Форумът на Thorn

По времето на Теодор Комнин Македония е епирска. След Клокотница - българска. И после византийска. Откога - не е ли от 1246?

Константин Тих бил скопски болярин. Кога това?

След "кратко" разсъждение по темата (на приливи и отливи, разбира се), стигнах до извода, че трябва да се запитаме, а от къде знаем, че Константин Тих е "скопски болярин"?

Защо? Защото за него основно знаем от няколко реда написани от Георги Акрополит, Георги Пахимер и Никифор Григора. Погледнах ги, няма нищо в тоя смисъл. За него четем и в ктиторския надпис на Боянската църква, но и там за Скопие няма нищо.

Викам си, то ако търсим генезисa на митовете и легендите за родната история, трябва задължително да гледаме Златарски с подозрение. Та, отварям му Том 3 на неговата История на България и без изненада:

"За да му противопоставятъ законенъ царь, българскитѣ боляри, споредъ Г. Акрополита, се събрали въ Търново на съветъ и избрали за царь по законенъ редъ Константина, синъ на Тиха, който дотогава билъ управитель на скопската область..."

Обаче, както писах по-горе, Акрополит не пише за никакво Скопие.

Последното нещо за Константин Тих е т.нар. "Виргинска грамота". С нея царя дарява манастир до Скопие (днес има джамия отгоре, а мястото е в града). В самата грамота не пише, че Константин има нещо общо със Скопие, но някой може да изпадне в свръхинтерпретация, че щом дарява толкова богато точно този манастир, няма как да няма нещо общо с него.

В заключение, Иван Божилов в неговата "Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография." от 1985 г. дума не обелва за евентуалния скопски произход на Константин Тих. Обаче! Гюзелев пише, че Константин Тих "вероятно произхождал от почитан български род от Скопие", като за източник посочва една публикация на Божилов от 1995 г. "Портретите в Боянската църква". Този текст го нямам, не го намерих след повърхностно търсене и в нета. Възможно е в 10-годишния период между двете публикации Божилов да е намерил някакви данни за това, че Константин Тих има нещо общо със Скопие, но по-вероятно да е писано по инерция.

Ако съм пропуснал нещо около скопската връзка на Константин Тих, ще се радвам да ме допълните.

И аз ровнах и намерих едни статии на Сърджан Пириватрич, който се опитва да го изкара потомък на Тихомир, брат на крал Стефан Неман. Мъглява работа, но споменава и едно писмо на охридския архиепоскоп Димитър Хоматиан от 1220, в което се било споменавало за Йоан Тихомир, архонт на Скопие. Със спекулация, че това е бащата на Константин. Естествено не става дума за "български род", напротив - статията акцентира, че и Константин, и братовчед му Калоян от Боянската църква са сърби.

https://www.academia.edu/6556739/The_Bo ... or_Kaloyan

https://vaseljenska.net/2021/02/09/crkv ... nemanjici/

Srdjan Pirivatric - Jedna Pretpostavka o Poreklu Bugarskog Cara Konstantina Asena Tiha

https://ia601706.us.archive.org/10/item ... aphora.pdf

Тук може да се прочете и какво пише Димитър Хоматиан - на стр. 209, нищо не е ясно, освен че има такъв Йоан Тейхомойрос, архонт на тема Скопие.

Иван Божилов, Васил Гюзелев
История на средновековна България VII-XIV век
(История на България в три тома. Том І)


Втората половина на 60-те години сякаш се оказала по-добра за Константин Асен и неговата външна политика. Тъкмо по това време българите възстановили своето господство над част от Западна Македония. Трудно е да се каже дали то е имало някаква връзка със събитията в Тракия (освобождаването на Изз-ад-Дин Кайкаус), както допускат някои изследвачи, но български войски овладели Скопие и една област от 25–30 км на юг от града[50]. Към 1268 г.[51] починала царица Ирина Ласкарина и още през същата година или най-късно в началото на 1269 г. българският цар се оженил за трети път — за Мария Палеологина Кантакузина, племенница на Михаил VIII Палеолог. Този брак е бил една политическа сделка. Константин Асен не само възстановил мира с Византия, но и получил обещанието на императора, на България да бъдат върнати Анхиало и Месемврия като зестра на новата българска царица[52].

