Форумът на Thorn

Благородни стремежи. Невероятната, но истинска история на рицаря Ян ван Бредероде.

Авторът проследява живота на главата на втория род в графство Холандия края на 14-и началото на 15-и век. Ян ван Бредероде, който управлява земите си от замък в Северна Холандия и е приближен на графа, се жени за богата наследница срещу огромен откуп, който така и не успява да плати. Понеже жена му години наред не успява да забременее (и да предостави наследник на рода!), той отива на поклонение в Ирландия, но и това не им помага, и двамата влизат в картезиански манастири (които са сред възможно най-строгите), където Ян написва книга, която е най-богатият извор за среднохоландския език. Ян е последван като глава на рода Бредероде от братята си, но неуспехите на семейството продължават (единият от тях вече е влязъл в същия манастир като Ян, другият е пленен по време на войната на холандския граф с фризите, които искат огромен откуп за него, а за третия вече трудно могат да намерят подходяща съпруга). Свекърът най-накрая умира, но Ян и жена му нямат право на наследството му, докато са в манастир. Ян нарушава доживотния си обет, бяга от манастира и се опитва да изтръгне съпругата си от нейния манастир, но не успява. През това време племенникът на жена му тъкмо съзрява и предявява претенции за наследството на свекъра. Борбата между Ян и племенника за наследството става част от сложните отношения между графа на Холандия и принц-епископа на Утрехт, който мрази Ян като клетвоотстъпник, който се е опитал да отвлече бившата си жена. Ян отправя молби пред папата и ректора на Сорбоната, за да бъде освободен от монашеската си клетва и да може да вземе наследството, но те са отхвърлени (а през това време нито един от четирите братя няма деца и бъдещето на семейството е под въпрос). Заради скандала и семейството му също не иска да има нищо общо с него. Ян става наемник и предлага услугите си на Хенри V, който подготвя кампанията си срещу Франция. Хенри отказва да го наеме заради репутацията му и обиденият Ян влизва във френска служба, умирайки в битката при Аженкур.

Кланът Бредероде се посъживява заради успешните бракове на двамата по-малки братя на Ян и е активно замесен както в междуособните конфликти в Холандия, така и по-късно във въстанието срещу испанците. Замъкът им е превзет и опожарен няколко пъти и постепенно се разпада. В днешно време се провеждат исторически фестивали насред руините.

Трябва за намерим време да се видим с теб някъде по средата. Примерно в Маастрихт.

Чета за приключенията на добрия войник Швейк. Навремето ми се стори много скучна, но днес я оценявам примерно 6/10. Има доста весели моменти

В един период от живота я четях поне веднъж годишно. Естествено, че е неравна, тя е сборник от анекдоти, нещо като Декамерон, но има и велики моменти. И точно описва духа на всяка армия.

Thorn написа: ↑01 Ное 2022, 19:15 В един период от живота я четях поне веднъж годишно. Естествено, че е неравна, тя е сборник от анекдоти, нещо като Декамерон, но има и велики моменти. И точно описва духа на всяка армия.

Така е. Аз я четох като дете, а тя определено не е детска. Днес вече мога да оценя разни готини моменти, но пък други ми се струват банални. Нагледали сме се на социална и армейска деградация. Хашек може само да ни завижда в това отношение

Чета много неща едновременно, даже е трудно да кажа какво чета като книга ТОЧНО сега, защото понякога ги заразвам и продължавам след време.

Но забавното е, че чисто за забавление здраво съм хлътнал по руски графомании за попаданци. Повечето са непоносими, но макар и рядко, има и интересни. Чудя се защо няма български такива.

Кухулин написа: ↑02 Ное 2022, 08:12

Thorn написа: ↑01 Ное 2022, 19:15 В един период от живота я четях поне веднъж годишно. Естествено, че е неравна, тя е сборник от анекдоти, нещо като Декамерон, но има и велики моменти. И точно описва духа на всяка армия.

Така е. Аз я четох като дете, а тя определено не е детска. Днес вече мога да оценя разни готини моменти, но пък други ми се струват банални. Нагледали сме се на социална и армейска деградация. Хашек може само да ни завижда в това отношение

Три са книгите, които човек трябва да прочете преди и след военната служба
- Швейк
- Параграф 22
- Иван Чонкин
Преди - за да е готов за това, което го чака, след - за да оцени и да се наслади на произведението.

