Прабългарският календар

[Tantin]

По тази тема вече има доста публикации. Доста сме го дискутирали по други форуми. Все пак винаги ще се намери какво още да кажем или да добавим. Мислех си дали да не копирам една предишна тема от другия форум, но това си е много работа а и няма смисъл да препълваме с ненужни детайли. Ще изложа в общи линии за същността на прабългарския календар и кои са най-близките му аналози.

[Tantin]

За съществуването на този календар има няколко източника. Най-подробно това се вижда от именника на българските ханове или князе.

Именник

Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем. Ирникъ. житъ лѣт. ҃ри. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом тверимь. Гостунъ наместникь сьï два лѣта. рѡд ему. Ерми. а лѣт ему дохсъ. втиремь. Курт: ҃ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь. Безмеръ ҃г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь. сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами. И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ. Есперих кнѧз. ҃ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем. Тервен. ҃ка. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем. твирем. ҃ки. лѣт. рѡд ему Дуло. а рѡд ему дваншехтем. Севаръ. ҃еі. лѣт. рѡд ему Дуло. а лѣт ему тохалтом. Кормисошь. ҃зі. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь. Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь. Винех. ҃з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь. Телець. ҃г. лѣта. рѡд Ѹгаинь. а лѣт ему соморъ. алтемь. И сïй иного рад. Ѹморъ. ҃м. днïи. рѡд ему Ѹкиль а ему дилѡм тоутѡм.

[Tantin]

Кратка хронология на изследванията по календара, дадена от makebulgar в другия форум:

Публикува Юни 6, 2020
Ето я хронологията на теорията за 60-годишния цикъл и на извеждането на основните й аргументи, а също така и основните причини поради които теорията нецелесъобразно е изоставена преди 100 години.

***

1910 г. Дж. Бъри, професор по нова византийска история в Кембриджкия университет публикува своя разработка "Хронологичният цикъл на българите", сп. Минало, 1910 г., N°4, стр.383-399. Проф. Бъри приема, че термините от Именника са числа указващи годината на възцаряване на владетелите, а хронологичната система според него е с цикъл от 60 години.

Бъри прави неуспешен опит за определяне точните датировки на владетелите, като същата година разработката му е критикувана от Маркварт в статия, в която доказва погрешността на тезата на Бъри. През 1911 г. В. Златарски в статията си "Имали ли са българите свое леточислене" изцяло пъддържа концепцията на Бъри. През 1914 г. критика пише и Н. Степанов като също доказва погрешността на разработката на Бъри. Тези критики върху разработката на датировките на владетелите направена от Бъри водят до това да се отхвърли в бъдеще и идеята му за това, че календарът е с цикъл от 60 години. През 1915 г., след направените критики върху разработката на Бъри и след излизането през 1913 г. на публикацията на Й. Микола "Тюрко-болгарское леточисление" в която се разглежда теория за 12-годишен календар сходен с тюркския, В. Златарски публикува статията "Към въпроса за българското леточислене" където коригира схващанията си и вече следва идеите на Микола. Всички по-късни изследователи и тълкуватели на календара до 1986 г. работят с цикъл от 12 години.



1927 г. М. Димитров публикува статията "Изчисляване на Именника", сп. Кубрат, бр.1-2. Димитров за първи път прави наблюдението за това, че определянето като месеци на втората част от календарните термини, е погрешно. Според него двойните термини в Именника, Чаталарския надпис и приписката на Тудор Доксов, указват само години без месеци.



1986 г. В. Бъчваров публикува статията "Дилом твирем или годината на змията и огъня", сп. Проблеми на културата, N°6, стр.101-114. Бъчваров разчупва наложения от Микола "шаблон", като също като М. Димитров изтъква това, че никъде не са указани месеци и навсякъде се говори само за години. Според него цикъла на календара е 60-годишен сходен с китайския календар, като от двойните термини първата част указва "зодия" или животното от животинския цикъл, а втората част указва десетте колони на календарната таблица (10-те стихии на 5-те елемента).



2000 г. Петър Петров публикува книгата "Древен български календар". Петров подробно разглежда направените проучвания и аргументите подкрепящи хипотезата за 60-годишен цикъл в календара на българите. Съпоставя календарните термини от българския календар с подобните от китайския 60-годишен календар. Описва същността на 60-годишната таблица чрез която се определят годините по китайския календар.



