Големите имена на Класическа Гърция : Епаминонд срещу Агезилай

[Евристей]

Левктра, Беотия : 6 Юли 371 година преди Христа !  Началото на края за Спарта. Главнокомандващият на Тива и Беотийската лига - Епаминонд Полимисид



определян  от редица историци като най-гениалния стратег на Елада, а сър Уолтър Рали има основателна причина да го определи като най-великия от всички древни гърци, а не просто като най-великия от всички древногръцки военачалник.

Така ли е и може ли от едно единствено сражение па макар и решаващо да се правят такива пресилени заключения ?
За да се преценят нещата, първо трябва внимателно да се проследят и анализират.

Какво прави Епаминонд след като размазва спартанските сили при Левктра ? Действа бързо за да не остави спартанците да се съвземат и максимално да се възползва от успеха си. Нахлува в Пелопонес, но не смее да атакува самата Спарта, знаейки че спартанците, а и спартанките ще се бият до смърт. Вместо това той започва нещо гениално : Административни реформи целящи да отсечат .... двата крака на Спарта : бастионите ѝ Аркадия и Месения получават независимост !
Първата източник на човешки ресурс за армиите, втората - закрепостените илоти които подържат икономиката на Спартанската държава.
Точно тук се изразява Геният на Епаминонд - създава две новообразувани, две новоосвободени държавни формирования : Съюз на Аркадия и другата - Месения. Освен, че им строи и столици - Мегаполис за Аркадия и Нова Месения за Илотска Месения, Тиванецът ги обвързва с взаимни съюзи и договори срещу евентуална бъдеща агресия от страна на Спарта. И двата новопостроени града-столици не са строени през пръсти - Мегалополис става един от най-големите градове на Пелопонес и културен център с най-голям и модерен театър. Родно място на Полибий. Месена - великолепна перла - и днес е с най-добре запазени останки в Пелопонес. Както иронично е наречена - Месения се оказа по-умна от Спарта . Тоест строено е мащабно, грандиозно.
Но започва недоволство в Тива от действията на Епаминонд. Защо ?

Откъде пари за целите ? Построяването на две нови столици, администрация и армия за новообразуваните държави изискват огромни ресурси, които Епаминонд вместо да праща към Тива, дава/инвестира/ в Аркадия и Месения. От тук и недоволството в родната му Тива. Повдигат му се обвинения, не е преизбран за беотарх !
Все пак е оправдан по всички обвинения и не след дълго отново е избран за беотарх. Тива не прави повтаря грубите грешки на Атина да наказва със смърт или остракизъм най-способните си стратези за най-малкото съмнение

[Евристей]

Другият военен Ас на Епохата : Агезилай II цар на Спарта от рода/клона/ на Еврипонтидите



Както вече споменах в темата за Реконструкциите, той се ражда сакат, оставен е да живее, преминава през суровата школа Агоге, прегръща изцяло Ликурговите ценности, впечатлява със способности и печели симпатиите на героя от Пелопонеската война - Лисандър, който тогава е силния човек в Лакедемон. След криза в унаследяването, Лисандър интерпретира ПРОРОЧЕСТВОТО, че ако Сакат човек седне на трона, то Спарта ще загуби мощта си в ущърб на другия претендент който е изкаран незаконороден, а ефорите си затварят очите за физическия недъг на царския претендент.

Но задължително трябва да се внесе Увод : пред-история

Класическа Спарта е доминирана от Законите на някой си Ликург. Кой е той ? Това е емблематична, дори митична личност, мъдрец който се отзовал на помощ на спартанците. Или по точно на прото-спартанците, които изпадат в беда.

Между 1100 и 700 г. пр.н.е. се случва нещо страшно в Пелопонес и изобщо в земите обхващащи микенската цивилизация, както я наричат историци и археолози. Дворците на Микена и Тиринт в Арголида, Пилос в Месения, както и други в различни региони на Централна и Южна Гърция, са опожарени и разрушени около 1180 г. - 1100 г. пр.н.е., а цивилизацията на която са център, изчезва, за да дойде на нейно място епоха, толкова бедна в културно отношение, че я наричат тъмните векове.

