https://far.rs/bg/2024/11/06/arheolozit ... ska-banja/Става въпрос за откритие на останки от мезолита с перспектива да се стигне и до палиолита.
Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Формално, откритието не е на съвременната територия на Република България, но тъй като разкопките са на около 4 km от границата, в землището на село, което е на наша територия до Ньой, слагам линка тук:
https://far.rs/bg/2024/11/06/arheolozit ... ska-banja/
Става въпрос за откритие на останки от мезолита с перспектива да се стигне и до палиолита.
https://far.rs/bg/2024/11/06/arheolozit ... ska-banja/Става въпрос за откритие на останки от мезолита с перспектива да се стигне и до палиолита.
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Археолози продължават проучванията на Никополската крепост
Кореспондент на БТА в Плевен Елина Кюркчиева
Никопол,
07.11.2024 13:19
(БТА)
Археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен продължават проучванията на Никополската крепост – последната столица на Втората българска държава. Тази година те са насочени към фортификационната й система.
Установи се, че въпреки малката площ, върху която работим, тя е интензивно използвана, тъй като това е най-лесно достъпната част на крепостта. През няколко периода е подсилвана с допълнителни строежи, а заради свлачищната зона е многократно укрепвана. Това каза пред БТА археологът от РИМ – Плевен Венко Иванов, който е и ръководител на разкопките.
Той допълни, че усилията са насочени към проучване на нова кула, открита през тази година.
„Кулата е с малки размери, вътрешните са близо три на три метра. В момента се опитваме да започнем нейното укрепяване, за да можем да я съхраним, заедно с другите кули и крепостни стени и да се изготви проект за консервация, реставрация и социализация на обекта. Община Никопол е започнала да полага основите на социализацията на обекта, но това е дълъг процес“, отбеляза археологът.
По думите му до момента находките са основно монети и апликации от Второто българско царство и османския период, които трябва тепърва да се почистят и разчетат на кои владетели са.
Иванов припомни, че проучвания на Никополската крепост са правени в периода 1967-1990 г. Подновени са през 2021 г. Установено е, че крепостта вероятно е създадена през средата на 11 век и от тогава се е използвала почти без прекъсване от периода на Второ българско царство, Османския период и почти до ново време. През четиригодишния период на разкопки са разкрити участъци от две крепостни стени – от Второ българско царство и от Османския период, проучвани са и жилища.
През тази година финансирането на проучванията е от Община Никопол и Регионалния исторически музей в Плевен.
/ТС/
https://www.bta.bg/bg/news/776787-arheo ... ta-krepost
Кореспондент на БТА в Плевен Елина Кюркчиева
Никопол,
07.11.2024 13:19
(БТА)
Археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен продължават проучванията на Никополската крепост – последната столица на Втората българска държава. Тази година те са насочени към фортификационната й система.
Установи се, че въпреки малката площ, върху която работим, тя е интензивно използвана, тъй като това е най-лесно достъпната част на крепостта. През няколко периода е подсилвана с допълнителни строежи, а заради свлачищната зона е многократно укрепвана. Това каза пред БТА археологът от РИМ – Плевен Венко Иванов, който е и ръководител на разкопките.
Той допълни, че усилията са насочени към проучване на нова кула, открита през тази година.
„Кулата е с малки размери, вътрешните са близо три на три метра. В момента се опитваме да започнем нейното укрепяване, за да можем да я съхраним, заедно с другите кули и крепостни стени и да се изготви проект за консервация, реставрация и социализация на обекта. Община Никопол е започнала да полага основите на социализацията на обекта, но това е дълъг процес“, отбеляза археологът.
По думите му до момента находките са основно монети и апликации от Второто българско царство и османския период, които трябва тепърва да се почистят и разчетат на кои владетели са.
Иванов припомни, че проучвания на Никополската крепост са правени в периода 1967-1990 г. Подновени са през 2021 г. Установено е, че крепостта вероятно е създадена през средата на 11 век и от тогава се е използвала почти без прекъсване от периода на Второ българско царство, Османския период и почти до ново време. През четиригодишния период на разкопки са разкрити участъци от две крепостни стени – от Второ българско царство и от Османския период, проучвани са и жилища.
През тази година финансирането на проучванията е от Община Никопол и Регионалния исторически музей в Плевен.
/ТС/
https://www.bta.bg/bg/news/776787-arheo ... ta-krepostRe: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Врязан в скалата ров е защитавал допълнително източната част на крепостта край крумовградското село Храстово, показват резултатите от тазгодишните проучвания
Кореспондент на БТА в Кърджали Валентина Стоева
08.11.2024 17:45
(БТА)
Врязан в скалата ров, широк повече от три метра и дълбок метър и половина е защитавал допълнително източната част на крепостта край крумовградското село Храстово. Това показват част от резултатите от тазгодишните проучвания на късноантичната и средновековна крепост.
