Къде са се дянали прабългарите?

[Южняк]

ПС - сведението на Либерт е записано в края на 11-ти век, т.е. печенезите в тракия (вероятно) са надживели и ана комнина, и византийските асасинации и са, ами, крайно ексцентрично изглеждаща група, която съществува като фон в горите на тракия в паралел с уседналите общности. Заради топонимията на софийското поле (негован, байловци и т.н.) винаги съм допускал, че се е появил елемент на уседналост и в тях, но прото не познавам тематиката и може и да греша напълно като се водя по топонимия. Разпира се, да си представя предшествениците на шопите яздещи полуголи, с лъкове и пера на главите, както ги описва поклонника, за мен е забавно удоволствие. Въпреки страха на поклонниците и на местното население от тях разминаванията на печенези и местни/поклонници по трасето на виа милитарис не води до конфликти в разказа, а единствения убит, когото откриват, е печенег, а не местен. Но картината на тракия, обрисувана от пътешествениците е изключително ексцентрична. Парадоксално, едно латинско описание от половин век по-ктсно представя видинското царство в ярък контраст с тракия и добруджа - демографски силно, с добра икономика и масов добивна злато и сребро, вкл. от старопланинските реки, което населението практикува успешно като любим "спорт". т.е. има демографски дисбаланс зап. българия- изт. българия (а не просто добруджа) но, това, мисля, се предполага от много десетилетия.P.s. - Има достъпни материали за опитите на османската империя да засели форсирар= сегашна източна БГ с, ами работна сила и по правило трансферите са от запад на изток. По абсолютно никакъв начин изт. бг и тракия не е с по-запазена популация от добруджа -

ттт.jpg (59.84 KiB) Преглеждано 814 пъти

от https://www.hlrn.org/img/documents/Hoop ... densed.pdf което нито е единственото, нито най-доброто по темата.

[D3loFF]

„…nobilem virum Petrum Grisonum Venetum dum esset in Constantinopolis de dixisset bene modios DS
frumeni de partibus Varai Constantinopolitani curente MCCXXVI…”

nobilem virum Petrum Grisonum Venetum - Благородният мъж Петър Гризон, венецианец,
dum esset in Constantinopolis - докато е бил в Константинопол
de dixisset bene modios DS frumeni - обяви/каза (някакво число) добри модии жито
de partibus Varai Constantinopolitani - от района Варай на Константинопол
curente MCCXXVI - текущата 1226

Благородният мъж Петър Гризон, венецианец, докато е бил в Константинопол, обяви/каза (някакво число) добри модии жито от района Варай на Константинопол, текущата 1226 г.

dixisset - това е 3 л. ед. ч. на dīcō - казвам, говоря, обявявам. Не е докарвам. Най-вероятно ги е обявил за продан.
Всъщност в текста докарвам няма, това е изкарано по презумпция от контекста при "de partibus Varai Constantinopolitani", че този район е "на Константинопол", демек пак по подразбиране, че го притежава и от там "докарано".

Твърде много презумпции има в този текст, които не могат да бъдат потвърдени. Както и името на района - Варай дали е Варна, точно?

Но най-интересното в този текст е системата за номериране. DS, това не е стандартната латинска система, която в същия текст дори имате като MCCXXVI. Тук DS е отбелязано, че уж значи 600. Но 600 е DC. D = 500, C = 100. Те го приемат че S било сбъркано C - още една презумпция.
DS би трябвало да значи, D=500, и със S (semis) се е обозначавала половина. Което на първо четене би значело 500 + 250 = 750, но реално не е така. Понеже S е просто половина от цяло, то не се добавя или вади от предходния номер. Тоест в действителност трябва да имаме 500 цели единици жито и една половина - 500.5 или 500 и 1/2.

Благородният мъж Петър Гризон, венецианец, докато е бил в Константинопол, обяви 500 и 1/2 добри модии жито от района Варай на Константинопол, текущата 1226 г.

[Stan]

Южняк, каза 10 000 тона като аргумент за гъстотата на население в Добруджа, оказало се 600 модия, т. е. около 5 тона (модия е около 8 литра, зърното е по-леко от водата) , и не изнесено от Добруджа, а от Варна. Сега говориш за Българската пустиня, по-точно Великата българска гора. Само че тя не е в Горнотракийската низина, а в Поморавието.

