Форумът на Thorn

Нашествията на маджарите и печенегите са незаслужено подценявани.Вероятно всички сте си задавали въпроса какво се е случило с Отвъддунавска България, която на картите, рисувани в училище е толкова огромна, а пък Византия е завладяла територията само до Дунав.

Ами именно това се е случило – унгарско и печенежко завоевание и то предимно по времето на „великия” Симеон. След това българите в днешна Румъния са практически откъснати от България и практически са изместени от равнината от номадските нападения. В продължение на почти 400 години това е било „Печенегия”, „Кумания” или владение на „Златната орда”. Властта на българската държава северно от Дунав реално е зависела изцяло от взаимотношенията и с тези народи и и реално е съществувала само когато Асеневци са били в добри отношения с куманите или Тертери и Шишмановци с татарите. Малобройното оцеляло население е изтласкано в Карпатите, където властта се поема от планинските власи и постепенно – за векове се влахизира.

Контрастна е картината южно от Дунава – тук също има власи, но при всяко свое излизане от маргиналната си роля на планински полуномади те за относително кратък период се асимилират. Интересни подробности за българо-печенежкия съюз в края на IX в. дава Лев Гумильов ("Древняя Русь и Великая Степь" М. 2004). Според него през 889 г. хазарите, обединявайки се с гузите (узите?), разгромяват печенегите и те отстъпват на запад, където влизат в "борба на живот и смърт" с маджарите. Ок. 893 г. хазарите сключват съюз с византийците и маджарите, насочен срещу българите и печенегите. Хазарският хаган изпраща в Константинопол военен контингент за войната срещу българите. Въпросната военна част е разбита от българите, които се отнасят особено жестоко с пленените хазари- отрязват им носовете, преди да ги разменят за своите пленници. Последвалите събития са известни - нахлуването на маджарите южно от Дунава, разгромът им от българо-печенежките сили в "страната Лебедия" и преселението им през карпатските проходи на запад. В конкретния случай между България и печенегите са били маджарите - общ враг и за едните и за другите. След разгрома им вече няма такъв буфер. Даже още по-лошо- "буферът" се премества и атакува от съвсем неочаквана посока, а печенегите, които навсякъде са известни с грабителския си нрав, се оказват на границите на отвъддунавските провинции. Изобщо това време (X век) е трагично за европейската история-варварските нашествия опустошават и обезлюдяват големи територии, както по времето на Великото Преселение на Народите.

Това е епохата на големите викингски и маджарски походи, чиято основна цел е грабежа и почти няма област, която да не е засегната от тях. Като се има предвид, че ПБЦ е било нападнато и от викинги, и от маджари, и (вероятно) от печенеги т.е. от най-"опасните" народи за времето си, не е толкова учудващо, че отвъддунавска България бива обезлюдена и изоставена

Guy de Mont Ferrand написа Печенегите са били традиционни съюзници на ПБЦ. Нашествието на твърде многобройните кумани обаче ги принуждава да напуснат северночерноморските степи и да атакуват нашите територии (тогава византийски провинции). Пламен Павлов има доста добра студия за тях .

Именно този извод не виждам откъде черпи основания. От това, което съм привел се вижда, че сведенията са ни за войни с печенегите още в средата на 10 век и за трайното им настаняване "срещу Силистра" още от тогава. Като съюзници са се проявили два пъти - когато разромяват маджарите и когато обсаждат Киев по времето на Светослав.

Аз виждам в тези цитати следното: През 9 век печенегите опустошават пра/българските селища на територията на Хазарския каганат и прекъсват връзката между причерноморските прабългари /оцелялата част от които в началото на 10 век намираме чак на Волга/ и дунавските. Те са най-страшните врагове на маджарите, а именно опустошителното нападение на маджарските поселища в Ателкузу е основният пример за "съюзничеството" с ПБЦ. Да, в конкретния случай са били съюзници, но „традиционно” не са били. Само двадесет години по-късно са вече византийски съюзници – преди Ахелой. И като такива достигат до Дунава – т.е през българските отвъддунавски територии минават като врагове. Следващото ни сведение е от ПВЛ, където като руски съюзници „опустошават България.. По същото време /средата на 10 век/ според далеч по-надежден източник – Константин Порфирогенет българите се страхуват от печенегите, защото „многократно са били побеждавани от тях”, крепостите по Днестър са изоставени, а „Печенегия”започва срещу Силистра Т.е. – преки сведения за съюзничество има само при разгрома на маджарите, а повечето останали са за едни доста напрегнати отношения, с чести войни .

По-впечатляващото е следното – след падането на ПБЦ печенежките нашествия не са обикновени набези. Те реално, доказано от археологията унищожават българското население от Влашко и Молдова и от големи части от Североизточна България. Наблюдаваният хиатус до 16 век направо ме стряска и може да обясни доста неща, в частност лекото завоюване на тези райони от турците. Има и още един случай, при който българите се обръщат за помощ към печенегите (освен срещу маджарите в края на IX в.)- мисията на Кракра Пернишки при тях през 1017 г. Наистина определението "традиционни съюзници на българите" може би е малко пресилено- те в никакъв случай не са това, което по-късно са куманите. Златарски твърди, че във войната с киевския княз Светослав, печенегите са "в съюз с българите" и поради това нападат Киев през 968 г. и принуждават княза да се изтегли от България. Факт е, че през X в. ПБЦ губи големи територии на североизток и северозапад и може би изобщо контрола над всички земи северно от Дунав (без Банат) от "конните народи" на маджарите и печенегите. Събитията, свързани със завоюването на Влахия и Бесарабия от печенегите, обаче, остават забулени в мъгла- липсват някакви по-конкретни сведения за това. А може би това през X в. са били само грабителски походи, наистина, с разрушителен характер, но със запазването на номиналната българска власт там, като нещата се променят след походите на Светослав и Йоан Цимисхий (византийската тема "Месопотамия", изградена от ромеите след покоряването на източна България, и локализирана от някои между устията на Дунав и Днестър, най-вероятно свидетелства за непосредствен предишен български контрол над тази територия). Масираните набези на печенезите на Балканите и изместването им във Влахия пък съвпадат хронологически с появата на куманите северно от Черно море, което значи, че вероятно има връзка между двете събития.


