Новини за исторически и археологически открития

[Thorn]

При разкопки при град Муром в подмосковието е намерен гроб със запазена тъкан с размери 12 на 5.5 см, вероятно част от някаква конструкция за главата - кърпа или някаква лента. Гробът е на млада жена и е домонголски, т.е от 12-началото на 13 век. Богато обшита е със златни и копринени нишки и изобразява Христос,Богородица и Йоан Кръстител, композиция, традиционно известна като Деисис.



Текстил рядко се запазва в Европа, това е не е обикновена находка.

Подробности:
https://nplus1.ru/news/2023/01/26/deesis

[Thorn]

Поредна римска статуя в Турция.





При разкопки в античния град Азана /Aizanoi/, близо да Кютахия в реката е открита мраморна статуя с височина от 2.10 метра. Практичски цялата, макар и със счупена глава. Нямало ги част от постамента и от единия крак, но Гекхан Джошкун, ръководител на разкопките се надява и тях да ги намерят през 2023 г.


Статуята видимо е на около 2000 години.

http://www.thehistoryblog.com/archives/66037

Всъщност освен тази статуя са намерени и други, основно глави:

Хераклес






Ерос



http://haber.dpu.edu.tr/tr/haber_oku/63 ... vam-ediyor
https://nplus1.ru/news/2022/12/28/heads-of-gods

[boyko]

Древните сибирски ловци са оцелели през Ледниковата епоха благодарение на топлоустойчиви съдове, в които са си готвели риба и костен мозък, съобщи ЮПИ...
Интересното тук е , че става дума за керамика отпреди неолита. А обикновено точно той се свързва с керамиката...

Благодаря за новините.
Ще взема повод от тази за сибиряците, за да споделя впечатлението си, че май напоследък ставаме свидетели на все повече находки от И.Азия. И най-интересните за мен са тези от пред-цивилизационни времена. Като че ли икономическото, социално и културно развитие на тая част от света дава съответното отражение и в историята и археологията, а не само във високите технологии, да речем. Не знам, струва ми се, че тепърва ще се разкриват интересни неща. Не, че ще спрат да копаят все нови и нови артефакти в Италия или Турция. Но истински новите неща ще са на изток

[Thorn]

Там обаче има един проблем. Азиатските страни ги тресе див национализъм, подобен на европейския отпреди век. И археолозите са впрегнати, че и сами се впрягат за потвърждаване на тяхната нация. Та имаше проблеми с най-малкото спорни интерпретации. Хубаво е да има и независими потвърждения.

[Thorn]

Заки Хауас съобщава за намерени в Сакара няколко гробници от Старото царство, но от 25-23 век, т.е. вече след големите пирамиди. Една от гробниците даже е била неразграбена, имало мумия, покрита с тънък златен лист. Намерили са и доста статуетки.







https://english.ahram.org.eg/News/484966.aspx

https://nplus1.ru/news/2023/01/27/saqqara


Първата снимка много ме впечатли. Българските археолози ще си дадат едната ръка за такава находка, а в Египет това си е доста обикновено събитие.

- Ето я и мумията, дето била покрита със златен лист. Пишат, че била най-старата запазена мумия в Египет. Силно се съмнявам, защото нещо ми се върти в главата още за додинастични мумии, но не съм проверявал.

Иначе човекът се е казвал Хнумджедеф, бил е жрец и някакъв супервайзър.

https://www.ancient-origins.net/news-hi ... ra-0017854

[Thorn]

В Нара в Япония са разкопали една огромна могила, 109 метра диаметър, която е датирана от периода Кофун, т. е. от ранния период на държавата Ямато, от която произлиза самата Япония като държава. Самата могила е от 4 век.





Разкопките се водят от Tomio Maruyama. Намерили са огромен железен меч "дако" с размери от 237 мм, вероятно ритуален, а не боен



и също огромно бронзово огледало - 64 на 31 см.



