Гръцките селища по южното Черноморие

[Восток]

Някой знае ли кои точно са били изцяло гръцките селища в този регион? Знам, че към края на 18 век Созопол е с изцяло гръцко население, Бургас е масово населен с гърци и турци, Несебър също е почти изцяло гръцки, Поморие също е ясно, имайки предвид погрома от 1906 там. Царево също е почти изцяло населено с гърци.
Интересно ми е дали цялото население на региона е предимно гръцко и дали се запазва такова до антигръцките погроми, които доколкото съм чел са далеч извън пределите на въпросния район... Нещо не успях да намеря конкретна информация, а и българските източници почти винаги са сууууупер пропагандни, достатъчно е да видиш как пишат, че в Костур живеели "гръкомани" и ти става ясно за какво става въпрос.

[Thorn]

Доколкото знам, гръцки са именно крайбрежните градчета (те всички са доста малки) и някои от селата в Странджанско, най-вече Костѝ и Бродиливо. Там са оригиналните носители на нестинарските традиции. А до кога ли? Ами изселванията от българската част започват още преди балканската война, от бившата турска Странджа - съответно след 1913. И особено след 20-те години. Впрочем, гърците по Черноморието не са напълно изчезнали, като походиш по уличките на Созопол и Несебър спокойно може да видиш некролози с имена като Урания, но днес са вече незначително мнозинство.

Последно в началото на 50-те е имало някакви надигания на гръцкото население в Бургас, но не съм наясно с подробностите.

Произход на името на село Кости
Има две версии за това как селото е получило името си:

Едната от тях е, че то е свързано с патрона на нестинарите – Св. Константин (по странджанския народен говор – Св. Костадин)
А другата е, че Кости носи съвременното си наименование от първия си заселник – богатият и състоятелен грък Костаки. Той пръв е започнал да отвоюва плодородни земи около р. Велека, като изкоренявал дървета, отглеждал царевица, слънчоглед и коноп и забогатял от търговията с околните български села. И до днес са запазени гръцките названия на близки местности, като Дарданелата, Маврангелово, Крейнеро и Припур.
История
Най-ранното писмено свидетелство за селото датира от 1468 год. и по-късно през 17 век фигурира в данъчен регистър на каза Анхиало (днешно Поморие). След 1878 селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска каза.

Костѝ е било едно онези гръцки села в Странджа, чието население, подобно на населението на Бродилово, се отличавало значително от гръцкото население на черноморските градове – Василико (Царево) и Ахтопол. Неговите жители се занимавали със земеделие и скотовъдство и имали специфичен бит и самобитна култура, чиито белези се забелязват в запазените и до ден днешен стари къщи.

Заселването на с. Костѝ с българи започва след Междусъюзническата война (1913 г.), когато турците ги прогонват от родните им села в Източна Тракия – предимно от село Пирогоплово (към стотина семейства), Мъглавит, Самоково, Маглаик, Карациново, Труле, Цикнихор и Лафи.

https://www.tsarevo.info/za-obshtinata/ ... elo-kosti/

[Thorn]

Бродилово
До 12 юли 1914 г. селото е населявано от гърци-нестинари.
https://www.tsarevo.info/za-obshtinata/ ... brodilovo/

[Thorn]

Най-ранните писмени сведения за Варвара са картата на Кристиан Лудвиг Томас от 1788 г., където селото присъства под името Вардарах, както и в картата на Макс Шимек (1748-1798 г.). Свидетелство за древния му произход е откритата при подводни археологически проучвания, древна работилница за каменни котви залята от черноморските води. До средата на XIX в. на мястото, където е разположено днес селото, се е намирал само малък параклис “Св. Варвара”, почитан от жителите на Царево (тогава Василико), Ахтопол, Кости и Бродилово.

До присъединяването на селото към България след Балканската война населението му е предимно гръцко. През 1913 г. те са изселени и на тяхно място се заселват български бежанци от Източна Тракия,

https://www.tsarevo.info/za-obshtinata/ ... o-varvara/

[Thorn]

Гърците по черноморието
"Обобщавайки изворовия материал за демографското състояние на този район в периода 17-19 век прави впечатления на наши известни историци историци, като Велко Танев д-р на ист.науки, Щерион Щерионов и други, че независимо от редицата промени, съотношението между отделните етнически елементи почти се съхранява. Основната етническа единица остава гръцката общностна група. Турците съпоставими с цялата маса население, обитаваща района ,никога не са надвишавали 10%. Независимо от нарастване числеността на българското население - достигнало до 22%, то не се е превърнало в решаващ фактор по българското черноморие.

