Отвъддунавска България
Публикувано на: 21 Авг 2023, 22:59
Темата за владенията на България на север от Дунав е достатъчно интересна. Особено в светлината на митовете и легендите, които витаят под форма на карти показващи огромни територии, там където днес са Унгария и Румъния.
Едно от традиционните схващания е че след похода на Крум срещу аварите българските граници вървят по Дунав между вливането на Драва и днешна Будапеща, след което вървят някъде около днешните унгарско-словашки граници. Ала тази илюстрация:
Има и ревизионистки гледащи по темата, според които Отвъддунавска България не е съществувала никога. Или ако е съществувала е било за много кратко.
Та, да подкараме темата с един текст на Николай Хрисимов от 2019 г. озаглавен „Земите на Първото българско царство през ІХ век на север и западно от Карпатите – безспорно и спорно”.
Хрисимов изначално прави уговорката, че ще работи само с археологически данни, като оставя настрана изворите (което е почти вярно
).
И така.
Авторът започва с това, което той определя, като безспорно – а именно, наличието на неоспорими следи от българско присъствие в и около днешния румънски град Алба Юлия. Става дума за IX – X век. Предполага се, че градът е бил център на комитат.
След това Хрисимов разглежда доказателствата за българско присъствие в оказания период в Банат и Бачка, като се спира на съкровището от Над Сент Миклош. Според автора, то не е свързано пряко с България.
Отивайки на керамиката, Хрисимов отбелязва, че макар и повечето днешни унгарски учени да отричат присъствието на българи в Среднодунавската низина, не се отрича факта, че в намерената керамиките от периода се усеща влияние на т.нар. „балкано-дунавската култура“. Такива находки не са масови, но са факт.
Както винаги, когато нещо не влиза добре в изградения (национален) исторически наратив, то се класифицира, като „проблемно”. Хрисимов установява, че повечето „проблемни” (за унгарците) находки са по протежението на река Тиса, най-вече на десния ѝ (източен) бряг.
Авторът също говори за това, че територията между Дунав и Тиса е била изключително рядко населена в т.нар. „поставарски” период, като спекулира, че това може да са били нарочни мерки от страна на Омуртаг, като по този начин се създава буферна територия между България и франките. Хрисимов също прави паралел с обезлюдяването на тази територия и внезапната поява на население във Вардарска и Пиринска Македония след средата на IX век.
За финал, Хрисимов се спира на т.нар. „Голям римски вал“ намиращ се в Бачка. Той започва от Нови Сад на Дунав и свършва при селцето Чугур на Тиса, като по този начин се оформя триъгълни, като другите му две страни са реките Дунав и Тиса. Валът е слабо проучван и със сигурност може да се каже само, че е строен след първата половина на IV век. Хрисимов посочва, че валът и укрепленията по него не приличат много на римските си еквиваленти, а по-скоро напомнят за българските валове, като например „Големия землен вал“ в Добруджа.
С две думи, тезата на Хрисимов е, че Алба Юлия е била български град (на база наличните некрополи, кръстокуполна църква и ротонда, които се оприличават на тези от Плиска и Преслав). Отдвъд Дунав, северно и западно от този град има малко находки, които могат да се смята за свързани с България, но все пак не е изключено река Тиса да е била българската граница, а мястото на вливане на Тиса в Дунав да се е пазело, като стратегически важно.
Цялата статия тук:
https://www.academia.edu/41791154/%D0%9 ... Debatable_
За финал, ако аз мога да добавя нещо, то е че може да си представим, че за България през IX – X век част от Среднодунавската низина да е бил еквивалента на Дивия запад – територия над която има формална власт, но реално слабо обитавана от останките от аварите, плюс някакви български заселници. Разбира се, всичко това е пометено от маджарите.
Едно от традиционните схващания е че след похода на Крум срещу аварите българските граници вървят по Дунав между вливането на Драва и днешна Будапеща, след което вървят някъде около днешните унгарско-словашки граници. Ала тази илюстрация:
- Bulgaria_Beyond_Danube_Krum_IB1981_150px.jpg (379.32 KiB) Преглеждано 2823 пъти
Та, да подкараме темата с един текст на Николай Хрисимов от 2019 г. озаглавен „Земите на Първото българско царство през ІХ век на север и западно от Карпатите – безспорно и спорно”.
Хрисимов изначално прави уговорката, че ще работи само с археологически данни, като оставя настрана изворите (което е почти вярно
).И така.
Авторът започва с това, което той определя, като безспорно – а именно, наличието на неоспорими следи от българско присъствие в и около днешния румънски град Алба Юлия. Става дума за IX – X век. Предполага се, че градът е бил център на комитат.
След това Хрисимов разглежда доказателствата за българско присъствие в оказания период в Банат и Бачка, като се спира на съкровището от Над Сент Миклош. Според автора, то не е свързано пряко с България.
Отивайки на керамиката, Хрисимов отбелязва, че макар и повечето днешни унгарски учени да отричат присъствието на българи в Среднодунавската низина, не се отрича факта, че в намерената керамиките от периода се усеща влияние на т.нар. „балкано-дунавската култура“. Такива находки не са масови, но са факт.
Както винаги, когато нещо не влиза добре в изградения (национален) исторически наратив, то се класифицира, като „проблемно”. Хрисимов установява, че повечето „проблемни” (за унгарците) находки са по протежението на река Тиса, най-вече на десния ѝ (източен) бряг.
Авторът също говори за това, че територията между Дунав и Тиса е била изключително рядко населена в т.нар. „поставарски” период, като спекулира, че това може да са били нарочни мерки от страна на Омуртаг, като по този начин се създава буферна територия между България и франките. Хрисимов също прави паралел с обезлюдяването на тази територия и внезапната поява на население във Вардарска и Пиринска Македония след средата на IX век.
За финал, Хрисимов се спира на т.нар. „Голям римски вал“ намиращ се в Бачка. Той започва от Нови Сад на Дунав и свършва при селцето Чугур на Тиса, като по този начин се оформя триъгълни, като другите му две страни са реките Дунав и Тиса. Валът е слабо проучван и със сигурност може да се каже само, че е строен след първата половина на IV век. Хрисимов посочва, че валът и укрепленията по него не приличат много на римските си еквиваленти, а по-скоро напомнят за българските валове, като например „Големия землен вал“ в Добруджа.
С две думи, тезата на Хрисимов е, че Алба Юлия е била български град (на база наличните некрополи, кръстокуполна църква и ротонда, които се оприличават на тези от Плиска и Преслав). Отдвъд Дунав, северно и западно от този град има малко находки, които могат да се смята за свързани с България, но все пак не е изключено река Тиса да е била българската граница, а мястото на вливане на Тиса в Дунав да се е пазело, като стратегически важно.
Цялата статия тук:
https://www.academia.edu/41791154/%D0%9 ... Debatable_За финал, ако аз мога да добавя нещо, то е че може да си представим, че за България през IX – X век част от Среднодунавската низина да е бил еквивалента на Дивия запад – територия над която има формална власт, но реално слабо обитавана от останките от аварите, плюс някакви български заселници. Разбира се, всичко това е пометено от маджарите.