Резултатите представи пред журналисти ръководителят на разкопките доц. д-р Деян Рабовянов. По думите му се е оформяло нещо като цитадела на крепостта, а идеята на рова е била да отреже високата източна част на крепостта от нейната вътрешност.
„По този начин освен двете кули, които са използвани за защита, хората, платили за строежа на тази крепост, са предвидили, че тя би могла да бъде превзета и този ров е трябвало да служи като допълнителна защита срещу евентуални нападатели“, обясни археологът.
По думите му това е рядка черта за подобни крепости в България и отразява вероятно латинско или западноевропейско влияние в крепостната архитектура. Разкрити в рова са основно върхове на стрели, оръжия, части от броня, монети, включително и сребърна монета на Емир Орхан, която маркира превземането на крепостта през 14-и век. Открити са и интересни битови предмети, селскостопанска пристройка с хромели, със земеделски инструменти.
„Имахме късмета да установим остатъци от ранно-византийското обитаване и присъствие“, каза още доц. Рабовянов. По думите му хората, които са поръчали и използвали източната част на крепостта, са били с високо положение в обществото – военни и благородници. Заедно с тях е имало и не малка част от обслужващо ги население.
„Крепостта е била една от големите крепости в региона. Била е важен център за местното население и неговата защита. В близост е преминавало старо пътно трасе в посока Беломорието. Та, заедно с други крепости, тази крепост е изпълнявала и функцията да пази пътя“, обясни доц. Рабовянов. Според него сравнението, което може да се направи за крепостта, е с недалечна крепост, в близост до Димотика в Гърция - Питиум, която е била резиденция на Йоан Кантакузин.
Резултатите от разкопките потвърждават, че през Средновековието е била възстановена не само източната част на крепостта с двете кули, а че цялата крепост е била повторно защитена. Основание за това дава разкритата в северната част на археологическия обект новопостроена стена, широка над 2 метра над вече съществуващата късноантична.
Находките в западната част на крепостта, където бяха разкрити некропол и две църкви - от късната античност и средновековието, дават финална датировка на некропола. Археолозите заключават, че със сигурност той е ползват в рамките на 14в. и началото на 15в.
„За съжаление късноантичната църква е била доста разрушена, така че не успяхме да намерим нейния северен ъгъл, но за сметка на това се проучиха 6-7 средновековни погребения, свързани със средновековната църква“, каза доц. Рабовянов. По думите му разкритите гробове са с интересни съоръжения, с отстъпи за капаци, с антропоморфно изрязване на основната яма, за да бъде поето човешкото тяло, което е било без ковчег.
Разкопките на късноантичната средновековна крепост край крумовградското село Храстово продължиха месец. Това бе третият сезон на проучване на крепостта, финансирани отново от община Крумовград.
/ХТ/
https://www.bta.bg/bg/news/777749-vryaz ... repostta-k
Кореспондент на БТА в Кърджали Валентина Стоева
08.11.2024 17:45
(БТА)
Врязан в скалата ров, широк повече от три метра и дълбок метър и половина е защитавал допълнително източната част на крепостта край крумовградското село Храстово. Това показват част от резултатите от тазгодишните проучвания на късноантичната и средновековна крепост.
Резултатите представи пред журналисти ръководителят на разкопките доц. д-р Деян Рабовянов. По думите му се е оформяло нещо като цитадела на крепостта, а идеята на рова е била да отреже високата източна част на крепостта от нейната вътрешност.
„По този начин освен двете кули, които са използвани за защита, хората, платили за строежа на тази крепост, са предвидили, че тя би могла да бъде превзета и този ров е трябвало да служи като допълнителна защита срещу евентуални нападатели“, обясни археологът.
По думите му това е рядка черта за подобни крепости в България и отразява вероятно латинско или западноевропейско влияние в крепостната архитектура. Разкрити в рова са основно върхове на стрели, оръжия, части от броня, монети, включително и сребърна монета на Емир Орхан, която маркира превземането на крепостта през 14-и век. Открити са и интересни битови предмети, селскостопанска пристройка с хромели, със земеделски инструменти.
„Имахме късмета да установим остатъци от ранно-византийското обитаване и присъствие“, каза още доц. Рабовянов. По думите му хората, които са поръчали и използвали източната част на крепостта, са били с високо положение в обществото – военни и благородници. Заедно с тях е имало и не малка част от обслужващо ги население.
„Крепостта е била една от големите крепости в региона. Била е важен център за местното население и неговата защита. В близост е преминавало старо пътно трасе в посока Беломорието. Та, заедно с други крепости, тази крепост е изпълнявала и функцията да пази пътя“, обясни доц. Рабовянов. Според него сравнението, което може да се направи за крепостта, е с недалечна крепост, в близост до Димотика в Гърция - Питиум, която е била резиденция на Йоан Кантакузин.