2017 г. В. Кандимиров публикува в блога си кратка статия наречена "Прабългарския календар. Опит за възстановка". Кандимиров, вероятно основавайки публикацията си на разработките на П. Петров, описва китайския 60-годишен календар и разглежда подробно аргументите относно 60-годишния цикъл, които се откриват в датировките на владетелите в първата част от Именника. Тези аргументи от рубриките на Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер са следните:



шегор вечем + 60 = шегор вечем

дилом твирем + 300 (т.е., 5 пъти по 60) = дилом твирем

дилом твирем + 150 = дохс твирем



Подобна комбинация от двойни термини и години на управление е възможна само ако се следва 60-годишния календар с 12 животински години и 10 стихии.

[Tantin]

Следващото по значение споменаване на дата от календара е в Чаталарски надпис

"Кан субиги Омуртаг е от Бога архонт в земята гдето се е родил. Обитавайки стана на Плиска, съгради малък стан на Тича и премести войската си срещу гърци и сляавяни. И направи изкусно мост на Тича заедно с малкия стан и постави в този малък стан четири колони, а върху колоните два лъва. Нека бог да удостои поставения от бога архонт, като гази добре с крака си императора, докато тече Тича и докато ..., като владее над многото българи и подчинява враговете си, да проживее в радост и веселие сто години. Времето пък, когато се съгради това, беше по български шегор елем, а по гръцки индиктион 15.."

[Tantin]

Накратко, календара ни дава няколко групи информация:
1. Чисто календарни - дати, месеци и съответно връзката му с гръцкия календар и с китайския календар.
2. Имена на животни според прабългарската (предполагаемо) терминология. Имената на тези животни имат съответствие към имената на подобни животни в тюркските езици и в китайския календар.
3. В термините от прабългарския календар откриваме също числа. Ще се опитам да покажа съответствието на тези числови изрази спрямо други тюркски числа и съответно да видим още за първоизточника откъде прабългарите са заимствали този календар.

[avtohton.org]

Поздравления за темата. За тоя календар имах чувството, че винаги съм чел само простотии, сега за пръв път видях нещо смислено с аргументите относно 60-годишния цикъл.

Като говорим за изворите, да не забравяме за приписката на Тодор Доксов.

Тия благочестиви книги, наречени Атанасий, преведе по поръка на нашия български княз Симеон на славянски език от гръцки епископ Константин, ученик на Методий, архиепископ на Моравия, в годината от сътворението на света 6414 (906), индикт 10. По поръка на същия княз ги преписа черноризец Тодор Доксов на устието на Тича в годината 6415 (907), индикт 14, гдето е съградена от същия княз светата златна нова черква. В същата година почина на 2 май в събота вечерта божият раб, бащата на този княз, живеещ с чиста вяра и правоверното изповедание на нашия Господ Иисус Христос. Това бе великият, честният и благоверният наш господар български княз на име Борис, чието християнско име бе Михаил. Този Борис покръсти българите в годината етх бехти. В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.

Тук ми се струва, че за пръв път втората дума не завърша на гласна + м. Не е алем, елем, твирем, алтом, тутом и т.н., а е бехти.

[Tantin]

Тук ми се струва, че за пръв път втората дума не завърша на гласна + м. Не е алем, елем, твирем, алтом, тутом и т.н., а е бехти.

Да добавя също, че именника го имаме в няколко варианта, при преписи на църковни книги от първата българска държава. Същите тези църковни книги са били пренесени и преписвани в Киевска Русия и чак там са се запазили. При нас тези документи ги няма, всичко е било унищожено при падането на Първата и Втората държави. И по тази причина имаме малки различия в термините на календара. Преписвачите на църковните документи вече не са разбирали значението на тези думи и по свое усмотрение са ги коригирали или са допускали грешки. Но като цяло всичките текстове по Именника си съответстват.

[Tantin]

Поздравления за темата. За тоя календар имах чувството, че винаги съм чел само простотии, сега за пръв път видях нещо смислено с аргументите относно 60-годишния цикъл.

Някакви аргументи в полза на 60-годишен циклов календар има, но от друга страна нямаме никакви съществени доказателства че термините по прабългаския календар се отнасят за 60-годишен циклов календар. Точно обратното. Имаме повече доказателства че първата дума по календарното обозначение е годината ( по 12 годишен цикличен календар), а второто обозначение е за месеците.
Въобще в тюркските календари не се ползва 60-годишен календар, тюркските календари от централна Азия ползват 12-годишен цикличен календар, което е упростена версия на 60-годишния китайски календар.
Прабългарския календар е заимстван или донесен от прабългарите и съовтенто е ползван до определен момент в държавата и официалните документи. При това имаме примерите когато събитията са обозначавани едновременно и по гръцкия календар и по прабългарския .
С приемането на Християнството се преминава към новия гръцки църковен календар и старите обозначения излизат от употреба.

