Самостоятелни отбранителни кули през Османския период

[1951]

Съвсем неангажиращо повдигам тази тема, най-вече с идеята за допълването на списъка с евентуални общи усилия.

И така, Деян Рабовянов има една хубава публикация, която се занимава с тези самостоятелни отбранители кули (или пиргове, или жилищно-отбранителни кули, имена - бол). Публикувана е в Известията на великотърновския исторически музей (том 17 - 18 за 2002 - 2003 г.). Всички томове на поредицата ги има на сайта на музея (https://www.museumvt.com/%D0%B8%D0%B7%D ... 0%B8%D1%8F), но в случая ще препратя към форума Бойна слава (лека му пръст), където някой я е качил отдавна, отдавна - https://forum.boinaslava.net/forum/%D0% ... 5-aa/4076-.

Статията е чудесна, но има едно изречение (всъщност две), което леко ме вкарва в размисъл - "Самостоятелно отбраняващите се кули продължават да се използват и строят на Балканите и след средата на XV в. такива са пирговете и "арсеналите" в някои манастири и т.нар. бейски или спахийски кули. Тяхната роля обаче чувствително намалява поради усъвършенстването на артилерията и промяната в политическата и военната конюнктура."

Струва ми се, че не само такива кули продължават да се експлоатират и строят, но и ролята им не намалява линейно, а е по-скоро на приливи и отливи, като последния бум на ремонт и строеж на такива съоръжение е бил през Кърджалийските времена. Правим уговорка, че архитектурата на кулите ясно еволюира - от очевидно утилитарни основно военни съоръжения, през някакъв хибрид между кула и къща, до просто големи къщи с високи дувари, които по инерция им казват кула.

В тая връзка - едно мое списъче с кули, които съществуват и до момента или за които имаме ясна информация, че са съществували:

1. Пирговата кула в Кюстендил

В зависимост кого питаш или какво четеш, строена е някъде XIV - XVI век.

2. Тешовска кула в село Тешово, Хаджидимовска община

Не е много ясно от кога е. Пишат я на места XV век, но това май, май е на око.

3. Кула в Белащица, Пловдивско

Пълна какофония - от римска, през византийска, до османска.

4. Кулата на Мешчиите, Враца

Дават ѝ XVI век. През XIX е преправена на часовникова.

5.Куртпашовата кула, Враца

XVII век?

6. Жилищно-отбранителна кула в Етрополе

etropole-kula.jpg (269.13 KiB) Преглеждано 2646 пъти

Почти напълно разрушена. Техниката на строеж се оприличава на техниката на часовниковата кула в града, от където автоматично ѝ лепват края на XVII - началото на XVIII век.

7. Кула в Коньово, Новозагорско

Пишат я XV, XVI, XVII или XVIII век.

8. Леденишка кула / Кула на Шемши бей, село Леденик, Великотърновско

Явно имаме една укрепена голяма къща. Пишат я XVII век.

Следващите са изцяло разрушени:

9. (Бяла) Кула в Казанлък

Разрушена в началото на XX век. Проф. Овчаров я писа средновековна и я отъждестви със средновековния град Крън. Повече, ей тук - https://trud.bg/a/articles/%D0%B7%D0%B0 ... 1%8A%D0%BD

10. Кула в село Ръжина, Казанлъшко

92735589_2799620356741594_7169520986599981056_n.jpg (771.9 KiB) Преглеждано 2646 пъти

Разрушена е окончателно някъде през 50-те години на XX век. На рисунката я виждаме някъде между двете световни войни.

11. Сарамбейска кула, днес град Септември

Вероятно XVII - XVIII век. Силно повредена след Чирпанското земетресение през 1928 г. и съборена окончателно в следващите години.

Има още няколко, за които има откъслечни сведения, но без рисунки/снимки.

[makebulgar]

Рибовянов смята, че кулите са влияние от Атон, но има вероятност да са си развитие на местни традиции още от времената на Първото българско царство.

[1951]

За съжаление, Рабовянов тази тема повече не я работи. До колкото знам, това му е дипломната работа.

Има какво да се добави със сигурност. Примерно, той не споменава кулата в Мелник, която според Виолета Нешева има белезите на "жилищно-отбранителните аристократични кули" от XII - XIII век.

[Thorn]

Кулата на Ангел войвода брои ли се?

[1951]

Кулата на Ангел войвода брои ли се?

Предвид, че аз съм я слагал в друга тема и съм се шегувал, че я водят "Възрожденски донжон" - май да.

Но пък, да не забравяме, че и тази сграда се води кула:



Явно в един момент "кула" става нарицателно за резиденцията на местния сайбия.

[Thorn]

Поне 20 пъти съм бил в Граница и това нещо не съм даже видял къде е.