Предполагат, че могилата е на някой от близкия кръг на владетелите на Ямато.

https://www.japantimes.co.jp/news/2023/ ... ial-mound/
https://english.kyodonews.net/news/2023 ... japan.html
https://nplus1.ru/news/2023/01/28/sword


---------------------------------------------------------------------
Мой коментар:

Статиите са вестнкарски бълвоч. Въобще не казват даже елементарни неща - тип на погребалния обряд, дали е трупополагане или изгараяне, колко човека са погребани, кости намерени ли са, какви други находки има. Нищо. Концентрирали са се върху меч и огледало и толкова. Иначе възбудата на японците е обяснима. Така наречените три императорски съкровища на Япония са именно меч, огледало и нефрит, които богинята на слънцето Аматерасу е дала на японския император и те се съхраняват в императорския род до ден днешен, но не ги показват на никого, понеже са свещени реликви! Това също не е споменато в статиите, защото се предполага, че японците им е общоизвестно, но на неяпонците не е. Е, може би са нещо подобно.

Явно съм бил сънен като съм писал това, защото Tomio Maruyama се казва самият кофун,т.е. характерната за периода особен вид надгрибна могила, а не археолога.

[Thorn]

- Ето я и мумията, дето била покрита със златен лист. Пишат, че била най-старата запазена мумия в Египет. Силно се съмнявам, защото нещо ми се върти в главата още за додинастични мумии, но не съм проверявал.

Иначе човекът се е казвал Хнумджедеф, бил е жрец и някакъв супервайзър.

По Интернету гуляет громкая новость об обнаружении «древнейшей египетской нецарской мумии» возрастом аж 4300 лет. Речь идет о замечательном погребении чиновника Хекашепеса, найденном недалеко от пирамиды Унаса в Саккаре. Но... Конечно, это не самая древняя египетская мумия частного лица: наиболее ранние такие примеры относятся еще к рубежу 4-3 тыс. до н.э. Это и не самая ранняя мумия Древнего царства, дошедшая до нас в хорошем состоянии. Вот, скажем, безымянная женская мумия из Гизы еще конца IV династии (конец 26 в. до н.э.). Она была найдена в 1933 году к западу от пирамиды Хуфу американской экспедицией под руководством Дж. Э. Райзнера и вообще-то весьма знаменита в узких кругах.
Египет – это такое место, где на каждую «самую древнюю» находку обязательно найдется что-то подревнее. Такая вот у нашей любимой цивилизации особенность. Журналистам, конечно, большой привет, но хочется искренне порадоваться за коллег, которые сделали отличное открытие! Ждем публикацию!

[boyko]

В ново изследване обвиняват и сушата за разпада на Хетското царство. Публикация в Nature. Изследвали са проби от хвойна от могилата на Мидас в Гордион, западно от Анкара. Оказва се, че между ~1198-1196 г. пр. н. е. е имало жестока суша в региона. Според авторите това допълнително е отслабило държавата в борбата с морските народи и в крайна сметка я е погубило.
Не знам, малко прибързано ми се вижда. Като време съвпада, ама дали сушата е била в цялата империя? Не са ли могли да компенсират с по-незасегнати райони? То централен Анадол по принцип си е сух и не много плодороден, особено при тогавашното ниво на земеделието. Едва ли са разчитали само на него. А горна Месопотамия? Или пък някакъв внос?
https://www.nature.com/articles/s41586-022-05693-y

[Thorn]

При колапса на бронзовия век е имало сериозна суша в целия Близък изток. Продължила десетилетия. Общоизвестен факт, тук просто дават някакви доказателства конкретно и за централна Анатолия. И сушата по принцип е смятана за един от важните фактори на този колапс.

Иначе конкретно равнината около Хатуша си е винаги била полупустинна, но хетите наистина не са разчитали само на нея. Поне от Египет зърно са внасяли, поне това се знае.
--------------------------------------------------------------------------------------------------

Близкият изток периодично е подлаган на тежки и продължителни суши. При едно по-стара например Кипър е останал без население за столетия, а при друга - при падането на Старото царство в Египет, според някои тълкувания на достигналите извори Нил е можело да се мине по брод - пеша. Толкова е бил пресъхнал.

[Thorn]

Поредният гнусен металдетекторист се е проявил този път в Румъния, което е малко странно, защото и там това не е достойно хоби като в идиотските закони на Англия и Дания, а за разходки по археологически обекти, както поне по закон е и в България, си трябва официално разрешение.

Та значи въпросният Виорел Бетей, в някакво място Албени в долината на Жиу, т. е. в Олтения, с детектора си намерил римска желязна маска "тип Калкризе". Вероятно от времето на Дакийските войни, т.е. 2 век, когато там някъде, в Бумбещи е имало римско палево укрепление, впоследствие изоставено.




