyards, including multi-room stone houses or even large complexes with a square courtyard in the middle. The main buildings are often surrounded by a large number of simple sunken huts. Although the same features were identified in Veliki Preslav (Fig. 2), the character of the settlement structure there is diametrically different than in Pliska. The most interesting is one city district with a size of approx. 60 ha. It shows no fences like in Pliska. It is characterised by a regular network of narrow streets and extremely dense occupation. There are numerous stone houses and churches, but most objects are small wooden cottages with a square floor plan. Furthermore, we discovered two large building complexes – probably a monastery and military barracks – in the peripheral zones.