boyko написа: ↑07 Сеп 2024, 00:12
Изчезнал Безследно написа: ↑06 Сеп 2024, 06:48
Аз не видях такъв извод в статията. То и е трудно да се направи, след като съществуват синхронни текстове потвърждаващи продължителна обсада. В крайна сметка, за да превземат Мецада, римляните са изградили огромен насип от отсещния хълм, част от който съществува и днес. Не е възможно да са го изградили за няколко седмици с тогавашните технологии.
Ами, напротив, според изчисленията на авторите е напълно възможно. 11-16 дни за 5 000 човека го смятат и дори подчертават, че тези оценки са позавишени в сравнение с други, по-крайни, които калкулират дори 5 дни:
"Our workload calculations show that 5,000 men could have built the siege system around Masada in 11–16 days. This figure is higher than the estimations of Ben-Tor and Roth, who claimed that the construction of the circumvallation could have been finished in fewer than 5 days,Footnote77 though their estimations are based on a speech given by Hadrian to Roman soldiers in Africa, wherein he states that one soldier can build 1 m3 of stone wall per day. We believe this figure to be exaggerated. During the 70 CE siege of Jerusalem, the Roman forces, five times greater in number than those at Masada, built 7 km of circumvallation wall and 13 camps in three days.Footnote78 If we assume that the other parameters were similar (e.g., the wall widths and heights, the stones having been brought from the same distance), we may calculate the time required to build the Masada siege system in terms of the workdays needed to build the Jerusalem system multiplied by 5 (the workforce in Masada was 5 times smaller) and divided by 1⅔ (the siege system in Jerusalem was 1⅔ larger). This leads us to a figure of 9 working days, which is closer to our estimation than to Roth and Ben-Tor's."
Не знам, като гледам доста труд са хвърлили авторите в заснемане, мерене, изчисляване, сравняване с други обсади, компютърни модели ... На мен поне ми изглежда достоверно и затова го и постнах. Но пък аз не съм профи в никоя от тези области. Ако имаш някакви конкретни аргументи против, със сигурност би ми било интересно да ги обсъдим. А, вярвам, и не само за мен.
Колкото до източниците - и авторите на публикацията казват, че последните години се виждат все повече съмнения относно достоверността на данните в тях по отношение на Мецада. Мерси за уточнението, впрочем. А добре знаеш какво е Мецада за идеологията, официалния разказ, народопсихологията и т.н. на евреите. Така че не е като да нямат основания подозренията в прекалено героизиране, преекспониране и известно изопачаване на събитията от обсадата.
Ще започна, както е прието у нас, от края. Митът за масовото самоубийство на група фанатици отдавна не заема толкова важно място в идеологията и възпитанието на младото поколение в Израел, колкото е било в първите десетилетия на държавата. Самият въпрос за самоубийството, описан от Йосиф Флавий също е много оспорван. В самата крепост са открити разрушени складове с провизии, имало е големи резервоари с вода, но не са открити човешки останки - нищо! даже кокалче не е намерено, въпреки, че повярвай ми, са търсили упорито. Друг аргумент е, че религиозни фанатици не могат да нарушат една от най-строгите забрани на моисеевия закон - срещу самоубийството. Историята напомня епизод от живота на самия Йосефус, когато е трябвало да се самоубие, но в крайна сметка се е предал на римляните.
Това, което цитираш е калкулация за времето и усилията, нужни за построяването на вала/стената обикаляща лагера. За мен въобще не е ясно кога точно са решили да построят това заграждение и защо. Дали са искали да се защитят от евентуално нападение отвън? Кой ще ги напада там, в безводната пустиня, в средата на нищото? Може би са искали да предотвратят нощно бягство дори на единични бунтовници? Възможно е военният лагер да е бил в началото без заграждение и стената да е построена към края на обсадата - не знам.
Твърдението, че изследването доказва, че обсадата е траела кратко го открих в една вестникарска статия, но не го виждам в публикацията. Също не виждам изчисления за времето, нужно за построяване на рампата, по която римските войници са извършили последното нападение, довело до превземането на крепостта. Според Йосиф Флавий за нейното издигане е използван робския труд на пленени евреи. По-голяма част от сведенията на този историк са меродавни, въпреки, че тук-таме може би преувеличава.
Това, което е останало от рампата се вижда в дясната страна на снимката долу.
- 1280px-מצדה_רחפן.jpg (421.5 KiB) Преглеждано 4728 пъти
Хълмът на Мецада (или Масада - оказа се, че така са го произнасяли по времето на описваните събития, когато евреите са говорили гръцки и арамейски, нежели староеврейски), се извисява на 480 метра над нивото на Мъртво море - т.е. поне 350-400 метра над околния ландшафт. То не е само да докараш роби, но трябва да ги хранят и поят - в околността няма нищо - пустиня.
В същата вестникарска статия казват, че може би важността на цялата операция е в това, че бранителите ѝ са притежавали последните запазени семена на афарсимоновия храст, от който се е извличало масло, по-ценно от златото, източник на големи доходи за Юдея преди войната.
https://en.wikipedia.org/wiki/Shemen_Afarsimon
Не знам - може журналистът да е объркал нещо или археологът е искал да го заинтересува с приказки, че да публикува статията.
Както и да е - успя да ме запалиш - ще се поровя и ще докладвам.
ПП
Също не ми стана ясно на какво се обосновава неявното предположение на авторите, че броят на войниците е бил един и същ през време на цялата обсада. По-вероятно е в началото да са изпратили ограничен контингент, който да обсади и обстрелва крепостта и чак когато е станало ясно, че обсадените имат провизии за години напред и след като са освободили сили от другите фронтове, да са увеличили контингента, за да привършат с единственото останало гнездо на съпротива.
