Дето казват някои хора на историческата наука, не е хубаво да се изпада в свръхинтерпретация. А това става, когато доказателства йок, а желание да разкажем красива история - бол.
Пример - т.нар. "Търновски сокай". Едно украшение за главата, което наподобява корона и което е било на мода за няколко десетилетия в края на XVIII и началото на XIX век по търновския край. Някои етнолози изпадат в свръхинтерпретация и казват, че това явно е някаква имитация на украшенията на търновските царици и болярки. Но пък други етнолози казват, че реално нямаме никаква яснота какво е ставало с украшенията на жените в периода края на XIV - края на XVIII век. Така, че може и тия сокаи да са имитации на царски/болярски корони, може да са просто някаква мода, която е дошла от някъде и нямаща нищо общо с короните.
Каква ми е мисълта?
Има толкова, ама толкова малко запазени брони от бронзовата епоха, че всякакви генерални заключения, като например, че всички са били опаковани с бронз, почиват повече на свръхинтерпретация, отколкото на реални доказателства.
Давам думата на една кака (Marianne Mödlinger), която има бая творчество по темата:
Today, we know roughly 30 cuirasses, 50 Western European helmets, 70 Eastern European helmets and 75 greaves. These numbers are, compared to the thousands of contemporary bronze swords, spears and daggers, astonishing low. This can be explained by local recycling and deposition habits, but also by the usage of organic body protection, which is rarely preserved.
Да, текстът ѝ е от 2016 г. и може би в последните седем години са намерени още две - три неща, но като цяло - оръжие колкото искате, бронзова броня - тц.
От този факт може да извадим всякакви изводи. Примерно, че бронята може да е била масова, но вероятно във времена на кризи са я претопявали за да правят още оръжия от нея. Или пък, че бронята не е била масова, тъй като е била скъпа за изработка и се е ползвала само военната аристокрация и/или някакви ултра тренирани бойци, които в единоборство са решавали разни спорни въпроси.
Личното ми мнение, което разбира се, няма абсолютно никаква научна стойност, е че много по-вероятно бронзовата броня въобще да не е била масово разпространена. Масовият боец от епохата може да е имал някакви защитни одежди от органични материали (дърво, кожа, плат, кости), но явно ударението е било върху оръжието.
И в заключение, Marianne Mödlinger има едно книжле "Protecting the Body in War and Combat. Metal Body Armour in Bronze Age Europe", което в цялост може да се прочете в профила ѝ в Academia.edu (
https://www.academia.edu/35265681/Prote ... Age_Europe). Въобще няма да се правя, че съм я чел цялата, но си струва да се погледне заключението.
Тезата ѝ (част от нея) е, че броните са използвани от неголяма прослойка на професионални бойци, които не са се занимавали с друго, освен с война или подготовка за война. Проблемът е, че археологията дава много малка, да не кажем никаква, информация за тази прослойка, та от там нататък - всичко е свръхинтерпретация. Така, че може да спекулираме на воля - примерно, дали в случай на война, боевете са се водели само от тази прослойка или във войните са влизали и мобилизирани - вероятно слабо тренирани и въоръжени с по един меч/копие.
Та ако се върнем на оригиналната публикация за 11-те тона мед и калай. Колко народ ще оборудваме с тях? И 5000 души масовка е валидна теория, и 300 - 400 елитни бойци с бронзови доспехи.