Разбира се, тъмнината не е нито пълна, нито обхваща в една и съща степен цяла Гърция след микенския период, но в някои региони като Лакония е изключително непрогледна и продължителна………..Консенсус цари за дорийското нахлуване - хора от Северозапада говорещи на дорийски диалект завладяват част от долината на река Еврота , но и местното население остава
До средата на VIII в. пр.н.е. се "раждат" новите спартанци - потомци на нахлулите дорийци разпространявайки влиянието си и контрола върху долината на река Еврота и по на юг в Лакония, междувременно присъединявайки ахейска Амикла като пето селище към първите четири Киносура, Месоа, Лимни и Питана и превръщайки Терапне в култов център, посветен на Менелай и противоречивата му (невярна) жена Елена заедно с нейните божествени братя Диоскурите - Кастор и Полукс. . Към 735 г. пр. Хр. спартанците насочват поглед на запад към Месения, поглеждайки отвъд – или по-скоро покрай – страховитото препятствие на изпречилата се насреща им планинска верига Тайгет чийто най-висок връх се издига на 2 400 м (8 000 фута) надморска височина. А там са месенците - също потомци на дорийците, но за разлика от спартанците напълно избили или прогонили местното население.

Явно двама дорийски господари са твърде много и ...войната избухва Оказва се тежка и продължителна с променлив успех - спартанците воюват начело на широка коалиция в състав с местни ахейци - част от които ще станат бъдещите периеки, аркадци и критяни. Целта е да се завземе на първо време изключително плодородната долина на река Памисос в Месения. След първата война спартанците успяват да завладеят само тази част на страната. ...накрая побеждават съседите си в Месения и превръщат жителите на основната крайречна наносна долина на Памисос в Югозападен Пелопонес в един вид крепостни селяни (илоти), задължени да обработват земите си в полза на своите нови и натрапени спартански господари. Както отбелязва Тукидид три века по-късно, тези месенци съставляват по-голямата част от поробените, наричани събирателно илоти. Окончателното завоюване на цяла Месения ще стане след Втората Месенска война половин век по късно.

Спартанците се насочват и към другия дорийски господар на полуострова - могъщия Аргос. Целта е завоюване на богата Арголида (или антагонизъм и нетърпимост срещу другите дорийци) но при Хисия ...аргивите нанасят такова страшно поражение на спартанците че последните за да запазят съществуването си трябва да предприемат незабавни кардинални реформи.
И тук вече се появява легендарния Ликург с неговите закони .

[Евристей]

Ликург




наистина е легендарна личност, много от изследвачите му и то от античните времена не могат да кажат с категоричност кога точно е живял, къде е роден и кога е умрял.

Приема се, че Ликург е мъдрец философ (тогава е класическия термин - учен) който се появява в Спарта във време когато последната е претърпяла тежки поражения и самото и съществувание е подложено на изпитание.
За него пишат Плутарх, Херодот, но трябва най-вече да се вярва на Ксенофонт, който е най-навътре със спартанската реалия тъй като самият той получава спартанско гражданство и живее сред спартиатите.

Ликург не налага принципите си, а предлага ....спасителна програма. с доводи и аргументи
Ако Спартанското общество иска да го бъде, то трябва да се реформира и да прави ...това и това ! Иначе не ще го бъде !
След колебания и спорове, Спартанците се съгласяват и приемат изготвената от него Програма - Законо-Проект

За да благоденстват малцина над мнозина е необходимо подготовка на обучени професионални воѝни които да могат да се справят с десетократно по многоброен противник. За това се изисква превръщането на гражданина в професионален войник, който да превъзхожда противниците си както с физически показатели, така и с професионални умения.

Създава се школата Агоге, която превръща момчетата в професионални воѝни-главорези.
Приема се за наратив презрението към лукса, разкоша и златото, а се почитат скромността, смелостта, себераздаването

Но кое е най-интересното ?
Ликург се оказва не само законодател, но човек с впечатляващи познания в областа на медицината

Той препоръчва браковете да са ....по любов (сексуално привличане) и на подходяща възраст за детеродство.
Ликург знае, че спортът е здраве, затова препоръчва и момичетата да спортуват !
В резултат трениращите голи спартанки втрещяват чуждестранните посолствата в Спарта



Ксенофонт (Атинянин) с горчивина констатира : Как да искаме здрави деца от нашите жени които държим като робини

[Thorn]

А защо спартанците не са се били против Филип? Битката при Херонея е била на кантар, ако там са и спартанските войски, можело е гърците да победят.

[boyko]

По темата : да, крайно любопитна е, но се страхувам, че ще я разлеем...

Ха, толкоз по-добре! На мен лично ми е крайно интересна. Особено пък от твоята гледна точка. А и вече има отделна тема, за което, предполагам, трябва да благодарим на Thorn-а.