Резултатите от разкопките потвърждават, че през Средновековието е била възстановена не само източната част на крепостта с двете кули, а че цялата крепост е била повторно защитена. Основание за това дава разкритата в северната част на археологическия обект новопостроена стена, широка над 2 метра над вече съществуващата късноантична.
Находките в западната част на крепостта, където бяха разкрити некропол и две църкви - от късната античност и средновековието, дават финална датировка на некропола. Археолозите заключават, че със сигурност той е ползват в рамките на 14в. и началото на 15в.
„За съжаление късноантичната църква е била доста разрушена, така че не успяхме да намерим нейния северен ъгъл, но за сметка на това се проучиха 6-7 средновековни погребения, свързани със средновековната църква“, каза доц. Рабовянов. По думите му разкритите гробове са с интересни съоръжения, с отстъпи за капаци, с антропоморфно изрязване на основната яма, за да бъде поето човешкото тяло, което е било без ковчег.
Разкопките на късноантичната средновековна крепост край крумовградското село Храстово продължиха месец. Това бе третият сезон на проучване на крепостта, финансирани отново от община Крумовград.
/ХТ/
https://www.bta.bg/bg/news/777749-vryaz ... repostta-kRe: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Археолози проучват праисторическо селище край Майор Узуново
Екип ТВВ
19/11/2024
Продължават археологическите проучвания в селище от ранния неолит, край видинското село Майор Узуново. Праисторическият обект е отпреди осем хиляди години, но в района е имало селища и от по-късни периоди: Римската епоха и ранното Средновековие. Археолозите проучват останки от жилищна структура, обитавана от най-ранните представители на първата европейска цивилизация.
Археологическите проучвания на обекта от ранния неолит край село Майор Узуново започнаха на 20 октомври, и продължават точно един месец. Селището е обект на интерес от страна на учените още от 2013, когато на място намират следи от мащабна иманярска дейност. Това само мотивира археолозите да продължат да изследват обекта, казва ръководителят на разкопките Георги Ганецовски. През 2017 по мащабен международен проект са направени геофизични проучвания, и резултатите от тях са впечатляващи, казва още Георги Ганецовски.
Настоящите археологически проучвания са финансирани от инженер Иван Лишков, като има и фирмено участие. Екипът проучва останките от жилищна структура, която е имала два етапа на функциониране. Стремежът на хората, обитавали селището, е бил да имат достъп до три основни неща – слънце, вода и сол. Мястото се е наричало „стоте извора“, което гарантирало достъпа на населението до вода. На този етап учените не могат да кажат какъв е броят на хората, населявали праисторическото селище. Останките от кости на животни показват, че основното препитание на населението е било животновъдство, лов и земеделие. Откритите находки, които само за този сезон са над 30, ще бъдат предадени на Регионалния исторически музей в крайдунавския град.
https://www.vidin.tv/?p=14718
Екип ТВВ
19/11/2024
Продължават археологическите проучвания в селище от ранния неолит, край видинското село Майор Узуново. Праисторическият обект е отпреди осем хиляди години, но в района е имало селища и от по-късни периоди: Римската епоха и ранното Средновековие. Археолозите проучват останки от жилищна структура, обитавана от най-ранните представители на първата европейска цивилизация.
Археологическите проучвания на обекта от ранния неолит край село Майор Узуново започнаха на 20 октомври, и продължават точно един месец. Селището е обект на интерес от страна на учените още от 2013, когато на място намират следи от мащабна иманярска дейност. Това само мотивира археолозите да продължат да изследват обекта, казва ръководителят на разкопките Георги Ганецовски. През 2017 по мащабен международен проект са направени геофизични проучвания, и резултатите от тях са впечатляващи, казва още Георги Ганецовски.
Настоящите археологически проучвания са финансирани от инженер Иван Лишков, като има и фирмено участие. Екипът проучва останките от жилищна структура, която е имала два етапа на функциониране. Стремежът на хората, обитавали селището, е бил да имат достъп до три основни неща – слънце, вода и сол. Мястото се е наричало „стоте извора“, което гарантирало достъпа на населението до вода. На този етап учените не могат да кажат какъв е броят на хората, населявали праисторическото селище. Останките от кости на животни показват, че основното препитание на населението е било животновъдство, лов и земеделие. Откритите находки, които само за този сезон са над 30, ще бъдат предадени на Регионалния исторически музей в крайдунавския град.