[Tantin]

Преди да покажа значението на прабългарските месеци, ще ви запозная първо с аналогични календари от централна и Източна Азия.

Хакасский календарь https://ru.wikipe ... %80%D1%8C

Двенадцатилетний животный цикл (хак. Мючел):

Кюске чылы — год мыши,
Инек чылы — год коровы,
Тюльгю чылы — год лисы,
Хозан чылы — год зайца,
Килески чылы — год ящерицы,
Чылан чылы — год змеи,
Чылгы чылы — год лошади,
Хой чылы — год овцы,
Кизи (маймун) чылы — год человека (обезьяны),
Танах (турна) чылы — год курицы (журавля),
Адай чылы — год собаки,
Сосха чылы — год свиньи.

В този каледнар едва ли ще видите голямо сходство с прабългарите, освен в годината на Змея: Чылан чылы - дилом . (дилѡмъ)

[Tantin]

Но нека да видим и сравним имената на месеците , да сравним месец по месец.
Вие можете да погледнете директно сравнителната таблица на Омелян Прицак ( Сравнение)

[Tantin]

КАЛЕНДАРЬ НАРОДНЫЙ БАШКИРСКИЙ (1)

Древние башкиры вели летоисчисление по мусалям (мэсэл) - 12-летним циклам, каждый год к-рого имел свое назв.:
мыши (сысkан),
коровы (hыйыр),
барса (барыс),
зайца (kуян),
дракона (ылыу, лу, аждаhа),
змеи (йылан),
лошади (йылkы),
овцы (kуй),
обезьяны (маймыл),
курицы (тауыk),
собаки (эт),
свиньи (дунгыз, сусkа).

[Tantin]

Календар на уигурите. ( 1)
Както виждате все още сме доста далеч от прабългарите. Но има какво да погледнем:
Кокошката е Тоху. A при прабългарите имаме "тох", което също ще да рече "петел" при тюркските езици. Змея при уйгурите си е все същото "илан", джилан" или "дилом" при прабългарите.
Кучето вече се казва "ишт", което също ни доближава до познатото ни "ехт" или "етхь" при прабългарската версия.

[Stan]

Етх бехти ги зобравете. Това е годината от сътворението на света, която в оригиналния текст е била изписана на глаголица, в по-късните преписи объркана и възприета не като цифрово даване на годината, а като израз. Демек, няма нищо прабългарско в израза. Който се интерисува, да си намери следната публикация:
Николов, Г. – За датата на покръстването на кан Борис I Михаил, В: България в европейската култура, наука, образование, религия, част 1, Ш. 2015

[avtohton.org]

Но нека да видим и сравним имената на месеците , да сравним месец по месец.
Вие можете да погледнете директно сравнителната таблица на Омелян Прицак ( Сравнение)

Таблицата е за години, не за месеци. В темата още не съм видял имена на месеци, а те биха ми били интересни.

[Tantin]

Но нека да видим и сравним имената на месеците , да сравним месец по месец.
Вие можете да погледнете директно сравнителната таблица на Омелян Прицак ( Сравнение)

Таблицата е за години, не за месеци. В темата още не съм видял имена на месеци, а те биха ми били интересни.

Ще ми се да приключа първо с годините преди да минем към месеците ( числата).
Също така тук би било добре да добавим линк към книгата на Моско Москов . (1)
Много е важно всеки желаещ да може да се запознае с аргументацията на Моско Москов, понеже той надълго и нашироко анализира календара и дава доста добри аргументи. Но това което ще покажа е съответствието на годината към животното при Москов.
Има го на страница 62 в книгата на Москов:

1.сомор - мишка
2.шегор - вол (крава)
3.(липсва) - тигър
4.дван - заек
5.верени - дракон
6.дилом - змия
7.имен (именшегор) - кон
8.теку - овен
9.(липсва) - маймуна
10.тох - кокошка
11.етх - куче
12.дохс - свиня

Тук в тази таблица единственото което съм добавил аз е именшегор .
Съответствието е по Москов, но същата версия може да я видим при повечето автори, много рядко имаме разминаване в тълкуванията. Давам версията от Моско Москов като най-подробно разяснена от автора.