Ти се интересуваш повече от Епаминонд и какво влияние оказва тази харизматична личност върху пребиваващия три години в Тива Филип - бъдещия македонски цар. ?!

Иска ли питане! Безспорно, това също е безкрайно интересно и с удоволствие прочетох последните ти постове.

Но в случая аз имах предвид по-скоро процесите, довели до края на Класическия период с големия Епаминонд и началото на Елинистичния с дори още по-великите Филип и Александър. Зад такива процеси винаги стоят сериозни промени. Според мен най-вече икономически, които повлияват на всичко друго. А някак в случая не се виждат такива. Като се замислиш, тия икономическите реалности не се променят особено V и по голямата част от IV в. Е, може би за 10-тината години след Левктра до смъртта си Епаминонд успява да поразбърка картите на спартанците в Пелопонес, но това не е особено фатално за стопанството. Пък и Спарта не е цяла Гърция все пак.
И както уж нищо в икономика, политика, култура, обичайните съперничества, войни, съюзи и т.н. не се променя, така и за 20-30 г. цяла Елада е подчинена от полуварварите-македонци, с далеч по-примитивна икономика и култура, която на практика е подражание на гръцката. Същата тая Елада, която преди век и половина на два пъти е спряла огромната персийска империя, при това на върха на нейната мощ. Какво е станало през тия 150 г, че кляка не пред Дарий и Ксеркс, а пред Филип и Сашо? Само гения на Едноокия, гепил занаята от Епаминонд, както хубаво си го написал?
Колкото и романтично да звучи - съмнява ме.
Знам, има сигурно хиляди теории, хипотези, изследвания и публикации по темата. Но поне аз не съм чел нищо, което да ме убеди. Ясно е, че такива промени никога нямат само една причина, а е съвкупност от процеси, събития, личности и т.н. Но все пак - трябва да има нещо, което да задвижи цялата тая машинария. Какво мислиш?

[Евристей]

А защо спартанците не са се били против Филип? Битката при Херонея е била на кантар, ако там са и спартанските войски, можело е гърците да победят.

Спарта никога не влиза в коалиция, ако не е начело и получила ръководната функция. Дори и когато участва с по малък контингент, то условно командването е предавано на спартанец. Даже атиняните когато са в съюз със спартанците и в гръко-персийските войни и при Мантинея, поставят сухопътните си сили под тяхно командване. (при Мантинея под Агезилай II)

При Херонея, първо Коалицията не предлага на Спарта да я оглави и да постави армията си под нейно командване и второ : Спарта е сърдита на цяла Елада заради ред причини : изоставянето ѝ сама срещу Персия, после не само това, но и коалиция на гърците срещу нея - война, когато спартанците воюват сами срещу Персия, получават нож в гърба : война която избухва с ...персийско злато. Победен съм казва Агезилай от десетки хиляди персийски стрелци с лък (визира се реверсът на златните персийски дарии които потеглят към Континентална Елада и създават анти-Спартанска коалиция) А вече по-късно и признаването на Месения от Гърция, окончателно отдръпва Спарта от общо-елинските интереси и обединения.

Доста по късно Полибий ги обяснява нещата : когато гърците започват да искат все повече и повече обединение (не национално, но някакво регионално) и започва създаването на лиги : Етолийска, Ахейска и т. н. Спарта упорито не иска да влиза в Ахейската лига, защото не иска да равнопоставена, а Доминираща. Нещо което вече няма как да стане след Левктра.
.....................................................

Единствена сила за която Спартанците се бият без претенции за доминантност е : Рим.
Спарта воюва настървено срещу Филип V и Ахейската лига,.. и е верен съюзник на Рим дори когато той търпи катастрофалните поражения от Ханибал.

[Евристей]

Знам, има сигурно хиляди теории, хипотези, изследвания и публикации по темата. Но поне аз не съм чел нищо, което да ме убеди. Ясно е, че такива промени никога нямат само една причина, а е съвкупност от процеси, събития, личности и т.н. Но все пак - трябва да има нещо, което да задвижи цялата тая машинария. Какво мислиш?
И както уж нищо в икономика, политика, култура, обичайните съперничества, войни, съюзи и т.н. не се променя, така и за 20-30 г.цяла Елада е подчинена от полуварварите-македонци, с далеч по-примитивна икономика и култура, която на практика е подражание на гръцката. Същата тая Елада, която преди век и половина на два пъти е спряла огромната персийска империя, при това на върха на нейната мощ. Какво е станало през тия 150 г, че кляка не пред Дарий и Ксеркс, а пред Филип и Сашо?

