Форумът на Thorn

Левктра, Беотия : 6 Юли 371 година преди Христа !  Началото на края за Спарта. Главнокомандващият на Тива и Беотийската лига - Епаминонд Полимисид



определян  от редица историци като най-гениалния стратег на Елада, а сър Уолтър Рали има основателна причина да го определи като най-великия от всички древни гърци, а не просто като най-великия от всички древногръцки военачалник.

Така ли е и може ли от едно единствено сражение па макар и решаващо да се правят такива пресилени заключения ?
За да се преценят нещата, първо трябва внимателно да се проследят и анализират.

Какво прави Епаминонд след като размазва спартанските сили при Левктра ? Действа бързо за да не остави спартанците да се съвземат и максимално да се възползва от успеха си. Нахлува в Пелопонес, но не смее да атакува самата Спарта, знаейки че спартанците, а и спартанките ще се бият до смърт. Вместо това той започва нещо гениално : Административни реформи целящи да отсечат .... двата крака на Спарта : бастионите ѝ Аркадия и Месения получават независимост !
Първата източник на човешки ресурс за армиите, втората - закрепостените илоти които подържат икономиката на Спартанската държава.
Точно тук се изразява Геният на Епаминонд - създава две новообразувани, две новоосвободени държавни формирования : Съюз на Аркадия и другата - Месения. Освен, че им строи и столици - Мегаполис за Аркадия и Нова Месения за Илотска Месения, Тиванецът ги обвързва с взаимни съюзи и договори срещу евентуална бъдеща агресия от страна на Спарта. И двата новопостроени града-столици не са строени през пръсти - Мегалополис става един от най-големите градове на Пелопонес и културен център с най-голям и модерен театър. Родно място на Полибий. Месена - великолепна перла - и днес е с най-добре запазени останки в Пелопонес. Както иронично е наречена - Месения се оказа по-умна от Спарта . Тоест строено е мащабно, грандиозно.
Но започва недоволство в Тива от действията на Епаминонд. Защо ?

Откъде пари за целите ? Построяването на две нови столици, администрация и армия за новообразуваните държави изискват огромни ресурси, които Епаминонд вместо да праща към Тива, дава/инвестира/ в Аркадия и Месения. От тук и недоволството в родната му Тива. Повдигат му се обвинения, не е преизбран за беотарх !
Все пак е оправдан по всички обвинения и не след дълго отново е избран за беотарх. Тива не прави повтаря грубите грешки на Атина да наказва със смърт или остракизъм най-способните си стратези за най-малкото съмнение

Другият военен Ас на Епохата : Агезилай II цар на Спарта от рода/клона/ на Еврипонтидите



Както вече споменах в темата за Реконструкциите, той се ражда сакат, оставен е да живее, преминава през суровата школа Агоге, прегръща изцяло Ликурговите ценности, впечатлява със способности и печели симпатиите на героя от Пелопонеската война - Лисандър, който тогава е силния човек в Лакедемон. След криза в унаследяването, Лисандър интерпретира ПРОРОЧЕСТВОТО, че ако Сакат човек седне на трона, то Спарта ще загуби мощта си в ущърб на другия претендент който е изкаран незаконороден, а ефорите си затварят очите за физическия недъг на царския претендент.

Но задължително трябва да се внесе Увод : пред-история

Класическа Спарта е доминирана от Законите на някой си Ликург. Кой е той ? Това е емблематична, дори митична личност, мъдрец който се отзовал на помощ на спартанците. Или по точно на прото-спартанците, които изпадат в беда.

Между 1100 и 700 г. пр.н.е. се случва нещо страшно в Пелопонес и изобщо в земите обхващащи микенската цивилизация, както я наричат историци и археолози. Дворците на Микена и Тиринт в Арголида, Пилос в Месения, както и други в различни региони на Централна и Южна Гърция, са опожарени и разрушени около 1180 г. - 1100 г. пр.н.е., а цивилизацията на която са център, изчезва, за да дойде на нейно място епоха, толкова бедна в културно отношение, че я наричат тъмните векове.

