Кореспондент на БТА във Враца Мая Ценова
Враца,
19.11.2025 14:08
(БТА)
Комисията по култура към Общинския съвет на Враца ще внесе на следващото заседание на съвета декларация-становище, с която ще предложи държавата да закупи обекта, в който през лятото беше открит монументален каменен градеж, за който се смята, че е част от тракийски династичен дом. Това каза пред журналисти председателят на комисията Красимир Богданов. Той обясни, че заради големия интерес към съдбата на обекта комисията снощи е провела разширено заседание, с участието на представители на всички групи в съвета, както и на представители от Министерството на културата и Регионалния исторически музей Враца. Присъствал е и инвеститорът, който собственик на мястото.
„Нашата предварителна нагласа беше желанието на инвеститора да промени проекта в посока да се довърши археологическото проучването, този обект да се социализира и евентуално в бъдеще да се построи сградата, като този обект стане достъпен откъм парка „Могиланска могила“, разказа Богданов.
По думите му инвеститорът е изненадал присъстващите с информацията, че по-рано през деня е бил поканен на среща в Народното събрание, на която е разговарял със заместник-министъра на културата Тодор Чобанов и с народни представители от Комисията по култура. Те са заявили, че ще внесат предложение за промяна в проекта за Държавен бюджет, за да бъдат отделени средства за закупуване на имота от държавата.
Богданов поясни, че на този етап официална информация по темата няма, затова от комисията по култура към Общинския съвет във Враца предприемат стъпката с внасянето на декларация, която да подкрепи такова предложение. Идеята е археологическият обект да бъде проучен изцяло, да бъде реставриран, консервиран и организиран по начин, по който да е подходящ за туристически посещения.
„Знаете, че отдавна археологията се е превърнала от наука в туристически продукт, виждаме такива обекти като Хераклея Синтика, като Перперикон, които през последните години получиха сериозно развитие и имат висока посещаемост“, посочи Красимир Богданов.
„Като историк мога да кажа, че обектът е уникален. Могиланската могила, с откритите през 1965 година тракийски съкровища, е една от най-значимите в българската тракология и археология. Наличието на такова селище потвърждава тезата, че точно Враца е столицата на трибалите. В центъра на областен град да бъде разкрита столицата на едно от големите тракийски племена и държави - ние нямаме друг такъв обект в страната. Може да се сравнява само със Севтополис, но за съжаление знаем, че той се намира на дъното на язовир „Копринка“ и към момента няма възможност да бъде посещаван. Определено това е уникален обект в българската археология и тракология“, обяви Красимир Богданов.
Припомняме, че до археологическите разкопки се стигна след като инвеститор започна строеж на жилищен блок и попадна на каменен зид, намиращ се над монументалния каменен градеж. Работата по строежа бе замразена, докато археолозите направят спасителни проучвания. Впоследствие на обекта пристигна държавна комисия, като едно от заключенията ѝ бе, че трябва да бъде проучена цялата площ. Мястото се намира непосредствено до парка "Могиланска могила", в центъра на Враца, където също при дейности, свързани с разкопаване за основите на жилищен блок, през миналия век, са открити златни тракийски съкровища, принадлежащи по всяка вероятност на тракийски вожд. Част от тях миналата година бяха включени в изложбата „Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“, представена в музея „Гети“, в Лос Анджелис, САЩ.
/АУ/
https://www.bta.bg/bg/news/lik/1011266- ... shte-predl_______________________
Национален исторически музей: Резултати от археологическа експедиция по Черноморието
19.11.2025 12:47
Крепостта Ерите до устието на р. Камчия разкрива своите тайни НИМ реализира комплексна научна програма за проучването на старини в слабо изследван район от Българското Черноморие След успешната подводна експедиция до устието на р. Камчия Националният исторически музей проведе първите археологически разкопки на крепостта Ерите/Ерета в землището на с. Близнаци Община Аврен. Проучванията се проведоха под ръководството на проф. д-р Иван Христов (НИМ) и научен консултант проф. д-р Сергей Торбатов (НАИМ при БАН) през месеците септември и октомври 2025 г. на площ от 281 кв. м.