За съжаление това било твърде хубаво, за да продължи много дълго. България отново загубила Скопие[53],

https://chitanka.info/text/30003-istori ... #textstart

Както вече беше посочено (бел. 28), В. Н. Златарски твърди, че Скопската област била присъединена към България към 1257 г. За съжаление той се аргументира само с презумпцията, че Константин Асен е бил независим (?) владетел на областта в последните години от царуването на Михаил II Асен. Ето как В. Кравари възстановява историята на областта през тези десетилетия: през 1254–1255 г. Скопие е бил овладян от българите; през 1256 г. градът бил присъединен към Никея, а през 1257–1258 г. завладян от сърбите. През следващата 1259 г. никейците си върнали града. Българите възстановили своето господство над Скопие и земите на юг от града между 1265 и 1270 г. Вж. Kravari. Macédoine occidentale, 45–48, 161. Вероятно по това време Константин Асен е издал грамота в полза на манастира „Св. Георги Горго (Бързи)“ край Скопие (Ильинский. Грамоты, 14–19). За локализацията на манастира и кратката му история: Kravari. Цит. съч., 155–157 (тук грамотата е отнесена към 1265 г.). ↑

Да си продължим приказката.

Следващият въпрос е, какво точно значи "Тих" и от къде знаем за това второ име на царя.

Скромните български извори мълчат по темата. За тях царят е просто Константин.

Акрополит е категоричен, че "Тих" е името на баща му. Предвид, че Акрополит се е срещал лично с царя около 1260 г. не би трябвало да има съмнение тук. И все пак, Пахимер, който е съвременник, го нарича по-често просто Константин, а когато пише и за Тих, не коментира значението. Никифор Григора смята, че Тих е прякор. Да, Григора не е съвременник, обаче най-вероятно той не практикува творческо преписване на Акрополит в частта му за цар Константин. Двамата представят събитията около възкачването му на трона напълно различно - Григора твърди, че Константин е въстанал срещу Мицо, докато Акрополит казва, че Константин бил избран от болярите. Та, не е изключено Григора да работи с някакъв съвременен на събитията извор, който не е достигнал до нас. От където следва и да не отхвърляме това, че Тих може да е някакво прозвище.

Относно т.нар. "Виргинска грамота" - има известен дебат за истинността на грамотата, като има мнения, че тя е някакъв късносредновековен фалшификат. По темата е изписано не малко. Честно казано, нямам време да задълбавам тук, но е добре да имаме едно на ум за грамотата.

Та, тезата на Пириватрич е много интересна, може би е вярна, но все пак се опира основно на два източника - Георги Акрополит и "Виргинска грамота".

В заключение за днес, един стар епизод на "История БГ", където говорят за Константин:
https://bnt.bg/bg/a/konstantin-tikh-uzurpatort

Умните глави там, по темата, която нас ни вълнува, не казаха много. Матанов спомена за Пириватрич и неговата теза, уж без да се ангажира с коментар за истинността ѝ, обаче после набързо каза, че нямало съмнение, че Константин е от династията на Неманичите. По въпроса за "скопския болярин", едната умна глава (д-р Георги Николов) директно го каза, като факт. Матанов, изхождайки от това, че (вероятно) Константин е внук на единия брат на Стефан Неманя, който бил избягал във Византия, па Скопие било във Византия, каза че нещата за "скопския болярин" се навързвали.

Да си довършва мисълта за Константин.

Видяхме, че в изворите няма нищо за това, че той е "скопски болярин" и изкарването му за такъв се базира на някои допускания - че Тих(омир) е името на баща му, че т.нар. "Виргинска грамота" е истинска и тн.

Мисля си и за още нещо - а могло ли е в средата на XIII век някакъв си там "скопски болярин" да се пребори за българския трон?