[Южняк]

Stan, сигурен съм, че мислиш, че това, което написа, е аргумент срещу първата ми забележка. То не е. Събитието (експорт на пшеница през варна) си стои. Ако искаме да го оспорим можем да кажем че е дошло от другаде, че е реекспорт, буквално от навсякъде - това може да го измисли второкласник на секундата - не го пиша с цел заяждане а защото бях сигурен че отговорите ще са импулсивно в две точки - откъде по-точно и колко е модия. Тествах го със сина ми и това му бяха импулсивните реакции. После го накарах да си самооцени аргумента и защо го е използвал, но с теб няма да го правя. Но ако си мислиш че нещо си опровергал, не е моя работа.
За обезлюдяването на тракия има източници, с някои от които си вероятно запознат. Има пътници отбелязали празни пространства от константинопол до карнобат, където свършват границите на ловното поле на султаните. Т са по-големи от добруджа като квадратура и съвсем очевидно не са моравия. Има и един ранен германски посланик от около 1450-а минал през цариград-свиленград- пловдив - софия-ниш който описва отсъствие на популация и икономическа дейност и изоставени земи, но не ми се търсят и двата източника да ги препоствам. Т. Е втората ти бележка ти за великата българска пустиня (Deserta Bulgariae) като локация е основателна, но както виждаш, пустини се наричат обезлюдените места, а не сухите с ариден климат земи - има и велика рилска пустиня с прекрсна норма на валежите и това ни казва депопулация, а не аридност на климата. Това е доста очевидно и за мен спора дали това доказва промяна на климата в добруджа или неточност от страна на Атанасов е излишно да се спори. Ти си знаеш и за двете. Бъди здрав.

[Stan]

Южняк, съвсем случайно да ти минава през акъла, че през различните периоди гъстотата на населени в различните периоди е различна? Неуместно е като се говори за Добруджа през 11 в. да се ползват данни от 13 в. Още повече да казваш, че тези данни са в книга, в която е обърнато специално внимание на демографските процеси именно през 13 в. , по-точно, че има по това време заселване.
Естествено че между 10 000 тона и 5 тона има разлика. Огромна разлика. Само човек, който не познава числата няма да реагира. И съответно, това като аргумент за гъсто населената Добруджа през 13 в. отпада. Още повече, износа е през Варна, т.е. зърното може въобще да не е от Добруджа .
Вместо да се замислиш, се прехвърли върху земите на юг от Балкана. И забърка същата каша от от векове и райони. И като ти посочих грешките, вместо да се зами замислиш, продължаваш в същия дух. Това кое през 11 е., кое през 15 в., кое е в Поморавието, кое в Сакар, няма значение, всичко в гювеча.

[Tantin]

Една малка бележка по иначе прекрасната книга на Георги Атанасов - през 13-тив. в разгара на обезлюяването, италиански търговец изнася близо 10 000 тона пшеница през пристанището Варна за Константинопол, с много добри печалби, които не иска да подели с византийския император. Историята е описана от самия Атанасов, но е в противоречие с тезата за добруджанска пустиня без популация и без дъждове (последното категорично, по изследване на полена в дуранкулашките езера и сребърна) не е вярно. Няма редукция на дъждовете и, ами, добруджа си е същата житница каквато е и до днес и снабдява константинопол с пшеница; за да има експорт, тряба да има екстра производство, т.е. излишък отвъд непосредствените нужди на популацията от храна. Региони с излишък в тия времена са рядкост въобще в европа. Но това че точно добруджа с близо два метра почвен слой при това чернозем не е изненада. Ако съдим по това, всъщност някой живее в д-джа. Втората малка бележка е че освен добруджа "пустиня" е наричана и тракия от траянови врата до константинопол и там е описано същото опустяване и колапс от разни свързани с кръстоносците пътешественици, които вкл описват печенезите "по горите", които са накичени с пера на главите като индианци. Самия факт че тая плодородна зона, тракия, в тоя период е "гора", говори за изключителна редукция на популацията и икон. дейност но отнема елемента на уникалност като обезлюдяване, който Г. Атанасов приписва на д-джа. Но. Д-джа изглежда не е безлюдна. Някой произвежда и дори има излишъци, които изнася. Това не намалява изключителното качество на книгата на Атанасов.И едно подозрение - пак по Атанасов, Симеон сключва договор с печенезите и ги заселва в северната зона (северно от дунав) като български федерати, като в същото време заселва уседналата българска популация на тези земи на юг от дунав. Спекулацията ми е, че ако се е случило, едва ли всички са се преместили и част от уседнатата българославянска популация е възприела начина на живот на печенезите и е преживяла трансформация като икономика, за да оцелее. Можем да го видим в случая с други герои от региона, маджарите, където цели славянски кланове са се превърнали в маджари и са участвали в завладяването на пустата, вкл на елитни военни позиции.Т.е. възможно е да има липсващи секции от реалната картина на миналото за мястото и периода.