Тези маски се намират отвреме навреме, не са чак такава рядкост, но употребата ими си остава загадъчна. Ариан пише, че се ползвали в някаква кавалерийска спортна игра, дето се замеряли с тъпи копия, смята се, че вероятно са и парадни, защото има и разкошно украсени със сребро екземпляри. Тази тука е желязна и дава някаква тежест на аргументите на някои, че са слагани и в бой, но честно казано, като гледам смешния, направо липсващ обзор, силно се съмнявам. От друга страна, средновековните степни маски - личини нямат по-добър обзор, пък са си ползвани.


Виорел все пак щял да получи някаква награда, а маската, след почистване и проучване щяла да отиде в в музея в Търгу Жиу.

http://www.thehistoryblog.com/archives/66409
https://www.heritagedaily.com/2023/02/r ... nia/146135
https://polit.ru/news/2023/02/09/ps_mask/

[Thorn]

Ей тази вече вероятно е парадна

[Thorn]

В ново изследване обвиняват и сушата за разпада на Хетското царство. Публикация в Nature. Изследвали са проби от хвойна от могилата на Мидас в Гордион, западно от Анкара. Оказва се, че между ~1198-1196 г. пр. н. е. е имало жестока суша в региона. Според авторите това допълнително е отслабило държавата в борбата с морските народи и в крайна сметка я е погубило.
Не знам, малко прибързано ми се вижда. Като време съвпада, ама дали сушата е била в цялата империя? Не са ли могли да компенсират с по-незасегнати райони? То централен Анадол по принцип си е сух и не много плодороден, особено при тогавашното ниво на земеделието. Едва ли са разчитали само на него. А горна Месопотамия? Или пък някакъв внос?
https://www.nature.com/articles/s41586-022-05693-y

https://nplus1.ru/material/2023/02/08/t ... of-hattusa

[Кухулин]

А защо популацията се вдига именно на юг? Не знам. Вероятно заради по-добрите реколти. Някъде може и да е изследван този въпрос.

На 7:25 Дан Дейвис разправя, че хипотезата е засуха.

[Thorn]

Ама за тази засуха се знае от много години.

[Кухулин]

Ама за тази засуха се знае от много години.

Със сигурност, но аз не си спомням да съм чел за нея. А и да съм чел, забравил съм.

[boyko]

При колапса на бронзовия век е имало сериозна суша в целия Близък изток. Продължила десетилетия. Общоизвестен факт, тук просто дават някакви доказателства конкретно и за централна Анатолия. И сушата по принцип е смятана за един от важните фактори на този колапс.

Иначе конкретно равнината около Хатуша си е винаги била полупустинна, но хетите наистина не са разчитали само на нея. Поне от Египет зърно са внасяли, поне това се знае.
--------------------------------------------------------------------------------------------------

Близкият изток периодично е подлаган на тежки и продължителни суши. При едно по-стара например Кипър е останал без население за столетия, а при друга - при падането на Старото царство в Египет, според някои тълкувания на достигналите извори Нил е можело да се мине по брод - пеша. Толкова е бил пресъхнал.

Ами, според мен, акцента в публикацията е друг. Че е имало суши ясно. Въпросът е в прецизиране на тая конкретна суша като време и размер и евентуалната и ключова роля в последвалите събития. Авторите изрично го отбелязват. Хетите не биха могли да поддържат империята 5 века ако не са били много добре адаптирани към принципно сухия климат в централен Анадол. И въпреки това тия три години май ги съсипват. Тоест, сушата не само е била убийствена, но и по-дълга от това, за което са били подготвени. Последния известен крал, Suppiluliuma II, се възкачва около 1207-1204  г.п.н.е, побеждава няколко вътрешноанадолски съперници и после нищо. Няма по-късни записи. Изглежда напускат столицата Gordion и едва по-късно тя е опожарена. Демек, авторите намекват, че сушата 1198-1196 е истинската причина за рухването на царството. Разбира се, застраховат се, трябвали още изследвания, бла-бла, но това е същността. Или поне аз така го чета.

[Thorn]

Съгласен съм, но сушата като фактор именно при катастрофана на бронзовия век е общоизвестна. Хубаво, в тази новина дават някакви подробности за Анатолия.