Няма смисъл да цитирам дословно изворите, участниците тук могат да си ги намерят. Само ще припомня, че според Акрополит и Пахимер Константин става цар след някаква форма на болярски съвет, на който той е избран за цар. Григора твърди, че е имало някакъв метеж, оглавен от Константин, в резултат на който Мицо е свален, а Константин става цар.

Няма значение кой от двата варианта е истина, явно че Константин не е случаен човек. Едва ли има как да бъде избран за цар или да поведе успешен бунт срещу властта, ако не притежава, най-малкото, сериозни финанси и добри лични качества. Но си мисля, че и това няма да е напълно достатъчно и май, май ще му трябва и добър поглед (а и влияние) върху интригите в Търновския двор. Може ли това последното да се реализира от далечно Скопие?

Аз лично, изпитвам леки съмнения, че "скопски болярин" ще може да се пребори за трона. Не, че не са се случвали в историята ни по-странни неща и малко вероятни неща...

По това време българското царство треска го тресе перманентно. Ростислав Михайлович за малко не става цар, Яков Светос.ав и той, Ивайло, Михаил Шишман, базиран във Видин, Иван Александър в Ловеч, Теодор Светослав въобще с татарска банда го завладява, Иван Асен III в обоза на Михаил Глава Тарханиот. Явно ако имаш военна сила, не е необходимо да си гражданин на Търновград.

Thorn написа: ↑15 Яну 2025, 00:57 По това време българското царство треска го тресе перманентно. Ростислав Михайлович за малко не става цар, Яков Светос.ав и той, Ивайло, Михаил Шишман, базиран във Видин, Иван Александър в Ловеч, Теодор Светослав въобще с татарска банда го завладява, Иван Асен III в обоза на Михаил Глава Тарханиот. Явно ако имаш военна сила, не е необходимо да си гражданин на Търновград.

Примерите са си примери, но виж че всички от изброените, включително такива, които не споменаваш, като Смилец, не се намират чак толкова далеч от столицата. Видин е на три дни път от Търново, Ловеч - тръгваш сутринта рано и вечерта си вече на Царевец. А Скопие? 5 - 6 дни път в идеалния случай. Това е и скоростта с която пътува информацията. Ако интригантстваш е добре да си възможно най-близо до властта, а не да имаш търновградско гражданство.

Да приключим темата с Константин, че да стигнем най-накрая до основния въпрос.

Личното ми мнение е, че дискусията по въпроса, дали Константин е "скопски болярин" изначално е погрешна - имаме една чиста спекулация (най-вероятно) на Златарски, която и до момента се опитват да доказват, като напасват разни косвени доказателства. Мисълта ми е, че Константин може да е бил болярин от Скопие, но може да е бил и болярин от Ниш, Пирот или пък София. Или къде ли още не.

Така, че нека погледнем към въпроса от гледната точка на това, че цар Константин не е скопки болярин. Което и ще направя след някакво време. Надявам се, по-малко от месец - два.

Гл. ас. д-р Кирил Господинов, който сам казва, че се специализира основно в българската история от втората половина на XIII век, твърди че "ние нямаме данни дали той [цар Константин] е оттам, дали той е скопски болярин, това е една хипотеза, но със сигурност знаем, че той е владеел тази територия. В един момент българската държава, в средата на 60-те години на XIII век, когато е апогея на неговото управление, успява да възстанови част от териториите в Македония. "

Тая тема си я бутаме, полека-лека, вече трета година, та да продължаваме в същия дух.

Петър Мутафчиев има една статия "Сръбското разширение в Македония през средните векове", публикувана преди век. Струва си, най-малкото защото продължават безсрамно да я преписват.

Там той казва, че Македония се губи през 1246 г., но в бележка под линия пише следното:

За временното владѣние на Сев. Македония отъ българить при Константинъ Асъня говори Вирпинскиять хризовуль (Виргинска грамота), ако разбира се бѫде отхвърлено мнението на Баласчева за неговата подложность.

С две думи, и Мутафчиев залага на грамотата, като на маркер за това, дали Скопие е българско, но подчертава, че тя е със спорна датировка, още тогава.