Политическата конюнктура в Континентална Гърция е коренно различна между Гръко-персийските войни и възхода на Македония.
Да, времево разликата не е кой знае колко голяма (малко над век) но динамиката на събитията е крайно интензивна.

По време на войните с Персида...и Атина и Спарта са твърдо против да признаят Хшаятия Хшаятиянама за свой повелител. А те са силни и с авторитет. Опълчват се на персите и оглавяват войната.

Но това съвсем не може да се нарече Общо-Елинска борба за независимост и защита Свободата на Гръцките народи или по мащабно :
Свободният дух срещу Източната Деспотия

Без претенции за някаква точност, но обща представа как е изглеждало Гръцкото обединение за отстояване на Независимостта си срещу Всепоглъщащото чудовище от Изток



Какво виждаме тук ? Общо взето в Съпротивата участват Гръцки територии контролирани от Атина и Спарта. Сиреч ...малко с тояжката като че ли е действано. (като стадо са подкарвани) Атина и Спарта искат и...другите също щат не щат
Обаче по силните и независими Полиси : Тива и Аргос категорично не само отказват да се присъединят към борците, но и подкрепят персите. (Аргивите обещават подкрепа на персите ако влязат в Пелопонес) Тесалия пасува, Акарнания и Етолия също, а Македония се подчинява.
.........................................................................................................................................

При Филип и Александър политическата реалия е вече съвсем друга.

Водещите Полиси са много слаби. И Атина след Пелопонеската война е бледа сянка на военната си мощ, и Спарта след Левктра и особено след отпадането на Месения и Аркадия от орбитата ѝ, и Тива след като при Мантинея загиват всичките и военни асове (петимата военни корифеи начело с Епаминонд)

Няма лидери, няма стил, няма никаква консолидация при дори първия негативен развой на войната. Затова и едно единствено сражение слага край на ... Елада срещу Филип и Александър (командващ конницата му) При това съвсем далеч не цяла Елада. Аргос, Тесалийската лига и Аркадия са на страната на македоните. Спарта пасува. Отделно в самите полиси има/дреме/ про-Филипофилски настроения, които само чакат да избухнат при негативен обрат за анти-Филипофилите

И друго важно.
Филип се само-акламира като Обединител на Елада, а не като Поробител. Създава за целта Коринтската лига в която е уж ... равноправен и равнопоставен член и съвестно плащаш членския си внос. Въобще пипа много деликатно знаейки, че на по-малките полиси вече им е писнало от тормоза на по силните и жадуват за силен и справедлив Хегемон, който да осигури стабилитет, а от това до икономически просперитет.
И не навсякъде е бил нарочен за Агресор - дори в самата Атина. Имал е и привърженици там, затова на Демостен се налага да произнася редица истерични речи за да печели поддръжници срещу Филип.
В момента не мога да си спомня името, но един от големите учени на Атина за периода е отявлен Филипофил и остро критикува напъните на Демостен, дори ги осмива.

Ситуацията е била подобна и в редица гръцки градове : Про-Филопофили и анти-Филопофили.

[Thorn]

Демад е филипофил.

Атина, колкото и да е слаба по това време е все пак далеч по силна от изолирания, макар и сравнително голям, полис от преди създаването на Делоския съюз. И атинските сили се бият с Филип с променлив успех доста години преди Херонея. Вече съюза с Тива им дава надежда за успех и поне в това сражение шанс са имали. Иначе прочети с какво са се занимавали атинските полководци през предходните години.

[Евристей]

Атина, колкото и да е слаба по това време е все пак далеч по силна от изолирания, макар и сравнително голям, полис от преди създаването на Делоския съюз. И атинските сили се бият с Филип с променлив успех доста години преди Херонея. Вече съюза с Тива им дава надежда за успех и поне в това сражение шанс са имали. Иначе прочети с какво са се занимавали атинските полководци през предходните години.

Сега коя Атина визираш като по силна ? Атина по времето на Първата Делоска лига е по-силна от Атина в навечерието на Персийската инвазия ли ? Или Атина във времената на Филип II e по-силната от тази от преди Гр-Перс. войни ?