Изчезнал Безследно написа: ↑02 Ное 2022, 22:01 Иван Чонкин

Не съм я чел, но звучи добре.

"В итоге для задержания «банды Чонкина» мобилизуется целый полк Красной Армии."

Thorn написа: ↑02 Ное 2022, 20:38 Чета много неща едновременно, даже е трудно да кажа какво чета като книга ТОЧНО сега, защото понякога ги заразвам и продължавам след време.

Но забавното е, че чисто за забавление здраво съм хлътнал по руски графомании за попаданци. Повечето са непоносими, но макар и рядко, има и интересни. Чудя се защо няма български такива.

Преди няколко години четох една хубава руска книжка и сега се опитах да я потърся, но вече не мога да открия какво беше заглавието. Разправяше се за един руски попаданец в някаква алтернативна реалност, примерно ранен бронз. В началото живееше с първобитни племена, учеше ги на руски песни под формата на заклинания. По-късно отиде в съседните планини при някакви ранни земеделци. След това се сблъска със степни завоеватели. Разбира се, стана велик шаман. Някакъв местен цар му обясняваше, че бил срещал много умни хора и тоя явно не бил особено умен, обаче духовете му говорели

Ако някой се сети как се казваше книгата, да пише.

Имаше някъде някаква класификация според кой в каква епоха е попаднал, но не я откривам на прима виста.

Но ето това е много забавно: https://www.popadancev.net/

Намерих я. "Хроники Дебила" от Егор Чекрыгин. За жалост авторът е починал миналата година. Ще взема да прочета още нещо от него по този повод.

В память о Егоре Чекрыгине



"... от Дебила из себя взял"

Thorn написа: ↑31 Окт 2022, 11:37 Трябва за намерим време да се видим с теб някъде по средата. Примерно в Маастрихт.

Виж си личните!

"Хроники Дебила" я чета в момента. То е ясно, че е чиста графоманщина, приказка, в която главният герой побеждава всякакви чудовища и врагове лесно като на игра, но има добро чувство за хумор и добре ми идва. Има едно guilty pleasure, все едно да се натъпчеш с някоя вредна, ама много вкусна храна.

Миналата година изчетох всичко от Чекригин. Голям талант, много жалко за ранната му смърт.

Ако говорим за исторически книги, чета основно такива, свързани с историческите събития около ХХ век... Например "Социалистическа Югославия в разпад" на Воин Божинов, "16-та република ли?" на Искра Баева и Евгения Калинова, "Прегръдката на мечока" на Александър Сивилов, "Седми състав на Народният съд" на Николай Поппетров и Върбан Тодоров...

Иначе... за последно четох "Чамкория 1" на Милен Русков, но честно казано не ми хареса. Общо-взето шофьора само си разсъждава и нищо не се случва във въпросната книга. В началото ме грабна, но като стигнах до половината книга... вече загубих желание и да я довършвам.

Препоръчвам!

Жертвено поколение

Може би късно попадам на тази книга, но важното е, че все пак ще я прочета

Ползвам темата за следното питане:

Сещате ли се за смислени публикации на български за Кръстоносния поход от 1396 г.?

Имам сборника под редакцията на Гюзелев от 1999 г. Имам и "Кръстоносните походи и Средновековна България" на проф. Гагова. Някой сеща ли се за нещо друго?

1951 написа: ↑26 Окт 2024, 00:14 Ползвам темата за следното питане:

Сещате ли се за смислени публикации на български за Кръстоносния поход от 1396 г.?

Имам сборника под редакцията на Гюзелев от 1999 г. Имам и "Кръстоносните походи и Средновековна България" на проф. Гагова. Някой сеща ли се за нещо друго?

Да си отговоря сам на въпроса, в случай че някой в бъдеще има сходно питане:

Няма монография на български посветена само на въпросния Кръстоносен поход. Освен горните две книги, по темата има и в "Европа, Дунав и османците (1396 – 1541)" от Мария Баръмова (една глава, но доста на добро ниво) и има една половин глава в "От Галиполи до Лепанто" на Матанов и Михнева.