Константин Багренородни "За управлението на империята"

37. О народе пачинакитов Да будет известно, что пачинакиты сначала имели место своего обитания на реке Атил, а также на реке Геих[2], будучи соседями и хазар, и так называемых узов[3]. Однако пятьдесят лет назад[4] упомянутые узы, вступив в соглашение с хазарами и пойдя войною на пачинакитов, одоолели их и изгнали из собственной их страны, и владеют ею вплоть до нынеешних времен так называемые узы[5]. Пачинакиты же, обратясь в бегство бродили, выискивая место для своего поселения. Достигнув земли, которой они обладают и ныне[6], обнаружив на ней турок, победив их в войне и вытеснив, они изгнали их[7], поселились здесь и владеют этой страной, как сказано, вплоть до сего дня уже в течение пятидесяти пяти лет[8]. Да будет ведомо, что вся Пачинакия делится на восемь фем[9], имея столько же великих архонтов. А фемы таковы[10]: название первой фемы Иртим, второй - Цур, третьей - Гила, четвертой - Кулпеи, пятой - Харавои, шестой - Талмат, седьмой - Хопон, восьмой - Цопон. Во времена же в какие пачинакиты были изгнаны из своей страны, они имели архонтами в феме Иртим Ваицу, в Цуре - Куела, в Гиле - Куркутэ, в Кулпеи - Ипаоса, в Харавои - Каидума, в феме Талмат - Косту, в Хопоне - Гиаци, а в феме Цопон - Батана. После смерти этих власть унаследовали их двоюродные братья, ибо у них утвердились законы и древний обычай, согласно которым они не имели права передавать достоинство детям или своим братьям; довольно было для владеющих им и того, что они правили в течение жизни. После же их смерти должно было избирать или их двоюродного брата, или сыновей двоюродных братьев, чтобы достоинство не оставалось постоянно в одной ветви рода, но чтобы честь наследовали и получали также и родичи по боковой линии. Из постороннего же рода никто не вторгается и не становится архонтом. Восемь фем разделяются на сорок частей, и они имеют архонтов более низкого разряда. Должно знать, что четыре рода пачинакитов, а именно: фема Куарцицур, фема Сирукалпеи, фема Вороталмат и фема Вулацопон, - расположены по ту сторону реки Днепра по направлению к краям [соответствено] более восточным и северным[11], напротив Узии, Хазарии, Алании, Херсона и прочих Климатов[12]. Остальные же четыре рода располагаются по сю сторону реки Днепра, по направлению к более западным и северным краям а именно: фема Гиазихопон соседит с Булгарией, фема Нижней Гилы соседит с Туркией, фема Харавои соседит с Росией, а фема Иавдиертим соседит с подплатежными стране Росии местностями, с ультинами[13], деревленинами[14], лензанинами[15] и прочими славянами. Пачинакия отстоит от Узии и Хазарии на пять дней пути, от Алании - на шесть дней, от Мордии[16] - на Десять дней, от Росии - на один день, от Туркии - на четыре дня от Булгарии - на полдня[17], к Херсону она очень близка, а к Боспору еще ближе. Да будет известно, что в то время, когда пачинакиты были изгнаны из своей страны, некоторые из них по собственному желанию и решению остались на месте, живут вместе с так называемыми узами и поныне находятся среди них, имея следующие особые признаки (чтобы отличаться от тех и чтобы показать, кем они были и как случилось, что они отторгнуты от своих): ведь одеяние свое они укоротили до колен, а рукава обрезали от самых плеч, стремять этим как бы показать, что они отрезаны от своих и от соплеменников[18]. Должно знать, что по ею сторону реки Днестра, в краю, обращенном к Булгарии, у переправ через эту реку, имеются пустые крепости: первая крепость названа пачинакитами Аспрон, так как ее камни кажутся совсем белыми; вторая крепость Тунгаты, третья крепость Кракнакаты, четвертая крепость Салмакаты, пятая крепость Сакакаты, шестая крепость Гиэукаты[19]. Посреди самих строений древних крепостей обнаруживаются некие признаки церквей и кресты, высеченные в песчанике, поэтому кое-кто сохраняет предание, что ромеи некогда имели там поселение. Должно знать, что пачинакиты называются также кангар, но не все, а народ трех фем: Иавдиирти, Куарцицур и Хавуксингила, как более мужественные и благородные, чем прочие, ибо это и означает прозвище кангар

През XI век в земите на Североизточна България нахлуват печенези, узи, кумани. Най-голямо и опустошително е нашествието през 1048 г. Вероятно по това време животът в селището /Тръстеник/ замира. Оцелелите жители потьрсват убежище другаде.

Средновековното поселение върху развалините на Абритус е унищожено напълно през 30-40-те години на ХІ век при печенежките нашествия. След това, върху терена на Абритус няма обитатели

.

Самоцитат:

"...Макар и да имам чувството че си приказвам сам, помъчих се да разбера какво аджеба е станало с населението на тази област (Паристрион - Подунавието) и затова си подредих няколко дати: 1018г - ПБЦ е "закрито" от Василий II 1025г - умира ВасилийII. .. 1026г. - "... огромно множество печенеги нахлули в Паристрион и започнали да го опустошават..." 1032 г. - " Печенегите преминали Дунав, разорили Мизия и се изтеглили." През 1034 г. по времето на император Роман ІІІ Аргир печенегите предприели голямо нахлуване дълбоко в ромейски земи. Те успели да разорят Мизия, Средецко, Македония и части от Тракия като стигнали чак до Солун. Богато натоварени с плячка те се изтеглили още същата година. През 1035 г. и 1036 г. печенегите предприели две нови нахлувания, при които разорили Паристрион. През 1040 г. печенегите предприели ново голямо нахлуване. Този път те разорили Мизия и Тракия стигайки почти до дългите стени. 1041г(?) Въстанието на Петър Делян 1042 г. - ромейска армия нахлула в Дукля и я разорила страшно, но при оттеглянето била разгромена в една клисура. От там започнал възхода на Дукля, Княз Стефан Воислав завладял Требине, Захълмие, Босна и Рашка изграждайки силна държава. Някъде в началото на 50-те години княз Стефан Воислав бил наследен от сина си княз Михаил Стефанович. При неговото име страната получила ново име - Зета. Около 1055 г. той сключил съюз с Византия и получил титлата протостратор. Междувременно сред печенегите течели процеси на обединение на многобройните им самостоятелни племена и родове. Най значителен от владетелите бил хан Тирах който успял да обедини повечето печенеги под своя власт. 1048 г. войски на хан Тирах нахлули в Паристрион и го опустошили. В една битка обаче печенегите били победени от ромеите. Около 1050 г. хан Тирах успял да изгради голям печенежки племенен съюз обхващащ левобережна Украйна (Украйна на запад от р. Днепър), Молдова и Влашко. Печенежките апетити към Паристрион започнали да нарастват. 1054 г. между хан Тирах и хан Кеген избухнала война. Кан Тирах бил подкрепян от 11 рода, а хан Кеген от 2. В решителната битка Кеген бил разгромен напълно. Първоначално той имал намерение да поиска помощ от узите, но после се отказал. През 1055 г. хан Кеген поискал от император Константин ІХ да се засели с хората си в Паристрион като федерат. Императора веднага приел, тъй като ромеите имали двойна полза от това. От една страна те можели да използват печенегите като наемни бойци, а от друга се надявали да ги ползват като щит срещу другите печенеги и варварите въобще. Междувременно хан Тирах решил да отмъсти на ромеите. През зимата на 1056 г. огромна печенежка армия командвана лично от хан Тирах преминала по леда на р. Дунав и нахлула в Паристрион. Печенегите опустошили страшно Паристрион и никой не бил в състояние да ги спре. През лятото на 1056 г., обаче сред печенегите се разразила голяма епидемия от дизентерия. Много хора умрели, а останалите боледували, боеспособността на армията спаднала главоломно. Това дало възможност на местните сили на хан Кеген, българите и ромеите да нападнат хан Тирах и да му нанесат унищожително поражение. Печенегите капитулирали безусловно и много от тях били разселени в софийско, нишко и централна Македония. Разгромът на хан Тирах и преселването на големи печенежки маси на балканите подрили силно мощта на печенегите, които отново били нападнати от узите. Трябва да се отбележи, че приблизително от този момент ромеите започнали да приемат мнението, че изконните ромейски земи са до стара планина, а паристрион е варварска земя служеща за буфер между варвари и ромеи.! 1059 г. положението на балканите отново се нажежило, случили се три събития наведнъж. Унгарците започнали война и превзели Белград, Ниш и дори Средец. По същото време печенегите воюващи в ромейската армия в Азия се разбунтували и през дарданелите навлезли на балканите. Опустошавайки всичко по пътя си те стигнали до Средец, където разбунтували и други печенеги. По това време имало и голямо печенежко нашествие в Паристрион. Силна ромейска армия командвана от император Исак І Комнин достигнала до Средец, където разгромила напълно унгарците, принуждавайки ги да сключат мир и да се откажат от заетите градове. След това тази армия навлязла в Мизия и край Ловеч нанесла тежко поражение на обединените сили на печенегите, които били преследвани чак до р. Дунав. 1064 г.- унгарците нападнали Византия и превзели Белград. Същата година огромна маса от 600 000 узи се стоварила върху Паристрион. Те разорили страшно Мизия и се заселили там. След това те продължили на юг опустошавайки Тракия и Македония, достигайки дори до Солун и тесалия. Опустошението било толкова страшно че според Аталиат „цялото население на европа мислело да се изселва”. Узите награбили невероятни количества плячка, но за тяхно нещастие зимата дошла рано и се случила необичайно тежка. Те били принудени да изоставят всичко и по най жалък начин да се приберат в Мизия. ...Огромен брой узи били умрели от тях(болести и глад), а тези, които оцелели били победени от живеещите в Мизия българи и печенеги. Част от оцелелите избягали на север от р. Дунав, но огромната част от тях оставали в Мизия очаквайки милостта на императора. Император Константин ІХ пристигнал в Паристрион с малка армия, колкото да приеме капитулацията на оцелелите узи. По голямата част от тях били заселени в Македония, а останалите в Мизия..." б.а. - вече не знам дали поставям кавичките правилно..."

С аварите и хазарите каквито и войни да са водени през тъмните за нас 7-9 век, те явно не са били толкова опустошителни или пък са били успешни за българите. Маджарските нашествия налагат масово изграждане на укрепления, което в нашите условия обикновено означава заемането на изоставените от 200-300 години късноантични крепости. Така селищата от североизточна България преживяват маджарските нашествия. Но след завладяването на ПБЦ районът от столичен за България се превръща в незначителна далечна периферия и местното население вече няма шанс. За период от около 20 години практически всички неукрепени и много от укрепените селища са унищожени и те остават необитаеми за векове http://pozvanete.bg/news.php?id=20984 "Манастирът е бил изоставен в първата чевърт на XI век в резултат на нашествие на печенези, които опустошават Добруджа и северното крайбрежие", обяснява зам.-ръководителят на разкопките Росина Костова - доцент в катедра “археология” във Великотърновския университет. "Манастирският комплекс със сигурност не е бил разрушен насилствено, но е бил изоставен, тъй като монасите са чувствали несигурност", разказа Костова. Когато духовниците напускат светата обител, на мястото на манстира и сградите му започват да се появяват жилища на обикновено население. "Получава се създаване на едно селище върху друго, което е съществувало до XVII-XVIII в.", обяснява археоложката. Става дума за Караач тепе край Варна. Интересното е, че тук възниква селеще, което е обитавано именно през твърдяния хиатус. Както повечето селища в Добруджа и това в Яйлата е унищожено от печенезите в средата на XI век http://www.yailata.info/stronghold.php