https://www.vidin.tv/?p=14718Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Един от внуците на Октавиан Август - Гай или Луций, е изобразен на откритата през лятото първа статуя в античния град Хераклея Синтика
Кореспондент на БТА в Петрич Деница Кючукова
25.11.2024 18:22 | ОБНОВЕНА 25.11.2024 20:23
(БТА)
Един от двамата братя - Гай или Луций, внуци на римския император Октавиан Август, е изобразен на първата мраморна статуя, открита през лятото при проучвания в античния град Хераклея Синтика. Това съобщи ръководителят на разкопките професор Людмил Вагалински пред журналисти в Исторически музей - Петрич. По думите му по-скоро Луций е изобразен на първата статуя, а след реставрирането на втората открита мраморна статуя ще стане ясно дали на нея е изобразен другият брат. Скулптурата е създадена преди около 2 хиляди години, посочи проф. Вагалински.
Първата статуя беше намерена в началото на месец юли и по-късно преместена в музея в града. Мраморната скулптура, открита в Големия канал на форума на античния град край село Рупите, е почистена от реставратора Китан Китанов. Наскоро той установи по гърба на фигурата вторични силикатизирали и калцитни слоеве с дебелина до 3 мм. Според него това се дължи на факта, че преди да бъде скрита в канала, скулптурата вероятно е стояла на форума, в близост до течаща вода, може би фонтан.
Всички научни аргументи за това кого е увековечил неизвестният майстор преди повече от 20 века ще бъдат изложени подробно в статия, която предстои да бъде публикувана в списание Archaeologia Bulgarica, съобщи още професор Людмил Вагалински.
В края на септември археолозите откриха втора мраморна статуя в античния град Хераклея Синтика. Статуята, с размери малко над два метра, беше намерена при работата в източната част на канала, много близо до мястото, на което през лятото бе открита и първата статуя.
"Човекът от статуята е римски принц, който е живял по време на управлението на император Октавиан Август и е негов внук. Колебая се между двама братя - Луций и Гай, като натежават везните повече към Луций. Октавиан Август ги е подготвял за свои наследници - бъдещите управници на империята, но те и двамата умират сравнително млади - във втора и четвърта година след Христа", каза проф. Вагалински. По думите му цялата събрана информация - историческа, стилов анализ води до това заключение, че е един от двамата.
"Наричат ги Гай Цезар и Луций Цезар, защото са готвени за заместници на императора. По-скоро вероятно е бил по-малкият - Луций, който умира на ненавършени 18 години. Персонажът, който имаме от скулптурата в Хераклея Синтика, е много младо момче. Не ми изглежда на 24 години, което е малко по-зряла възраст. Прическата освен това на Луций е едно към едно като тази на статуята от Хераклея Синтика. Затова по-скоро Луций е изобразен на първата статуя. По-големият - Гай умира от рана по време на едни битки на около 24 години", каза за БТА професор Людмил Вагалински.
Той поясни, че практиката да се обожествяват образи с бог Хермес започва още през елинистическата епоха. По думите му в ранната римска империя, по времето на императора Октавиан Август, тя се прилага масово за представителите на елита. "Обожествяват се по този начин, прави след смъртта на съответните хора и се представят по начина, който е използван в скулптурата от Хераклея Синтика", добави още изследователят.
/РЗ/
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/787 ... tkritata-p
Кореспондент на БТА в Петрич Деница Кючукова
25.11.2024 18:22 | ОБНОВЕНА 25.11.2024 20:23
(БТА)
Един от двамата братя - Гай или Луций, внуци на римския император Октавиан Август, е изобразен на първата мраморна статуя, открита през лятото при проучвания в античния град Хераклея Синтика. Това съобщи ръководителят на разкопките професор Людмил Вагалински пред журналисти в Исторически музей - Петрич. По думите му по-скоро Луций е изобразен на първата статуя, а след реставрирането на втората открита мраморна статуя ще стане ясно дали на нея е изобразен другият брат. Скулптурата е създадена преди около 2 хиляди години, посочи проф. Вагалински.
Първата статуя беше намерена в началото на месец юли и по-късно преместена в музея в града. Мраморната скулптура, открита в Големия канал на форума на античния град край село Рупите, е почистена от реставратора Китан Китанов. Наскоро той установи по гърба на фигурата вторични силикатизирали и калцитни слоеве с дебелина до 3 мм. Според него това се дължи на факта, че преди да бъде скрита в канала, скулптурата вероятно е стояла на форума, в близост до течаща вода, може би фонтан.
Всички научни аргументи за това кого е увековечил неизвестният майстор преди повече от 20 века ще бъдат изложени подробно в статия, която предстои да бъде публикувана в списание Archaeologia Bulgarica, съобщи още професор Людмил Вагалински.
В края на септември археолозите откриха втора мраморна статуя в античния град Хераклея Синтика. Статуята, с размери малко над два метра, беше намерена при работата в източната част на канала, много близо до мястото, на което през лятото бе открита и първата статуя.