Разбира се, тъмнината не е нито пълна, нито обхваща в една и съща степен цяла Гърция след микенския период, но в някои региони като Лакония е изключително непрогледна и продължителна………..Консенсус цари за дорийското нахлуване - хора от Северозапада говорещи на дорийски диалект завладяват част от долината на река Еврота , но и местното население остава
До средата на VIII в. пр.н.е. се "раждат" новите спартанци - потомци на нахлулите дорийци разпространявайки влиянието си и контрола върху долината на река Еврота и по на юг в Лакония, междувременно присъединявайки ахейска Амикла като пето селище към първите четири Киносура, Месоа, Лимни и Питана и превръщайки Терапне в култов център, посветен на Менелай и противоречивата му (невярна) жена Елена заедно с нейните божествени братя Диоскурите - Кастор и Полукс. . Към 735 г. пр. Хр. спартанците насочват поглед на запад към Месения, поглеждайки отвъд – или по-скоро покрай – страховитото препятствие на изпречилата се насреща им планинска верига Тайгет чийто най-висок връх се издига на 2 400 м (8 000 фута) надморска височина. А там са месенците - също потомци на дорийците, но за разлика от спартанците напълно избили или прогонили местното население.

Явно двама дорийски господари са твърде много и ...войната избухва Оказва се тежка и продължителна с променлив успех - спартанците воюват начело на широка коалиция в състав с местни ахейци - част от които ще станат бъдещите периеки, аркадци и критяни. Целта е да се завземе на първо време изключително плодородната долина на река Памисос в Месения. След първата война спартанците успяват да завладеят само тази част на страната. ...накрая побеждават съседите си в Месения и превръщат жителите на основната крайречна наносна долина на Памисос в Югозападен Пелопонес в един вид крепостни селяни (илоти), задължени да обработват земите си в полза на своите нови и натрапени спартански господари. Както отбелязва Тукидид три века по-късно, тези месенци съставляват по-голямата част от поробените, наричани събирателно илоти. Окончателното завоюване на цяла Месения ще стане след Втората Месенска война половин век по късно.

Спартанците се насочват и към другия дорийски господар на полуострова - могъщия Аргос. Целта е завоюване на богата Арголида (или антагонизъм и нетърпимост срещу другите дорийци) но при Хисия ...аргивите нанасят такова страшно поражение на спартанците че последните за да запазят съществуването си трябва да предприемат незабавни кардинални реформи.
И тук вече се появява легендарния Ликург с неговите закони .

Ликург




наистина е легендарна личност, много от изследвачите му и то от античните времена не могат да кажат с категоричност кога точно е живял, къде е роден и кога е умрял.

Приема се, че Ликург е мъдрец философ (тогава е класическия термин - учен) който се появява в Спарта във време когато последната е претърпяла тежки поражения и самото и съществувание е подложено на изпитание.
За него пишат Плутарх, Херодот, но трябва най-вече да се вярва на Ксенофонт, който е най-навътре със спартанската реалия тъй като самият той получава спартанско гражданство и живее сред спартиатите.

Ликург не налага принципите си, а предлага ....спасителна програма. с доводи и аргументи
Ако Спартанското общество иска да го бъде, то трябва да се реформира и да прави ...това и това ! Иначе не ще го бъде !
След колебания и спорове, Спартанците се съгласяват и приемат изготвената от него Програма - Законо-Проект

За да благоденстват малцина над мнозина е необходимо подготовка на обучени професионални воѝни които да могат да се справят с десетократно по многоброен противник. За това се изисква превръщането на гражданина в професионален войник, който да превъзхожда противниците си както с физически показатели, така и с професионални умения.

Създава се школата Агоге, която превръща момчетата в професионални воѝни-главорези.
Приема се за наратив презрението към лукса, разкоша и златото, а се почитат скромността, смелостта, себераздаването

Но кое е най-интересното ?
Ликург се оказва не само законодател, но човек с впечатляващи познания в областа на медицината

Той препоръчва браковете да са ....по любов (сексуално привличане) и на подходяща възраст за детеродство.
Ликург знае, че спортът е здраве, затова препоръчва и момичетата да спортуват !
В резултат трениращите голи спартанки втрещяват чуждестранните посолствата в Спарта



Ксенофонт (Атинянин) с горчивина констатира : Как да искаме здрави деца от нашите жени които държим като робини

А защо спартанците не са се били против Филип? Битката при Херонея е била на кантар, ако там са и спартанските войски, можело е гърците да победят.

Евристей написа: ↑21 Юни 2024, 21:44 По темата : да, крайно любопитна е, но се страхувам, че ще я разлеем...

Ха, толкоз по-добре! На мен лично ми е крайно интересна. Особено пък от твоята гледна точка. А и вече има отделна тема, за което, предполагам, трябва да благодарим на Thorn-а.