Печенегите - няколко цитата http://liternet.bg/publish13/p_pavlo...ri/skitski.htm В годините на византийското владичество българските земи били обект на опустошения и заселвания от страна на т.нар. късни номади (печенези, узи и кумани), най-вече в Паристрион (Подунавието) и отчасти в Тракия, на унгарски опити за завладяване на северозападните български земи, както и на нападения на италианските нормани в днешните Албания и Македония. Византийското господство предизвикало отрицателни, в някои райони дори катастрофални изменения в обхвата и състоянието на българската етническа територия. С унищожаването на българското царство изчезнала мощната преграда пред новите вълни от "варвари" от степите на Северното Черноморие към Карпато-Дунавските земи (т.нар. "отвъддунавска България" през VII-X в.) и на юг от голямата река. Византийската империя не била в състояние да установи своята власт на север от Дунав. Тя била принудена да се ограничи с естествената и традиционна от нейна гледна точка дунавска граница, което създало крайно неблагоприятни условия за съхраняването на българския етнически облик на земите между Дунав, Днестър и Карпатите (рядко населени при това), както и в Трансилвания. Сходно било положението и в други гранични зони - напр. в дн. Албания и Косово, където през ранното средновековие присъствало значително българско население. Така отделни периферни райони започнали да губят българския си етнокултурен облик за сметка на номадите (печенези и кумани), маджари, албанци, сърби, власи. Няма спор, че ако Първото българско царство се бе запазило, то такива процеси не биха имали този обхват, а някъде въобще и своето развитие. Най-значителни мащаби и опустошителна сила безспорно имали нашествията на печенезите. Този номадски народ бил съсед на Първото българско царство още от края на IX в. и в повечето случаи негов съюзник. След установявянето на византийската власт обаче печенезите получили много по-лесен достъп до земите на юг от Дунава, което било благоприятствано и от слабите управници, наследили Василий II (976-1025). Още при неговия брат и приемник Константин VIII (1025-1028) започнали масирани печенежки нашествия. Първото от тях било през 1026-1027 г., когато "варварите" нахлули преди всичко в западните български земи (темата България), отвличайки много пленници и плячка. И Роман III Аргир (1028-1034) не могъл да организира сериозно противодействие срещу степните нашественици - през 1032 г. те опустошили Паристрион, а през 1034 техните орди достигнали околностите на Солун. На следващата година нахлуванията, улеснени от замръзването на Дунава, продължили в посока към "Македония" (Одринска Тракия). Особено разрушителни били трите печенежки нашествия през 1036 г. Археологическите изследвания през последните години показват, че тогава пострадали старата българска столица Плиска, центърът на византийската власт в Паристрион Доростол/Дръстър (дн. Силистра), градището при с. Скала, Добричко, и други крепости в Паристрион. Някои находки свидетелстват, че още тогава имало частични заселвания на печенежки групи в българските земи, а местното българско население търсело спасение в южна и западна посока.----------------------------------------------------------------------------------------------------------- http://www.hrono.info/dokum/povest1.html Повесть временных лет В год 6452 (944). ........................ Послушал их Игорь и повелел печенегам воевать Болгарскую землю, а сам, взяв у греков золото и паволоки на всех воинов, возвратился назад и пришел к Киеву восвояси. ------------------------------------------------------------------------------------------------------ http://www.hrono.info/dokum/0900dok/kb_imp1.html#05 Константин Багрянородный РИЕЙ Так как [булгары] многократно были побеждены и ограблены ими, то по опыту узнали, что хорошо и выгодно находиться всегда в мире с пачинакитами. От понизовья реки Дунай, против Дристры[20], начинается Пачинакия http://www.chitanka.info:82/lib/text/2382/0 СТИВЪН РЪНСИМАН ИСТОРИЯ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО Симеон бил хванат натясно. Печенегите били далеч по-страшни от маджарите, а и той едва ли можел да се надява, че ще успее да повтори ловкия си дипломатически ход отпреди 20 години. Но съдбата му се притекла на помощ — така ненадейно, че явно в случая е изиграл роля и подкупът. Вогас пристигнал на Дунава, водейки ордите на печенегите. Но тук той се скарал с друнгария Роман Лакапин и Роман отказал да превози варварите. А те се уморили да чакат и след като опустошили и вероятно почти превзели Влашко, се върнали в земите си. Роман бил заподозрян в двойна игра, но нищо не могло да се докаже. Безспорно Роман бил амбициозен и безскрупулен, а може да се предположи, че и Симеоновото злато е повлияло на действията му/4 След като бил избавен от печенегите, Симеон можел да погледне напред с по-голяма увереност. Наистина, както изглежда, той изгубил и последната си територия отвъд Дунава, но загубата била почти без значение: Дунав бил далеч по-сигурна граница. http://stratum.ant.md/05_99/articles...ov/fedor06.htm актуален линк https://web.archive.org/web/20020901...ov/fedor06.htm На южном берегу озера Комэна и на берегу р. Яломицы северо-восточнее Бухареста у с.Дриду открыто неукрепленное поселение с прямоугольными в плане землянками, с одним или несколькими очагами или печами-каменками (обычно против входа, в левом дальнем углу). Гончарная керамика обычного для сельских поселений I Болгарского царства облика ........ Обитание на поселении прекратилось, видимо, в результате нападения печенегов. На западной окраине села Буков, на мысе, некогда окруженном с трех сторон водой, было обнаружено селище середины IX — X вв. (Буков I или Буков-Ротарь). В южной части с.Буков открыто второе раннефеодальное поселение (Буков II или Буков-Тиока), имеющее два слоя — нижний, соответствующий по материалам и датировке с.Буков I, и верхний — второй половины X и возможно начала XI вв. Селища Буков I и селище нижнего слоя Буков II погибли в результате большого пожара, возможно, во время набегов печенегов. Нашествия печенегов в X — XI вв. положили конец развитию Балкано-Дунайской культуры на территории Молдовы, Мунтении и Олтении. В начале XI в. в результате ударов, нанесенных Византией и кочевниками I Болгарскому царству, оно было разгромлено, территория его захвачена. Наступило время непрерывных вторжений на Балканы, запустения многих поселений, отлива населения, особенно из Дунайской равнины. Ареал Балкано-Дунайской культуры резко сократился, многие ее поселения были превращены в развалины (Дриду, Буков и др.). Сама культура фактически прекратила существование. Мунтения и Олтения в XI-XIII вв. были опустошены набегами кочевников, следы пожарищ и разрушений в конце X — начале XI вв. встречаются на поселениях Балкано-Дунайской культуры повсеместно (Иляна, Дриду, Бэрляска, Мэркулешть, Путиней, Буков и др.). Обосновавшись в начале X в. в Южной Бессарабии и Молдове, печенеги в конце столетия переместились в Мунтению и Олтению, в значительной степени истребив и вытеснив оттуда местное население --------------------------------------------------------------------------------------------------------- http://stratum.ant.md/06_99/articles/atanasov/1.htm Атанасов Г. АНОНИМНЫЕ ВИЗАНТИЙСКИЕ ФОЛЛИСЫ КЛАССА «В» И НАШЕСТВИЕ ПЕЧЕНЕГОВ В ДОБРУДЖУ 1036 г. Благодаря продолжающимся уже полвека системным археологическим исследованиям в Добрудже и Северо-Восточной Болгарии стало очевидным, что эта обширная территория оказалась опустошенной к середине XI в. После этого возник демографический вакуум1 , продолжавшийся до начала XVI в. (Атанасов 1991: 75-89; 1998: 4-5). На основе письменных источников (главным образом Скилица), монетных находок, печатей, мелких металлических предметов и некоторых типов керамики можно считать, что причиной тому стало одно из больших печенежских нашествий 30-х гг. XI в. Картину вторжения фиксируют мощные пожары и разрушения, отмеченные как раз в тех крепостях, в которых найдены надежные свидетельства присутствия ромейских гарнизонов: Скала (Йотов, Атанасов 1998: 136-137), Царь Асень (Димова 1993: 73), Доростол (Ангелова 1988: 42; Атанасов 1991а: 21-22), Диногеция, Капидава, Хыршова (Diaconu 1970: 44-49). Об апокалипсисе 1036 г. можно судить по факту превращения района между Дунаем, предгорьями Балкан, р.Белый Лом и Черным морем в зону совершенно необитаемую (речь идет о постоянных поселениях внутренней части) до XVI в. http://toursbg.info/category/guides/dobrudja Животът в скалните манастири е продължил след края на X до средата на XI век, когато тези земи влизат в границите на Византия. Изглежда са обитавани до големите нашествия на печенегите от 1036 г. , когато заедно с населението емигрират и монасите. __________________________________________________ _____________________ Картал Кале”/Орлова крепост/ е разположена на причудливо недостъпно място на един от меандрите на река Сенебир,пресъхнала през 18 век.Тя е построена към началото на 10 век при царуването на Симеон Велики.Издигната е върху руините на малко тракийско селище и късноантично укрепление.Има триъгълна ветрилообразна форма с площ около 35 декара.Стените са зидани от големи полуобработени камъни с дебелина от 3 метра до 3,30.Пред нея има 5 кули и дълбок ров.Личат два входа с порти -единият при недостъпната шийка,а другият в южната страна,където укреплението е с двойна стена.От там се осъществява връзката с голяма предградие.То представлява селище с площ от близо 40 декара.Северно от”Картал Кале”,само на 2 километра,се намира втора старобългарска крепост с площ от около 25 декара.Между двете крепости има средновековен скален манастир. Така оформената структура от две селища,крепост и манастир се явява една от най-големите агломерации от епохата на първото българско царство. В”Картал Кале” са разкрити 20 жилища/землянки/,оръжия,земеделски сечива,керамика,битови предмети,църковни кръстове и медальони от 10 век. Крепостта е разрушена при нашествието на руския княз Светослав през 969-970 година.В края на 10 век е възстановена,но окончателно е разрушена и напусната завинаги след печенежкото нашествие през 1036 година. __________________________________________________ ______________________ http://www.ant.md/news/23-08-04.htm Раскопки городища Руйно – Картал-кале (2000-2002 гг.) открыли остатки крепости эпохи Первого Болгарского царства. По мощности ее стены уступают только столичным укреплениям, а посад является самым обширным из до сих пор известных. После двух страшных пожаров, связанных с войнами киевского князя Святослава и нашествием печенегов, население навсегда покинуло эти места. http://www.libshumen.org/do/shumen8.htm През 10 век Плиска се развива като аграрно - занаятчийски център и постепенно загубва своето политическо и военно значение. След завладяването на Североизточна България от византийците /971 г./ бившата столица е център на неголям гарнизон. През първата половина на 11 век тя е подложена на системни атаки от племето печенеги. Това е една от причините за нейното изоставяне около средата на 11 век.