"Човекът от статуята е римски принц, който е живял по време на управлението на император Октавиан Август и е негов внук. Колебая се между двама братя - Луций и Гай, като натежават везните повече към Луций. Октавиан Август ги е подготвял за свои наследници - бъдещите управници на империята, но те и двамата умират сравнително млади - във втора и четвърта година след Христа", каза проф. Вагалински. По думите му цялата събрана информация - историческа, стилов анализ води до това заключение, че е един от двамата.
"Наричат ги Гай Цезар и Луций Цезар, защото са готвени за заместници на императора. По-скоро вероятно е бил по-малкият - Луций, който умира на ненавършени 18 години. Персонажът, който имаме от скулптурата в Хераклея Синтика, е много младо момче. Не ми изглежда на 24 години, което е малко по-зряла възраст. Прическата освен това на Луций е едно към едно като тази на статуята от Хераклея Синтика. Затова по-скоро Луций е изобразен на първата статуя. По-големият - Гай умира от рана по време на едни битки на около 24 години", каза за БТА професор Людмил Вагалински.
Той поясни, че практиката да се обожествяват образи с бог Хермес започва още през елинистическата епоха. По думите му в ранната римска империя, по времето на императора Октавиан Август, тя се прилага масово за представителите на елита. "Обожествяват се по този начин, прави след смъртта на съответните хора и се представят по начина, който е използван в скулптурата от Хераклея Синтика", добави още изследователят.
/РЗ/
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/787 ... tkritata-pRe: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Главата на статуята на градската богинята на Филипопол Тюхе бе открита в Епископската базилика в града
Кореспондент на БТА в Пловдив Ирина Шопова
Пловдив,
28.11.2024 16:30
(БТА)
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в града. Това съобщи археологът Любомир Мерджанов, ръководител на разкопките. Богинята присъства на нумизматичния материал, откриван в Пловдив от края на I - средата на III век. Това е изключително рядък предмет, чакан дълго време, а откритието е феноменално, подчерта археологът.
На главата на богинята има така наречената корона корона моралис или крепостна корона. Изработката е в традициите на елинизма, от висококачествен мрамор, а ирисите на очите ѝ са сърца. Стилистично на короната са предадени портата и две кули от ляво и дясно, т.е. богинята носи града на главата си, каза Мерджанов. Богинята е свързана с по-ранния храм, който е под Епископската базилика и към момента остава почти непроучен. Археологът очаква останалата част от статуята да е някъде в близост. Размерите на главата са малко по-големи, което води до заключението, че тя е била висока около 2.5 м., каза Мерджанов. Предстои да бъдат извършени анализи на главата, боята, да бъде почистена и експонирана в Археологическия музей в Пловдив.
Такава глава на богинята Кибела е открита в Бургас, но не е толкова запазена, посочи археологът.
Откритието е направено вчера, като в екипа влизат двама консултанти - проф. Венцислав Николов Динчев от Националния археологически институт с музей към БАН и Жени Танкова, дългогодишен изследовател на базиликата. Главата е разкрита в близост до амвона на храма и вероятно е използвана за строителен материал при градежа на базиликата, а може и да има някаква символика за поставянето й там, обясни археологът. На разкриването са присъствали още представители на Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и на "Криминална полиция" - София.
Надяваме се да се стигне до решение да се направи удачен проект за вдигане на мозайките, за да се проучи в дълбочина този храм и да се потърси останалата част от статуята, каза още Мерджанов.
На 16 април тази година във връзка с постъпила информация в НИНКН, че в Епископската базилика на Филипопол е открита глава, експерти правят оглед и регистрират нарушения в мозайките. Обръщат се към Мерджанов, за да разкрие мястото и се открива главата. Тогава е констатирано, че главата вече е откривана веднъж и пръстта е върната отгоре. По препоръка на комисията главата е заровена обратно и е издаден протокол, който забранява всякакви дейности в базиликата. Такава заповед издава и кметът на Пловдив Костадин Димитров. Друга негова заповед гласи да бъдат направени проучвания на въпросното място.
https://www.bta.bg/bg/news/789888-glava ... ita-v-epis
Кореспондент на БТА в Пловдив Ирина Шопова
Пловдив,
28.11.2024 16:30
(БТА)
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в града. Това съобщи археологът Любомир Мерджанов, ръководител на разкопките. Богинята присъства на нумизматичния материал, откриван в Пловдив от края на I - средата на III век. Това е изключително рядък предмет, чакан дълго време, а откритието е феноменално, подчерта археологът.