Евристей написа: ↑21 Юни 2024, 21:44 Ти се интересуваш повече от Епаминонд и какво влияние оказва тази харизматична личност върху пребиваващия три години в Тива Филип - бъдещия македонски цар. ?!

Иска ли питане! Безспорно, това също е безкрайно интересно и с удоволствие прочетох последните ти постове.

Но в случая аз имах предвид по-скоро процесите, довели до края на Класическия период с големия Епаминонд и началото на Елинистичния с дори още по-великите Филип и Александър. Зад такива процеси винаги стоят сериозни промени. Според мен най-вече икономически, които повлияват на всичко друго. А някак в случая не се виждат такива. Като се замислиш, тия икономическите реалности не се променят особено V и по голямата част от IV в. Е, може би за 10-тината години след Левктра до смъртта си Епаминонд успява да поразбърка картите на спартанците в Пелопонес, но това не е особено фатално за стопанството. Пък и Спарта не е цяла Гърция все пак.
И както уж нищо в икономика, политика, култура, обичайните съперничества, войни, съюзи и т.н. не се променя, така и за 20-30 г. цяла Елада е подчинена от полуварварите-македонци, с далеч по-примитивна икономика и култура, която на практика е подражание на гръцката. Същата тая Елада, която преди век и половина на два пъти е спряла огромната персийска империя, при това на върха на нейната мощ. Какво е станало през тия 150 г, че кляка не пред Дарий и Ксеркс, а пред Филип и Сашо? Само гения на Едноокия, гепил занаята от Епаминонд, както хубаво си го написал?
Колкото и романтично да звучи - съмнява ме.
Знам, има сигурно хиляди теории, хипотези, изследвания и публикации по темата. Но поне аз не съм чел нищо, което да ме убеди. Ясно е, че такива промени никога нямат само една причина, а е съвкупност от процеси, събития, личности и т.н. Но все пак - трябва да има нещо, което да задвижи цялата тая машинария. Какво мислиш?

Thorn написа: ↑24 Юни 2024, 22:23 А защо спартанците не са се били против Филип? Битката при Херонея е била на кантар, ако там са и спартанските войски, можело е гърците да победят.

Спарта никога не влиза в коалиция, ако не е начело и получила ръководната функция. Дори и когато участва с по малък контингент, то условно командването е предавано на спартанец. Даже атиняните когато са в съюз със спартанците и в гръко-персийските войни и при Мантинея, поставят сухопътните си сили под тяхно командване. (при Мантинея под Агезилай II)

При Херонея, първо Коалицията не предлага на Спарта да я оглави и да постави армията си под нейно командване и второ : Спарта е сърдита на цяла Елада заради ред причини : изоставянето ѝ сама срещу Персия, после не само това, но и коалиция на гърците срещу нея - война, когато спартанците воюват сами срещу Персия, получават нож в гърба : война която избухва с ...персийско злато. Победен съм казва Агезилай от десетки хиляди персийски стрелци с лък (визира се реверсът на златните персийски дарии които потеглят към Континентална Елада и създават анти-Спартанска коалиция) А вече по-късно и признаването на Месения от Гърция, окончателно отдръпва Спарта от общо-елинските интереси и обединения.

Доста по късно Полибий ги обяснява нещата : когато гърците започват да искат все повече и повече обединение (не национално, но някакво регионално) и започва създаването на лиги : Етолийска, Ахейска и т. н. Спарта упорито не иска да влиза в Ахейската лига, защото не иска да равнопоставена, а Доминираща. Нещо което вече няма как да стане след Левктра.
.....................................................

Единствена сила за която Спартанците се бият без претенции за доминантност е : Рим.
Спарта воюва настървено срещу Филип V и Ахейската лига,.. и е верен съюзник на Рим дори когато той търпи катастрофалните поражения от Ханибал.

boyko написа: ↑25 Юни 2024, 01:31
Знам, има сигурно хиляди теории, хипотези, изследвания и публикации по темата. Но поне аз не съм чел нищо, което да ме убеди. Ясно е, че такива промени никога нямат само една причина, а е съвкупност от процеси, събития, личности и т.н. Но все пак - трябва да има нещо, което да задвижи цялата тая машинария. Какво мислиш?
И както уж нищо в икономика, политика, култура, обичайните съперничества, войни, съюзи и т.н. не се променя, така и за 20-30 г.цяла Елада е подчинена от полуварварите-македонци, с далеч по-примитивна икономика и култура, която на практика е подражание на гръцката. Същата тая Елада, която преди век и половина на два пъти е спряла огромната персийска империя, при това на върха на нейната мощ. Какво е станало през тия 150 г, че кляка не пред Дарий и Ксеркс, а пред Филип и Сашо?