За първи път името на укреплението (oppidum) до устието на р. Камчия под формата Ерета (Ereta) се споменава в „Естествена История“ на Плиний Стари, завършена около 77 г. сл. Хр. Следващото по време сведение за крепостта е в сегмент VII на Пойтингеровата карта, чийто оригинал се датира в III или IV в. сл. Хр. Най-късното споменаване на топонима е в т. нар. Анонимна Равенска космография, създадена през VII в. сл. Хр. въз основа на по-ранни източници. В нея Ерета/Ерите (Erite) се споменава два пъти при описания на западнопонтийските градове, най-вероятно взети от карти, подобни на Пойтингеровата, или от пътеводители.
Първото споменаване на Ерите в съвременната историография е дело на Ф. Каниц. По-точно укрепеното селище до устието на река Камчия се локализира от братя Шкорпил в края на XIX век. Локализацията на Eрите/ Eрете е препотвърдена от С. Покровски през 1943 г., когато са публикувани резултатите от проучването на раннохристиянска базилика в близост до устието на реката. Той предполага, че крепостта е възобновена при управлението на император Юстиниан.
Официални археологически разкопки на крепостта Ерета не са провеждани. През годините обекта е бил подложен на застрояване от страна на българската армия, която има тук наблюдателен пост още през в началото на XX век с прилежащата инфраструктура. През 1942 г. в най-южната част на обекта е построен голям бетонен бункер.
По инициатива на ръководството на Национален исторически музей са предприети мерки за придобиване правото на ползване на имот в чиито предели се предполага, че има останки от крепостта. Съгласно чл. 69 и 70 от Закона за горите, Постановление на Министерски съвет и Разрешение за теренно проучване от страна на министъра на културата стартират археологически разкопки.
Разкрити са: зидове на калова спойка, 30 метра от крепостна стена с широчина 1, 90 м, части от ъглова кула, 12 питоса запазени в различна височина и състояние. Идентифицирани са две правоъгълни помещения прилепени до вътрешното лице на крепостната стена. Откритите са: монети на императорите Аркадий (383 - 408 г.), Хонорий (393 - 402 г. ), Теодосий II (402 - 450 г.), Лъв I (457 - 474 г.), Юстиниян I (527 - 565 г.), Тиберий Константин (578 - 582 г.) Фока (602-610 г.) и Ираклий (отсечена между 610 - 615 г); фрагменти от керамични съдове; керамични лампи и амфори характерни за периода VI-VII век.
Податки за известни преустройства на крепостта ни дават резултатите от разкопките до основите на кулата. Открит е зид от по-ранна крепостна стена в направление изток - запад с широчина 2, 20 м. Тази стена е разрушена през Късната античност за което свидетелства горял пласт изобилстващ с керамични материали характерни за епохата и монети от които най-късната е на император Ираклий (начало на VII век). Описаната ситуация доказва разрушаване на северната стена на укреплението и изграждане на кула и вероятно нова западна стена. Проведените археологически разкопки до устието на р. Камчия маркират едно късноантично укрепление – вероятен квадрибургиум изграден през VI век, но наследил по-ранна крепост. Прави впечатление наличието на множество питоси от вътрешна страна на крепостната стена ситуация характерна за продоволствените бази на морския бряг построени в административната област под името Квестура екзерцитус (Quaestors exercitus) след 536 г. Предвид наличието на друго укрепление разположено точно над устието на р. Камчия, което вероятно е било построено преди проучваното проф. Христов предлага разкопавания обект да бъде наречен Ерите 2. Така на практика в слабо проучения район до устието на р. Камчия са локализирани цели три крепости чиито тайни предстоят да бъдат разкривани. Археолозите от НИМ припомнят, че вече са локализирали и пристанището на крепостите.