Но прегледай поне Ерик Клайн, доста известната му, даже бих казал знамените книга за колапса на бронзовия век, която е издадена през 2014, т. е. преди 8 години, но се базира на по-стари изследвания.



Сори, че я пускам на руски, но на руски се намира по-лесно:

http://flibusta.is/b/570726/read


Другая гипотеза, популярная среди ученых, особенно среди тех, кто не только стремится объяснить коллапс позднего бронзового века, но и пытается найти потенциальную причину миграций «народов моря», — это изменение климата, в частности засуха, которая привела к голоду. Хотя теории, формулируемые археологами, зачастую отражают, так сказать, эпоху, десятилетие или даже год, в который они были выдвинуты, данная гипотеза о возможном воздействии климатических перемен на общество в конце второго тысячелетия до нашей эры на несколько десятилетий опередила возникновение нынешней озабоченности текущим изменением климата.

Например, засуха долго оставалась излюбленным объяснением предыдущего поколения ученых, которые описывали переселение «народов моря» из Западного Средиземноморья на земли на востоке. Эти ученые предполагали, что засуха в Северной Европе заставила местное население мигрировать в направлении Средиземноморского региона, где новоприбывшие вытеснили коренных жителей Сицилии, Сардинии и Италии, а также, возможно, обитателей побережья Эгейского моря. Если это произошло на самом деле, случившееся могло спровоцировать цепную реакцию, которая завершилась переселением народов по всему Восточному Средиземноморью. Примером засухи, вынуждавшей человечество к крупномасштабным миграциям, может служить ситуация в США 1930-х годов: печально известный «Пыльный котел» обернулся массовой миграцией жителей Оклахомы и Техаса в Калифорнию.


Недавно эта тема получила новый стимул благодаря исследованиям международной группы ученых, включающей Давида Каньевски и Элизу Ван Кампо из Тулузского университета во Франции и Харви Вайсса из Йельского университета; эта Группа заявила, что, возможно, нашла прямое научное доказательство изменения климата и засухи в Средиземноморье в конце тринадцатого и в начале двенадцатого столетий до нашей эры. Исследование, исходным тезисом которого была гипотеза, что ранний бронзовый век в Месопотамии (конец третьего тысячелетия до нашей эры) завершился вследствие изменения климата, расширили с тем, чтобы обосновать, что нечто похожее произошло и в конце позднего бронзового века[455].

Используя данные с раскопок Телль-Твейни (древней Гибалы) на севере Сирии, группа установила вероятную «нестабильность климата и факт сильной засухи» в регионе в конце второго тысячелетия до нашей эры[456]. В частности, ученые изучали пыльцу из аллювиальных отложений и сделали вывод, что «засушливые условия сложились в средиземноморском поясе Сирии в конце тринадцатого — начале двенадцатого столетий и сохранились вплоть до девятого столетия до нашей эры»[457].

Группа Каньевски также опубликовала дополнительные доказательства вероятной засухи на Кипре — результаты анализа пыльцы из системы лагун, известной как «соленое озеро Ларнаки», на месте древнего поселения Ала-Султан-Текке[458]. Эти данные свидетельствуют о том, что «существенные экологические изменения» произошли в указанной области в конце позднего бронзового века и в начале железного века, то есть в промежутке с 1200 по 850 год до нашей эры. В ту пору территория вокруг Ала-Султан-Текке, одного из основных кипрских портов позднего бронзового века, «превратилась в полупустынный ландшафт, а уровень осадков и грунтовых вод, вероятно, перестал удовлетворять потребность поддержания устойчивого развития сельского хозяйства»[459].

Если Каньевски и его коллеги правы, им на самом деле удалось найти прямые доказательства засухи, которая, как предполагали ученые предыдущего поколения, отчасти виновата в коллапсе цивилизации конца позднего бронзового века. Каньевски сделал вывод, что данные из прибрежной Сирии и с побережья Кипра убедительно доказывают: «Кризис позднего бронзового века совпал с началом приблизительно 300-летней засухи, имевшей место 3200 лет назад. Этот климатический сдвиг привел к падению урожайности и голоду, что ускорило или спровоцировало социально-экономический кризис и способствовало региональным миграциям в конце периода в Восточном Средиземноморье и на юго-западе Азии»[460].

