Форумът на Thorn

Съвсем неангажиращо повдигам тази тема, най-вече с идеята за допълването на списъка с евентуални общи усилия.

И така, Деян Рабовянов има една хубава публикация, която се занимава с тези самостоятелни отбранители кули (или пиргове, или жилищно-отбранителни кули, имена - бол). Публикувана е в Известията на великотърновския исторически музей (том 17 - 18 за 2002 - 2003 г.). Всички томове на поредицата ги има на сайта на музея (https://www.museumvt.com/%D0%B8%D0%B7%D ... 0%B8%D1%8F), но в случая ще препратя към форума Бойна слава (лека му пръст), където някой я е качил отдавна, отдавна - https://forum.boinaslava.net/forum/%D0% ... 5-aa/4076-.

Статията е чудесна, но има едно изречение (всъщност две), което леко ме вкарва в размисъл - "Самостоятелно отбраняващите се кули продължават да се използват и строят на Балканите и след средата на XV в. такива са пирговете и "арсеналите" в някои манастири и т.нар. бейски или спахийски кули. Тяхната роля обаче чувствително намалява поради усъвършенстването на артилерията и промяната в политическата и военната конюнктура."

Струва ми се, че не само такива кули продължават да се експлоатират и строят, но и ролята им не намалява линейно, а е по-скоро на приливи и отливи, като последния бум на ремонт и строеж на такива съоръжение е бил през Кърджалийските времена. Правим уговорка, че архитектурата на кулите ясно еволюира - от очевидно утилитарни основно военни съоръжения, през някакъв хибрид между кула и къща, до просто големи къщи с високи дувари, които по инерция им казват кула.

В тая връзка - едно мое списъче с кули, които съществуват и до момента или за които имаме ясна информация, че са съществували:

1. Пирговата кула в Кюстендил

В зависимост кого питаш или какво четеш, строена е някъде XIV - XVI век.

2. Тешовска кула в село Тешово, Хаджидимовска община

Не е много ясно от кога е. Пишат я на места XV век, но това май, май е на око.

3. Кула в Белащица, Пловдивско

Пълна какофония - от римска, през византийска, до османска.

4. Кулата на Мешчиите, Враца

Дават ѝ XVI век. През XIX е преправена на часовникова.

5.Куртпашовата кула, Враца

XVII век?

6. Жилищно-отбранителна кула в Етрополе Почти напълно разрушена. Техниката на строеж се оприличава на техниката на часовниковата кула в града, от където автоматично ѝ лепват края на XVII - началото на XVIII век.

7. Кула в Коньово, Новозагорско

Пишат я XV, XVI, XVII или XVIII век.

8. Леденишка кула / Кула на Шемши бей, село Леденик, Великотърновско

Явно имаме една укрепена голяма къща. Пишат я XVII век.

Следващите са изцяло разрушени:

9. (Бяла) Кула в Казанлък

Разрушена в началото на XX век. Проф. Овчаров я писа средновековна и я отъждестви със средновековния град Крън. Повече, ей тук - https://trud.bg/a/articles/%D0%B7%D0%B0 ... 1%8A%D0%BD

10. Кула в село Ръжина, Казанлъшко Разрушена е окончателно някъде през 50-те години на XX век. На рисунката я виждаме някъде между двете световни войни.

11. Сарамбейска кула, днес град Септември

Вероятно XVII - XVIII век. Силно повредена след Чирпанското земетресение през 1928 г. и съборена окончателно в следващите години.

Има още няколко, за които има откъслечни сведения, но без рисунки/снимки.

Рибовянов смята, че кулите са влияние от Атон, но има вероятност да са си развитие на местни традиции още от времената на Първото българско царство.

За съжаление, Рабовянов тази тема повече не я работи. До колкото знам, това му е дипломната работа.

Има какво да се добави със сигурност. Примерно, той не споменава кулата в Мелник, която според Виолета Нешева има белезите на "жилищно-отбранителните аристократични кули" от XII - XIII век.

Кулата на Ангел войвода брои ли се?

Thorn написа: ↑10 Мар 2025, 01:30

Кулата на Ангел войвода брои ли се?

Предвид, че аз съм я слагал в друга тема и съм се шегувал, че я водят "Възрожденски донжон" - май да.

Но пък, да не забравяме, че и тази сграда се води кула:



Явно в един момент "кула" става нарицателно за резиденцията на местния сайбия.

Поне 20 пъти съм бил в Граница и това нещо не съм даже видял къде е.