Недейте да сте толкова критични към Южняка. 10 000 тона - това е премного.
Вероятно става дума за 10 тона или 10 000 килограма.
10 000 тона - това са не се знае колко на брой натоварени кораби..
Да речем че един камион е средно 5 тона .. Може и 10 - 20 тона пшеница да натоварите на по-големите камиони..
Хващаме един среден камион с 10 тона пшеница..
Колко пшеница бихте натоварили на един кораб от 10- 11 век ? 100 тона ли ? Едва ли ..
Корабите от древността не могат да се сравняват с огромните кораби от сегашно време.
Някога един кораб надали би побрал товар равняващ се на един камион..
10 тона пшеница, - това са 200 чувала по 50 килограма. Не съм разбиращ по корабното дело, съответно не мога да кажа колко е максималната вместимост на един средновековен кораб.
Но ако приемем че имаме 10 000 тона - то това биха 1000 кораба натоварени с такъв товар.
Много ме съмнява това да е реална цифра. В древността чак такъв трафик по морето няма как да се случи.
По скоро става дума за 10 тона пшеница, натоварена в 1, 2 или 3 кораба. Това са реалистичните цифри.
Южняка пак да си провери цифрите и да не ни поднася, щото не му е за първи път.

[makebulgar]

Средновековното от 13 век "modios DS frumeni" означава по-скоро "250 модии жито", тъй като "DS" е "500х1/2" = "250", а не както се приема, че е грешка от "DS" = "DC" = "500+100" = "600".

250 модии ще са около 2500 тона жито. Това са 5-25 кораба, а не 1000 кораба, тъй като през византийския период и по-късно във Венеция корабите пренасяли от 100 до към 500 тона жито.

***

6⁄12 = 1⁄2 = S = Semis, semissis = "Half"


1. Зърнопревозни кораби от римския период:

- Типични търговски кораби: Превозвали около 250–400 тона зърно.
- Големи зърнопревозни кораби: Някои достигали капацитет от 500 до над 1000 тона, особено тези, плаващи от Египет до Рим.
- По-малки кораби: Корабите под 70 тона са били по-често срещани за смесени товари и регионална търговия.

2. Зърнопревозни кораби от византийския период: Макар че има по-малко документи за капацитета на византийските кораби, те вероятно са продължили да използват големи търговски кораби, подобни на късноримските конструкции. Константинопол, подобно на Рим, е зависел силно от вноса на зърно, особено от Египет и Северна Африка. Размерите на корабите вероятно са варирали от 200 до 600 тона, като някои по-големи кораби вероятно са надвишавали това, въпреки че са оцелели по-малко археологически примери.

3. Капацитет на венецианските кораби за зърно през 13-ти век:

- Търговски галери: Тези дълги, тесни кораби са били проектирани за бързи и по-леки товари като подправки и текстил. Техният товароносимост за зърно е бил сравнително скромен - обикновено около 100 до 150 тона.
- Кръгли кораби (navi tonde): Това са били по-широки, по-дълбоки плавателни съдове, построени за насипни товари. Те са могли да превозват от 200 до 400 тона зърно, в зависимост от размера и дизайна.
- Големи кръгли кораби: Към края на 13-ти век някои от най-големите венециански кръгли кораби може да са достигнали 500 тона или повече, особено тези, използвани в търговията на дълги разстояния с регионите на Левант и Черно море.

[D3loFF]

Средновековното от 13 век "modios DS frumeni" означава по-скоро "250 модии жито", тъй като "DS" е "500х1/2" = "250", а не както се приема, че е грешка от "DS" = "DC" = "500+100" = "600".

250 модии ще са около 2500 тона жито. Това са 5-25 кораба, а не 1000 кораба, тъй като през византийския период и по-късно във Венеция корабите пренасяли от 100 до към 500 тона жито.