Съдбата на западното черноморие занимава и неколцина гръцки автори, привлечени от интересната и дългогодишна история на гръцката диаспора по тези места. Първото по-обстойно и обзорно изложение принадлежи на А.П. Вретос/1800-1876/, известен книжовник и публицист, а от 1949 г. до 1885 и гръцки консул във Варна. През тези години издава значителни трудове посветени на гърците по тези земи, като например “България в миналото и съвременността” отпечатана в Петербург през 1856 г. Този труд представлява сериозно и задълбочено изследване на западното черноморие, като особено внимание се отделя на древните гръцки колонии, на паметниците от античността. Макар и бегло, автора се връща назад във времето, като посочва сведения за демографията и икономиката на тукашните селища.

Трябва да се отбележи и книгата на Й. Николау, издадена през 1884 г. и посветена на миналото на Одесос – Варна. Роден във Варна, етнически грък и дългогодищен учител и директор на гръцките училища в града, съвременик на новогръцкото образование той с интерес пише за просветното дело и за различни събития от старата и новата история на Варна.

Историците: на Несебър - М. Костандинидис, на Поморие – А. Диамандопулос, на Созопол – К. Папайоанидис и други, са родени в България и впоследствие преселени в Гърция. По всичко изглежда, те са били интелигентни хора, макар и без специална подготовка, съумяват да напишат интересни книги за родните си места. В тях се говори за гръцката църква, култура и т.н. и съдържа полезна информация. Когато говорим за гърците по тези места, изследванията показват в научните трудове, че може да се осмисли значението на географската среда в националната ни съдба. Черно море със специфичните му дадености оказва влияние върху бита на населението, върху мисленето и духовния му кръгозор. Общуването с морската шир, разкрива нови дейности и професии, осъществява допира до други светове и култури, формира по-различни качества и изисквания.

Според данни от преброяването през 1903 година, гърците са разпределени по-компактни групи така: София-687, Пловдив-5000, Бургас-21527, Варна-15249, Русе-780, Асеновград-9000, Каварна-9000, Голям Манастир-1800, Поморие-6170, Несебър-1750, Бяла-1200 и т.н. като селищата в които живеят етнически гърци са 76 на брой. По това време гърците са наброявали 85000 души."






ПОМОРИЕ - "В местности Палеокастро (древняя крепость) был построен один из самых больших античных городов на нашей территории. Его назвали Улпианон Анхиалеон в честь римского императора Улпия Трояна. Ето был "великий город". Несмотря на многочисленные нападения варварских племён, город прогрессировал до 740 г. н.э., когда вследствие природного бедствия древнее поселение было разрушено. Только его остатки находятся под уровнем моря. Город был снова построен на месте, где и поныне находится Поморие.

В эпоху Средновековья он сохраняет своё положение как главный транспортный, торговый и военный центр Фракии у Чёрного моря. Много раз Поморие переходит то в руки болгаров, то в руки византийцев. После великой битвы у реки Ахело в августе 917г., когда армия болгарского царя Симеана Великого полностью уничтожило ромеев, город окончательно входит в пределы Болгарии.

Анхиало один из последних городов, которым турки завладели на Балканском полуострове"

"Ако говорим за Анхиало/Поморие/ през 1498 г. данните показват, не само за изключително християнско население от гърци, но и за големите богатства , които част от неговите представители притежават. Повечето от тях са потомци на византийски благороднически фамилии, установили се след падането на Истанбул под османско владичество в някои западночерноморски градове. Благодарение на находчивостта си и широките си връзки с управляващите среди, те се издигат в иерархията на османската държава. Най-известен от тях е Михаил Контакузин, който по-късно е наклеветен пред султана и обесен пред сарая му в Поморие, а неговите имоти са предадени на султана. "
----------------------------------------------------------------------------------------------------------Несебър