Работая независимо от этой группы, Брэндон Дрейк из университета Нью-Мексико собрал дополнительные данные, подкрепляющие выводы Каньевски и его коллег. В статье в «Джорнэл оф аркеолоджикал сайенсиз» Дрейк перечисляет три новых источника доказательств в пользу гопотезы о том, что ранний железный век был засушливее века бронзового.

Во-первых, изучение минеральных отложений (спелеотем[461]) в пещере Сорек на севере Израиля свидетельствует о малом количестве годовых осадков в период перехода от бронзового века к железному. Во-вторых, анализ стабильных изотопов углерода в кернах из озера Вулкария в западной Греции показывает, что растения того периода адаптировались к засушливой среде. В-третьих, керны осадочных пород из Средиземноморья указывают на падение температуры на поверхности моря, а это, в свою очередь, означает уменьшение количества осадков на суше (из-за сокращения разницы температур между сушей и морем)[462]. Дрейк отмечает, что, разумеется, «сложно точно установить точку во времени, когда климат сделался более засушливым», но изменение климата, скорее всего, произошло до 1250–1197 годов до нашей эры[463] (то есть как раз в рамках интересующего нас периода).

Дрейк также пишет, что имело место не только резкое повышение температуры в Северном полушарии непосредственно перед падением микенских дворцовых центров, вполне способное вызвать засуху, но и случилось не менее резкое снижение температуры во время оставления этих центров; то есть сначала стало жарче, а затем вдруг холоднее, в результате чего «сложились более прохладные, но засушливые условия, типичные для греческих темных веков». По мнению Дрейка, эти климатические изменения, в том числе понижение температуры у поверхности Средиземного моря перед 1190 годом до нашей эры, обернувшиеся уменьшением количества осадков (или снега), могли оказать радикальное влияние на дворцовые центры, особенно на те, которые зависели от сельскохозяйственной производительности, как в микенской Греции[464].

Израиль Финкельштейн и Дафна Ланггут из Тель-Авивского университета в сотрудничестве с Томасом Литтом из Боннского университета в Германии дополнили эту картину свежими данными. Они сообщили, что частицы ископаемой пыльцы из двадцатиметровой шахты, пробуренной в отложениях на дне Галилейского озера, также указывают на сильную засуху, начавшуюся примерно в 1250 году до нашей эры, в южной части Леванта. Вторую шахту пробурили на западном побережье Мертвого моря и получили аналогичные результаты; при этом данные показывают, что засуха в этом регионе могла закончиться уже к 1100 году до нашей эры, что позволило региону возродиться — пусть, возможно, с новыми народами в качестве населения[465].

Эти находки, безусловно, интригуют, но мы должны признать, что засухи часто случались в данной области на протяжении всей истории и далеко не всегда они приводили к краху цивилизаций. Опять-таки представляется, что сами по себе изменения климата, засухи и голод, даже если они «усугубляли социальную напряженность и в итоге усиливали конкуренцию за ограниченные ресурсы», не могли привести к коллапсу общества позднего бронзового века — наверняка сказались некие «прочие факторы», на что не преминул обратить внимание Дрейк[466].

[1951]

Ерик Клайн съм го чел в оригинал преди няколко години, но тъй като не помня къде съм заврял книгата, ще карам по спомени.

Клайн гледа да защити тезата, че къснобронзовия колапс не е просто резултат от инвазията на някакви (морски) хора, които се повяват от нищото и изчезват в нищото, а е класически пример за "системен колапс" на една доста комплексна общност от няколко държави в Източното Средиземноморие и Близкия изток. Реално, почти половината книга е посветена на това да покаже как е изглеждала тази общност през XIII - XII век пр.н.е., колко е била свързана тя и до колко отделните държави са зависили от съседите си, най-вече за ресурси.

Той говори доста за засушването от онова време. Факт, който се е теоретизирал от по-ранни изследователи, но към момента на написването на книгата е бил ясно и емпирично доказан. Въпреки, че говори доста за тези климатични проблеми, той гледа да не замести морските народи със засушаването в наратива, а да покаже, че множество фактори са се умесили.

Та, засушаване - имало е. Последвал е, разбира се, глад. Инвазията на морските народи, най-вероятно подгонени от същите климатични промени - безспорен фактор. Но не е било само това - Клайн говори за земетресения. Редица градове носят следи от тежки земетресения, а Клайн теоретизира, че е възможно да е имало поредица от силни земетресения в Анадола и по Егейските острови. И не само това, анализ на разрушенията в някои градове навяват на мисълта, че те не са станали жертва на външна инвазия, а по-скоро на вътрешни размирици. Както Клайн отбелязва в една своя лекция, само чума е липсвало...