***

6⁄12 = 1⁄2 = S = Semis, semissis = "Half"


1. Зърнопревозни кораби от римския период:

- Типични търговски кораби: Превозвали около 250–400 тона зърно.
- Големи зърнопревозни кораби: Някои достигали капацитет от 500 до над 1000 тона, особено тези, плаващи от Египет до Рим.
- По-малки кораби: Корабите под 70 тона са били по-често срещани за смесени товари и регионална търговия.

2. Зърнопревозни кораби от византийския период: Макар че има по-малко документи за капацитета на византийските кораби, те вероятно са продължили да използват големи търговски кораби, подобни на късноримските конструкции. Константинопол, подобно на Рим, е зависел силно от вноса на зърно, особено от Египет и Северна Африка. Размерите на корабите вероятно са варирали от 200 до 600 тона, като някои по-големи кораби вероятно са надвишавали това, въпреки че са оцелели по-малко археологически примери.

3. Капацитет на венецианските кораби за зърно през 13-ти век:

- Търговски галери: Тези дълги, тесни кораби са били проектирани за бързи и по-леки товари като подправки и текстил. Техният товароносимост за зърно е бил сравнително скромен - обикновено около 100 до 150 тона.
- Кръгли кораби (navi tonde): Това са били по-широки, по-дълбоки плавателни съдове, построени за насипни товари. Те са могли да превозват от 200 до 400 тона зърно, в зависимост от размера и дизайна.
- Големи кръгли кораби: Към края на 13-ти век някои от най-големите венециански кръгли кораби може да са достигнали 500 тона или повече, особено тези, използвани в търговията на дълги разстояния с регионите на Левант и Черно море.

Маке, ти за мен си както Тантин е за Южняка. Защо говориш пълни глупости за пореден път? Аз се бях зарекъл, че няма да ти говоря, но просто не мога да се сдържа какви велики мисли твоя гении сътворява всеки път като се обадиш.

Ако DS беше 250 щеше да е CCL, а не DS изобщо.
S (semis), половина не се умножава нито с предходното число, нито с това след него. Това просто значи половина и толкоз.
DS = D, което е 500 и S (половина) = 500 и половина единици зърно.

Ако смяташ, че не съм прав, тогава обясни как е само 1/2 на латински? Или как ще кажеш 8 и половина в такъв случай, ако се умножава? Еми не можеш, то това е проблема. Затова и тази логика не е вярна.

Не че и този спор е за тази тема изобщо, но хайде.

П.П. А да и един модии не е 10 кг., а е 6,6 кг.

[makebulgar]

Маке, ти за мен си както Тантин е за Южняка.

Няма как да съм като тантин спрямо Южняка, тъй като Южняка е някой с научна професия, а ти си никой, при това пълен лаик. Тантин пък е трол обсебен от Южняка, а мен ти ме интересуваш, колкото слона се интересува от мравката лазеща в пепеляка от другата страна на планетата.

Конкретно за "S" = "половин" принципно няма значение точно какво е, и дали е +1/2 или е ×1/2. Важното е, че вероятно не е 600 тона в текста.

750 тона също е количество, което може да се пренесе с 10-25 кораба, така че не е фантастично число, а е напълно нормално количество за някакъв баровец търгуващ в Константинопол.

Не доказва по никакъв начин населеността на Добруджа.

[Thorn]

Пак призовавам за спазване на добрия тон.

[D3loFF]

Няма как да съм като тантин спрямо Южняка, тъй като Южняка е някой с научна професия, а ти си никой, при това пълен лаик.

Много е тъжно Маке, че може би единствения, който няма нищо общо с историческата наука и образование в случая си точно ти.

П.П. И ще те помоля да не ми копираш каквото съм казал три коментара по-назад с изкривено значение повече, защото бих заложил 1000 лв. че преди да го напиша ти дори и не беше чувал че S (semis) се използва в латински за половина, съответно и тоталното ти неразбиране как се и използва, естествено.