Политическата конюнктура в Континентална Гърция е коренно различна между Гръко-персийските войни и възхода на Македония.
Да, времево разликата не е кой знае колко голяма (малко над век) но динамиката на събитията е крайно интензивна.

По време на войните с Персида...и Атина и Спарта са твърдо против да признаят Хшаятия Хшаятиянама за свой повелител. А те са силни и с авторитет. Опълчват се на персите и оглавяват войната.

Но това съвсем не може да се нарече Общо-Елинска борба за независимост и защита Свободата на Гръцките народи или по мащабно :
Свободният дух срещу Източната Деспотия

Без претенции за някаква точност, но обща представа как е изглеждало Гръцкото обединение за отстояване на Независимостта си срещу Всепоглъщащото чудовище от Изток



Какво виждаме тук ? Общо взето в Съпротивата участват Гръцки територии контролирани от Атина и Спарта. Сиреч ...малко с тояжката като че ли е действано. (като стадо са подкарвани) Атина и Спарта искат и...другите също щат не щат
Обаче по силните и независими Полиси : Тива и Аргос категорично не само отказват да се присъединят към борците, но и подкрепят персите. (Аргивите обещават подкрепа на персите ако влязат в Пелопонес) Тесалия пасува, Акарнания и Етолия също, а Македония се подчинява.
.........................................................................................................................................

При Филип и Александър политическата реалия е вече съвсем друга.

Водещите Полиси са много слаби. И Атина след Пелопонеската война е бледа сянка на военната си мощ, и Спарта след Левктра и особено след отпадането на Месения и Аркадия от орбитата ѝ, и Тива след като при Мантинея загиват всичките и военни асове (петимата военни корифеи начело с Епаминонд)

Няма лидери, няма стил, няма никаква консолидация при дори първия негативен развой на войната. Затова и едно единствено сражение слага край на ... Елада срещу Филип и Александър (командващ конницата му) При това съвсем далеч не цяла Елада. Аргос, Тесалийската лига и Аркадия са на страната на македоните. Спарта пасува. Отделно в самите полиси има/дреме/ про-Филипофилски настроения, които само чакат да избухнат при негативен обрат за анти-Филипофилите

И друго важно.
Филип се само-акламира като Обединител на Елада, а не като Поробител. Създава за целта Коринтската лига в която е уж ... равноправен и равнопоставен член и съвестно плащаш членския си внос. Въобще пипа много деликатно знаейки, че на по-малките полиси вече им е писнало от тормоза на по силните и жадуват за силен и справедлив Хегемон, който да осигури стабилитет, а от това до икономически просперитет.
И не навсякъде е бил нарочен за Агресор - дори в самата Атина. Имал е и привърженици там, затова на Демостен се налага да произнася редица истерични речи за да печели поддръжници срещу Филип.
В момента не мога да си спомня името, но един от големите учени на Атина за периода е отявлен Филипофил и остро критикува напъните на Демостен, дори ги осмива.

Ситуацията е била подобна и в редица гръцки градове : Про-Филопофили и анти-Филопофили.

Демад е филипофил.

Атина, колкото и да е слаба по това време е все пак далеч по силна от изолирания, макар и сравнително голям, полис от преди създаването на Делоския съюз. И атинските сили се бият с Филип с променлив успех доста години преди Херонея. Вече съюза с Тива им дава надежда за успех и поне в това сражение шанс са имали. Иначе прочети с какво са се занимавали атинските полководци през предходните години.

Thorn написа: ↑29 Юни 2024, 00:37

Атина, колкото и да е слаба по това време е все пак далеч по силна от изолирания, макар и сравнително голям, полис от преди създаването на Делоския съюз. И атинските сили се бият с Филип с променлив успех доста години преди Херонея. Вече съюза с Тива им дава надежда за успех и поне в това сражение шанс са имали. Иначе прочети с какво са се занимавали атинските полководци през предходните години.

Сега коя Атина визираш като по силна ? Атина по времето на Първата Делоска лига е по-силна от Атина в навечерието на Персийската инвазия ли ? Или Атина във времената на Филип II e по-силната от тази от преди Гр-Перс. войни ?