Печенегите са моята студентска любов - за тях ми беше дипломната работа, така че тях някой друг път, че почна ли, утече целият ден
Само един кратък анонс - ако трябва да се напише история на българските земи през периода на византийското владичество, то 2/3 от текста трябва да е посветен именно на печенегите.

Почвай де. Може да пуснеш и дипломната работа. Освен ако не мислиш да я издаваш, ама едва ли щом до сега не си го направил.

Към Thorn

Наблюдаваният хиатус до 16 век направо ме стряска и може да обясни доста неща, в частност лекото завоюване на тези райони от турците.

Колко време мина...още ли робуваш на подобни тези ? Вярваш ли наистина, че печенегите са избили до крак аспаруховите българи, обезлюдили са Североизточна България и това е една от причините за

лекото завоюване на тези райони от турците

Извинявай ама това сега сериозно ли е ?
Между печенежките опустошения и османлиите има редица събития доказващи че Североизточна България има доволно много население, че ако искаш го квалифицирай и като боеспосособно
80-те години на XI век избухва голямо въстание в Източен Паристрион под водачеството на Нестор Акрит. Въстанието е предимно от българи, но печенежските вождове подкрепят въстанието.
Малко по късно Анна Комнина описва военна кампания на ромеите срещу печенегите в Паристрион (татко ѝ още не е император, а доместик на схолите)

"Самодържецът (Никифор Вотаниат) на разсъмваме стигнал до Плискова, а след това се изкачил на така наречения Симеонов хълм ...! ....там се случило същото с отдалечилите се от лагера за набавяне на храна " ...Тоест около Плиска и печенеги и ромеи си набавят храна ! По натам следва за Дристра (Дръстър) който е пак непристъпна крепост и най-прославен на Истър, но... майтапът е че е отбраняван от....печенегите срещу настъпващите византийци ! Последните трябва да рушат стените му със стенобойните си машинарии ......Печенегите са обречени и викат на помощ куманите ...ромеите ги хваща страх и поемат (да се крият) за....Мегали Пристлава ! Сиреч Велики Преслав - укрепения Велик град ....." Този преславен град ..пише Анна Комнина се наричал Мегали, а славянородните запазили названието Мегали и прибавили Пристлава ..и така станал Мегали Пристлава ! "

Това е във времената на най-опустошителната печенежка инвазия, когато на практика Паристрион отпада от властта на Константинопол !