[Tantin]

Хей хора.. Южняка ми е приятел. Той си има негов стил на заяждане. Аз си имам своя стил на заяждане.. Все пак южняка върши всичката черна работа по сметките. А Чобанов ползва сметките на готово... Аз си ги уважавам и двамата. Но с шмекериите им - там си се дърляме традиционно. Откакто взехме да следим сметките им и да ги държим на тясно - мисля че издънките намаляха. Но ще видим. Аз много се радвам на всяко тяхно видео и всеки път се чудя: какво ли ново пак ще ми преподнесат тия двамцата? Въобще място за скука няма.
Но за съжаление рейтинга им на международната палеогенетична сцена досега не е мръднал. Дано да скочат в класацията. Пожелавам им го.. Но това надали ще стане. Щото и двамата са повече аматьори, отколкото професионалисти.. Макето нека да прочете колко далече са антропология и археология от генетика и математическите анализи... И тогава да твърди че тоя или оня бил професионалист..
Казано на стар български език: всяка жаба да си знае гьола!

[Tantin]

Ни Стамов е палео-генетик, ни Чобанов е палео-генетик.. И двамата са любители.. Особено Чобанов - той е абсолютен любител и почитател. Стамов е освен любител , също и аматьор.. Това ще рече че е способен да направи малко или много сметки.. Да изведе някакви нови резултати. Но нивото му е все още недоказано сред професионалистите..
Тука да сложим и уважаваната от мен и от вас Деси Нешева.. Тя си е професионален учен в областта на Генетиката..
Дори не бих я нарекъл професионалистка в палеогенетиката. Но тя определено даде някакъв принос и усилия в тази област.. Не и знам сега накъде са и търсенията... Явно тя е в течение на новия проект...
Тя самата спомена колко на брой проби от кои места са включени в новото изследване.. Така че Десито е съвсем навътре в новото изследване. От тези тримата, Нешева би могла да се нарече най- професионалната , поне откъм генетиката. Но тя е и най-скромна, най въздържана.. Най- професионална. И при нея има издънки ( с траките) но другите двама са шампиони в непремерените изявления...

[Кухулин 2.0]

Колеги, тук се вихри някакъв див сюрреализъм.

250 модии ще са около 2500 тона жито. Това са 5-25 кораба

=>

П.П. А да и един модии не е 10 кг., а е 6,6 кг.

=>

750 тона също е количество, което може да се пренесе с 10-25 кораба

Не че аз съм голям математик, но тук за малко да се разплача.

[makebulgar]

Ни Стамов е палео-генетик, ни Чобанов е палео-генетик.. И двамата са любители.. Особено Чобанов - той е абсолютен любител и почитател. Стамов е освен любител , също и аматьор.. Това ще рече че е способен да направи малко или много сметки.. Да изведе някакви нови резултати. Но нивото му е все още недоказано сред професионалистите..
Тука да сложим и уважаваната от мен и от вас Деси Нешева.. Тя си е професионален учен в областта на Генетиката..
Дори не бих я нарекъл професионалистка в палеогенетиката. Но тя определено даде някакъв принос и усилия в тази област.. Не и знам сега накъде са и търсенията... Явно тя е в течение на новия проект...
Тя самата спомена колко на брой проби от кои места са включени в новото изследване.. Така че Десито е съвсем навътре в новото изследване. От тези тримата, Нешева би могла да се нарече най- професионалната , поне откъм генетиката. Но тя е и най-скромна, най въздържана.. Най- професионална. И при нея има издънки ( с траките) но другите двама са шампиони в непремерените изявления...

Важно е те кои са, и е важно ти кой си.

Те са учени, сега наети в БАН в Института по Балканистика, и работят с всички учени в БАН и в чуждите университети, за които говорят. Въпреки, че не са генетици. Работата и специалностите им изискват да се занимават с палеогенетика, тъй като палеогенетиката е пряко свързана с антропологията и археологията.

А ти си никой, нает незнайно къде, работещ незнайно с кой. Но искаш да си им цензор, да ги критикуваш и оценяваш. Да ги оценяваш ти, е все едно на изпит в института по медицина да наемеш някой уличен майстор на коли да оценява студентите. Може и да си супер специалист по ремонта на двигатели, но да си пълен невежа по ремонта на сърца и мозъци. Самочувствието ти по завъртане на гайки не ти пречи да принизяваш работата на хирурзите, и да говориш в кръчмата, че можеш да се справиш по-добре в работата им. Но никога няма да отидеш да завършиш медицинския институт. И никой сериозен хирург по света никога няма да чуе за теб и да прочете написаното от теб, тъй като спама и троленето ти са кръчмарски (форумни).