Към 680 г. е център на епископия, а през VІІ-VІІІ век - важна и добре укрепена и отбранявана византийска морска база. През 812 г. хан Крум превзема града. През 864 г. Борис І го отстъпва на Византия, но цар Симеон отново го завладява. От ХІ век наред с името Месемврия се употребява и славянското име Месебър или Несебър.
През Второто българско царство градът преминава неколкократно ту в български, ту във византийски ръце. Апогеят на развитието му е по време на царуването на цар Иван Александър (1331-1371), когато е един от най-важните центрове в българската държава. Месемврийските грамоти свидетелстват за дарения, които Несебър получава за изграждане на църкви и манастири - повече от 40 според преданията.

През 1366 г. кръстоносците, водени от Амедей VІ Савойски, превземат града и го предават на византийците. От месемврийските хроники узнаваме за събитията по време на падането му под турско робство през 1371 г., когато са съборени крепостните му стени.

от началото на 15 в до 1453 г. е византийски.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------СОЗОПОЛ

"За владеенето на Созопол са се водили много битки между България и Византия. Градът многократно е бил ту в територията на едната, ту на другата държава."

население - "През годините войните водени между България и останалите балкански държави (1912 - 1918 г.), гръцкото население, живеещо в Созопол се изселва постепенно, като остават само няколко семейства. В същия този период в града се заселват български семейства - бежанци от части на Тракия, които след войните останали в границите на Турция и Гърция."

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Bo ... sb=9&part=

[Thorn]

https://www.academia.edu/1371496/%D0%9E ... 0%B8%D0%B5

Това също е интересно


И това:

П. Пейковска. Демографски аспекти на миграциите в България, 1912-1944

https://www.academia.edu/41132965/%D0%9 ... Sofia_2019

[Thorn]

Що се отнася до изселването на гръцкото население в България, заложено в Конвенцията между Гърция и България за доброволна размяна на население от ноември 1919 г., то просто продължава процеса, започнал още преди войните, но вече при други политически условия и
в известен смисъл може би улеснен от обстоятелството, че по време на войните на места (включително в столицата, 1914 г.) отново се засилват антигръцките настроения. През периода от лятото/есента на 1906 до 1909 г. включително (с особена интензивност през 1907–1908 г.) то е предизвикано от антигръцкото движение в България, което възниква като ответна реакция на засилените действия от гръцка страна за погърчване на останалите под османско владичество българи в Македония и Тракия (последните известни в историографията като андартско движение). За петте години между двете преброявания от 1905 и 1910 г. числеността на гръцката общност в България намалява с -34%, като най-значимият изселнически поток произхожда от град Анхиало (Поморие), където през 1910 г. гръцкото население е вече намаляло в сравнение с 1900 г. съответно от 82% до 57%195 (и от Станимака (Асеновград)).196 Така, през
1910 г. гърците в България остават концентрирани предимно в градовете и в някои (околни) села най-вече в черноморския район (в градовете Варна, Месемврия (Несебър), Анхиало (Поморие), Бургас, Созопол, Кавакли (Тополовград) и в Пловдив(ско), Асеновград(ско) (Станимака).
Изселването им от България през 20-те години, по Конвенцията за доброволна размяна на население от ноември 1919 г. води до драстично
намаляване на и без това малката гръцка диаспора. Практически акцията
по прилагането на конвенцията приключва докъм 1928 г., а резултатът
е: около 30 000 гърци напускат България и гръцката диаспора намалява
до 10 564 души, тоест с -75% за периода от 1920 до 1926 г. (Табл. 11)
През 1920 г. в България гърците се отличават с най-голяма численост
в Бургаски окръг, където живее 59% от диаспората, а концентрацията
им сред населението на окръга е най-висока – 6%; следва Пловдивски
окръг – със 17%, но с незначителната концентрация от 1,5%, и Варненски окръг – с 11% и с концентрация 2,4% (1920 г.). През 1926 г. 50% от
останалата след изселването гръцка диаспора живее в Бургаски окръг,
но концентрацията им там е само е 1%; 18% във Варненски и 15% в
Пловдивски, където концентрацията им обаче е вече под 0,5%.