Век по късно Паристрион е ударен с двоен данък за сватбата на Исак Ангел. Защо ? Богата е провинцията. Така са преценили в Константинопол, така са решили! Разбира се, че на никой не му е приятно да го карат да плаща повече от другите и това става причина за вълната на недоволство сред тамошното население: власи и българи. Печенеги няма.
Преслав - славния град си е все така там, голям и добре укрепен, но с тънката подробност, че е лоялен на империята град, който не припознава въстаниците за свои. Затваря портите си, а укрепленията му отказват братята дори и да помислят за щурм. Изоставят го...
Още нещо : споменът и езикът
" Симеон, Петър и Самуил - прародители мои " разчуствено пише Йоан Влахът в писмото си до папата
Езикът - писменият не е забравен, напротив развива се естествено, вижда се от надписите на Йоан Асен. Поотдалечен от Старобългарския от IX - X век и също така с различия от по късният Евтимиев
Втората половина на 13 век Североизтокът отново пламва - въстание на някой си Иваил с хората си: Кънчо, Момчил, Стан, Дамян, Куман все.....народняшки имена
И Стигаме до Карвунската хора - изрично спомената от Йоан Асен II и век по късно прераснала в самостоятелно държавно формирование със собствена външна политика, армия (2 хиляди татарски наемници) и флот - 15 галери

И понеже стана въпрос за турците...ето и сведения от Мехмед Нешри :

"Земята на Александросоглу Сосман се простирала покрай река Туна и стигала до Едирне. Стояла точно срещу Ефляк (Влахия). На оттатъшната страна на Туна бил Ефляк , а на отсамната страна — земята Сосманова. Весела земя била. Овце, мед и масло течели от нея към света. И благата там били по-обилни от другаде. И яките и крепости били повече отколкото по другите земи. По български имената на крепостите и са тези: Ченге, Пъравади, Мадара, Вефчен, Добрич, Мечка, Ефлека, Гьозке, Крапчене, Кираставча, Ески Истанбуллук, Шумнъ, Черноз, Миглоч. Ейменоз, Кос Ова, Юрюк Ова, Търнавъ, която била Сосманова престолница, Никаболъ, Тон Биргоз, Зишт Ова, Нюкесри, Търака, Силистре."
Част от имената остават нелокализирани, но в огромната си част Нешри описва земи намиращи се в източните части на Търновското царство и част от вътрешноста на Добруджанското деспотство - има и силна крепост наречена също Добруджа

Думи на Иван Шишман (според Нешри) :

"От Силистре по-хубава крепост и град нямам. Давам ги на моя султан, а сам аз му оставам роб за вечни времена. Само нека той да опрости греха ми и да не ми се сърди!"

За Дуросторум, Дръстър, Дритсра и Силистре - винаги си остава важен град/крепост. Османлиите го издигат в столица на Еялет



Аспаруховите българи го повъзстановяват, при Омуртаг става силна първостепенна крепост, при Симеон е бастион срещу маджарите, също при Петър срещу варягите на Светослав, печенегите не го батисват - напротив самите те се крият там от ромеите, а стените му са непокътнати...
Такъв е при Второто царство, такъв е при Шишман , такъв е при Османлиите

от Thorn » 17 Фев 2022, 18:22

Нашествията на маджарите и печенегите са незаслужено подценявани.Вероятно всички сте си задавали въпроса какво се е случило с Отвъддунавска България, която на картите, рисувани в училище е толкова огромна, а пък Византия е завладяла територията само до Дунав.

Ами именно това се е случило – унгарско и печенежко завоевание и то предимно по времето на „великия” Симеон. След това българите в днешна Румъния са практически откъснати от България и практически са изместени от равнината от номадските нападения.

Казвай сега как "Великия" Симеон е загубил огромните отвъддунавски земи щедро чертани от наши картографи под диктовката на историци
Какви за доказателствата за пряка зависимост на Трансилвания, Банат, Влахия, Марамуреш и Молдавия към Плиска ? Извори ? Археология ?
Колко каменни надписа са открити северно от Дунав ? От Крум ? Омуртаг ? Маламер ? Персиан ? Колко църковно-просветителски центрове са локализирани на север от Дунав при Борис Кръстител ? Кои учени монаси са изпратени там и къде ?
Ами хайде да ти припомня бунта и бягството на ромейските заселници от кога датира ? И защо българските власти от татък Дунав ги няма никакви, а тези на юг трябва да молят унгарците ? Сещаш ли се кой е периода ? Симеон го няма още заплануван, земите на Север от Дунав са били под някаква форма на влияние на Българската държава..но до там !
Нещо както ти описваше властта на Испания над земите западно от Мисисипи през 17-18 век. Някаква номинална власт без никаква практическа реализация...

Нито Крум е установил някаква трайна българска власт по тез земи, нито наследниците му...
Единствените източници са ...удавените Омуртагови велможи по Тиса и Днепър....

Напротив : Симеон ликвидира маджарската опасност като избива до крак тези които са имали неблагоразумието да се отзоват южно от Дунай. Така ги корми, че кьорав маджарин не смее да припари южно от Дунав докато е жив !

Евристей написа: ↑06 Юни 2022, 17:07 Към Thorn

Наблюдаваният хиатус до 16 век направо ме стряска и може да обясни доста неща, в частност лекото завоюване на тези райони от турците.

Колко време мина...още ли робуваш на подобни тези ? Вярваш ли наистина, че печенегите са избили до крак аспаруховите българи, обезлюдили са Североизточна България и това е една от причините за

лекото завоюване на тези райони от турците

Извинявай ама това сега сериозно ли е ?
Между печенежките опустошения и османлиите има редица събития доказващи че Североизточна България има доволно много население, че ако искаш го квалифицирай и като боеспосособно
80-те години на XI век избухва голямо въстание в Източен Паристрион под водачеството на Нестор Акрит. Въстанието е предимно от българи, но печенежските вождове подкрепят въстанието.
Малко по късно Анна Комнина описва военна кампания на ромеите срещу печенегите в Паристрион (татко ѝ още не е император, а доместик на схолите)

"Самодържецът (Никифор Вотаниат) на разсъмваме стигнал до Плискова, а след това се изкачил на така наречения Симеонов хълм ...! ....там се случило същото с отдалечилите се от лагера за набавяне на храна " ...Тоест около Плиска и печенеги и ромеи си набавят храна ! По натам следва за Дристра (Дръстър) който е пак непристъпна крепост и най-прославен на Истър, но... майтапът е че е отбраняван от....печенегите срещу настъпващите византийци ! Последните трябва да рушат стените му със стенобойните си машинарии ......Печенегите са обречени и викат на помощ куманите ...ромеите ги хваща страх и поемат (да се крият) за....Мегали Пристлава ! Сиреч Велики Преслав - укрепения Велик град ....." Този преславен град ..пише Анна Комнина се наричал Мегали, а славянородните запазили названието Мегали и прибавили Пристлава ..и така станал Мегали Пристлава ! "

Това е във времената на най-опустошителната печенежка инвазия, когато на практика Паристрион отпада от властта на Константинопол !

