Керемиди има още в Древна Гърция. Масово. В Римската империя, включително и по нашите земи, се срещат навсякъде. Дори кочините на къра са били покрити с керемиди. През средновековието те вече стават луксозна стока - само предствителните сгради са покрити с керемиди или оловни листове. Тъй като наскоро правих една публикация за керемидите в Пловдив през 12 в., се мъчих да събера информация за останалите византийски земи - както колко често се ползват, така и за форма, размери и т.н. Но за съжаление не успях да намеря обобщаващо съчинение. Но със сигурност керемидите през средновековието продължават да се ползват и то не, както в Първото българско царство по представителните сгради, вкл. и църкви, а доста по масово. В Първото българско царство, керемидите, както можете да се досетите, керемидите навлизат през Византия. По това време продължава да се ползва античната система на долни големи, плоски или леко извити керемиди - тегули, и капаци покриващи фугите между тях - имбрици.
https://en.wikipedia.org/wiki/Imbrex_and_tegula
Та, в периода на Първото българско царство, керемиди масово има, но при църквите, дворците и къщите на най-богатите. Огроммната част от населението обаче е живеело в полуземлянки, покрити със слама, тръстика или дъски. И то не само по селата, ами това са били масовите жилища в Плиска и Преслав, и като такива се запазват дори през 12 в. Керемидите от Първото българско царство са били обект на специално изследване:
Стефка Ангелова - За производството на строителна керамика в Североизточна България през раното средновековие. - Археология, 1971, 3 – 24.
За съжаление нямам ПДФ на статията. Мисля че е имам снимана на ксерокс. Ако я окрия, ще пусна. Макар и писана преди 50 години, нещата не са променили съществено, освен, че са се увеличили броя на обектите с керемиди.
Във връзка със строителството в Преслав, близо до него, при дн. село Виница, е имало селище, специализирано в производството на керемиди. То е проучено през 60-те или 70-те години на 20 в. във връзка с изграждането на язовир Виница. Резултатите от разкопките са публикувани в сепциална книгя - Тотю Тотев - Средновековна Виница, Шумен 1996
Тук, във Виница, са проучени, жилищата на работниците, пещите, в които са били изпичани керемидите, бракувана продукция, църква и некропол. Църката е била най-добре запазената църква от времето на Първото царство в дн. Североизточна България, почти до купола е била запазена. ЗА съжаление, при направата на язовира е била съборена. За произвежданите тук керемиди е интересното, че малко били сигнирани, т.е. с нанасян преди изпичането знак IYI, както е масово при другите керемиди, а тук са сигнирани основно с лигатура от П и Р, демек Петър. Ясно показва, че произвоството е било организирано от цар Петър за неговите строежи.
През периода на визнтийското владичество керемидите продължаавт да се ползват само по църквите и най-представителните сгради. Промяна става през 12 в. когато стават по-масови. Мога да дам конкретен пример с Пловдив. Тук съм участвал в проучванията на около 30 обекта, в различни части на града. До средата на 12 в. керемиди почти не се откриват, аз до момента не съм имал късмета да участвам в разкопките на църква или някоя по-предствавителна сграда, но пък десетки къщи са ми минали през ръцете. Та, до средата на 12 в. масовите жилища в града са полуземлянки, естествено покрити с тръстика или дъски. Керемиди се откриват само отделни фрагменти. Интересно при тях, е че цветът на глината е жълт, а в Пловдив и района, глината при изпичане става червена. Демек, тези керемиди явно били донасяни от някъде другаде, вероятно по река Марица със салове. В средата на 12 в. полуземлянките са заменени с масивни къщи, чиято долна част е от камъни и тухли споени с кал, а нагоре с кирпичена зидария. Тези къщи и въобще сгради, щото не винаги е ясно дали е къща или стопанска сграда, се откриват навсякъде, а керемиди в огромно количество. Т.е. за Пловдив от средата на 12 в. насетне, може да се каже, че керемидите станали не лукс, а масова стока, която вече се е произвеждала в града - открити са и пещи за изпичането им и брак.
Керемидите от този период продължават да са долни - големи леко извити и горни.
- k1.jpg (80.68 KiB) Преглеждано 2564 пъти
Шарената пръчка отдолу е мащаб. Всяка червена или бяла ивица е по 10 см. Така са изглеждали покривите във Филипопол през 12 в. За съжаление, все още нямаме цяла долна керемида, но са били дълги над 48 см - толкова е най-големият до момента фрагмент, и широки 31-34. Горните са по-малки и от тях има запазени цели образци. Те са с триъгълно сечение, дълги 32 и широки 16 см. Интересно е че горните керемиди - капаците, са еднакви в двата края, т.е. те не са се застъпвали един друг. Това обаче е особеност само в Пловдив, на други места тези керемиди са се застъпвали. Като цяло така са изглеждали керемидите през периода и през следващите 2 века и в останалите части на България и Византия, като разбира се, има разлики в детайлите.
Ето изображение на покрив в Лондонското четириевангелие на цар Йоан Александър
- LE.jpg (75.56 KiB) Преглеждано 2563 пъти
Както казах, през втората половина на 12 в. керемидите са масово разпространени в Пловдив, но не е така в останалите райони. Все пак това е най-големият и богат град в днешна България през периода. Има ги но никога не стават така масови. През Второто българско царство, дори в столицата Търново, само част от къщите са били покрити с керемиди. Същото се отнася и за Червен, Шумен и т.н. Най-честото покритие, дори за масивните къщи, си останала тръстиката и дъските. При църквите, дворците и къщите на богатите, разбира се се ползвали керемиди. За съжаление обаче въпросът практически не е проучван, а на керемидите като цяло рядко се обръща внимание в публикациите на обектите.
През османското владичество къщите в градовете масово са с керемиди - т.нар. турски керемиди. В планинските области - каменни плочи от гнайс - това не е речен камък, а се добива от пределени места, както и дъски - цели или малки - шиндли. В селата, керемидите навлизат късно, някъде най-общо около Освождението, като разбира се този процес е постепенен и протича с различна интезивност. В района на дн. Димитровград първите керемиди в едно от села били докарани чак в края на 19 в. и били донесени със сал по Марица от Енос.
Така че керемидите имат дълга и сложда история, с много големи регионални особености.
