Форумът на Thorn

Пускам си една старо постингче, че по-добре да е тук, отколкото в един стар форум, който попромени историческата си насоченаст.

---------------------------------------------------------------------------------------------

Преди два дни писах, че са намерили дагеротип от 1846 г. на някакъв маор от островите Чатъм и написах, че неговите хора са най-отвратителната човешка група в новата история. Васил ме пита защо и сега ще ви разкажа.

Островите Чатъм се намират на около 800 км от Нова Зеладия. Малки острови, можещи да поддържат сравнително малко население. А населението са били заселили се там през 14-15 век полинезийци, клон на маорите, наричащи себе си мориори, което вероятно е вариант на същата дума.

Маорската култура е била войнствена, сурова и неописуемо жестока. Може би и мориорската първоначално е била такава, но на изолираните, бедни на ресурси острови, където традиционното полинезийско земеделие е невъзможно и се живее основно на оскъдни "морски дарове" войната става твърде проблемен разкош. Заплашва самото съществуване на общността.

И тогава мориорите развиват специфична религиозна идеология, която би се харесала на Ганди. Тотален пацифизъм, пълна забрана на всякаква война под заплаха от проклятие. Дори междуличностните конфликти са силно ограничени и ритуализирани. И естествено, за разлика от цяла Полинезия, няма канибализъм. Правилата са установени от легендарния вожд Нунуко, възприемани са като божествен закон и са осигурявали мир на островите в продължение на 24 поколения.

Само че през 1835 г., две маорски племена, едното от които - нгато мутунга е именно племето на този хубавец на дагеротипа, са принудени да напуснат родината си вследствие на свирепите и безпощадни "мускетни войни" там. Те също си засужават разказа и жалко, че англичаните не са имали картечници и скорострелни оръдия именно в този момент, та вместо да изтребят кръвожадните човекоядци, са се договорили с тях, но разказът е за островите Чатъм и съдбата на населяващите ги мориори.

Та през декември 1835 г. 500 маорски войни на английски кораб достигат до островите, неотдавна открити от някакви австралийци, които разказали в Нова Зеландия, че местните не умеят да воюват и нямат оръжие. В маорийските уши това звучи като "овце" или по-скоро като свини, щото символът на Нова Зеландия - овцете точно е пристигал заедно с англичаните.

Маорите са били отлично въоръжени за мястото и епохата - не само с традиционните си дивашки оръжия, но и с огнестрелно оръжие.

Първото нещо, което направили за да сплашат местните било да убият 12 годишно момиче, да го насекат на парчета и да ги окачат на мачтата. След това дошъл още един кораб с още 400 маори. После всички те тръгнали из острова и заявили, че мориорите са техни роби. Като подкрепили заявките с масови изнасилвания, включително на деца от двата пола, грабежи и убийства.

Мориорите свикали съвет. Част от младежите поискали да се окаже съпротива, но най-авторитетните вождове заявили, че "заветът на Нунуко", проповядващ пацифизъм е неотменим при никакви условия. Предлагали на маорите да поделят мирно острова, да си разделят ресурсите му и да живеат в мир. Само, че маорите въобще нямали такива намерения, те били дошли да завладяват, поробват, ограбват, изнасилват, убиват и изяждат.



Последвал кошмар. Тероризираните мориори се опитвали да се укрият, но на малките острови просто нямало къде. Измъквали ги от скривалищата им, убивали ги и ги изяждали. Завоевателите убивали просто като добитък мъже, жени и деца и ги изяждали. Всъщност почти всички възрастни мъже били избити. От децата момченцата често ги скопявали и ги поробвали, а момиченцата нправо изяждали. 300 мориори били убити и изядени ритуално, след специално празненство. За да сплашат оцелелите, маорите убили със жестоки няколкодневни изтезания вързани на плажа всеки десети от местните жители, а другите трябвало да гледат. При това изтезавали до смърт и жените. Карали мориорите да опикават и да осират собствените си свещени места, забранили им да говорят езика си, жените мориори станали собственост на победителите и им било забранено да се женят за сънародниците си. Европейски мисионери описват робството на мориорите като по-лошо от смъртта.

Завоевателите обяснявали случилото се пред англичаните просто:

Завладяхме ги съгласно нашите обичаи всички, избягалите хванахме и убихме. И някои от другите убихме, но какво от това - такива са нашите обичаи.

Много от мориорите се самоубивали, други умирали от депресия.

През 1863 англичаните постановили оцелелите да бъдат освободени от робство, но от около 2000 души население преди маорското нахлуване, оцелелите са били само малко над сто. При това съдът в Нова Зеландия признал завоевателите за собственици на основната част от земята. Дори днес, маорите, дошли на островите едва през 1835 г. официално!!! са признати за коренно! население на Чатъм!

Мориори днес има, но всички те са потомци от смесени бракове, предимно на мориорски жени с европейци.