1951 написа: ↑13 Апр 2022, 13:26
Stan написа: ↑15 Фев 2022, 09:07Иначе за Пловдив, който има път през града, да мине през археологическия музей. До 30.04.2022 има изложба за това това какво е представлявал града през втората половина на 12 - началото на 13 в.
Бях по работа в града и приключих изненадващо бързо, та минах през изложбата. Много старателно и информативно е подготвена.
Имам няколко (глупави) въпроса към Stan.
Пишеше, че няма открити останки от стъкло, значи не са слагали стъкло на прозорците. Тогава какви са реалните опции? Без прозорци? Някакви животински продукти, като шкембета?
Защо не са си измазвали къщите с вар? Варта ми се струва евтин и леснодостъпен продукт, който подобрява качеството на сградата.
Има ли надежда, че споменатите "големи обществени сгради", чиито части се откриват тук и там, някога ще бъдат изцяло проучени?
До колко тази възстановка е художествена? Опира ли на някакви реални данни? Не говоря за саксията с мушкато, а за това как е изглеждала къщата от основите нагоре. Особено за издадения втори етаж, ала "възрожденската къща".
Извинявам се за закъснението, тъй като почнахме нов обект, а събота и неделя на село и не ми остава време.
По въпроса за стъклото - прозорци е имало, но явно са били покрити с някакви животински материали, които поне малко са пропускали светлина. Другият вариант е плътни дървени кепенци, които при лошо време са били затворени и се разчитало дори и денем на свещи и светлина от огъня. Трябва да се види как е бил решен с прозорците в българските земи, преди масовото навлизане на стъклото през 19 в.
Защо къщите не са били измазани с вар? Ами сигурно е въпрос на традиция. Филипопол по това време не само е бил много богат град, ами и суровина за вар в града е имало в изобилие - римски и ранновизантийски мраморни колони, архитектурни детайли, статуи и т.н. е имало буквално навсякъде. Между другото от тях е ставала много хубава вар - хоросанът от това време използван в крепостните стени е здрав като бетон
За големите обществени сгради, аз съм попадал на 2 такива, за съжаление и при двете само част от фасадния зид, а самите сгради се развиваха извън проучваната (предвидена за застрояване площ). Точно тези две сгради - не. Първата се развива в съседен парцел, където преди години е построена нова кооперация, при строителството на която всичко е било изгребано с багер (в нарушение на закона, но това е друга тема). При втората - сградата се развива под един от най-големите булеварди в града. Дори по някаква причина да се копае булеварда, примерно рмонт, едва ли нещо е останало, тъй като до преди 60 г. там е имало къщи, след това това при направата на булеварда е прокарана ВиК, кабели и т.н. И иначе винаги има надежда, че ще се попадне в бъдеще на нещо такова, но пробемът е че в Пловдив археологическите разкопки са свързани с новото строителство, което означава, че рядко се проучва площ по-голяма от 200-250 кв. м, колкото е средния размер на един двор в града.
За издаването на втория етаж - да. Има случаи, когато при поучването на къщата, се оказва, че изгоряла с цялото имущество в нея, но голяма част от него (основно това са това са глинени съдове), се откриват пападнали с горели части от самата сграда, пред зида на първия етаж, т.е. извън пространството оградено от зидовете на първия етаж, което показва, че вторият етаж се е издавал, колко вече е друга въпрос, над първия. Това издаване съвсем не е от периода на Възраждането, а е много стара традиция в европейската жилищна архитектурата.
Останалата част - първи етаж от разноформатни камъни и парчета тухли и втори етаж от кирпич, както и керемидения покрив и начина по който изглеждат керемидите - широти плоски долни и тригълни капаци, т.е. добре изветния античен начин на тегули и имбрици, е абсорятно реален. Тук е изпуснато обаче нещо, което много характерно за Пловдив през периода - глинени улуци. Те представляват надлъжно разрязани глинени тръби. Имаме и почти цял такъв, но за съжаление, не открих къде сме го бутнали
, та не успяхме да го сложим на изложбата.
1000 години по-късно още работеше, съвременната бяла техника ряпа да яде. Землянките са средно с размери 3х3 м. С къщите от 12 в. е малко по-сложно, тъй като са много по-големи и съответно много по-нарушени от по-късни ями, кенефи, мазета и т.н. и лично аз не съм имал възможността да участвам в проучванията на цяла къща, а само на части от тикава. Няма лампи, светили са си с борина и свещи. Монети през периода на византийското владичество - много.