На главата на богинята има така наречената корона корона моралис или крепостна корона. Изработката е в традициите на елинизма, от висококачествен мрамор, а ирисите на очите ѝ са сърца. Стилистично на короната са предадени портата и две кули от ляво и дясно, т.е. богинята носи града на главата си, каза Мерджанов. Богинята е свързана с по-ранния храм, който е под Епископската базилика и към момента остава почти непроучен. Археологът очаква останалата част от статуята да е някъде в близост. Размерите на главата са малко по-големи, което води до заключението, че тя е била висока около 2.5 м., каза Мерджанов. Предстои да бъдат извършени анализи на главата, боята, да бъде почистена и експонирана в Археологическия музей в Пловдив.
Такава глава на богинята Кибела е открита в Бургас, но не е толкова запазена, посочи археологът.
Откритието е направено вчера, като в екипа влизат двама консултанти - проф. Венцислав Николов Динчев от Националния археологически институт с музей към БАН и Жени Танкова, дългогодишен изследовател на базиликата. Главата е разкрита в близост до амвона на храма и вероятно е използвана за строителен материал при градежа на базиликата, а може и да има някаква символика за поставянето й там, обясни археологът. На разкриването са присъствали още представители на Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и на "Криминална полиция" - София.
Надяваме се да се стигне до решение да се направи удачен проект за вдигане на мозайките, за да се проучи в дълбочина този храм и да се потърси останалата част от статуята, каза още Мерджанов.
На 16 април тази година във връзка с постъпила информация в НИНКН, че в Епископската базилика на Филипопол е открита глава, експерти правят оглед и регистрират нарушения в мозайките. Обръщат се към Мерджанов, за да разкрие мястото и се открива главата. Тогава е констатирано, че главата вече е откривана веднъж и пръстта е върната отгоре. По препоръка на комисията главата е заровена обратно и е издаден протокол, който забранява всякакви дейности в базиликата. Такава заповед издава и кметът на Пловдив Костадин Димитров. Друга негова заповед гласи да бъдат направени проучвания на въпросното място.
https://www.bta.bg/bg/news/789888-glava ... ita-v-epis
-
Изчезнал Безследно
- Мнения: 110
- Регистриран на: 15 Яну 2022, 10:58
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Срамно е, че иманярстват в центъра на Пловдив, на обект, който е направен вече за туристи и то с огромни пари, и то вероятно персонала.
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Истината е много по-гнусна и е замесен не персонала, а шефката на Старинен Пловдив и реставраторка на мозайките, която е нарушила Закона за културното наследство. На кратко - въпросната дама, проф. Кантарева, без да има право е извършила незаконни дейности в базиликата, която тя стопанисва. Попадат на главата и я зариват отново.
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Да ме прощава Thorn, но нека се знае.
.
Вчера, на въпросната госпожа бе дадена огромна трибуна в "24 часа", което по моя скромен опит, е в резултат или на пряка политическа намеса (примерно, кметът вдига телефона и звъни на Венелина) или са платени около два - три бона (толкова струват тия включвания в стил "микрофонът е ваш"). И в двата случая - гнус
.Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Аз не разбирам добре процедурите, но тя казва нещо от сорта - тази глава я знаехме от много време, даже сме съобщавали за нея. Подозирам, че ако наистина се е виждал този камък и и имало съмнения, че е глава, то ги е чопкало да я проверят, още повече, че все пак са хора общо взето от гилдията. Но примерно няма ли някакъв вариант да те викнат примерно теб - официален археолог си и примерно да кажат - има случайна находка, и нещо да се мине като спасителни или аварийни разкопки или нещо такова, ако получаването на редовни разрешения е нереално. Примерно защото няма финансиране или защото не иската да развалят добре нагласената базилика?
Другия вариант - да са си правили тайни иманярски разкопки е доста гнусен.
Другия вариант - да са си правили тайни иманярски разкопки е доста гнусен.
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Най-добрата информация по въпроса:1951 написа: ↑29 Ное 2024, 18:54 Да ме прощава Thorn, но нека се знае.
Вчера, на въпросната госпожа бе дадена огромна трибуна в "24 часа", което по моя скромен опит, е в резултат или на пряка политическа намеса (примерно, кметът вдига телефона и звъни на Венелина) или са платени около два - три бона (толкова струват тия включвания в стил "микрофонът е ваш"). И в двата случая - гнус
https://plovdivtime.bg/gradat/otkriha-b ... pol-22021/
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
A лелята заравя главата обратно, и разбира се, че само спекулираме, за да си осигури време да намери начин да я пласира?
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Мраморната глава на античната богиня Тюхе не е била открита по време на археологическото проучване на терена на Епископската базилика и наличието й е станало известно едва след проверката на Минисерството на културата и Сектор „Престъпления, свързани с културно-историческите ценности“ към Главна Дирекция Национална полиция. Това се казва в позиция на учените от Археологически музей, които възразяват срещу твърденията на директора на ОИ „Старинен Пловдив“ Елена Кантарева, според която за мраморния артефакт се знае от 2015 година, а не от април тази година.
