sir v2.0 написа: ↑31 Май 2026, 17:19
По-рано те помолих за публикацията, от която е текстът, който ни размахваш наляво и надясно като цитат от Рашев. Ще благоволиш ли да ни я посочиш или отново ще се фръцнеш както обикновено?
Да, извинявай, имаш право. За съжаление това съм го изкопирал от документ, май беше от някаква среща в Шумен и не съм предвидил, че сайта с документа ще изчезнат. Цитата е точно "Стилът и репертоарът на тези предмети не е бил пренесен на Долни Дунав." Съмняваш се, защото знаеш позицията на Рашев. Точното му обяснение в статията бе с това, че след похода си Аспарух няма вече наличие на същите ценни метали и византийските майстори-ювелири не го последвали.
Така, че няма как да ти докажа в този момент, че не съм го изфабрикувал. Сайта с точен документ, .pdf файл е изчезнал. Трябва да търся и дали не съм свалил целия .pdf файл за да избягам от ситуацията. Мисля, че се е получило както с Мариела Инкова, дал е факт пред колеги, до който е достигнал и едно глупаво обяснение. Аспарух е трябвало да донесе първо, вече изработени вещи и второ клиента поръчва на майстора какво да му направи. можел е и да си поръчва от по-далечко, това за византийските майстори дето са навсякъде е нагодена хипотеза за да оправдае един факт. И така се губи целия смисъл на археологията. Казаното от Рашев сигурно и друг може да го потвърди, но те нямат желание да съобщават подобни неприятни факти за фантасмагориите на Златарски пред широкото общество.
-------------
Вчера писах на Кумар до два мейла, нямам отговор за 24 часа и в тази ситуация в Украйна не е ясно жив ли е.
Виждам и имената на А. И. Кубышев и Р. С. Орлов
Алексей Викторович Комар (известен в българската историография като А. V. Комар),
oleksii_komar@iananu.org.ua,
archeo.komar@gmail.com
е виден украински археолог и историк, старши научен сътрудник в Института по археология към Националната академия на науките на Украйна (НАНУ) в Киев.Т ой е водещ специалист по историята и културата на номадите в Източна Европа (кутригури, утигури, хазари, прабългари) през VI – IX век. Името му се свързва с 2006 година поради публикуването на фундаментални научни трудове, които и до днес предизвикват оживени дискусии в научните среди:
През 2006 г. А. В. Комар издава мащабни изследвания (като част от специализираните сборници „Степи Европы в эпоху средневековья“). Той издава фундаментално изследване за Перещепинския комплекс („Перещепинский комплекс в контексте основных проблем истории и культуры кочевников Восточной Европы VII - нач. VIII в.“). В съавторство с А. И. Кубышев и Р. С. Орлов публикува и задълбочен труд за погребенията на номадите от VI-VII в. в Северозападното Приазовье.
Прещепинският комплекс (Съкровището от Малая Перешчепина): Комар публикува задълбочен анализ на съкровището, свързвано с гроба на хан Кубрат (владетелят на Старата Велика България). Той разглежда комплекса в контекста на хазарското време, като изследва парадния меч и погребалните обичаи на евразийските номади.
Преосмисляне на прабългарската археология: В съавторство с А. И. Кубышев и Р. С. Орлов през 2006 г. публикува детайлни данни за погребения на кочевници от VI–VII век в Северозападното Приазовье.
В трудовете си той прави разграничение между различни племенни групи (кутригури, утигури, оногури), което често се използва от български историци в дебатите за етническия състав на Аспаруховите българи и събитията около основаването на Дунавска България. Неговите трудове предлагат критичен прочит на писмените византийски извори в съпоставка с археологическите находки. Неговите хипотези са важен референт за проследяване на миграцията на старите българи. Името му е ключово в историческите и археологическите дискусии на тема произхода на българите, етническата принадлежност на съкровището от Малая Перешчепина (свързвано с хан Кубрат) и миграцията на племената в Източна Европа.В своите проучвания Комар изразява становища, които предизвикват оживени дискусии в българската и чуждестранната историография, особено по въпроса за локализацията на Старата Велика България и връзката между различните номадски групи през VI-IX в..