Малко от Николай Овчаров за кулите:

"С всички тези детайли укреплението (Бялата кула в Казанлък/Крън) се отнася към цяла група интересни фортификационни съоръжения, издигнати на Балканите през ХІV в. и свързани с ускорения процес на феодализация. Става дума за изграждането през този период на Балканите на класически феодални замъци. Това строителство е предизвикано именно от създаването на множество апанажи и от борбата на отделните господари за тях – процес, сходен на синхронните тенденции в Западна Европа.

Съобразно с господстващата до ХІІ в. на Балканите византийска административна система, градовете са имали вътрешни укрепления, притежаващи изцяло защитна функция. В тях се откриват малко сгради, главно складове за храни и боеприпаси, както и задължителна цистерна за питейна вода. Тези укрепления не са били предназначени за постоянно обитаване, а са били поддържани единствено от немногоброен гарнизон.

С напредването на феодализацията в тях се появяват нови постройки, свързани с бита на високопоставени лица, живеещи вече постоянно там. У нас тази тенденция е засвидетелствана отлично в Източните Родопи, където години наред се провеждат планови разкопки на средновековните крепости. Става дума за твърдините Устра, Вишеград и Башево, където са регистрирани долепени отвътре до стената жилищни сгради на няколко етажа. И при трите крепости се наблюдава една изявена масивна отбранителна кула за последна защита. Ако при тях тя е свързана с крепостната стена, то в твърдината при с. Гугутка става дума за класическа свободностояща кула с огромни размери (11/9 м).

Самостоятелната отбранителна кула в късносредновековния град на Балканите е елемент, който със сигурност е зает от западноевропейската фортификация. Ето защо в научната литература това укрепление се обозначава обикновено с френския термин donjon или английския keep. Такива самостоятелни кули са с много по-големи размери и практически представляват самостоятелни звена в отбраната. Били са доста по-високи от останалите, а във вътрешността е имало няколко етажа, на които са се разполагали жилищни стаи, складове, и в подземието – автономно водохранилище. Задачата на донжоните е била да осигурят всичко необходимо за продължителна защита на бранителите.

По този начин в края на XIII и първата половина на XIV в. на Балканите се появяват истински укрепени феодални резиденции. Такива могат да бъдат както преустроените вътрешни укрепления, така и намиращи се извън градовете замъци."

Благодаря за добавката. Тя е от "СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ЗАМЪК В КАЗАНЛЪК" публикуван в "НАУКА, ОБРАЗОВАНИЕ, КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО. В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ИВАН ЙОРДАНОВ" - https://www.academia.edu/127850097/Putuvane.

Подозирам, че това е есенцията на тезата на Овчаров, че Казанлък=Крън, която широко бе рекламирана около излизане на книгата му „Господарите на Крън и техните съкровища. Средновековната история на Казанлък”. Тая книга не само, че не се продава никъде, ми даже и в Народната я няма

Anyway.

Според мен лично, ей този отрязък:

Самостоятелната отбранителна кула в късносредновековния град на Балканите е елемент, който със сигурност е зает от западноевропейската фортификация. Ето защо в научната литература това укрепление се обозначава обикновено с френския термин donjon или английския keep.

Е просто неверен.

Donjon/keep e много по-голямо съоръжение, което винаги е в рамките на по-голям фортификационен комплекс (замък, крепост, да не изпадаме в семантика). Това, което имаме изброено по-горе на английски му казват tower house, на немски Wohnturm, на френски maison-tour и тн. Low-cost укрепление, което може да подслони местния сайбия, ако има зор. Не са големи, вероятно са били сравнително достъпни за изграждане и поддръжка.

Ето пример от Естония:


Пример от Ирландия:


И пример от съседна РСМ:


Има ги из цяла Европа, много ги има и в т.нар. "Западни Балкани". В китното северномакедонски градче Кочани в момента има запазени две от поне шест съществували. В родния контекст, всичко запазено и всичко, за което имаме 100% доказателства, че е съществувало, винаги е в рамките на населено място. Което ги отличава от простите стражеви кули (беклемета).

Това, че Овчаров прави от тези жилищно-отбранителни или самостоятелно отбраняващи се кули "феодални замъци" е голям скок на въображението. Защото не е задължително резиденцията на феодала да е непременно замък

PS
И ако някой се чуди какво да купи, такава жилищно-отбранителна кула в 12 декара двор или тристаен в Кръстова вада, София, ето един аргумент в полза на първото :

https://www.casait.it/it/SYKR/

Такива каменни къщи са си позволявали само най-богатите, които са имали какво да крият. Сред тях е имало такива, които са владеели земи, така че могат да се нарекат, че са някаква форма на феодализъм.

Две кули има и в Кочани.