Не съм сигурен дали можеш да ме разбереш.

[D3loFF]

Важно е те кои са, и е важно ти кой си.

Те са учени, сега наети в БАН в Института по Балканистика, и работят с всички учени в БАН и в чуждите университети, за които говорят. Въпреки, че не са генетици. Работата и специалностите им изискват да се занимават с палеогенетика, тъй като палеогенетиката е пряко свързана с антропологията и археологията.

А ти си никой, нает незнайно къде, работещ незнайно с кой. Но искаш да си им цензор, да ги критикуваш и оценяваш. Да ги оценяваш ти, е все едно на изпит в института по медицина да наемеш някой уличен майстор на коли да оценява студентите. Може и да си супер специалист по ремонта на двигатели, но да си пълен невежа по ремонта на сърца и мозъци. Самочувствието ти по завъртане на гайки не ти пречи да принизяваш работата на хирурзите, и да говориш в кръчмата, че можеш да се справиш по-добре в работата им. Но никога няма да отидеш да завършиш медицинския институт. И никой сериозен хирург по света никога няма да чуе за теб и да прочете написаното от теб, тъй като спама и троленето ти са кръчмарски (форумни).

Не съм сигурен дали можеш да ме разбереш.

А ти историк ли си изобщо, да те питам аз щом подхващаш темата по този начин и под този ъгъл?

[Александър]

Колеги, тук се вихри някакъв див сюрреализъм.

250 модии ще са около 2500 тона жито. Това са 5-25 кораба

=>

П.П. А да и един модии не е 10 кг., а е 6,6 кг.

=>

750 тона също е количество, което може да се пренесе с 10-25 кораба

Не че аз съм голям математик, но тук за малко да се разплача.

Какво стана в крайна сметка с това жито?

Питах ИИ на Гугъл, според него:
„A Roman modius is a unit of volume, so its weight in kilograms depends on the substance being measured. For wheat, which is a common substance measured by the modius, 1 modius equals approximately 6.67 kg or 8.73 liters, though this can vary slightly. To convert a volume of a different substance from modii to kilograms, you must know the density of that substance. For example, 1 modius of wheat is 6.67 kg because wheat has a specific density. Here's a common example: 1 modius of wheat ≈ 6.67 kg.“

Значи модият е 6,67 кг, както казва D3loFF.
600 модия са 4002 кг., т.е. 4 тона.

Пак ИИ на Гугъл:
„A 13th-century Byzantine ship, likely a galley, could carry around 500 metric tons (490 long tons) of cargo, which could include grain. The specific amount of grain would depend on the ship's overall cargo capacity and the density of the grain being transported.“

Така, 1 кораб носи 500 тона жито.

Колко кораба казвате са ги носили тези 4 тона жито?

[Южняк]

.....

[Кухулин 2.0]

Пак призовавам за спазване на добрия тон.

Шегуваш се. Приютил си във форума професионален трол, който буквално няма друга тема на живота освен мен откак съществува в интернет, само погледни темата. Нещото - (не го знам има ли човек зад аватара или не точно) не се интересува от нищо друго освен тролене. Това е твое право и не е моя работа, но го намирам за проява на лош вкус - или нещо по-лошо. Но смятам, че по горната причина целия ти форум има съществен дефицит, както и, повече или по-малко, стопанинът на форума, т.е. ти. Нещото е професионален лъжец, съществуващо да троли и дезинформира. Форумът ти по тази причина е срам, да не кажа позор за собственика си, което меко казано не те издига в очите ми - просто още едно много проблемно място в бг интернет, разпространяващо дезинформация - напоследък за биографията ми. Обикновено я спестявам, за да спестя доносите и тоновете помия, които са неизбежни в тая, извинявай, дупка, която поддържаш. Гледам че нещото се е захваноло напоследък и с десислава нешева и т. чобанов, с които работя заедно, а с д. нешева работя и в един и същи департамент. Информацията на макето за местоработата ми не е актуална, занимавам се с цял департамент по палеогенетика, плод на усилията на няколко научни институции в бг - бан е само едно от тях. От догодина започвам и да преподавам - да, палеогенетика; ще обучавам студенти от медицинския факултет, но и от други места и т.н. Торн, позволяваш си да даваш трибуна на някакъв зъл ненормалник, на който съм му фикс идея. Всичко което мога да ти кажа, е че не те разбирам защо го правиш, в мен се появяват основателни съмнения и че ти самия не си наред, с извинение, но всякакви норми бяха преминати във форума ти, през последните 2 месеца. Нищо, пожелавам ти успех в каквото си се захванал и каквито и да са мотивите ти.Т.е. успех с мацането и черненето.