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/ofi ... iya-po-che_______________________________
Скоро може да достигнем под вода до пластове от неолита, каза за БТА д-р Калин Димитров от Центъра за подводна археология в Созопол
Кореспондент на БТА в Бургас Мая Стефанова
Созопол,
12.11.2025 08:32
(БТА)
За Центъра за подводна археология (ЦПА) в Созопол изследването на невидимото културно наследство, скрито под вода, не спира. В момента то обхваща няколко мащабни проучвания по българското Черноморие – от потъналите части на античния Несебър до потъналите праисторически селища и останки от корабокрушения в акваториите на Созопол и Китен. Ден след като Центърът получи официално нов статут с категория 2 - институт на ЮНЕСКО, което го поставя сред водещите световни институции в областта на подводното културно наследство, БТА разговаря в Созопол с д-р Калин Димитров, заместник-директор на Националния археологически институт с музей при БАН и морски археолог в ЦПА.
В момента в Центъра работят около 10–12 специалисти, като има възможност да се наемат и допълнителни хора. "С началото на функционирането на Института за подводно културно наследство, както ще се казва ЮНЕСКО центърът, вероятно ще трябва да намерим и още хора и отсега започваме постепенно да ги събираме“, обяснява Димитров.
Докато от пристанището в морския град водолази от екипа продължават своята работа, а в базата на Центъра над къмпинг „Златна рибка“ учените анализират кадри и данни от последните експедиции, археологът разказва повече за пътя до международното признание от ЮНЕСКО, за настоящите проучвания и бъдещите планове на екипа, а междувременно показва и един от редките артефакти, открити през миналата година - торпедо от XVI –XVII век, чиято консервация се извършва по специален метод във вода и по думите му ще отнеме общо няколко години.
Подводни градове, изгубени селища и кораби сред морското дъно
„Центърът има няколко постоянни теми на работа“, казва Калин Димитров. Едно от най-мащабните начинания е подводното проучване в акваторията на Несебър, което се провежда ежегодно от 2017 г. насам. „Несебър е обект от световното културно наследство, но голяма част - може би около една трета или дори повече от античния град, днес се намира под вода. Документираме крепостните стени и останките от сгради от древния град, останали под водата вероятно в резултат от свличане на брега или покачване на морското ниво“, обяснява той.
Археолозите изследват зоната от южната страна на несебърския полуостров, където крепостните стени се намират на малка дълбочина и могат да бъдат видени дори от любители водолази. „Това е изключително подходяща дестинация за подводен културен туризъм“, допълва Димитров.
Втората голяма линия на работа са потъналите праисторически селища по българския бряг – край Варненските езера, в пристанището на Созопол, по което Центърът работи и в момента, преди няколко години такова е изследвано и в залива пред устието на река Ропотамо. През 80-те и началото на 90-те години подобно селище е изследвано и в Южния Китенски залив. „Това е една голяма тема, свързана със следите от обитаване на брега през IV–III хилядолетие пр. Хр. Имаме данни, че под вода вече достигаме и ще успеем да хванем и още по-древни пластове – от неолита, VII–VI хилядолетие пр. Хр.“, разказва директорът.
Третата посока на дейност е свързана с регистрирането на неизвестни досега обекти и останки. Те са свързани основно с различни корабокрушения. Само през тази година екипът е документирал потънал гребно-ветроходен кораб, т.е. с гребни колела и парна машина, от средата на XIX век в акваторията на Созопол. Продължава работа и по друго корабокрушение, което все още не е датирано, тъй като е дълбоко затънало в седиментите. В Южния Китенски залив вече трета години се работи и по друго корабокрушение, което се осъществява съвместно с известни изследователи от Австралия и САЩ.
Иновации под водата
По думите му местният център има постижения, които изпреварват тези на колегите им в други държави. Като пример дава нивото на проучванията на праисторическите селища. "На международни конференции колегите се учудват как успяваме. Правим го много бавно и внимателно, но и площта е малка. Подобни селища се проучват в швейцарските и алпийските езера например, където водата е сладка. Там в някои случаи е доста по-лесно. В Германия например имат цял институт със 70 души персонал, занимаващи се само със селищата в езерото Констанс (бел.а. - Боденското езеро) на немска територия. В нашите мащаби обаче мисля, че се справяме съвсем добре", коментира той.