Ако е първото : това е безспорно.
Но предполагам, че е второто : Атина при Филип II e много по зле от тази в края на VI-ти век. Потенциалът на по-ранната Атина е ....
чакай да го формулирам по нагледно

Условно :
Атина в навечерието на персийските войни (която ти наричаш изолирана) ще бъде Атина 1
Атина след войните, когато създава и доминира Делоската лига : Атина 2
Атина след Пелопонската война и във времената на Филип II : Aтина 3

Първа безспорно е Атина 2, след това Атина 1 и накрая Атина 3

Ти не гледай, че е "изолирана", гледай с какъв потенциал разполага и с какви лидери които да го реализират
Милтиад, Темистокъл, Кимон, братята Амеиний и някой си Есхил, Аристид Справедливия, Ксантип баща на някой си Перикъл, и т.н

За капак бедния полуостров Атика се реваншира на Отрочето си което не може да изхрани, като му разкрива: сребърните си мини и с тях вече финансови проблеми Атина 1 няма.

Атина 2 става най-могъща именно заради поколението на Атина 1.

Атина 3 е вече бита карта (във военен аспект) Пелопонеските войни са я осакатили, а потенциал и класа на лидери от преходните времена вече няма.

Сега за малко или без малко да спечели срещу Филип II не е убедително. По точно : геройски скача, но е поставена на мястото си.

[Евристей]

Към Агезилай II

Веднага щом е избран за цар на Спарта е изпратен да воюва срещу Персия на Артаксeркс II. Повод и причини : Освобождение на поробените братя - малоазийските гърци.

Тук е мястото да се отбележи от кога датират геополитическите заигравки с национализъм и патриотизъм

Само десетилетие по рано Лакедемон (Спартанската държава) е в най-тесни приятелски отношения със силния човек на Персийския Запад : принц Кир. Отношенията между него и лидера на Спарта Лисандър са повече от съюзни, че и от приятелски.

Тук един любопитен случай който говори за настъпилите вече промени в манталитета и ценностната система най-вече в младите спартанци :
Лисандър получава огромни постъпления в злато от приятеля си - принц Кир. Всички в Лакедемон смятат, че Лисандър е баснословно богат човек. Той има две дъщери и .... кандидатите за ръцете им се тълпят със стотици. Най-елитните спартански младежи настойчиво ухажват щерките.
При смъртта на Лизандър обаче се разкрива че той е беден...и парадоксалното (или по скоро логичното) - всички кандидат-женихи се изпаряват. Тази комично-плачевна история довежда до бяс ефорите, които повдигат обвинения към кандидатите в "злонамерен“ брак, т.е. че се стремят към женитба единствено заради парите... и започва съдебен процес

Принц Кир е изпращал много злато към приятелите си от Спарта и в един даден момент иска отплата. А тя е помощ за ТРОНА на АХЕМЕНИДИТЕ

Както ѝ да е, Спарта закъснява, принц Кир губи от Артаксеркс, убит е и започва Великото отстъпление на 10-те хиляди гърци тръгнали да се бият за него начело с Ксенофонт

Спарта обаче държи на честта си и макар и закъсняла обявява Война на Персия на Артаксеркс
И тук започва заигравката с Освободителната война за малоазийските гърци.
Създава се Общо-Елинска коалиция за освобождаване на азиатските гърци. Обаче ...

В навечерието на похода всички се отказват по някаква причина

[Евристей]

Призивът за общо елинска свещена коалиция се проваля ...гротескно, че чак комично. Атина открито отказва, Коринт измисля повод че светилището на Зевс е изгоряло и се отказва, а Тива - вярното куче на Персия - тиванците са бастион и най-верен съюзник на Ахеменидите в Континентална Гърция, открито бойкотира кампанията като напада тържествената церемония - жертвоприношение което Агезилай провежда по пример и подобие на Агамемнон на път за Велика Троя …..Унизителна обида, която сакатия цар на Спарта не забравя никога !

Така без никакви съюзници, само със спартиати и за вкус щипка критяни, Агезилай напада ...необятна Персия ! Империя простираща се от Егея до Инд ….лудият спартанец вярва в победата ! Наистина шизофренично начинание - няколко хиляди да победят милиони ! Но ...за безумците недостижимо няма !

Агезилай нанася серия от поражения на сатрапа на Сарди - Тисафрен, бой яде и Фарнабаз на Север (Хелеспонт)
Това води до еуфория в Спарта и през 395 г. пр.Хр. става първият спартански цар който едновременно отговаря и за сухопътните сили и за флотата !

