Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

[1951]

Римска крайпътна станция бе открита южно от крепостта „Состра“ до троянското село Ломец
ДАНИЕЛА БАЛАБАНОВА
ТРОЯН,
24.04.2023 17:42
(БТА)




На следващия линк има снимката в голям формат:

https://www.bta.bg/upload/1347213/%D0%A ... %D0%BC.jpg

Археолози от Националния исторически музей, под ръководството на професора, през март и април проведоха спасителни археологически проучвания в обработваем земеделски участък, разположен на 400 метра южно от Римската крепост „Состра“ на пътя Ескус - Филипополис. Научен консултант на проучванията е проф. д-р Сергей Торбатов от Националния археологически институт с музей при БАН, а финансирането е от Община Троян и Ротари клуб - Троян. Изследванията протичат чрез анализ на резултатите от въздушни снимки, последвани от теренни наблюдения и археологически разкопки, обясни проф. Христов.

По думите му на терен в южната периферия на споменатия обработваем земеделски участък са документирани останки от антични сгради (ломени камъни, строителна керамика, цели и фрагментирани стенни тръби от хипокауст) след обработката на земята, с цел подготовка на засяване на слънчоглед. Този комплекс се забелязва много добре при заснемането на обекта от въздух, при наличието на обилна влага на терена след стопяването на снега в началото на 2023 г. Констатирани са т. нар. сropmarks, свързани със задържането на повече влага върху зидове и други структури. Въпросните cropmarks са важен индикатор за наличието на заровени структури от Античността. Тези специфични белези на терена са в основата на развитието на т. нар. въздушна археология, която се фокусира върху разглеждане на обекти, които се виждат от голяма височина, обясни експертът.

По думите му в конкретния случай е забелязано голямо правоъгълно петно, което се откроява в обработваемата нива между кастела „Состра“ и раннохристиянската базилика в местността „Гергюва черква“. Геореферираните снимки показват пълно препокриване с геодезическите измервания на зони с концентрация на строителна керамика и деструкции от антични зидове.

Последвалите разкопки протичат на обща площ 290 кв. метра, като е открит голям крайпътен комплекс, неизвестен досега за науката. Той се състои най-малко от девет свързани помежду си помещения, заемащи площ от около 1,5 декара. От южна страна на основните помещения е имало открит двор, застлан с настилка от речни камъни. От югоизточна и южна страна на проучвания обект е документиран ограден зид, който продължава извън обсега на заложените сондажи и очевидно затваря много по-голямо непроучено пространство, добави проф. Христов.

Комплексът е около два декара. Сградите са били изградени от кирпич, а на места е със смесена зидария. Има централно помещение с подово отопление.

В процеса на проучването на комплекса са открити бронзови монети, датирани от началото на II век – средата на III век. Най-ранната монета е сестерция на император Траян. Следват монети с лика на император Антонин Пий. Най-късната монета е с лика на императрица Юлия Мамея, отсечена в римска колония Деултум (дн. с. Дебелт, Бургаско) през 235 г. Керамичните фрагменти са част от различни форми от съдове, използвани в бита на обитателите на комплекса: амфори, кани, подноси с релефна украса, паници, лампи. Открити са фрагменти от стъклени съдове, както и фрагменти от прозоречно стъкло. Покривната керамика е представена с фрагменти на характерните за епохата тегули и имбрици.

Западно от крайпътния комплекс са засечени следи от настилката на римския път, преминаващ пред източната крепостна стена на кастела „Состра“, в посока раннохристиянската базилика в местността „Гергюва черква“. Картиран е участък с дължина един километър. На по-запазените участъци се забелязва ситуация, идентична с тази от непокътната настилка на римския път пред крепостта. Трасе на пътя с широчина 6,5 метра е проучено до северозападния ъгъл на обекта. С подобна широчина са запазените участъци от римския път в района на Троянския проход.

Проф. Христов счита, че разкритият комплекс, южно от кастела „Состра“ категорично трябва да се интерпретира като крайпътна станция - таберна (tabernae), която за разлика от т. нар. преториуми (praetorium) не е блестяла с лукс за гостите си, но определено е била свързана с обслужване трафика по римския път. Запазени са четири надписа от 61 г., открити в провинция Тракия (при с. Михилци, гр. Ихтиман, с. Белозем и с. Бучино). Разкритата крайпътна станция в околностите на кастела се явява втората по рода си след проучването на северната половина на преториума, разположен на 200 метра североизточно от кастела „Состра“. Нейните размери подсказват, че вероятно тя е и основната такава, отбелязана върху Певтингеровата карта. Изграждането ѝ започва синхронно с изграждането на укрепения в съседство военен лагер на Втора матиакска кохорта около 145 г. Унищожена е в средата на III век от готите, заедно с много други крайпътни обекти на пътя Ескус – Филипополис.

Според проф. Иван Христов откритието е изключително важно за древната история на Троянския край, защото за пореден път показва, че в долината на река Осъм при троянското село Ломец от II до V век се е развивало голямо селище с предполагаеми полуградски функции, на площ около 6 кв. км. Това селище до началото на XX век било именувано от местните жители като Троян хисар. Развитието на римския комплекс (укрепен лагер, ханове, култови постройки и отделни сгради) изглежда определя философията на развитие на по-късните селищни структури по горното течение на р. Осъм, какъвто е примерът с Възрожденски Троян, каза още проф. Христов.

/ТС/

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/445 ... troyanskot

[1951]

Проф. Овчаров твърди, че няма никаква яснота за парите, които ще има за разкопки през новия сезон:

https://bntnews.bg/news/prof-ovcharov-a ... 3news.html

[Thorn]

Това му е рефрен всяка година. Накрая му дават пари да си копа в Переперикон и мирясва.

[1951]

Това му е рефрен всяка година. Накрая му дават пари да си копа в Переперикон и мирясва.

Парите са вързани с бюджета, а бюджет няма.

В момента всяко министерство харчи по 1/12 от миналогодишния бюджет месечно. Предвид, че разкопките се правят ударно в рамките на три - четири месеца, може и наистина да няма пари. Или да има пари само за някои.

[Thorn]

Пещи, куманска яма с погребан кон от XIII век и монети на Иван Шишман открити при полагане на водопровод
16.05.2023 БОРБА БГ 10085 четения 0 коментара
Находките са излезли при спасителни разкопки в подножието на Царевец


Пещи за изпичане на керамика, кумански ями, в една от които е открит погребан кон, вкопано жилище, много основи на къщи, все от XIII век, и 250 монети са открити досега при спасителни разкопки покрай изкопните работи за подмяна на водопровода на ул. „Ксилифорска“. От 10 март там на терен работи археологът от Регионалния исторически музей – Велико Търново, Недко Еленски, а в екипа му са четирима студенти по археология от ВТУ, както и колегата му Илиян Петракиев. На практика фирмата изпълнител и археолозите започнали заедно, защото още в началото на изкопите с ширина 1 метър работниците се натъкнали на структури, изискващи намесата на археолози.

„ОТ ТОВА МАЛКО ДЕРЕ, КЪДЕТО СЕ ВЛИВА ЯНТРА, ДО АВТОБУСНАТА СПИРКА НА НОМЕРА 50 И 110 ПОПАДНАХМЕ НА ГЪСТО НАСЕЛЕН КВАРТАЛ СЪС СИГУРНОСТ ОТ XIII ВЕК
вероятно след възстановяването на старата столица. Обитаван е 100 – 150 години от по-бедни хора. Независимо от тесния участък, който проучваме, има доста основи на стабилни къщи, които на практика са под трасето на ул. „Ксилифорска“ и извън нея. В началото открихме зидовете на две вкопани жилища, после станаха 10. Някои са със запазени подове, засякохме и площадка, върху която е имало огнище – малко необичайно като архитектурно решение. Зидовете са градени от камък, а спойката е от кал. Тука няма нито един зид с вар. Копаем на дълбочина 2 – 2,5 метра и там именно излиза средновековният пласт“, разказва Недко Еленски.

Попаднал и на 5 ями, за които археологът е убеден, че са били на кумани и са свързани с някаква обредна дейност. Изводите си той прави от открита яма със забита погребална стела и в нея още две стели. В друга близка яма открили положени 4 черепа без други части на тялото. Те били запечатани с един ред камъни, върху тях нещо като стена от глина. Пред нея част от пространството било изцяло отухлено, което показва, че там, върху пръстта е горял силен огън и той я е изпекъл с дебелина на пласта 4 см. Погребването само на черепа е древна традиция, наследена от неолита, допълва Недко Еленски.



ОСОБЕНО ИНТЕРЕСНА Е ЕДНА ОТ ЯМИТЕ, В КОЯТО АРХЕОЛОГЪТ ОТКРИЛ ПОГРЕБАН КОН.
Пространството над нея било оформено като малка могила от камъни. И тъй като ямата продължава под пътя, вероятно няма и да бъде разкрита изцяло. Друга пък била облицована с камъни и според учения тя вероятно е използвана за съхраняване на храни. В една от ямите екипът се натъкнал на много богат материал – почти изцяло запазени 3 сграфито паници, гърне и десетина цели монети, вероятно от началото на XIII век. Сграфито керамиката също е по-необичайна и не прилича на типичната търновска от следващия век, но все пак е определена от него като българска.

Любопитна е и откритата пещ, като хипотезата е, че е използвана за изпичане на керамика. Тя е с няколко пещни съоръжения и Недко Еленски все още не е сигурен дали всичкото това не е едно цяло или онагледява няколко етапа. Според него в разкритите канали се нареждали съдовете, за да ги държат. „В другите пещи обикновено отдолу е скарата, има и една плоча с отвори и върху тази скара се редят глинените съдове. Тук скарата я няма, зидчетата държат съдовете и аз за първи път попадам на нещо подобно. Разкрили сме и купола на пещта“, казва Недко Еленски. Съоръжението той също отнася към XIII век. Тепърва ще изяснява дали и тя е куманска, сравнявайки подобни открития в научната литература от Русия и Украйна. „Намеренията ни са да я проучим изцяло и да се консервира, предвидили сме средства за това. После пещта ще бъде затрупана, но искаме участъкът с нея да бъде отцепен, а водопроводната тръба да мине под археологическия обект, на по-голяма дълбочина. Така пещта ще се запази и няма да бъде разрушавана“, уточнява Недко Еленски, но това тепърва ще се договаря с Общината. НАД 250 МОНЕТИ, ПРЕДИМНО МЕДНИ И САМО ЕДНА СРЕБЪРНА, СА ОТКРИТИ ПО ВРЕМЕ НА СПАСИТЕЛНИТЕ РАЗКОПКИ.
Повечето са сечени, т. е. една монета е разрязана на няколко парчета за икономия. Две са по-важните монетни находки, едната с 33 монети. Другата е с 11 и единствената, която е датирана по-късно, от XIV век, и e на цар Иван Шишман.

По протежение на изкопното трасе е открит и водосток от XVII век, изцяло запазен. Според Недко Еленски е използван и като мост, защото широчината му е 2,20 метра, а разкритите допълнителни плочи го разширяват, вероятно именно с тази функция. А и средновековният път е следвал съвременния.

Общо 570 метра ще бъдат проучени от екипа на Недко Еленски, засега изследвани са само 30 и се очакват още интересни находки.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката

https://www.borbabg.com/2023/05/16/1pes ... odoprovod/

[1951]

За тези, които не познават добре Търново, разкопките се правят точно ей тук:

Untitled22.jpg (214.24 KiB) Преглеждано 2660 пъти

Иначе,

средновековният път е следвал съвременния

и в други публикации съм забелязвал, че в Търново съвременната улична мрежа следва средновековната.

[Кухулин 2.0]

Недко Еленски

...

Погребването само на черепа е древна традиция, наследена от неолита, допълва Недко Еленски.

Тоя Недко Еленски скоро ще стане исторически мем. Много го тегли към неолита през тринайсти век

[boyko]

1100-годишен нагръдник за предпазване от злото може да съдържа най-старата кирилица, намирана някога
https://www.livescience.com/archaeology ... ever-found

[Thorn]

Бойко, ако четеш и тук, освен в livescience може да се информираш за някои неща месеци по-рано:

viewtopic.php?p=2173#p2173

[boyko]

Тънък намек, но си абсолютно прав. Наистина съм го пропуснал

[Thorn]

Най-ранното изображение на Христос, открито по нашите земи, е върху раннохристиянска гробница от 4-и век, експонирана в Регионалния археологически музей на Пловдив. То е далеч от канона. На него Христос е изобразен без ореол, голобрад, с къса къдрава коса и в обикновени римски дрехи.

Забележителното е, че в двете евангелски сцени, на които възкресява Лазар и изцелява паралитика, Христос използва пръчица.

Ценната находка е открита случайно през 2012 г. по време на изкопни работи за прокарване на топлопровод в Пловдив.

"След отварянето се видя, че на една от стените има една фигура, която държи в ръката си нещо като оръжие и ние помислихме, че е някаква бойна сцена. След това обаче се разкри същността на това, което е изписано по стените на съоръжението", разказва Николай Стоянов, художник реставратор.

Изобразена е сцената с възкресението на Лазар.

"Мога да кажа със сигурност, че това е най-ранното изображение на Христос от нашите земи - той е представен като млад мъж, къдрокос, с къса коса, голобрадо лице... в дясната си ръка държи пръчица, с която като един магьосник докосва Лазар", показва пред БНТ Мая Мартинова, археолог.

На срещуположната стена е изобразена още една евангелска сцена.

Гробницата е украсена и с редица християнски символи. За да не пострадат стенописите, ценната находка е реставрирана с техника, използвана за първи път у нас.

"Приложихме метода, който навремето е работен в Сикстинската капела в Равена - Методът на бария се казва, който по химичен път с две реакции, изключително добре извлича всички соли от мазилката и ги прави рисунките все едно сега са правени", каза Йовка Юрукова художник-реставратор.

Предполага се, че гробницата е била семейна и е използвана продължително време, тъй като в нея са открити останки от четири тела.

https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv ... di-1675289

[1951]

Източната част на крепостта до крумовградското село Храстово и допроучване на открития в нея некропол ще са обект на работа през настоящата година
ВАЛЕНТИНА СТОЕВА
12.06.2023 12:33
(БТА)

Източната част на късноантичната и средновековна крепост до крумовградското село Храстово, нектополът в периметъра на обекта и следи от описаната от краеведа Иван Балкански крепостна църква са акцент в тазгодишните разкопки на обекта. Това коментира за БТА ръководителят на проучванията доц. д-р Деян Рабовянов от НАИМ – БАН.

Той уточни, че работата е започнала преди дни, като основно са махани пластове край крепостното съоръжение, но проучвателният екип вече е започнал да слиза на тогавашните нива на ползване.

„Надяваме се и с още един сондаж пак да потърсим крепостната църква, за която се твърди от Иван Балкански, че е в тази зона, но да се надяваме да я намерим. Ако ли не, поне ще сме сигурни, че може би това, което е описал той, не е така“, каза още ръководителят на проучванията.

Проучванията на късноантичната и средновековна крепост до крумовградското село Храстово започнаха през 2022г., като финансирането бе изцяло от община Крумовград. Тогава резултатите от проучванията показаха, че става въпрос за крепост от времето на траките, за което говорят макар и оскъдни находки. След това обектът продължава съществуването си и през Средновековието, когато е изградена висока над 5 метра каменна стена. В самата крепост са открити пласт и материали от Късната античност, показващи, че тя не е била само укрепено убежище, а може би е била някакво обитавано място с площ по последни замервания от 8,4 дка.

След изоставяне за дълъг период от време, крепостта отново е възстановена, най-вероятно през 14-и век. Тогава в най-високата й част са изградени две масивни кули, предвидени за самостоятелна защита.

Тази година общината отново финансира проучването на обекта. По план то трябва да продължи до края на юни. В него участват Милен Камарев от Регионален исторически музей - Кърджали и младите археолози Алексей Цветанов и Иван Иванов.

Доц. д-р Рабовянов е кандидатствал за финансиране и от страна на държавата, от Министерството на културата. „Имам входиран проект, но както знаете там нещата доста се забавиха тази година по различни причини – смяна на правителства, бюджети и т.н., така, че проектите все още „не са журирани““, обясни той и допълни, че ако от Министерството на културата бъдат отпуснати средства, екипът ще продължи работа и на есен.

/ХТ/
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/472 ... uchvane-na

[1951]

Нови разкрития за гробницата в Неделино: Откриха древни погребения на деца и накити
ЕЛЕНА ПАВЛОВА
09:53 ч. 26.06.2023 г.

Продължават разкритията при проучването на средновековния некропол край Неделино. Гробница от XII век беше открита в нива на семейство, което копаеше изкоп за кладенец.

След като в началото на годината бяха открити четири гроба, сега при проучването на некропола археолозите откриват още три. Според изследванията костите са на деца.

„Единият гроб е на съвсем малко бебе - може би новородено. В него не бяха запазени кости, може би са изтлели с времето. В единия детски гроб, на по-голямото дете, открихме една огърлица от стъклени мъниста и между тях в средата бронзово кръстче. В други два женски гроба намерихме общо шест пръстена и четири обици, по един чифт в двата гроба“, каза Николай Бояджиев, археолог в Исторически музей – Смолян.

„Това толкова години го работим тук и нищо не знаем“, коментира Здравко Годумов, собственик на нивата
Археолозите предполагат, че некрополът е от XII-XIII век.

„Обрядът на погребване е християнски - с ръце, скръстени на корема или на таза. В единия от детските гробове на гърдите“, обясни Бояджиев.

При археологическите проучвания на двата женски гроба са открити бронзови накити - шест пръстена и по чифт обеци.

„Предполагаме, че наоколо някъде е имало и средновековно селище. Тези гробове не са така на празно място. На този етап като една работна хипотеза можем да кажем, че това е някакъв малък некропол от типа на семейните или родови некрополи“, каза археологът.

Снежана Годумова, в чиято нива беше открита гробницата при изкоп за водоем, е от първите помощници на археолозите.

„Опитваме се да помагаме с каквото можем. Много ни е интересно да видим какво има как е било. Възможно е и наши роднини да са“, казва жената.

Ценното на откритите средновековни гробове е, че дават допълнителна информация за района на Неделино, където досега не са се провеждали археологически проучвания.

„Това, което се откри в тази местност Барица, е доказателство, че тук е кипяло живот. Не е тъмно петно Неделино за историята. В региона се търси гробът на патриарх Евтимий, защо да не е в Неделино“, коментира Здравко Димитров, зам.-кмет на Неделино.

Предстои комисия на Министерството на културата да приеме обекта и да се реши кой ще стопанисва археологическите находки.

https://btvnovinite.bg/predavania/tazi- ... akiti.html

[1951]

Находки и нови данни за края на съществуването на крепостта до крумовградското село Храстово са сред откритията от тазгодишните проучвания
ВАЛЕНТИНА СТОЕВА
28.06.2023 18:51
(БТА)



Находки, сред които кръстове и монети, както и нови данни за края на живота на късноантичната и средновековна крепост до крумовградското село Храстово, са част от резултатите от тазгодишните разкопки на обекта, каза пред журналисти ръководителят на проучванията доц. д-р Деян Рабовянов от НАИМ при БАН.

Проучванията се извършват за втора година, със средства на община Крумовград, а откритията през първата година показаха, че става въпрос за крепост със следи още от времето на траките, съществувала и през Средновековието, която след изоставяне за дълъг период от време бива възстановена.

„Сигурното, което вече можем да кажем е, че през 14-и век крепостта отново е възстановена и в нея са изградени две жилищни кули. Вероятно и двете кули не са изградени по едно и също време, но са били център на аристократично византийско имение, на аристократ, вероятно военно лице“, каза Рабовянов. Той допълни, че хората, които са се грижили за обитателите на кулите, са живеели в по-леки постройки, повечето дървени. Създаденото провинциално имение не просъществува дълго – вероятно няколко десетилетия. С османското нашествие в Родопите през 1360 г. – 1370 г. крепостта е атакувана, превзета, опожарена и изоставена тогава.

„Този финал на крепостта е бил явно доста драматичен и вероятно свързан със съпротива. От него, с тези опожарявания, които заобикалят кулите и жилищата, се откриха и продължават да се откриват части от рицарска броня, върхове на стрели и кръстове, които явно са били съхранявани в кулата, но ги открихме разпръснати и изпочупени на парчета“, обясни ръководителят на разкопките. Той допълни, че на един от откритите през 2022 г. артефакти се е разкрил гръцки посветителен надпис, като на него е изписано името Драгота. Дали това е познатият от историята Драгота, български аристократ от Мелник, който през 13-и в. играе двойнствена роля като предава Мелник на византийците, а после се опитва да го върне – не е ясно. Впечатление прави също, че кръстовете не са еднакви – всеки е с различна форма и от различен материал, което навежда археолозите на хипотезата, че те са били събирани, може би, за да бъдат спасени, от различни църкви.

Сред откритите монети една се оказва важна за проучвателите на крепостта, защото се намира в опожарения пласт и е сребърна монета на емир Орхан - вторият османски владетел.

„Така или иначе крепостта е била военен център, може би за защита на околното население, както и за религиозен център“, обясни още доц. д-р Рабовянов.

Той уточни, че описаната от Иван Балкански църква, която също бе обект на тазгодишните проучвания, е почти напълно изчезнала, но некрополът около нея я издава. Вече са проучени 7 от гробовете в него, като има още толкова непроучени. Те са както на деца, така и на мъже и жени.

Проучванията на този етап не дават всички отговори за живота на крепостта край крумовградското село Храстово. За това пред археологическия екип, в който участват Милен Камарев от Регионален исторически музей - Кърджали и младите археолози Алексей Цветанов и Иван Иванов, стои задачата при следващи проучвания да се довършат некрополът и църквата в западната й част. А за да бъдат осигурени допълнителни средства, ръководителят на разкопките доц. д-р Рабовянов е кандидатствал за финансиране и от страна на държавата, от Министерството на културата.

/ХТ/

На линка има доста снимки
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/482 ... ovgradskot

[1951]

Международен екип от морски археолози започна втория сезон по разкриването на корабокрушението “Урдовиза”
ИРИНА СИМЕОНОВА
30.06.2023 20:42
(БТА)

Центърът за подводна археология (ЦПА) в Созопол и американският Институт за корабна археология към Университета "Тексас А & M" извършват съвместно втория археологически сезон на разкриване на корабокрушението “Урдовиза”. Това съобщиха от ЦПА.

Подводното археологическо проучване, за което БТА писа, започна през 2022 г. По време на отчета за миналия сезон, който се състоя в началото на март, един от ръководителите на проучването - д-р Драгомир Гърбов, сътрудник на ЦПА, член на Международен комитет по подводно културно наследство на ИКОМОС, отбеляза, че в световен план дотук са проучени само два кораба с доказано черноморски произход - “Китен 1”, който датира от края на ХVIII в. и началото на ХIХ в., и кораб, открит в Израел, който датира от 50-те години на столетието. В научно отношение “Урдовиза” е от международна значимост за изследване на черноморската корабостроителна традиция, допълни той през март.

Тази година проучването е подновено в началото на този месец. то се извършва със съвместно финансиране от Министерството на културата и Института за корабна археология (ИАК), САЩ (Institute of Nautical Archaeology). Международната експедиция включва експерти от Австралия, САЩ и България. Заедно с д-р Гърбов ръководител е и доц. д-р Крум Бъчваров от Университета на Кънектикът и асоцииран член към Института за корабна археология (INA).

Международното участие от експерти включва д-р Брад Дънкан морски археолог, гост преподавател в Университета Нова Англия, Австралия, който е тук за втора година; д-р Андрю Видука, консерватор-реставратор, член на Международния комитет за подводно културно наследство на ИКОМОС, гост-преподавател в университета Нова Англия, Австралия; д-р Иан Маклауд, консерватор-реставратор в Западноавстралийския морски музей, Фриймантъл. Гост на тазгодишните проучвания е и президенът на Института за корабна археология проф. д-р Дебора Карлсън, която се запозна със спецификите на подводното наследство по Българското черноморско крайбрежие и в частност с проучванията на корабокрушенията при Урдовиза.

В залива южно от нос Урдовиза са известни останки от няколко дървени ветроходи от Османската епоха (1396 – 1878 г.). В периода 2000 – 2003 г., Центърът за подводна археология и Институтът за корабна археология, САЩ, проучиха съвместно един от тези археологически обекти - “Китен 1”. В процеса на работа е обърнато внимание и на втори потънал кораб в непосредствена близост до първия, чийто корпус изглежда почти напълно запазен, с палуба все още на място.

В периода 2015 – 2017 г., международният Черноморски археологически проект (Black Sea MAP) открива и документира 38 плавателни съда, датиращи от османския период и вероятно представляващи местни черноморски плавателни съдове. В този контекст още тогава е взето решение да се проучи археологически второто корабокрушение от нос Урдовиза, тъй като (в комбинация с другите изследвани обекти), то дава възможност да се освети в дълбочина черноморското корабостроене от периода XVIII – XIX в., като крайна фаза на развитие на източносредиземноморската корабостроителна традиция от ранновизантийската епоха до морската глобализация от края на XIX – началото на XX в.

Османските архиви не съдържат сведения за техническите и културните аспекти на корабостроенето по днешното българско черноморско крайбрежие. Такава възможност дава само корабната археология, отбелязват от ЦПА. Именно поради този научен интерес ЦПА работи съвместно с едни от най-добрите корабни археолози и реставратори на артефакти от морска среда от Австралия и САЩ, отбелязват от Центъра. В тазгодишната експедиция са включени и български реставратори, преминали специализация, организирана през март и април в Изследователският център на ИАК в Бодрум (Turkish Institute of Nautical Archaeology, Bodrum Research Center) и Лабораторията за консервация на археологически находки от морска среда към Музея за подводна археология (Bodrum Museum of Underwater Archaeology).

По време на представянето на отчета за миналогодишната работа на археологическия екип по корабокрушението на “Урдовиза”, д-р Драгомир Гърбов отбеляза, че през тази година трябва да се довършат дейностите по сондаж в кармата, започнат през изминалия сезон до достигане на кила на кораба. В плановете е включено и отваряне на още един сондаж по дължината на централната ос на корпуса с цел да се локализират евентуално товарните люкове и да се установи има или няма товар, както и да се опитат морските археолози да установят местоположенията на мачтите. Целта е да се реконструира ветрилното стъкмяване на “Урдовиза”.

В плановете за проучванията в началото на тази година бе и работа по някои от дървените детайли открити през изминалата година, които бяха консервирани на място поради липса на български консерватори на дърво от морска среда. Планирано бе и вземаме на проби за поленов анализ.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/483 ... ivaneto-na

[Thorn]

Османски период до 1878? За Урдовиза не е ли до 1912? Границата къде точно е минавала?

[1951]

Османски период до 1878? За Урдовиза не е ли до 1912? Границата къде точно е минавала?

Корабът е от XVII – XVIII век. Останалото е семантика.

[1951]

Националният исторически музей поднови редовните археологически проучвания на Кокалянски Урвич
СОФИЯ,
04.07.2023 14:26
(БТА)

Започнаха редовните археологически проучвания в цитаделата на Кокалянски Урвич по проекта на Националния исторически музей „In sito fresco“. Те бяха подновени в края на месец юни и ще продължат до края на този месец, съобщават от Националния исторически музей.

„През настоящия сезон усилията на археолозите са концентрирани върху изследване на Църква № 2 в Цитаделата, която бе разкрита през 2022 г. и бе установено, че е функционирала до края на ХІV век. Археологическите проучвания в този сектор се наложиха след установяване на мащабен иманярски изкоп. След първоначален оглед теренът се оказа богат на сребърни предмети и монети от Средновековието. За съжаление, незаконните иманярски действия са засегнали Църквата, като са прекопали централната й част и са унищожили и голямо количество стенописи“, разказват от екипа на музей.

От Националния исторически музей добавят, че в помощ на археологическия екип при опита за съхраняване на старината и извличането на максимално количество информация, както и опазване на културните ценности от края на Второто българско царство, през тази година се включват и ученици от Националната гимназия за древни езици и култури в гр. София. В допълнение, приобщаването на младата аудитория към археологическите проучвания в реално време изпълнява една от предварително заложените цели в проекта, а именно възможност за неограничен достъп до културно наследство, природа и образование, уточняват още от музея.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/485 ... ouchvaniya

[1951]

Започнаха археологическите разкопки на средновековния град Русокастро
ГАЛЯ ТЕНЕВА, МАРТИНА ХРИСТОВА/СТАЖАНТ
07.07.2023 12:30
(БТА)

Археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) в Бургас откриха археологическия сезон в средновековния град Русокастро. През тази година целта им е да разкрият северозападната крепостна стена на града, намираща се между замъка и северозападния ъгъл на укрепената площ.

Още в първия ден са открити многобройни находки – четири монети на българския цар Иван Александър, железни стрели, занаятчийски инструменти и др., съобщиха от пресцентъра на Регионалния исторически музей в Бургас.

Разкопките са финансирани от Община Камено. Музеят очаква финансиране и от Министерството на културата, за което има подаден проект.

Същевременно се подготвя терена и за средновековния лагер, който ще посрещне своите гости на 22 и 23 юли.

БТА припомня, че тогава ще се пресъздаде средновековна среда с представяне на средновековни занаяти, средновековна кухня, бойни демонстрации с лък и меч, традиционни средновековни костюми за мъже и жени и други атракции.

Събитието е организирано от Община Камено и РИМ в Бургас.

/ТС/

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/486 ... rusokastro

[1951]

Нови разкопки в Трънско: Министерство на културата одобри още пари за могилния некропол в село Врабча
ОТ: РЕДАКТОР · ЮЛИ 14, 2023

На могилния некропол от ранната желязна епоха в махала “Маниш” в трънското село Врабча отново ще се извършват археологически разкопки. За тези дейности са одобрени малко над 46 хиляди лева, предаде репортер на Zapadno.com.

Проучвателните дейности по древния некропол в трънското село Врабча стартираха през 2019 година. Той датира от периода на ранната желязна епоха. Миналата година в централната зала на Националния археологически институт с музей в София беше открита изложбата “Българска археология 2021”, в която бе включен и некрополът в Трънско.

През последните няколко години на некропола активно се правят разкопки от екип, ръководен от археолога от Регионален исторически музей-Перник Филип Михайлов. И тази година от Регионалния исторически музей са кандидатствали пред Министерство на културата за отпускане на средства за продължаване на разкопките. Проектът е одобрен и е получил средна оценка, но отпуснатите пари са с около 8 хиляди по-малко от исканата сума за дейностите или по-конкретно от министерството ще се отпуснат 46 068 лева и 30 стотинки.

Археологът Филип Михайлов сподели, че е радостен от новината, която първо от Zapadno.com научава. С тези средства ще бъдат продължени разкопки по проучването на вал, който е с дължина около 16 метра и с различна височина, която е приблизително по няколко метра. Валът е образуван от дребни могили и със средствата ще може да се финализира проучването на древната структура. На мястото са локализирани близо 30 гроба.

Предстои министърът на културата да сключи договор с Регионален исторически музей-Перник за финансовата подкрепа за некропола в Трънско.

https://zapadno.com/2023/07/14/%d0%bd%d ... %b2%d0%be/