Ако е първото : това е безспорно.
Но предполагам, че е второто : Атина при Филип II e много по зле от тази в края на VI-ти век. Потенциалът на по-ранната Атина е ....
чакай да го формулирам по нагледно

Условно :
Атина в навечерието на персийските войни (която ти наричаш изолирана) ще бъде Атина 1
Атина след войните, когато създава и доминира Делоската лига : Атина 2
Атина след Пелопонската война и във времената на Филип II : Aтина 3

Първа безспорно е Атина 2, след това Атина 1 и накрая Атина 3

Ти не гледай, че е "изолирана", гледай с какъв потенциал разполага и с какви лидери които да го реализират
Милтиад, Темистокъл, Кимон, братята Амеиний и някой си Есхил, Аристид Справедливия, Ксантип баща на някой си Перикъл, и т.н

За капак бедния полуостров Атика се реваншира на Отрочето си което не може да изхрани, като му разкрива: сребърните си мини и с тях вече финансови проблеми Атина 1 няма.

Атина 2 става най-могъща именно заради поколението на Атина 1.

Атина 3 е вече бита карта (във военен аспект) Пелопонеските войни са я осакатили, а потенциал и класа на лидери от преходните времена вече няма.

Сега за малко или без малко да спечели срещу Филип II не е убедително. По точно : геройски скача, но е поставена на мястото си.

Към Агезилай II

Веднага щом е избран за цар на Спарта е изпратен да воюва срещу Персия на Артаксeркс II. Повод и причини : Освобождение на поробените братя - малоазийските гърци.

Тук е мястото да се отбележи от кога датират геополитическите заигравки с национализъм и патриотизъм

Само десетилетие по рано Лакедемон (Спартанската държава) е в най-тесни приятелски отношения със силния човек на Персийския Запад : принц Кир. Отношенията между него и лидера на Спарта Лисандър са повече от съюзни, че и от приятелски.

Тук един любопитен случай който говори за настъпилите вече промени в манталитета и ценностната система най-вече в младите спартанци :
Лисандър получава огромни постъпления в злато от приятеля си - принц Кир. Всички в Лакедемон смятат, че Лисандър е баснословно богат човек. Той има две дъщери и .... кандидатите за ръцете им се тълпят със стотици. Най-елитните спартански младежи настойчиво ухажват щерките.
При смъртта на Лизандър обаче се разкрива че той е беден...и парадоксалното (или по скоро логичното) - всички кандидат-женихи се изпаряват. Тази комично-плачевна история довежда до бяс ефорите, които повдигат обвинения към кандидатите в "злонамерен“ брак, т.е. че се стремят към женитба единствено заради парите... и започва съдебен процес

Принц Кир е изпращал много злато към приятелите си от Спарта и в един даден момент иска отплата. А тя е помощ за ТРОНА на АХЕМЕНИДИТЕ

Както ѝ да е, Спарта закъснява, принц Кир губи от Артаксеркс, убит е и започва Великото отстъпление на 10-те хиляди гърци тръгнали да се бият за него начело с Ксенофонт

Спарта обаче държи на честта си и макар и закъсняла обявява Война на Персия на Артаксеркс
И тук започва заигравката с Освободителната война за малоазийските гърци.
Създава се Общо-Елинска коалиция за освобождаване на азиатските гърци. Обаче ...

В навечерието на похода всички се отказват по някаква причина

Призивът за общо елинска свещена коалиция се проваля ...гротескно, че чак комично. Атина открито отказва, Коринт измисля повод че светилището на Зевс е изгоряло и се отказва, а Тива - вярното куче на Персия - тиванците са бастион и най-верен съюзник на Ахеменидите в Континентална Гърция, открито бойкотира кампанията като напада тържествената церемония - жертвоприношение което Агезилай провежда по пример и подобие на Агамемнон на път за Велика Троя …..Унизителна обида, която сакатия цар на Спарта не забравя никога !

Така без никакви съюзници, само със спартиати и за вкус щипка критяни, Агезилай напада ...необятна Персия ! Империя простираща се от Егея до Инд ….лудият спартанец вярва в победата ! Наистина шизофренично начинание - няколко хиляди да победят милиони ! Но ...за безумците недостижимо няма !

Агезилай нанася серия от поражения на сатрапа на Сарди - Тисафрен, бой яде и Фарнабаз на Север (Хелеспонт)
Това води до еуфория в Спарта и през 395 г. пр.Хр. става първият спартански цар който едновременно отговаря и за сухопътните сили и за флотата !