Годината 396 пр.Хр. също е изключително важна за Агезилай, но в друг аспект : сестра му Киниска печели безпрецедентна първа победа на жена на Олимпийските игри. Етимологията на името ѝ идва от порода ловджийски кучета отглеждани в Лакедемон. Киниска е сестра на Агезилай от същите родители - дъщеря на Архидам III и Евполия, родена около 440 г. пр.Хр. Минава четиридесетте, когато става първата в историята жена, спечелила победа в Олимпийските игри, подвиг повторен от нея още на следващите игри през 392 г. пр.Хр.

И днес – все още може да се прочете надписът изписан в основата на възпоменателния паметник, който Киниска поръчва да се издигне:

Моите предци и братя са царе на Спарта,
аз победих с впряг от бързоноги коне
и издигнах този паметник. Аз съм Киниска,
казвам ви, аз съм единствената жена в цяла Елада ,
която е печелила този венец.


Тежките поражения и вината за огромните загуби в жива сила дават основателен повод на Великия Цар Артаксеркс II да екзекутира могъщия сатрап на Сарди /Лидия/ - Тисафрен - за фрапираща (според него) некадърност, а за главнокомандващ срещу спартанската агресия да бъде назначен Титраус. Той обаче съвсем не се осмелява да тръгне (и да се изложи - респективно да последва участта на предшественика си) макар и с огромно превъзходство в числено изражение на сили срещу ...лудите спартиати ! Издейства от Великия цар правомощия да използва неизчерпаем финансов ресурс и …..го разпределя наистина гениално по предназначение …. а именно – създаване на елинска национална антиспартанска коалиция ! Блестяща дипломация на Персида на Геополитическата сцена ! Резултат : в Континентална Гърция избухва мощна Анти-Спартанска коалиция, чиято кулминация е така наречената Коринтска война. В цяла Елада (благодарение на персийското злато) избухват анти-спартански настроения, самите устои на Лакедемон са застрашени ...

Персийски дарик




Ефорите и Герузията на Спарта отзовават героят от победоносната до този момент Азиатска кампания Агезилай за защита на отечеството...… Страшен ще е гневът на сакатия цар към ….сънародниците

[Евристей]

Киниска - сестра на Агезилай II



Двукратна Олимпийска шампионка в дисциплина : надпревара с колесница

Киниска е сестра на Агезилай от същите родители - дъщеря на Архидам III и Евполия, родена около 440 г. пр.Хр. Минава четиридесетте, когато става първата в историята жена, спечелила победа в Олимпийските игри, подвиг повторен от нея още на следващите игри през 392 г. пр.Хр.

....................................

Изключително талантливи деца имат Архидам и Евполия, но куриозът е, че те не допринасят за разцвет на обичната им Спарта, а напротив - Падението е факт, а причините ...стотици

[Thorn]

Благодаря. Не съм подозирал, че на олимпийските игри са участвали жени, камо ли да печелят. Напротив - мислех, че там те въобще не са допускани.

[Thorn]

Нещо ми се въртеше в главата и проверих. Киниска е спечелила, ама по малко особен начин. При състезания с колесници за спечелил се е водел не колесничаря, а собственикът на "отбора". Така, че самата Киниска коне не е управлявала, тя само е била човека с парите. А горкият истински шампион даже не е запомнен.

[Евристей]

Нещо ми се въртеше в главата и проверих. Киниска е спечелила, ама по малко особен начин. При състезания с колесници за спечелил се е водел не колесничаря, а собственикът на "отбора". Така, че самата Киниска коне не е управлявала, тя само е била човека с парите. А горкият истински шампион даже не е запомнен.

Нещо ми се въртеше в главата и проверих. Киниска е спечелила, ама по малко особен начин. При състезания с колесници за спечелил се е водел не колесничаря, а собственикът на "отбора". Така, че самата Киниска коне не е управлявала, тя само е била човека с парите. А горкият истински шампион даже не е запомнен.

Нещо такова е. Моето мнение (разбира се на база прочит и на Ксенофонт и на Павзаний и на Плутарх, но и на реална и косвена археология) е че Киниска не е управлявала, но е била "куфар" - стояла е на колесницата, тоест : участвала е един вид.

Защо смятам така ?

Издигнати са ѝ цели две статуи в Спарта (поне две са запазени по времето на Павзаний) неин надпис който е разчетен, Ксенофонт и Плутарх пишат не само за положителната реакция на брат ѝ Агезилай, но дори и за негово насърчаване сестра му да участва в Олимпийските игри. Вече мотивите и интересите му са предадени различно, но той е положително афектиран от успеха на сестра си, и я насърчава да участва и на следващите игри 4 години по-късно, където Киниска отново печели.