[Tantin]

Повечето от животните в прабългарския каледар едва ли подлежат на съмнение, но понеже има няколко под въпрос ще дам съответствията в няколко езици:

Да разгледаме прасето.
12.дохс - свиня

Как се превежда "прасе, свиня" на централно-азиатските езици:

Azerbaijani
pig donuz donuz

Khakas
pig сосха sosxa

Ös
pig čočqa čočqa

Cuman
pig tongus toŋuz

Fu-yü Gïrgïs
pig Gaha qaxa

Western Yugur
pig qʰawan qʰawan


Източник:
https://turkic.elegantlexicon.com/lxforms.php?lx=cmn

Виждате особеното положение на прабългарската дума за "прасе". (Ако въобще това е така). Най-вероятно от "Тонгус" се е преминало към "donuz - Дохс". Вижда се също че при централно-азиатските народи има доста голямо разнообразие при звученето на тази дума и прабългарската версия е някъде назад във времето.

На дървото с разклоненията по тюркските езици прабългарката версия наедно с "хунската" версия са дадени съвсем близо до стъблото или корена.
https://turkic.elegantlexicon.com/tree.php

[Tantin]

Още няколко версии за прасето:

Salar
pig doŋus, dangsi* doŋus, daŋsi ( Донус, дангси )
Това според мен е преминало през някакво междинно "донхси" за да се стигне до "Дохс" .

Urum (Azovian)
pig домуз, донуз, доңуз domuz, donuz, doŋuz

[Кухулин 2.0]

Най-вероятно от "Тонгус" се е преминало към "donuz - Дохс".

pig doŋus, dangsi* doŋus, daŋsi ( Донус, дангси )
Това според мен е преминало през някакво междинно "донхси" за да се стигне до "Дохс" .

Еее... или едното, или другото...

Или пък третото: https://en.wiktionary.org/wiki/diszn%C3%B3

[Tantin]

Еее... или едното, или другото...

Или пък третото: https://en.wiktionary.org/wiki/diszn%C3%B3

Е .. не знам.. Мерси за подсказката. Въобще не съм предполагал че унгарската дума за прасе имала нещо общо с Oghuric или Оногурски език, какъвто ще да е бил тоя език. А унгарците дори са го сложили в Уикипедията си, което до някъде ме изненадва. Ние го търсим под дърво и лупа, а унгарците пак ще ни изненадат (подобно на техните изследвания в генетиката).
Но така или иначе прасето е от термините с доста въпроси, тука ние надали можем да развием етимологията и преходите по тая дума. Така са го записали в именника и с това разполагаме, но пък по времето когато е писана славянската писменост надали тия ученици и преписвачи са имали разбиране по прабългарските термини.

Можем да разгледаме също връзката и на останалите думи за заек, змия, кокошка(петел), кон и също така да видим с кои езици има най-съществена прилика.
Но предполагам че много по-голям интерес и очакване имате за числата. Каква е била прабългарската числова система, как са били обозначавани месеците.
Затова предлагам да не губим премного време по животните, животните са горе долу изяснени и почти няма разминавания при вече дадените множество тълкувания от изследователите.

[Tantin]

Преди да покажем числата и месеците на прабългарите ще ни е нужно все пак да направим общ преглед и сравнение на съществуващите понятия в тюркските календари.
Причината и нуждата от подобно сравнение е в разнообразието, което се е наложило при прилагането на календара.
По принцип китайския календар с животните е стандартна система за отчитане на времето с връзка към астрологията - позицията на звездите, луната, съзвездия и дуги.
Тази система е много широко ползвана. България е най-западната точка с доказано използване на Китайския календар.
Вероятно същата система е ползвана и на територията на Унгария по време на хуни и авари, но за това няма писмени сведения и доказателства. Докато при нас доказателствата са налице.

На изток Китайския календар се ползва до Япония и Корея, а на юг го ползват също в страни кати Виетнам и Лаос.
Принципите на тоя календар са си все същите от хилядолетия, в Китай тази система се ползва и до днес. И не само в Китай, а също и в изброените страни (без днешна България разбира се) .
При използването на Китайския календар обаче има специфика в названията на години и месеци.
Примерно при годините: винаги се ползва обозначаване със съответното животно.
Но пък животните не винаги са същите. Много от животните са били заменени с по-познати и по срещани животни за мястото, където е ползван този календар. Някъде се ползва лъв. Аз имам подозрения че прабългарското "сомор" не е за мишка, а е за онези дребни като катерички "самур", или "собол". Но това няма как да го изясним за момента.
Ако погледнете таблицата на Омелян Прицак ще видите че там присъстват и животни като: лисица, жерав, коза, гущер.
Но все пак тези вариации са предимно за едно от животните. Когато някое от животните не се среща на дадено място, хората са го заменяли с някое друго по-разпространено и познато. Но календарното обозначение за месеците не е променяно. Чисто и просто са правили заместване на рядкото чуждоземно животно с друго местно.