Валонските шпаги всъщност не са шпаги.

[Thorn]

Или по-точно - нямат нищо общо със шпагите, които гледаме в повечето костюмирани филми. Онези са парадна история, тънки често и гъвкави и не стават за сечене.

Но реалните военни в реалните войни често са ползвали това нещо:



Това си е меч и много добри именно си сече. Просто да имат предвид, като видите или чуете думата шпага, тя далеч не винаги е нещо такова:

[Thorn]

Или по-точно - нямат нищо общо със шпагите, които гледаме в повечето костюмирани филми. Онези са парадна история, тънки често и гъвкави и не стават за сечене.

Но реалните военни в реалните войни често са ползвали това нещо:



Това си е меч и много добри именно си сече. Просто да имат предвид, като видите или чуете думата шпага, тя далеч не винаги е нещо такова:

Подробно е обяснено тук: https://andrewbek-1974.livejournal.com/1570271.html

[ValBo]

Това, което гледаме по филмите. е предимно рапири и то от късни времена.
А рапирите са били шпаги, които са носени когато се разхождаш в града. Затова са по-тънки и по-леки. Самото им име означава "при костюма"
Т.е оръжие, което се носи когато си официален.
Самите шпаги винаги са били доста по-груби и тежки. И с тях се е сечало.

[Amazon]

Торн, това на малката снимка на български е “рапира”. “Шпага” е разговорно, предполагам идва от руски. И да, рапирите са били “градско” оръжие. В истинските битки са носели различни вариации на мечове. За съжаление в българският език нямаме думи за много от видовете мечове, имаме само меч, сабя, рапира, ятаган.

[Кало]

Един от малкото филми, приближени до тази реалност. Е, с уговорки.

[Thorn]

Рапирата си е шпага, оптимизирана за мушкане. Често даже с острие, което има ромбовидна форма и не става въобще за сечене. Прав си, че по филмите показват главно такива.

[ValBo]

Само спортната рапира има квадратна форма. А шпагата е триъгълна. Офермени са според френската школа.
В реалността между шпага и рапирата няма никаква разлика. Всъщност не съществува и точно определение кое е рапира, кое е е шпага.
Единият признак е, че рапирата е по лека, по-добре изкована и по-богато украсена. Но съществуват и бойни оръжия, където присъстват и тези признаци. То и самите шпаги са толкова видове, че и там се спори, кое е шпага, кое е е меч.
Общо взето категоризацията е доста мътна и в различни справочници можеш да видиш едни и същи оръжия, категоризирани в различни категори.

[Thorn]

[silafuyang]

Трябва да се прави разлика между цивилно и военно оръжие. Рапирите и малките мечове (smallsword) са били цивилно оръжие. Рапирите са се носили и на война, но като резервно оръжие. Един мускетар от времето на Лиу XIII и Луи XIV е бил въоръжен с мускет, два пистолета, рапира и кинжал. Горепоказаните валонски образци са кавалерийски мечове, и са се ползвали именно за сечене. И все пак, по това време кавалеристите са ползвали тези мечове само при преследване на бягащ противник. В атака са влизали с пистолети и мускетони (къси и по-леки мускети), стреляли са от дистанция 15-20 метра и после са отстъпвали, за да презаредят. Това са военни оръжия. Smallsword (теси с късите иглоподобни остриета от картинките) са били повече мода, отколкото реално оръжие, но за самозащита са вършили работа. Както и за дуели. Рапирите са доста сериозно оръжие, дълги и тежки, някои са имали и ръб. Думата "шпага" погрешно се ползва за исторически оръжия, по-скоро това е уред за спортна фехтовка. Тези уреди в никакъв случай не са оръжия. Който иска да научи повече за мечове, кой, как и къде се е ползвал, да се свържи с Мирослав Лесичков, създател на Школа за историческа фехтовка "Мотус". Има ги във Фейсбук.

[Thorn]

Не генерализирай толкова караколето в кавалерията. То е било нещо като идеал, но повече теория, отколкото практика. Първо голяма част от войната е била т. нар. малка война, без големи битки, които не са били даже всяка година, но с непрекъснати по-дребни схватки. Караколе при тях няма как да стане. Освен това то е характерно практически само за рейтарите, които далеч не са били цялата кавалерия. Имало си е достатъчно кавалерия с ударна тактика и то не само от времето на Густав Адолф и Папенхайм.

А Миро би било добре да го поканиш и тук, ще си спомни времената на Modus vivendi.