Освен това : Киниска провлича крак и за други жени които също се "разписват" на Олимпийските игри

Еврилеонида, Касия, Хермионе и няколко други.

https://www.ancient-origins.net/ancient ... ka-0014543

.............................................................................

Тук да опровергая някои тълкувания за мотивите на Агезилай, че уж той не е долюбвал колесничарските надпревари и затова е лансирал сестра си да спечели, като така ще дискриминира този спорт - защото щом жена може да го спечели, то това не е никакъв спорт.
Напротив - точно обратното е.
Колесничарските надпревари в редица дисциплини (и като бройка на коне и като дистанции) придобиват огромна популярност и в тях се впускат по-късно не кой ѝ да е, а самият елит на ранен имперски Рим : Тиберий, Германик и Нерон са участници и ...разбира се победители на Олимпийските игри в дисциплините с колесници.

Тук е и мястото за няколко вметки :

Колесничарството дотолкова влиза в кръвта на елини и римляни, че :

се превръща от аристократичен спорт в : НАРОДЕН !

Тълпите го боготворят и ... се минава към : ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ !

Изисква се все повече и повече отдаденост и майсторство в надпреварите, а аматьорството не може да изпълни изискванията на тълпите луднали по този спорт. Създават се : ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

Ражда се и герой : Гай Апулий Диокъл

Според днешен курс на долара древния спортист е спечелил 15 милиарда долара !
На фона на днешните най-богати спортисти като голфъра Тайгър Уудс със спечелени общо 1 милиард ...изглежда впечатляващо
...https://www.ancient-origins.net/history ... rld-007106

Диокъл защитаващ цветовете на червените

[Евристей]

Съзтезанията с колесници в Рим добиват такава популярност, че слагат в джоба си всякакви гладиаторски игри. Колизеумът е с капацитет 50 хиляди зрители, а Големия цирк на който са се провеждали колесничарските надпревари е бил ... 200 хиляди, че и повече.
При това в Колизеума входът за плебса е бил безплатен, докато за Цирка се е плащало

Дори и Църквата не се осмелява не само да забрани, но и да омаловажи този култов и обичан спорт.
За да се стигне до времената на Юстинияновата НИКА

Изводът е, че повече от Хилядолетие в Елада и Рим Колесничарският спорт е ...повече от Страст, той е култура

..................................................................................

Но нека да си продължа за сблъсъка между Епаминонд и Агезилай, между новаторството и консерватизма

[Евристей]

Избухването на Анти-Спартанските брожения в Континентална Елада прерастват благодарение на персийските златни дарии в открита война и това принуждава Ефорията и Герузията на Спарта да отзове Агезилай от успешната кампания в Мала Азия.
На връщане Спартанецът преминава през тракийските земи. Етикет и Протокол задължават да се иска разрешение за преминаване. Агезилай само известява, че преминава. Славата му е вече толкова голяма, че всички тракийски вождове не само го пропускат през земите си, но и искат приятелството му.
Изключение е племето на травсите, което се опълчило на самия Ксеркс и искало подаръци за да го пропусне през земите си. Хшаятията се ...съгласил !
Та, травсите (не идентифицирано племе) единствени от траките се изрепчили на Агезилай. Поискали 100 таланта или равностойността в жени ! Спартанецът отговорил : нека сами да дойдат да си ги вземат. Завързало се сражение в което травсите били разбити и безславно избягали.
Македония безусловно пуска армията на Агезилай и той връхлита срещу Тесалия. Прословутата тесалийска конница е бита от създадената от него кавалерия в Мала Азия с коне конфискувани от малоазийските гърци

/В Кампанията му в Азия му трябват коне. Такива притежават малоазийските гърци, те са богати, но страхливи (изнежени, не им се воюва)...
Всеки мъж, заповядал Агезилай, да предостави кон или човек. Малоазийските гърци с радост дали конете си за да освободят себе си, така Агезилай се сдобил с коне за неговите хора - тоест здрави коне за смели мъже !/

Следващият му противник е самата Тива, която години по рано е нападнала церемониалния му кортеж.
Победена е и приема капитулация. Следват Спартански победи над Акарнания, Етолия, Коринт и Ахея.
Пълна победа на Агезилай над Анти-Спартанската коалиция. Но !
Сухопътните блестящи победи са неутрализирани от катастрофално поражение на спартанския флот от обединения елино-персийски (финикийски) флот.
Спарта трябва да преговаря

[Евристей]

Плутарх пресъздава първия контакт между Епаминонд и Агезилай. И той не е на бойното поле, а на Масата за Преговори
(Все пак Плутарх е беотиец и видимо симпатизира на Епаминонд)

Агезилай иска Тива да освободи беотийските градове и да име даде право на самоуправление

Епаминонд отговаря : Това ще стане, когато Спарта освободи Месенските територии и Лаконийските градове и им даде самоуправление.