Сред ключовите им нововъведения е правенето на подробни фотограметрии. "Това са серия от снимки, които правим с GoPro камери, които се презастъпват и така се прави тримерен модел на това, което се разкопава. Тази технология ни позволи да документираме бързо и прецизно – нещо, което доскоро беше сериозен проблем в подводната археология, особено при ниска видимост като тази в Черно море“, уточнява Димитров и допълва, че заснемането се прави отблизо с широкоъгълни камери.
„Трудностите те карат да бъдеш изобретателен. Когато липсват средства, откриваш решения. От чисто научна гледна точка нямам никакви притеснения – справяме се отлично", отбелязва археологът.
От Созопол до ЮНЕСКО: пътят към международното признание
Калин Димитров проследява историята на Центъра още от неговото създаване: „Центърът за подводна археология е основан в Созопол през 1978 г. – един от първите такива в Европа и първият в Източна Европа. През 80-те години организира международни конгреси и така става разпознаваем извън България.“ България е и първата европейска държава и втората в света, подписала Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство – факт, който допринася страната да се утвърди като водеща сила в тази област.
„Процесът по кандидатстване за статута на ЮНЕСКО Център отне около три години. Но той стъпи на дългогодишната работа на поколения изследователи преди нас – като проф. Александър Фол и Христина Ангелова, които имат основна заслуга за развитието и съхраняването на Центъра“, казва Димитров.
Какво означава да бъдеш Център на ЮНЕСКО
Новият статут дава на бургаския екип възможност за много по-широка международна дейност. „Ще продължим да изпълняваме задълженията си по българското законодателство – опазването на културното наследство под вода, но вече ще имаме и международна мисия: да популяризираме принципите на Конвенцията на ЮНЕСКО, да обучаваме специалисти от различни страни и да медиатизираме това невидимо наследство, което остава скрито под морето.“
Димитров отбелязва и още нещо, впечатлило и представителите на ЮНЕСКО – големият брой жени в историята на подводната археология у нас. „Това винаги се посочва като нещо необичайно и положително. Българската подводна археология от самото начало има силно женско присъствие – от проф. Люба Огненова, ръководила проучванията в Несебър, през Горанка Тончева, работила по северното крайбрежие, до Христина Ангелова, дългогодишен директор на Центъра в Созопол. Това е резултат от социалните промени през 50-те и 60-те години, когато жените у нас получават равни възможности във всички сфери“, коментира Димитров.
Бъдещият дом на остров Св. Кирик и Юлита
Една от основните цели пред Центъра е преместването му на остров Св. Кирик и Юлита край Созопол, където Министерството на културата планира изграждането на национален културен комплекс. „От създаването си нямаме собствена сграда за административна и музейна дейност. Имаме археологическа база за изследователска работа, но липсват помещения за консервация, фондохранилище и постоянна експозиция“, обяснява Димитров. Той допълва, че проектът за културен център „Св. Кирик и Юлита“ е ключов за бъдещето на институцията. „Там трябва да има музейна сграда и подходящи лаборатории. Още тази година се отпусна сериозно финансиране за археологическите проучвания на острова, където се намират останките от най-ранния храм на Аполон в древна Аполония Понтика. Очакваме до година-две изследванията да приключат, което ще отвори пътя за реалното реализиране на проекта.“
Все пак директорът е реалист: „Познавам административните процедури у нас – това е дълъг процес, изискващ постоянство и стабилност в политическите решения. Смяната на правителства често забавя подобни дългосрочни проекти. Не вярвам, че може да се реализира изцяло за по-малко от пет години, но ако бъде приет като национален приоритет, ще стане.“
/ВБ/
https://www.bta.bg/bg/news/lik/1006183- ... d-r-kalin-______
Завършиха археологическите проучвания на Националната художествена академия, проучени са 87 съоръжения
София,
11.11.2025 14:39
(БТА)
Осемдесет и седем гробни съоръжения, част от Източния некропол на Сердика, са регистрирани и проучени при спасителните археологически разкопки на Националната художествена академия (НХА), които се проведоха между август и ноември. Това се случи въз основа на договор между Академията и Регионален исторически музей – София, под ръководството на археолога Елена Николова и зам.-ръководител д-р Александър Станев, съобщават от екипа на НХА.