[Thorn]

Така например, в Анхиало (Поморие) – по онова време отличаващо се с интензивни миграционни процеси градче с население от 3180 души през
1910 г., което нараства до 4609 души през 1920 г. промените се дължат на въздействието на различни интензивни (в случая външно-) миграционни процеси, налице е значително увеличение на населението му от +49%, което както ще видим по-долу се дължи най-вече на притока от бежанци. До 1910 г. там продължава да е преобладаващо гръцкото население, което съставлява 57% (1910); българският етнос е 38% и още 2,4% турци, 1,8% роми, и др. Както е видно от статистическата информация по време на войните гърците намаляват съвсем малко (1920 г.: –26 души или –1,4%), тоест не е налице активно изселване; и… идват руси „белоемигранти“
(743 души), тъй като там е организиран медицински пункт за руските бежанци, пристигащи на пристанище Бургас. Освен това идват българи
бежанци от Тракия (565 дущи), които „подсилват“ тамошния български етнически елемент с +61%. И етноструктурата на Поморие придобива
съвсем друг вид още през 1920 г.: преобладаващото население са вече българите 42,4%, следват гърците 38,5%, руси – 16,3%. Следователно
какъв е изводът от конкретния микроанализ на изселването на местните гърци: относителният им дял спада не защото те продължават масово да се изселват през войните, а „чисто технически“ – защото в етноструктурата се появява друг значим в количествено отношение етнически елемент – русите. Същинското им изселване от града става през 20-те години, за да достигнат до 20% през 1934 г.20

[Thorn]

Подобен (но с известни нюанси) е случаят с Месемврия (Несебър) – пак малко градче с население от 1947 души през 1910 г., което
201 По данни за говорим език.
Част първа. Външна миграция в България
126
нараства до 2354 души през 1920 г. (+21%) и за този времеви отрязък относителният дял и на тамошните гърци бележи значителен спад.
През 1910 г. Несебър е с преобладаващо гръцко население (82%); българите са 11% и 7% турци. През 1920 г. са регистрирани руски имигранти (528 души или 22,4%), българите са 11% (като българи бежанци
няма), а тамошните гърци вече представляват 63,5%, но де факто са
намалели само –6% или –96 души, което не е съвсем малко като брой и
предполага наличие на някакъв изселнически процес. Русите подсилват
славянският елемент, но истинската промяна в етностуктурата на Несебър настъпва по време на голямото изселване от 20-те години – през
1934 г. гърците там са 37%

[Thorn]

http://www.omda.bg/public/bulg/narod/Gartsi.htm

[Thorn]

И това е любопитно:

Костадин Костадинов

АНТИГРЪЦКОТО ДВИЖЕНИЕ ВЪВ ВАРНА

https://web.archive.org/web/20200728211 ... _Varna.pdf

[Thorn]

Аерофотоснимка на Анхиало от архива на Карел Шкорпил (февруари 1918 г.). Съвсем ясно се открояват опустошенията от опожаряването на града на 30 юли 1906 г. и значителните пустеещи площи в центъра му. В горната лява част се виждат стройните редици на изградените с държавни средства къщи за останалите без дом след погрома.
Научен архив на БАН. Ф. 165 (К. Шкорпил), а.е. 856, л. 37

https://www.librev.com/index.php/discus ... /2675-1906

[Thorn]

И изобщо - това също е за четене:

https://www.librev.com/index.php/discus ... /2675-1906

[1951]

Преди години НСИ дигитализира всички свои преброявания от 1881 г. насам. Тоест, дигитализира обобщените резултати.
На когото му се рови, да заповяда https://www.nsi.bg/statlib/en/bool-simp ... 2$)&page=1

Това, което мога да кажа, след влагането на няколко минути в четене на данните от 1888 г. за Бургаско е че пожелавам успех на този, който се опита да свърже имената на тогавашните селца със сегашните им наименования.

Иначе, Созопол от 2956 души, 2824 са с гръцки за матерен език. Бургас с гръцки са 1937 от 5749 души. В Бургаска околия от 34 960 души с гръцки майчин език са общо 5280 души. И както виждаме, 90% от тях са съсредоточени в Созопол и Бургас.

