За Василий II - споделял съм си мнението - с огромни заслуги Средновековната Империя да достигне своя апогей - препълнен фиск, 200 хилядна армия, настъпление по всички фронтове. Половин век след смъртта му владенията на империята се свеждат до хинтерланда на Столицата, Солун и южна Елада. Западът (балканските теми) са окупирани от печенеги и нормани, Изтокът - от тюрки. За капак флота е занемарен тотално, италианските морски съдове вече са с класи над остарелите ромейски. Прословутия гръцки огън е забравен -една от версиите е, че добивът за сместа от Кавказ (съвр. Азербайджан) е отрязан и /или/ просто методът държан в тайна е забравен...(няма вече живи майстори-специалисти)
Та...престъпната грешка на Василий е че не осигурява наследник на империята. Разбирал е (и не само, а се е борел ожесточено срещу) опасността идваща от нарастващата мощ на едрите малоазийски поземлени собственици, които започват да трупат състояние за сметка на стратиотското съсловие явяващо се бастион на империята на източната граница. Освен с разоряването на селяните-войници, магнатите с техните богатства започват да се явяват и сериозни съперници на императорската власт. Красноречив пример е с могъщата фамилия Фока която едва ли не окупира висшето командване на императорските армии. Знаеш от ..Лъв Фока при Ахелой до...пра-пра-пра внука му Варда (Бунтовника) Фока.
Та Василий е бил длъжен да осигури достоен наследник на империята. Който да продължи делото му, защото инак целият му труд пропада. Той е бил вече на доста преклонна за времето си възраст за да се замисли и огледа за наследник.
Сега - че е тотално разочарован от висшата ромейска аристокрация (генералитет), която в лицето на Склир, Фока и Ксифий вдигат метежи срещу му, е така, но поне е можел да "отгледа и приобщи младо лъвче" като например смелото момче (войник) от източните теми - Теодосий Месоникт който се бие като лъв при превземането на Преслав от варягите. (малко по ранен пример, но такива млади хора в империята има)
По това време (все още) произходът не от такова значение, че прост войскар да не може да заеме важен пост особено по волята на самия император. Едно сродяване на някой като Месоникт с една от императорските племеннички, осиновяване и издигане в йерархията - това се е искало от Василия. ( Да си припомним кога е най-голямата мощ на Рим - по времето на Антонините -така наречените петима добри императори - определян е най-достойния от обкръжението на императора, приобщен, обучен и... резултатите са налице)
Но уви Василий се оказва изключително недалновиден и неотговорен за бъдещето държавник. Дори да се е осланял на брат си Константин VIII, който му е верен (нито един заговор или бунт) все пак той е само две години по-млад и в никакъв случай не е бъдещето на империята.