Годината 396 пр.Хр. също е изключително важна за Агезилай, но в друг аспект : сестра му Киниска печели безпрецедентна първа победа на жена на Олимпийските игри. Етимологията на името ѝ идва от порода ловджийски кучета отглеждани в Лакедемон. Киниска е сестра на Агезилай от същите родители - дъщеря на Архидам III и Евполия, родена около 440 г. пр.Хр. Минава четиридесетте, когато става първата в историята жена, спечелила победа в Олимпийските игри, подвиг повторен от нея още на следващите игри през 392 г. пр.Хр.

И днес – все още може да се прочете надписът изписан в основата на възпоменателния паметник, който Киниска поръчва да се издигне:

Моите предци и братя са царе на Спарта,
аз победих с впряг от бързоноги коне
и издигнах този паметник. Аз съм Киниска,
казвам ви, аз съм единствената жена в цяла Елада ,
която е печелила този венец.


Тежките поражения и вината за огромните загуби в жива сила дават основателен повод на Великия Цар Артаксеркс II да екзекутира могъщия сатрап на Сарди /Лидия/ - Тисафрен - за фрапираща (според него) некадърност, а за главнокомандващ срещу спартанската агресия да бъде назначен Титраус. Той обаче съвсем не се осмелява да тръгне (и да се изложи - респективно да последва участта на предшественика си) макар и с огромно превъзходство в числено изражение на сили срещу ...лудите спартиати ! Издейства от Великия цар правомощия да използва неизчерпаем финансов ресурс и …..го разпределя наистина гениално по предназначение …. а именно – създаване на елинска национална антиспартанска коалиция ! Блестяща дипломация на Персида на Геополитическата сцена ! Резултат : в Континентална Гърция избухва мощна Анти-Спартанска коалиция, чиято кулминация е така наречената Коринтска война. В цяла Елада (благодарение на персийското злато) избухват анти-спартански настроения, самите устои на Лакедемон са застрашени ...

Персийски дарик




Ефорите и Герузията на Спарта отзовават героят от победоносната до този момент Азиатска кампания Агезилай за защита на отечеството...… Страшен ще е гневът на сакатия цар към ….сънародниците

Киниска - сестра на Агезилай II



Двукратна Олимпийска шампионка в дисциплина : надпревара с колесница

Киниска е сестра на Агезилай от същите родители - дъщеря на Архидам III и Евполия, родена около 440 г. пр.Хр. Минава четиридесетте, когато става първата в историята жена, спечелила победа в Олимпийските игри, подвиг повторен от нея още на следващите игри през 392 г. пр.Хр.

....................................

Изключително талантливи деца имат Архидам и Евполия, но куриозът е, че те не допринасят за разцвет на обичната им Спарта, а напротив - Падението е факт, а причините ...стотици

Благодаря. Не съм подозирал, че на олимпийските игри са участвали жени, камо ли да печелят. Напротив - мислех, че там те въобще не са допускани.

Нещо ми се въртеше в главата и проверих. Киниска е спечелила, ама по малко особен начин. При състезания с колесници за спечелил се е водел не колесничаря, а собственикът на "отбора". Така, че самата Киниска коне не е управлявала, тя само е била човека с парите. А горкият истински шампион даже не е запомнен.

Thorn написа: ↑30 Юни 2024, 16:16 Нещо ми се въртеше в главата и проверих. Киниска е спечелила, ама по малко особен начин. При състезания с колесници за спечелил се е водел не колесничаря, а собственикът на "отбора". Така, че самата Киниска коне не е управлявала, тя само е била човека с парите. А горкият истински шампион даже не е запомнен.

Thorn написа: ↑30 Юни 2024, 16:16 Нещо ми се въртеше в главата и проверих. Киниска е спечелила, ама по малко особен начин. При състезания с колесници за спечелил се е водел не колесничаря, а собственикът на "отбора". Така, че самата Киниска коне не е управлявала, тя само е била човека с парите. А горкият истински шампион даже не е запомнен.

Нещо такова е. Моето мнение (разбира се на база прочит и на Ксенофонт и на Павзаний и на Плутарх, но и на реална и косвена археология) е че Киниска не е управлявала, но е била "куфар" - стояла е на колесницата, тоест : участвала е един вид.

Защо смятам така ?

Издигнати са ѝ цели две статуи в Спарта (поне две са запазени по времето на Павзаний) неин надпис който е разчетен, Ксенофонт и Плутарх пишат не само за положителната реакция на брат ѝ Агезилай, но дори и за негово насърчаване сестра му да участва в Олимпийските игри. Вече мотивите и интересите му са предадени различно, но той е положително афектиран от успеха на сестра си, и я насърчава да участва и на следващите игри 4 години по-късно, където Киниска отново печели.