Отделно, в Поморие от 4954 жители, 3848 са с гръцки майчин език. В Несебър - 1503 с гръцки от 1739 души население. С компактно гръцко население се отличават и селата Бана (днес Баня) - 618 души от общи 636, село Емине (днес Емона) - 573-ма от общо 590, село Дуатлий (днес гр. Каблешково) - 426 гърци от 612 жители и село Равда (и днес си е Равда) - 232 от 291 жители.
Всичко на всичко, в Анхиолска околия - при население от 20 607 гърци са 7536 души. 96% от тях са в изброените по-горе населени места.

Трябва да се отбележи и село Урум ени кьой (днес Българево) - 635 гърци от 752 души население. 88% от гърците в Айтоска околия живеят в това село. А в Карнобатска околия гърците са 119 от 30 176.

Както виждаме, през 1888 г. гърците по тогавашното ни Южно Черноморие са съсредоточени в Несебър, Поморие и Созопол, плюс няколко чисто гръцки селца, които са по-скоро в близост до крайбрежието. Бургас е космополитен град, където българите са малко повече от гърците, като доста са турците и евреите.

Като за без пари - толкова.

[Восток]

Според данни от преброяването през 1903 година, гърците са разпределени по-компактни групи така: София-687, Пловдив-5000, Бургас-21527, Варна-15249, Русе-780, Асеновград-9000, Каварна-9000, Голям Манастир-1800, Поморие-6170, Несебър-1750, Бяла-1200 и т.н. като селищата в които живеят етнически гърци са 76 на брой. По това време гърците са наброявали 85000 души."

Благодаря за подробната информация първо, иначе сега се опитах да намеря нещо повече за антигръцките нападения и това, което успях да открия много съвпада с тези градове, които са в цитата, което значи, че са били практически навсякъде където има не просто гръцко мнозинство, както е в Бургаско, ами дори и на места където има само по някой гръцки квартал.

Несколько позднее патриарх адресовал меморандум представителям великих держав в Константинополе, в котором сообщал о занятии и разграблении греческих церквей в Варне, Каварне, Филиппополе, Стенимахе, Татарпазарджике, Перистере, Рущуке и Пиргосе, а также о погроме и пожаре в Анхиало 30 июля[437]. 14 августа 1906 г. Иоаким III обратился с меморандумом в русское посольство с просьбой донести до сведения императорского правительства о случившихся событиях[438]. Русское правительство, однако, оставило протесты патриарха без внимания и уклонилось от вмешательства в эти события, о чем с сожалением говорит Иоаким III в официальной ноте на имя посла И. А. Зиновьева от 6/19 июля 1907 г.[439]

https://iknigi.net/avtor-lora-gerd/1150 ... ge-13.html

Перистера вероятно е Пещера, по името на крепостта...

[Thorn]

Напиши каквото си намерил

[1951]

Според данни от преброяването през 1903 година, гърците са разпределени по-компактни групи така: София-687, Пловдив-5000, Бургас-21527, Варна-15249, Русе-780, Асеновград-9000, Каварна-9000, Голям Манастир-1800, Поморие-6170, Несебър-1750, Бяла-1200 и т.н. като селищата в които живеят етнически гърци са 76 на брой. По това време гърците са наброявали 85000 души."

Не знам от къде е този цитат, но е малко странен.

Първо, през 1903 г. няма преброяване на населението. Има през 1900 и 1910 г.
После, населението на Бургас през 1900 г. е 11 738 души. Малко трудно е гърците да са 21 000.

Предполагам авторът е ползвал данните от 1900 г., които са обобщени по шест окръга, единият от които е Бургаския (грубо казано, днешните области Бургас, Сливен и Ямбол, плюс Тополовград). В такъв случай данните пак са неточни. В окръга тогава има 39 152 гърци, а в Бургаска околия - 7566.
Това всичко е по "Резултати от преброяване на населението в Княжество България на 31 декември 1900 год., Книга 1, Окръг Бургас"
https://www.nsi.bg/statlib/en/lister.ph ... 204&page=1

[Thorn]

Цитатът е оттук: http://www.omda.bg/public/bulg/narod/Gartsi.htm

[Восток]

Сигурно из гръцки източници може да се намери интересна информация, не може и те да нямат някаква статистика за гърците, живеещи в региона, но с този език е мисия невъзможна да ровиш там...

[Thorn]

Абе за Мелник съм ровил