Thorn написа: ↑17 Яну 2026, 16:48
Бях чел някъде, че владеенето на латински в Констнтинопол по онова време не е било особено разпространено. И не е бил кой знае колко говорен и на Балканите. Само в Далмация и от някакви овчари в планините. И нямам никакъв спомен някъде да е намеквано, че Борето е искал да праща Симо да се учи в Рим.
П. П. - А по първия въпрос, за маргинализирането?
Thorn написа: ↑01 Мар 2023, 23:54
Тази, която на мен ми изглежда относително вероятна, е горе долу такава:
След приемането на християнството и особено след избиването на 52 рода, т. е. на сериозен процент от аристокрацията от Борис, прабългарите са маргинализирани. Езикът на мнозинството от населението, та дори и като лингва франка на държавата е славянски. Езикът на църквата е славянски, съответно за славяноезичните църковната практика е на родния език, а за неславяните църквата остава една чужда, насила наложена и вероятно враждебна институция. Езикът на двора е очевидно славянски, поне официално. Старата аристокрация вероятно в значителна степен е поизклана и губи позиции, за сметка на нова, свързана с владетеля и с християнството и вероятно в значителна степен славянска или славянизирана.
Т. е. какво имаме на лице: Едно население, което в ежедневието си не ползва славянски език, съответно или въобще не е християнизирано, или е християнизирано повърхностно. Съответнно - безписмено. Население, чиито традиции се гледат откровено враждебно при двора. До степен, че дори обличането на традиционни дрехи е един вид фронда. Население, което вероятно частично е запазило номадски традиции в Добруджа.
След като се случва и византийското завоевание, те са вече още по-маргинализирани. После идват печенегите, унищожават повечето селища. Населението е частично избито, частично се разпръсква в райони с непрабългарско мнозинство и се асимилира, а частично се смесва с нахлулите варвари. И в дунавските крепости се появяват именно смесени, миксоварвари.
Сега приемаме най-вероятната хипотеза за тюркски език на това население или поне на част от него. За едни тюркоговорящи и нехристияни или само по име християни тюркоговорящите езичници печенеги вероятно са били по-близки от християните ромеи и славяни и миксът с печенеги, а после и с узи е бил вероятно доста улеснен.
От 11 век насам без прекъсване до наши дни в района на Добруджа и Делиормана живее и тюркоезично население - печенеги, узи, кумани, татари, турци. Вероятно в тях се изгубвата следите на оригиналните аспарухови прабългари.
Добре си го изказал това за "маргинализирането" , а и на мен ми се струва точно това да е най-вероянтото развитие на събитията от онова време.
Друг е въпроса доколко се запазва връзката между прабългарската върхушка - царския род и болярите и простолюдието от прабългари (неславяни).
Прабългарите поначало не се славят с голямо изящество, култура, изкуство, керамика. Но за сметка на това са войнско племе - коне, конски приспособления, метални ризници и шлемове. Съответно това са и техни аксесоари при погребенията им. Жилищата им са съвсем скромни , кръгли полуземлянки от него време. Живеели са натясно, натъпкани по много хора. При походите са изграждали някакви си кръгли шатри. Много бързо са се нагаждали към полевите условия и са можели да оцеляват и да се бият при всякакви случаи.
С разрастването на ПБД естествено можем да очакваме разцвет и на богатствата и лукс, придобити от върховенството. Което обаче не се съчетава добре с първоначалния бит на прабългарите. В същото време златни подаръци, златни или позлатени саби, ножници , украшения - това са съвсем чести находки при аристокрацията.
Възможно е Симеон да е избрал нещо подобно на Византийския модел. Да се е отдалечил от бита на предците си и да е стимулирал създаването на културна прослойка - грамотни образовани хора. Съответно такива са разни писачи, преводачи, духовенството (църквата), хората събиращи данъците, съдиите .
Предвид ползването на новата писменост - то "прабългарската каста" трудно би се вписала като добри познавачи на славянския език и писменост. Точно обратното. Прабългарите най-вероятно продължават да са костната система - гръбнака на армията. Силовите структури. Но пък културната постройка изцяло минава в ръцете на славянските новосъздадени образовани хора.
Заслугата е изцяло на Симеон, щото до преди него такива хора не е имало.
Създаването на славянска културна прослойка е изцяло дело на Симеон, това е официална политика на държавата, започната още по времето на Борис. А при Симеон е разцвета на тази политика. Симеон прибира плодовете така да се каже.
Обикновенните прабългари надали са били потърпевши по симеоново време, щото хората от армията ще да са имали прилични заплати и привилегии, охранявали са пътищата, границите, градовете, мостовете, църквите.
Без такава поддръжка от армията , подобна културна революция не може да се случи.
За това и израза "маргинализиране" - едва ли е много подходящ точно в годините когато армията ни се готви да превзема Константинопол.
По-вероятно обаче ми се струва армията ни да е била под огромно напрежение - прабългарските елитни войни са обучавали и направлявали новонабраните славянски войници и са ги ръководели по време на многобройните походи от него време.
Статута на "прабългарите" в никакъв случай не ще да е бил нисък.
Я, за по-сигурно, да приемем, че българите са се завърнали направо в Монголия.