В позицията на екипа, извършил археологическите проучвания в Базиликата се припомня, че те са направени в периода 2015 ⎼2019 г. съобразно надлежния законов ред. Всички археологически находки открити тогава са били документирани и регистрирани от екипа на научните ръководители Елена Кесякова и Жени Танкова. Оттогава до 2024 г. на обекта не са провеждани археологически разкопки.
Уникалната находка стана известна при проверката на инспектората и културното ведомство и полицията, които са получили сигнали, че тя неправомерно е открита от реставратори на базиликата. Археологическият екип, включително научните ръководители, не е бил уведомен за съществуването на този артефакт от Елена Кантарева-Дечева, заявяват археолозите.
Те изразяват безпокойство от по думите им тригодишното безнаказано разрушаване на части от мозаечните настилки. Според археолозите липсата на административно наказание е „меко казано притеснителна“.
Под декларацията стоят имената на:
1. н.с. Елена Кесякова (откривател на Епископската базилика и научен ръководител през 1983 ⎼ 1985 г., 2015 г.)
2. Жени Танкова (научен ръководител 2016 ⎼ 2019 г.)
3. Биляна Груева-Здравчева (зам. научен ръководител 2016 г.)
4. Д-р Здравка Коркутова (съръководител 2016 г.)
5. Росица Морева (научен консултант и зам. научен ръководител 2017 г.)
6. Любомир Мерджанов (зам. научен ръководител 2018 г.)
7. Мария Драганова (зам. научен ръководител 2019 г.)
8. гл. ас. Десислава Давидова.
9. гл. ас. д-р Георги Сенгалевич, НАИМ при БАН.
10. Недка Димитрова.
11. Станка Петрова, техническо заснемане.
12. Милица Илиева, реставратор в РАМ – Пловдив.
https://bnr.bg/plovdiv/post/102083675/z ... 015-godina
В позицията на екипа, извършил археологическите проучвания в Базиликата се припомня, че те са направени в периода 2015 ⎼2019 г. съобразно надлежния законов ред. Всички археологически находки открити тогава са били документирани и регистрирани от екипа на научните ръководители Елена Кесякова и Жени Танкова. Оттогава до 2024 г. на обекта не са провеждани археологически разкопки.
Уникалната находка стана известна при проверката на инспектората и културното ведомство и полицията, които са получили сигнали, че тя неправомерно е открита от реставратори на базиликата. Археологическият екип, включително научните ръководители, не е бил уведомен за съществуването на този артефакт от Елена Кантарева-Дечева, заявяват археолозите.
Те изразяват безпокойство от по думите им тригодишното безнаказано разрушаване на части от мозаечните настилки. Според археолозите липсата на административно наказание е „меко казано притеснителна“.
Под декларацията стоят имената на:
1. н.с. Елена Кесякова (откривател на Епископската базилика и научен ръководител през 1983 ⎼ 1985 г., 2015 г.)
2. Жени Танкова (научен ръководител 2016 ⎼ 2019 г.)
3. Биляна Груева-Здравчева (зам. научен ръководител 2016 г.)
4. Д-р Здравка Коркутова (съръководител 2016 г.)
5. Росица Морева (научен консултант и зам. научен ръководител 2017 г.)
6. Любомир Мерджанов (зам. научен ръководител 2018 г.)
7. Мария Драганова (зам. научен ръководител 2019 г.)
8. гл. ас. Десислава Давидова.
9. гл. ас. д-р Георги Сенгалевич, НАИМ при БАН.
10. Недка Димитрова.
11. Станка Петрова, техническо заснемане.
12. Милица Илиева, реставратор в РАМ – Пловдив.
https://bnr.bg/plovdiv/post/102083675/z ... 015-godina
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Проучването на Хераклея Синтика през 2025 г. ще продължи с храма на Херакъл и негова статуя, каза проф. Людмил Вагалински
Кореспондент на БТА в Петрич Деница Кючукова
Петрич,
05.01.2025 13:50
(БТА)
Проучването на Хераклея Синтика през 2025 г. ще продължи с храма на Херакъл и негова статуя в източния край на форума, източната порта на града и още древни надписи. Това каза за БТА професор Людмил Вагалински, който е ръководител на разкопките.
Ще успеем, защото ни подкрепя община Петрич. Екипът ми е силен и включва и колеги от Софийския университет, от Регионалния исторически музей в Благоевград и от Археологическия музей в Сандански, допълни той. Проф. Вагалински определи изминалата 2024 година като много успешна.