Хиатусът е обхващал вътрешността на Добруджа и Лудогорието. Дадените от теб примери са за Дунавското крайбрежие и предбалкана. Непосредствена причина са именно печенегите. Практически всички селища северно от Дунав и основната им част в източната част на Дунавската равнина южно от реката са унищожени в края на 10 или първата половина на 11 век именно от печенегите. И повечето от тях дълго време не са възстановени. Т.е. ИМЕННО ХИАТУС. Примери бол са дадени по-нагоре в темата, не е възможно да се пренебрегват.

И като цяло тезата за хиатуса е изказана най-подробно от проф. Георги Атанасов, кой определено е най-надеждният експерт по въпроса, доколкото районът винаги е бил в центъра на научния му интерес, а и непосредствено е копал там.

Цитирам

П

о археологически път в средата на Х в. регистрираме гъста поселищна мрежа в Добруджаи Североизточна България, включваща около 30 каменни крепости и около 280 неукрепени стационарни селища (обр. 2)
2
. Почти цялата територия е населена плътно, като изключим най-изразения степен регион в централната частна Добруджа, където засега са регистрирани само 6 селища. Особено плътно е населено Подунавието (специално района на Дръстър), Черноморието (специално района между Варна и Калиакра), сухоречията Канагьол (Дристра) и Суха река, и Добруджанския вал между Черна вода и Констанца.
3
В резултат на руско-българско-византийската война 968-971 почти всички неукрепени селища във вътрешността на Добруджа и част от селищата по Черномориетои Подунавието са напуснати и изоставени завинаги. Животът се съсредоточваосновно в крепостите във вътрешността от типа Скала-Цар Асен и най вече в Подунавието и южното добруджанско Черноморие между Томи (Констанца) иВарна (обр. 3). В резултат на печенежките нашествия от 1036 г. всички оцелели крепости във вътрешността са разрушени, животът секва напълно (до нача-лото на ХVI в. )
4
в една обширна територия между Черноморието и Ломоветев Русенско (обр. 1)
5
. Все още се търси причината за този своеобразен демографски вакуум, продължил близо пет века и характеризиращ демографскотосъстояние на Добруджа през целия ХIV в. Без съмнение една от причинитеза липсата на стационарни поселения във вътрешността на Добруджа са периодичните варварски нашествия. Номадски вълни на печенеги (между 1036-1091)
6
, узи (1064 г.)
7
, кумани (1078-1160)
8
и татари (от 1242 до 1399 г)
9
се раз-гръщат основно в този полустепен регион. Всички те, без изключение практикуват номадска икономика, чието естество е трудно съвместимо с уседналотоземеделско стопанство, установено от българските обитатели през VІІІ-Х в.
10
Най-сетне, номадите по правило не създават свои дълготрайни стационарнипоселения и ако има случаи на по-продължително усядане, то този процескасае основно печенегите. Засвидетелстван е в по-големите дунавски градове

Сори за проблемите с форматирането, така е при копипейст от пдф.

И изобщо - теорията е изложена и подробно обоснована тук:

Добруджанското деспотство (Към политическата, църковната, стопанската и културната история на Добруджа през ХІV в.) (THE DESPOTIC DOMAIN OF DOBROUDJA – About the political, clerical, economic and cultural history of Dobroudja in the 14th century ). Велико Търново, 2009, 410 стр. 251 обр., 16 табл.

Има я в academia.edu

https://www.academia.edu/9669885/%D0%94 ... 0%B1%D0%BB


Така, че като отговор на твоя въпрос - да, все още вярвам, че печенегите са в голяма степен виновни за унищожаването на населението в района, което е в значителна степен избито, но също и прогонено и подложено на асимилация. И доколкото това е основната територия, за която археологически се доказва заселване на прабългари (пак по Г.Атанасов), то да, неизбежен е изводът, че тогава е нанесен фатален удар върху тази общност.

Евристей написа: ↑06 Юни 2022, 19:15 За Дуросторум, Дръстър, Дритсра и Силистре - винаги си остава важен град/крепост. Османлиите го издигат в столица на Еялет



Аспаруховите българи го повъзстановяват, при Омуртаг става силна първостепенна крепост, при Симеон е бастион срещу маджарите, също при Петър срещу варягите на Светослав, печенегите не го батисват - напротив самите те се крият там от ромеите, а стените му са непокътнати...
Такъв е при Второто царство, такъв е при Шишман , такъв е при Османлиите

Не е необходимо да ми доказваш, че Силистра е важна или даже най-важната крепост при ПБЦ. Хиатусът засяга териториите във вътрешността на Добруджа и Лудогорието. Животът по поречията на Дунав, Камчия, Провадийска, Русенски Лом си продължава.

Много важно е да се отбележи, че макар и печенегите да са унищожили селищата, основна причина за тяхно невъзобновяване са климатични фактори. Добруджа през периода е изключително безводна в сравнение с по-благоприятната предходна епоха.

Евристей написа: ↑06 Юни 2022, 20:14

от Thorn » 17 Фев 2022, 18:22

Нашествията на маджарите и печенегите са незаслужено подценявани.Вероятно всички сте си задавали въпроса какво се е случило с Отвъддунавска България, която на картите, рисувани в училище е толкова огромна, а пък Византия е завладяла територията само до Дунав.

Ами именно това се е случило – унгарско и печенежко завоевание и то предимно по времето на „великия” Симеон. След това българите в днешна Румъния са практически откъснати от България и практически са изместени от равнината от номадските нападения.