Южняк, тука пак излизаш с любимата си тактика "крадецът вика: дръжте крадеца!" Ти от години се държиш като последния селяндур в интернет, обиждаш хората наляво и надясно, половината ти постове са лични квалификации какъв бил тоя и оня, изобщо - простотия до шия. А как се държиш с жените, това е отделен въпрос. Генефан горката колко помия е изяла от теб... Да не говорим за блястящия ти навик да се "самоизявяваш" чрез редактиране на чужди постове. Абе с две думи - правиш впечатление на доста гнусен тип. Обаче при най-малкия намек за отговор по твой адрес почваш да се държиш като ощипана госпожица - ох, тоя ме обижда, ох, оня ме преследва... А не си даваш сметка, че в реалния живот за поведение като твоето се ядат шамари

Сега, на мен лично тези неща не ми пречат особено. Всичко това се компенсира с горница от факта, че дискусиите с теб са доста интересни и полезни. При това са полезни както за нас, така и за теб. Но не знам дали си даваш сметка, че ако твоя милост се държеше в нета като нормален културен човек, щяха да са на порядък по-полезни. А сега... сега нямаш никакви право да се обиждаш, че някой те подбъзиква от време на време... или даже постоянно.

Тук разбира се трябва да се отбележи, че поведението на Тантин също е доста екзотично и на места даже патологично. Обаче... това е положението. Каквото почукало, такова се обадило. Веднъж като отключиш кутията на Пандора...

Както и да е. Успех с преподавателската дейност. Дано намериш някой читав кадър, че ние - форумните парагенетици - вече не издържаме на темпото

[Южняк]

P.S. @Stan, беше попитал може ли да се изчисли популацията на балканите през и преди 550-а. Може, но не е тук мястото за разговор. Сетих се за въпросати ти покрай това което правя в момента. Има един алгоритъм който калкулира изходна популация на образцитекато чете броя на смесванията във всеки хромозом, всъщност разбива хромозома на стотина субсекции. Дълга история накратко, популацията на варварите северно от зоната дунав-рейн (тука включвам Сев. и цент. Европа, понта + западна русия ) излиза на около 680 000 души при заредени 700 индивида от региона, от периода 4-6 век. Т.е. добреди чумата можем да очакваме 600 000 "варвари" популация, което е страскащо малка цифра, Алгоритъмът е стандартен и минава за прецизен. Не е въпроса дали и колко е прецизен, а че изчисленията му се приемат за правдоподобни от научната общност и не се поставят под въпрос при, примерно, позоваване на него. Тая цифра е груба и подлежи на допълнителни скрутинизации докато се стабилизира, но се започва от нея, от грубия резултат. Така че, да, имаме достатъчно образци да изчислим броя на прабългарите прецизно; както и на местните. Със славяните допускам че ще е малко по-трудно, защото балканските славянски образци ми се виждат малко. П.С. стандартната грешка за тия 600 000 е 4 на -3, не е голяма. Въпроса е какво означава всъщност цифрата, защото това са хора, необходими за съществуването на тая група със специфичните за нея характеристики на геномната им структура. Но, отново, някакъв научн-приемлив резултат за броя на прабългарите ще има и след скрутинизация приблизително ще отговаря на действителната ситуация. По принцип колкото повече образци участват в калкулацията толкова е по-прецизна. Методиката е проверявана със съвременни образци и там работи много добре, отгатвайки популациите, но с антични образци е разбира се непроверимо. Нещата се рзвиват толкова бързо, че не ми се мисли. но са необходими още хиляди образци, за пре3цизиране. Много хиляди, ако искаме да направим карта на човечеството от неолита до днес, примерно. Божа работа дили и кга ще стане, може и да не е толкова скоро. Имам предив приерно едно 100-на и нагоре хиляди образци от западна евразия. но финансирането е нестабилно и може да спре всеки момент, заради харчове по войни, подготовки за нови войни и не знам си какво. Държавите нямат особени средства за твърда наука напоследък; ако спре има да чакаме няколко века за сто хиляди образци...