"С екипа ми се справихме много добре и в Хераклея Синтика, и в Деултум. Системната работа води до добри резултати - на терена като находки, а в кабинета - като книги (два тома за Хераклея Синтика са свободно достъпни от 2022 г.). По инициатива на журналистката Ирина Вагалинска и с помощта на колежката ми Сирма Александрова създадохме през 2018 г. медийната платформа Archaeologia Bulgarica. Стремим се да отразяваме бързо постиженията на българската археология, следвайки мотото ни "Виж откритията, докато се случват!" .Добавяме английски субтитри към филмите ни, което привлича много чужденци на обекта от цял свят, включително от далечни места като Фолклендските острови, например", разказа още той.
Според проф. Людмил Вагалински историческата информация, извлечена от Хераклея Синтика по интердисциплинарен път, обогатява знанието за миналото на Югоизточна Европа, а откритията от 2024 г. открояват този древен град като туристическа забележителност.
Той посочи като сериозни и станали хронични през последните години два проблема - закъсняващо финансиране и частни парцели в рамките на античния град. "Тези проблеми стоварват напрежение върху екипа ми, което намалява ефикасността на усилията ни на терена", посочи ръководителят на разкопките в Хераклея Синтика.
Сред приоритетите, които професорът открои през новата година, са проучване на ранната история на Хераклея през периода ІV-І век пр. Хр. "Акрополът на града, надвиснал на централния му площад, крие рядка историческа информация. Само се докоснахме до нея през 2021 година. Театърът на Хераклея продължава да ни "бяга". Имаме още работа в периферията на централния площад. Вълнуващо ще бъде да проследим канализацията под форума", каза още професор Людмил Вагалински.
/ТС/
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/809 ... na-herakal
Кореспондент на БТА в Петрич Деница Кючукова
Петрич,
05.01.2025 13:50
(БТА)
Проучването на Хераклея Синтика през 2025 г. ще продължи с храма на Херакъл и негова статуя в източния край на форума, източната порта на града и още древни надписи. Това каза за БТА професор Людмил Вагалински, който е ръководител на разкопките.
Ще успеем, защото ни подкрепя община Петрич. Екипът ми е силен и включва и колеги от Софийския университет, от Регионалния исторически музей в Благоевград и от Археологическия музей в Сандански, допълни той. Проф. Вагалински определи изминалата 2024 година като много успешна.
"С екипа ми се справихме много добре и в Хераклея Синтика, и в Деултум. Системната работа води до добри резултати - на терена като находки, а в кабинета - като книги (два тома за Хераклея Синтика са свободно достъпни от 2022 г.). По инициатива на журналистката Ирина Вагалинска и с помощта на колежката ми Сирма Александрова създадохме през 2018 г. медийната платформа Archaeologia Bulgarica. Стремим се да отразяваме бързо постиженията на българската археология, следвайки мотото ни "Виж откритията, докато се случват!" .Добавяме английски субтитри към филмите ни, което привлича много чужденци на обекта от цял свят, включително от далечни места като Фолклендските острови, например", разказа още той.
Според проф. Людмил Вагалински историческата информация, извлечена от Хераклея Синтика по интердисциплинарен път, обогатява знанието за миналото на Югоизточна Европа, а откритията от 2024 г. открояват този древен град като туристическа забележителност.
Той посочи като сериозни и станали хронични през последните години два проблема - закъсняващо финансиране и частни парцели в рамките на античния град. "Тези проблеми стоварват напрежение върху екипа ми, което намалява ефикасността на усилията ни на терена", посочи ръководителят на разкопките в Хераклея Синтика.
Сред приоритетите, които професорът открои през новата година, са проучване на ранната история на Хераклея през периода ІV-І век пр. Хр. "Акрополът на града, надвиснал на централния му площад, крие рядка историческа информация. Само се докоснахме до нея през 2021 година. Театърът на Хераклея продължава да ни "бяга". Имаме още работа в периферията на централния площад. Вълнуващо ще бъде да проследим канализацията под форума", каза още професор Людмил Вагалински.
/ТС/
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/809 ... na-herakalRe: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Едва ли е такава историята.. По-вероятното ми се струва там някакво ъгълче под мозайката да е ползвано за "тайник".
Там си складират непродадената продукция..
Ако дойдат на проверка, въпросната мраморна глава е не-регистрирана в регистрите им. Но не е и в нарушение, щото е все още неоткрита, необявена.. По този начин хем им е в наличност, хем уж не нарушават закона, но си затварят очите за наличието на този артефакт.
Вероятно са част от някаква схема с контрабанда и реализации..
Щото ако я съхраняват тази находка по къщите си, ще ги съдят по-лошо. А ако я оставят някъде навън на открито, може да им я задигнат.
А така си ползват охраната на мазето и са под защита .
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Приятен кратък филм за част от находките от изминалия археологически сезон: