През Средновековието, не знам защо, Вергилий придобил слава на магьосник и чародеец. За него разказвали доста странни легенди:
Веднъж той свалял някаква дама и тя му казала, че ще го изтегли с кошница до прозореца си на някакъв горен етаж на кулата на замъка, където живеела и ще "легне" с него. Дошла уречената нощ, нашият любовник се качил в пуснатата кошница и примитивният асансьр се заизкачвал нагоре. Не щеш ли - асансьорът заседнал. Дамата била решила да "даде урок" на кандидат любовника си и само го изтеглила до средата на стената, после вързала въжето и го оставила да си виси там.
Настанал ден, а той пък и бил пазарен за капак. Събрала се тълпа, която го скъсала от подигравки. Накрая чак императорът помолил дамата да спусне "асансьора".
Вергилий се прибрал у дома, страшно разярен и се заканил да отмъсти. Грабнал магьосническите си книги и забъркал страшна магия. В целият град угаснали всички огньове. И не успявали нито да запалят нов огън, нитго да внесат отвън. Изобщо - грандиозна комунална авария, все едно едновременно на енергото, на топлофикация и на хранителния отрасъл.
Досетили се набързо кой е виновен и отишли да молят, моля ви се, да върне огъня на хората. И новият Прометей дал следната рецепта:
Казаната дама, само по една долна риза ( а тогава под долната риза друго бельо не е имало, все едно сега по еротична нощница без гащи) да я сложат на един подиум на площада и на който му трябва огън - да си запали между краката ѝ. Съответно така и направили - кой стиска слама, кой други подпалки, кой цял факел - цялотго население 3дни!!! ползвало специалната биозапалка.
Какъв е морала на тази истгория - не е ясно. Но картинката е забавна.