Тази словесна престрелка ще доведе Антагонизъм между двамата.

Спарта брани равновесието в Елада, Тива започва да го престъпва като започва да налага властта си в Беотия. Някои от беотийските градове не искат да се подчинят на Тива, Спарта реагира като покровител !

Ще последват няколко Тивано-Спартански сблъсъка които завършват с победи на спартиатите.
Но !
Престъпва се един от Законите на Ликург : Не воювай многократно срещу един и същ противник, защото той ще се адаптира към твоята тактика
Така спартанците успяват да сломят Атинската военно-морска мощ, но пък стават жертва на Тива, която е бита многократно от Спарта, но накрая се адаптира и преминава към контра-действия

И се стига до Левктра 371 г. пр. Хр.

За добро или не, за късмет или за карък, но Втория военен Ас на Епохата - Агезилай не участва в сражението !

Жалко и огромно съжаление, че Съдбата разминава тези военни асове да влязат в сблъсък помежду си, за да се види кой е по-по добър !?

Толкова Жалко ....че и самата Фортуна реагира и решава да поправи пропуска си

Устройва им среща !

[Евристей]

Няма как спорът между Тива и Спарта да се реши в една единствена битка и реваншът е въпрос на време. Тива трябва да се доказва, а Спарта жадува за реванш. В Елада започва и недоволство от Хегемонията на Тива. Победената и унижена от Спарта в Пелопонеската война - Атина се присъединява към Спарта, нещо повече - половината от Ново-освободена Аркадия минава на страната на Спарта.

И се стига до :

Мантинея 4 Юли 362 г. пр. Хр.

Тива, Беотийската лига, Тесалия, Половин Аркадия, Месения, Тегеа, Арголида в числен състав около 30 хиляди

От другата страна са Спарта със съюзник не кой ѝ да е, а ...Атина, тази Атина която е воювала в продължение на десетилетия срещу Спарта, но за Голямата Политика приятелите и враговете са преходни.
Още един учудващ съюзник – част от Аркадия застава на страната на вековния поробител Спарта.

И така Фортуна дава Реванш и среща двамата най-велики стратези на Елада :

Епаминонд срещу Агезилай

Мантинея, Аркадия 4 Юли 362 г. пр. Хр

Главнокомандващ Беотийската лига и нейните съюзници : Епаминонд син на Полимнис, беотарх на Тива

Главнокомандващ Спартанската или по-точно Анти Тиванската коалиция : Агезилай син на Архидам, базиелеос на Лакедемон

[Евристей]

Без да се спирам на подробности от битката - има я подробно, за нея пишат Ксенофонт, Плутарх и Диодор Сицилийски.
Акцентите : Епаминонд е над 50 годишен (52-56) а Агезилай - 82 !
И двамата са на възраст която вече трудно предприема кардинални реформи, рискове и изненади и затова подготвят сражаващите се според своите вече изградени концепции и виждания.
И отново Епаминонд вкарва елитните си сили на левия фланг, по средата аркадци и аргиви и най в дясно останалите съюзници. Конницата му съставена от тесалийци и тиванци превъзхожда противниковата съставена от атиняни
Агезилай вкарва елитните спартиати на десния фланг, по средата атинските хоплити и в ляво останалите съюзници.

Следва битката :



след тежки сблъсъци - пробив на тиванците, спартанците се огъват и започват отстъпление, а тесалийската конница надделява над атинската....…..Победата отива за Беотийците….! Но !



Тиванският елит започва да пада като брулени круши …..При отстъплението си спартиатите убиват/изтребват/ висшия генералитет на Тива в това число самият Епаминонд ! Преди това покосени пред самият него падат най-опитните и компетентни негови сподвижници – Йоладас, Дайфантус ….целият военен елит на Тива е изклан пред очите на смъртно ранения Епаминонд !

Отстъпващите спартиати ги взимат на прицел и хвърлят копията си по тях.
Минути преди агонизиращата си смърт,



виждайки че всичките му заместници са убити, Епаминонд призовава за ...незабавен МИР !