Освен това : Киниска провлича крак и за други жени които също се "разписват" на Олимпийските игри

Еврилеонида, Касия, Хермионе и няколко други.

https://www.ancient-origins.net/ancient ... ka-0014543

.............................................................................

Тук да опровергая някои тълкувания за мотивите на Агезилай, че уж той не е долюбвал колесничарските надпревари и затова е лансирал сестра си да спечели, като така ще дискриминира този спорт - защото щом жена може да го спечели, то това не е никакъв спорт.
Напротив - точно обратното е.
Колесничарските надпревари в редица дисциплини (и като бройка на коне и като дистанции) придобиват огромна популярност и в тях се впускат по-късно не кой ѝ да е, а самият елит на ранен имперски Рим : Тиберий, Германик и Нерон са участници и ...разбира се победители на Олимпийските игри в дисциплините с колесници.

Тук е и мястото за няколко вметки :

Колесничарството дотолкова влиза в кръвта на елини и римляни, че :

се превръща от аристократичен спорт в : НАРОДЕН !

Тълпите го боготворят и ... се минава към : ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ !

Изисква се все повече и повече отдаденост и майсторство в надпреварите, а аматьорството не може да изпълни изискванията на тълпите луднали по този спорт. Създават се : ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

Ражда се и герой : Гай Апулий Диокъл

Според днешен курс на долара древния спортист е спечелил 15 милиарда долара !
На фона на днешните най-богати спортисти като голфъра Тайгър Уудс със спечелени общо 1 милиард ...изглежда впечатляващо
...https://www.ancient-origins.net/history ... rld-007106

Диокъл защитаващ цветовете на червените

Съзтезанията с колесници в Рим добиват такава популярност, че слагат в джоба си всякакви гладиаторски игри. Колизеумът е с капацитет 50 хиляди зрители, а Големия цирк на който са се провеждали колесничарските надпревари е бил ... 200 хиляди, че и повече.
При това в Колизеума входът за плебса е бил безплатен, докато за Цирка се е плащало

Дори и Църквата не се осмелява не само да забрани, но и да омаловажи този култов и обичан спорт.
За да се стигне до времената на Юстинияновата НИКА

Изводът е, че повече от Хилядолетие в Елада и Рим Колесничарският спорт е ...повече от Страст, той е култура

..................................................................................

Но нека да си продължа за сблъсъка между Епаминонд и Агезилай, между новаторството и консерватизма

Избухването на Анти-Спартанските брожения в Континентална Елада прерастват благодарение на персийските златни дарии в открита война и това принуждава Ефорията и Герузията на Спарта да отзове Агезилай от успешната кампания в Мала Азия.
На връщане Спартанецът преминава през тракийските земи. Етикет и Протокол задължават да се иска разрешение за преминаване. Агезилай само известява, че преминава. Славата му е вече толкова голяма, че всички тракийски вождове не само го пропускат през земите си, но и искат приятелството му.
Изключение е племето на травсите, което се опълчило на самия Ксеркс и искало подаръци за да го пропусне през земите си. Хшаятията се ...съгласил !
Та, травсите (не идентифицирано племе) единствени от траките се изрепчили на Агезилай. Поискали 100 таланта или равностойността в жени ! Спартанецът отговорил : нека сами да дойдат да си ги вземат. Завързало се сражение в което травсите били разбити и безславно избягали.
Македония безусловно пуска армията на Агезилай и той връхлита срещу Тесалия. Прословутата тесалийска конница е бита от създадената от него кавалерия в Мала Азия с коне конфискувани от малоазийските гърци

/В Кампанията му в Азия му трябват коне. Такива притежават малоазийските гърци, те са богати, но страхливи (изнежени, не им се воюва)...
Всеки мъж, заповядал Агезилай, да предостави кон или човек. Малоазийските гърци с радост дали конете си за да освободят себе си, така Агезилай се сдобил с коне за неговите хора - тоест здрави коне за смели мъже !/

Следващият му противник е самата Тива, която години по рано е нападнала церемониалния му кортеж.
Победена е и приема капитулация. Следват Спартански победи над Акарнания, Етолия, Коринт и Ахея.
Пълна победа на Агезилай над Анти-Спартанската коалиция. Но !
Сухопътните блестящи победи са неутрализирани от катастрофално поражение на спартанския флот от обединения елино-персийски (финикийски) флот.
Спарта трябва да преговаря

Плутарх пресъздава първия контакт между Епаминонд и Агезилай. И той не е на бойното поле, а на Масата за Преговори
(Все пак Плутарх е беотиец и видимо симпатизира на Епаминонд)

Агезилай иска Тива да освободи беотийските градове и да име даде право на самоуправление

Епаминонд отговаря : Това ще стане, когато Спарта освободи Месенските територии и Лаконийските градове и им даде самоуправление.