Казвай сега как "Великия" Симеон е загубил огромните отвъддунавски земи щедро чертани от наши картографи под диктовката на историци
Какви за доказателствата за пряка зависимост на Трансилвания, Банат, Влахия, Марамуреш и Молдавия към Плиска ? Извори ? Археология ?
Колко каменни надписа са открити северно от Дунав ? От Крум ? Омуртаг ? Маламер ? Персиан ? Колко църковно-просветителски центрове са локализирани на север от Дунав при Борис Кръстител ? Кои учени монаси са изпратени там и къде ?
Ами хайде да ти припомня бунта и бягството на ромейските заселници от кога датира ? И защо българските власти от татък Дунав ги няма никакви, а тези на юг трябва да молят унгарците ? Сещаш ли се кой е периода ? Симеон го няма още заплануван, земите на Север от Дунав са били под някаква форма на влияние на Българската държава..но до там !
Нещо както ти описваше властта на Испания над земите западно от Мисисипи през 17-18 век. Някаква номинална власт без никаква практическа реализация...

Нито Крум е установил някаква трайна българска власт по тез земи, нито наследниците му...
Единствените източници са ...удавените Омуртагови велможи по Тиса и Днепър....

Напротив : Симеон ликвидира маджарската опасност като избива до крак тези които са имали неблагоразумието да се отзоват южно от Дунай. Така ги корми, че кьорав маджарин не смее да припари южно от Дунав докато е жив !

Друга тема. По нататък.

Излиза, че печенегите целенасочено унищожават определени селища ..съсредоточавайки се във вътрешността на Добруджа. Там са безкомпромисни ! В районите на Дунав - Дръстър, Черно Море - Варна, пред Балкана - Преслав ...са по милостиви и остават селищата да се развиват....И то богатите и важни селища остават, а мизерията във вътрешността батисват безкомпромисно...
Запазват някой и друг българин който поназнайва блЪгарски да предаде историята и писмеността на ...проклетото племе.
Хиатус, хиатус...ама власите незнайно от къде знаят Историята си ! Или я припознават...отнякъде
От къде се пръква среднобългарския ? От къде е паметта за старите блъгарские цъсяри ?
Нали всичко е унищожено ? Заличено ! Хиатус !
Няма какво повече да добавя. Всеки да си фантазира каквото си иска....

Евристей написа:
Напротив : Симеон ликвидира маджарската опасност като избива до крак тези които са имали неблагоразумието да се отзоват южно от Дунай. Така ги корми, че кьорав маджарин не смее да припари южно от Дунав докато е жив !

Thorn :
Друга тема. По нататък.

При този повече от рехав топик е хубаво да се изясняват споровете ....ТУК И НА МЯСТО !







Друга тема. По нататък.

Евристей написа: ↑11 Юни 2022, 21:26 Излиза, че печенегите целенасочено унищожават определени селища ..съсредоточавайки се във вътрешността на Добруджа. Там са безкомпромисни ! В районите на Дунав - Дръстър, Черно Море - Варна, пред Балкана - Преслав ...са по милостиви и остават селищата да се развиват....И то богатите и важни селища остават, а мизерията във вътрешността батисват безкомпромисно...
Запазват някой и друг българин който поназнайва блЪгарски да предаде историята и писмеността на ...проклетото племе.
Хиатус, хиатус...ама власите незнайно от къде знаят Историята си ! Или я припознават...отнякъде
От къде се пръква среднобългарския ? От къде е паметта за старите блъгарские цъсяри ?
Нали всичко е унищожено ? Заличено ! Хиатус !
Няма какво повече да добавя. Всеки да си фантазира каквото си иска....

Печенегите опустошават и други селища, но тези извън вътрешността на Добруджа са заселени пак, защото са били на брега на непресъхнали реки. Добруджа от своя страна е станала обект на сериозна засуха, пресъхнали реки, и опустиняване. Турски извори я определят директно като пустиня, италиански - като безводна и безлюдна, пълна с диви животни.

Някой който да е знаел български, ама именно българския, демек прабългарския и на всичко отгоре да предаде историята и писмеността на проклетото племе не ни е известен. Намирането на такъв е само мечта и ще бъде сензация и откритие номер едно в българската историография. Запазената традиция не се отнася до народа прабългари, а до политическото образувание "България" и политонима българи, отнасящо се за поданиците му. Които са основно славяни и техният славянски език е започнал да се обозначава като български. Имаме стопроцентова аналогия в западна Европа, абсолютно съвпадаща, като оригиналният германски език на германците франки изчезва на територията на Галия, но политонимът франки се запазва, обозначавайки поданиците на "Франкия", и език френски остава, но това въобще не е оригиналният германски франкски език, а съвсем различен - постлатински романски език. Само, че в Галия е действала основно асимилация, а на Балканите асимилацията е била улеснена от печенежкия разгром и климатичните промени иманно в областите, където компактно са живеели оригиналните българи, независимо дали са били тюрки, иранци или марсианци.

Власите били знаели историята си? Нито едно единствено сведение за това. Влашките лидери на въстанието 1185-7, не се обръщат към традициите на Римската империя, а към традициите на враговете ѝ - българи.

Евристей написа: ↑11 Юни 2022, 21:40 Евристей написа:
Напротив : Симеон ликвидира маджарската опасност като избива до крак тези които са имали неблагоразумието да се отзоват южно от Дунай. Така ги корми, че кьорав маджарин не смее да припари южно от Дунав докато е жив !

Thorn :
Друга тема. По нататък.

При този повече от рехав топик е хубаво да се изясняват споровете ....ТУК И НА МЯСТО !



Друга тема. По нататък.

Симеон е бастисал маджарите с помощтта на печенегите. Маджарите са впечатлени не от него, а именно от печенегите. И дори разбити, минават в среднодунавската равнина и попиляват българите и българските васали там доста безапелационно.

Не били минавали южно от Дунава? По какво съдиш? Защото според гестата и са минавали и са разбивали българския цар именно южно от реката, около Белград?

А от печенегите мдажарите треперят от ужас. Имаме си директно свидетелство когато отхвърлят византийски уговорки да се бият с тях с аргумента - вие луди ли сте да се бием с печенегите, те са супер страшни, дори не смеем да си го помислим!