[makebulgar]

Малко от Николай Овчаров за кулите:

"С всички тези детайли укреплението (Бялата кула в Казанлък/Крън) се отнася към цяла група интересни фортификационни съоръжения, издигнати на Балканите през ХІV в. и свързани с ускорения процес на феодализация. Става дума за изграждането през този период на Балканите на класически феодални замъци. Това строителство е предизвикано именно от създаването на множество апанажи и от борбата на отделните господари за тях – процес, сходен на синхронните тенденции в Западна Европа.

Съобразно с господстващата до ХІІ в. на Балканите византийска административна система, градовете са имали вътрешни укрепления, притежаващи изцяло защитна функция. В тях се откриват малко сгради, главно складове за храни и боеприпаси, както и задължителна цистерна за питейна вода. Тези укрепления не са били предназначени за постоянно обитаване, а са били поддържани единствено от немногоброен гарнизон.

С напредването на феодализацията в тях се появяват нови постройки, свързани с бита на високопоставени лица, живеещи вече постоянно там. У нас тази тенденция е засвидетелствана отлично в Източните Родопи, където години наред се провеждат планови разкопки на средновековните крепости. Става дума за твърдините Устра, Вишеград и Башево, където са регистрирани долепени отвътре до стената жилищни сгради на няколко етажа. И при трите крепости се наблюдава една изявена масивна отбранителна кула за последна защита. Ако при тях тя е свързана с крепостната стена, то в твърдината при с. Гугутка става дума за класическа свободностояща кула с огромни размери (11/9 м).

Самостоятелната отбранителна кула в късносредновековния град на Балканите е елемент, който със сигурност е зает от западноевропейската фортификация. Ето защо в научната литература това укрепление се обозначава обикновено с френския термин donjon или английския keep. Такива самостоятелни кули са с много по-големи размери и практически представляват самостоятелни звена в отбраната. Били са доста по-високи от останалите, а във вътрешността е имало няколко етажа, на които са се разполагали жилищни стаи, складове, и в подземието – автономно водохранилище. Задачата на донжоните е била да осигурят всичко необходимо за продължителна защита на бранителите.

По този начин в края на XIII и първата половина на XIV в. на Балканите се появяват истински укрепени феодални резиденции. Такива могат да бъдат както преустроените вътрешни укрепления, така и намиращи се извън градовете замъци."

[1951]

Благодаря за добавката. Тя е от "СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ЗАМЪК В КАЗАНЛЪК" публикуван в "НАУКА, ОБРАЗОВАНИЕ, КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО. В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ИВАН ЙОРДАНОВ" - https://www.academia.edu/127850097/Putuvane.

Подозирам, че това е есенцията на тезата на Овчаров, че Казанлък=Крън, която широко бе рекламирана около излизане на книгата му „Господарите на Крън и техните съкровища. Средновековната история на Казанлък”. Тая книга не само, че не се продава никъде, ми даже и в Народната я няма

Anyway.

Според мен лично, ей този отрязък:

Самостоятелната отбранителна кула в късносредновековния град на Балканите е елемент, който със сигурност е зает от западноевропейската фортификация. Ето защо в научната литература това укрепление се обозначава обикновено с френския термин donjon или английския keep.

Е просто неверен.

Donjon/keep e много по-голямо съоръжение, което винаги е в рамките на по-голям фортификационен комплекс (замък, крепост, да не изпадаме в семантика). Това, което имаме изброено по-горе на английски му казват tower house, на немски Wohnturm, на френски maison-tour и тн. Low-cost укрепление, което може да подслони местния сайбия, ако има зор. Не са големи, вероятно са били сравнително достъпни за изграждане и поддръжка.

Ето пример от Естония:


Пример от Ирландия:


И пример от съседна РСМ:


Има ги из цяла Европа, много ги има и в т.нар. "Западни Балкани". В китното северномакедонски градче Кочани в момента има запазени две от поне шест съществували. В родния контекст, всичко запазено и всичко, за което имаме 100% доказателства, че е съществувало, винаги е в рамките на населено място. Което ги отличава от простите стражеви кули (беклемета).

Това, че Овчаров прави от тези жилищно-отбранителни или самостоятелно отбраняващи се кули "феодални замъци" е голям скок на въображението. Защото не е задължително резиденцията на феодала да е непременно замък

[1951]

PS
И ако някой се чуди какво да купи, такава жилищно-отбранителна кула в 12 декара двор или тристаен в Кръстова вада, София, ето един аргумент в полза на първото :

https://www.casait.it/it/SYKR/

[makebulgar]

Такива каменни къщи са си позволявали само най-богатите, които са имали какво да крият. Сред тях е имало такива, които са владеели земи, така че могат да се нарекат, че са някаква форма на феодализъм.

[makebulgar]

Две кули има и в Кочани.