Тази словесна престрелка ще доведе Антагонизъм между двамата.

Спарта брани равновесието в Елада, Тива започва да го престъпва като започва да налага властта си в Беотия. Някои от беотийските градове не искат да се подчинят на Тива, Спарта реагира като покровител !

Ще последват няколко Тивано-Спартански сблъсъка които завършват с победи на спартиатите.
Но !
Престъпва се един от Законите на Ликург : Не воювай многократно срещу един и същ противник, защото той ще се адаптира към твоята тактика
Така спартанците успяват да сломят Атинската военно-морска мощ, но пък стават жертва на Тива, която е бита многократно от Спарта, но накрая се адаптира и преминава към контра-действия

И се стига до Левктра 371 г. пр. Хр.

За добро или не, за късмет или за карък, но Втория военен Ас на Епохата - Агезилай не участва в сражението !

Жалко и огромно съжаление, че Съдбата разминава тези военни асове да влязат в сблъсък помежду си, за да се види кой е по-по добър !?

Толкова Жалко ....че и самата Фортуна реагира и решава да поправи пропуска си

Устройва им среща !

Няма как спорът между Тива и Спарта да се реши в една единствена битка и реваншът е въпрос на време. Тива трябва да се доказва, а Спарта жадува за реванш. В Елада започва и недоволство от Хегемонията на Тива. Победената и унижена от Спарта в Пелопонеската война - Атина се присъединява към Спарта, нещо повече - половината от Ново-освободена Аркадия минава на страната на Спарта.

И се стига до :

Мантинея 4 Юли 362 г. пр. Хр.

Тива, Беотийската лига, Тесалия, Половин Аркадия, Месения, Тегеа, Арголида в числен състав около 30 хиляди

От другата страна са Спарта със съюзник не кой ѝ да е, а ...Атина, тази Атина която е воювала в продължение на десетилетия срещу Спарта, но за Голямата Политика приятелите и враговете са преходни.
Още един учудващ съюзник – част от Аркадия застава на страната на вековния поробител Спарта.

И така Фортуна дава Реванш и среща двамата най-велики стратези на Елада :

Епаминонд срещу Агезилай

Мантинея, Аркадия 4 Юли 362 г. пр. Хр

Главнокомандващ Беотийската лига и нейните съюзници : Епаминонд син на Полимнис, беотарх на Тива

Главнокомандващ Спартанската или по-точно Анти Тиванската коалиция : Агезилай син на Архидам, базиелеос на Лакедемон

Без да се спирам на подробности от битката - има я подробно, за нея пишат Ксенофонт, Плутарх и Диодор Сицилийски.
Акцентите : Епаминонд е над 50 годишен (52-56) а Агезилай - 82 !
И двамата са на възраст която вече трудно предприема кардинални реформи, рискове и изненади и затова подготвят сражаващите се според своите вече изградени концепции и виждания.
И отново Епаминонд вкарва елитните си сили на левия фланг, по средата аркадци и аргиви и най в дясно останалите съюзници. Конницата му съставена от тесалийци и тиванци превъзхожда противниковата съставена от атиняни
Агезилай вкарва елитните спартиати на десния фланг, по средата атинските хоплити и в ляво останалите съюзници.

Следва битката :



след тежки сблъсъци - пробив на тиванците, спартанците се огъват и започват отстъпление, а тесалийската конница надделява над атинската....…..Победата отива за Беотийците….! Но !



Тиванският елит започва да пада като брулени круши …..При отстъплението си спартиатите убиват/изтребват/ висшия генералитет на Тива в това число самият Епаминонд ! Преди това покосени пред самият него падат най-опитните и компетентни негови сподвижници – Йоладас, Дайфантус ….целият военен елит на Тива е изклан пред очите на смъртно ранения Епаминонд !

Отстъпващите спартиати ги взимат на прицел и хвърлят копията си по тях.
Минути преди агонизиращата си смърт,



виждайки че всичките му заместници са убити, Епаминонд призовава за ...незабавен МИР !