Отварям скоба.

Чума е липсвала към момента на написване на книгата, чисто нови изследвания показват, че някъде около къснобронзовия колапс е върлувала чума:
https://www.cell.com/current-biology/fu ... 22)01101-0

С две думи, Клайн не иска да сочи с пръст една причина, а смята, че всички причини (в някой район по-силна е била една криза, в друг - друга) са допринесли за системния колапс на държавите в района на Източното Средиземноморие. И този системен колапс се е проточил две - три поколения, че може и повече в някои райони.

Сега, за тези, които им е интересно какво точно обяснява Клайн за къснобронзовия колапс, но не им се четат книги, в Ютюб има бая записи на една стандартна лекция на Клайн, в която изказва почти всички основни точки от книгата си. Вариации практически няма, но слагам тази версия, защото след лекцията има кратка Q&A сесия, в която Клайн дава още информация.

[boyko]

Ами, може би аз не се изразявам добре. Наясно съм с теориите за влиянието на климат и природни явления върху къснобронзовия колапс. И нито аз, нито пък авторите на статията ги отричаме, доколкото виждам в публикацията. Още повече, тия влияния винаги са съпътствали човешката история и по дифолт са сред "обичайните заподозрени" при обяснение на събитията. Просто конкретизират един от многото детайли от общата картинка и го правят убедително според мен. С това е ценно изследването. А дали някой ден изнесените данни ще се окажат малкото камъче, което обръща колата - не знам естествено. Може пък някой ден да се окаже, че, както казваше Colin Renfrew, "провалът на незначителен елемент задвижва верижна реакция, която се разраства във все по-голям и по-голям мащаб, докато накрая цялата структура не се срути" (по памет). Ефект на пеперудата. Бъдещето ще покаже.
Малко ОТ. Как ще си обясняват след например 1 000 г. евентуалния колапс на турската икономика след земетресението от преди дни? Дали в турските учебници ще пише, че държавата е цъфтяла, та връзвала, ама земетресението е съсипало усилията на Ердо? Или, че заради неадекватната икономическа политика на президента икономиката е рухнала, а катастрофалния трус само още повече е ускорил нещата? Край на ОТ.
А Клайн и специално 1177 B.C.... съм я чел, но не ме впечатли особено. Даже не помня довърших ли я. Тип поп-култура, вероятно занимателна за обикновения читател, който не е много наясно. Изкарал е малко пари човека. Няма лошо, но от чисто научна гледна точка - нищо вълнуващо и революционно според мен. Това, което ти изтъкваш, че "не иска да сочи с пръст една причина, а смята, че всички причини (в някой район по-силна е била една криза, в друг - друга) са допринесли за системния колапс на държавите в района на Източното Средиземноморие" от моя гледна точка си е живо измъкване и презастраховане на Клайн. Демек, ако утре открият нещо ново, то просто ще влезе в комплекса причини и той пак ще е прав. В тоя аспект е по-интересно доколко това презастраховане е лично дело на автора, или е наложено от издателя му по чисто комерсиални подбуди. Както и да е, независимо от разликата в мненията ни, не мисля, че си струва да спорим по 1177 B.C... и класическия въпрос "какво аджеба е искал да каже автора".

[Thorn]

Мисля, чи и мислим едно и също, и казваме почти едно и също. Само уточнявах, че статията, от която почна всичко не открива самия факт, че по онова време в Близкия Изток е имало екстремална суша, а дава важни подробности за нея на територията на Анатолия. Според мен приведените факти не дават достатъчно основания за категоричен извод, че точно сушата е съборила хетската империя, но явно факторът е имал важна роля. А коя точно е причината за колапса на бронзовия век е въпрос, подобен на каква точно е причината за падането на Римската империя. Ясно е, че не е една, а за относителната тежест на разните причини може да спорим още няколко века.

И дори за книгата на Клайн, и аз точно думата поп- мислех да сложа, но нейсе. Не я вадя като най-академичен образец, но в този цитат удобно бяха систематизирани сведенията за суша и при това за разлика от чисто популярната литература - посочено е всяко твърдение откъде идва.