Те посочват, че Източният некропол на Сердика се развива между ІІ – VІ век. „Гробните структури в типово отношение могат най-общо да се разделят на обикновени гробни ями, гробове със запазени следи от дървен ковчег/покритие и железни пирони; гробове, оформени с тухли и тегули (покривни керемиди). Регистриран е един единствен зидан гроб с антични тухли и капак от масивна каменна плоча, вероятно заготовка за архитектурен детайл (корниз)“, отбелязват от академията.
По думите им погребенията следват християнската ориентация и положение на тялото. Като гробни дарове в малка част от тях са поставяни накити, стъклени съдове, монети и един железен нож.
От екипа на НХА уточняват, че всички регистрирани погребения са документирани съобразно съвременните методични изисквания, след което са вдигнати от терена. Предстои им реставрация, след което ще да бъдат представени пред широката публика в Годишната изложба „Археология на София и Софийско“ на Регионален исторически музей – София, която традиционно се открива през месец май, в Нощта на музеите.
След технологично прекъсване, поради археологическите разкопки, НХА преминава към същинската дейност по укрепване на съществуващата сграда, казват от екипа на академията.
Както БТА писа, ремонтът на северното крило на НХА започна на 17 юни. Проектът за реконструкция е възложен на 19 ноември 2008 г. и одобрен през 2012 г. Това е първата сграда, собственост на НХА, построена през 1905 г. с подкрепата на тогавашния министър на просвещението – Иван Шишманов (1903-1907) и със съдействието на министъра на общите сгради и съобщенията – Димитър К. Попов (1902-1903).
/ВСР
/ВБ/
https://www.bta.bg/bg/news/lik/1006110- ... na-akademi_________________________________
Националният исторически музей и Община Царево възобновяват археологическите проучвания на манастира "Свети Йоан Предтеча" в Ахтопол
Кореспондент на БТА в Бургас Мая Стефанова
Ахтопол,
06.11.2025 14:45
(БТА)
Археологическите проучвания на манастира "Свети Йоан Предтеча" (известен като "Св. Яни") край Ахтопол ще продължат и през настоящата 2025 г., благодарение на партньорството между Националния исторически музей (НИМ) и Община Царево, съобщиха от пресцентъра на местната администрация.
Разкопките се ръководят от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. По данни на музея кметството на Ахтопол оказва съдействие за реализирането на дейностите по проучването.
Манастирът се намира на нос Свети Яни, южно от пристанищния залив на Ахтопол. Според исторически сведения до 1829 г. на това място е пребивавал Агатополският митрополит. През 60-те години на XX век там е изградено поделение на Гранична полиция. През 2019 г. имотът е предоставен на Министерството на културата, а година по-късно – за управление на Националния исторически музей, който разработва идеен проект за преустройство на полуострова в културен център, обединяващ археология, история и съвременни културни прояви.
Според информацията от НИМ манастирът „Свети Йоан Предтеча“ е бил изграден през XII–XIII век. В рамките на последните пет археологически сезона са разкрити основите на най-дългата църква, откривана досега по южното българско Черноморие. Данните показват, че средновековният Агатопол е бил един от петте известни епископски центъра по крайбрежието на днешна България.
БТА припомня, че археологически проучвания на манастира започнаха през 2020 г. До момента на обекта са открити 257 археологически находки, които се представят ежегодно в Музея на котвата в местен хотел в Ахтопол. Сред тях са сребърни монети на Ахейското княжество (Гийом II дьо Вилардуен, Изабел I дьо Вилардуен, Шарл II Анджуйски), златна монета на Сюлейман Великолепни, кръст от яспис и две келтски бронзови фибули от III век.
/АУ/
https://www.bta.bg/bg/news/1003135-nats ... eologiches
