Форумът на Thorn

Не, може би малко си изпуснал нишката и затова става недоразумение. Стана дума въобще за гладкоцевните оръдия, Кало отбеляза по-ниската им точност на големи разстояния и каза, че при НАЙ-НОВИТЕ това е преодоляно. Т.е. в случая ставаше дума не за оръдието на Т-62, именно за най-съвременните гладкоцевни оръдия. Така вече съгласни ли сте един с друг?

И между другото, доколкото всички съвременни танкове са с гладкоцевни оръдия, а Т-62 е първият сериен с такова, той абсолютно заслужено е в тази тема.

Да, определено съм съгласен с последните ти два поста.

Значи е объркване - за 4 км - посочих, че става дума за даже не съвременни, а за перспективни оръдия.

ПП - колкото до началната скорост, то там, нещата не са много прости - първите съветски БОПС имат по-висока начална скорост от повечето последващи и държани на въоръжение днес - около 1780-1800 м/с. Но не я запазват на големи разстояния поради куп причини.
Общо-взето, по този показател пак водещи са съветските/руските разработки - в края на 80-те, когато се появява 3БМ42 Манго, с начална скорост 1700 м/с, няма друг конкурентен съвременен танков снаряд с такава характеристика. При модернизирания Манго-М, скоростта вече е до 1750 м/с (през 1991 г., тогава се появява и съветският 3БМ48 Свинец със същата начална скорост, но по-висока бронепробиваемост. До нея първи от конкурентите достига германският DM53 при оръдие L55 - през 2004-та година.
Основните БОПС на руските Т-72Б3М, Т-80БВМ и Т-90А са новите 3БМ59 и 60 - Свинец-1 и 2 (разработени на базата на първия Свинец - 3БМ48) с начална скорост отново в рамките 1700-1800 м/с, според някои източници до 1850 м/с.
Разбира се, началната скорост е само една от съставляващите за определяне на бронепробиваемостта и точността на даден боеприпас.
В този план съветските снаряди са догонващи спрямо водещите германски и американски, с изравняване и даже изпреварване след 2000 година - както при Свинец-1/2, така и при неговите наследници при Т-90М и Т-14 (за БОПС на последния с вероятно название Вакуум-1/2 се твърди за начална скорост от 2050 м/с)

Кало написа: ↑08 Юли 2022, 08:59Разбира се, началната скорост е само една от съставляващите за определяне на бронепробиваемостта и точността на даден боеприпас.
В този план съветските снаряди са догонващи спрямо водещите германски и американски, с изравняване и даже изпреварване след 2000 година - както при Свинец-1/2, така и при неговите наследници при Т-90М и Т-14 (за БОПС на последния с вероятно название Вакуум-1/2 се твърди за начална скорост от 2050 м/с)

Скоростта на проектила има сравнително слабо влияние върху бронепробиваемостта. Основните фактори са дължината и плътността (уран/волфрам). Понеже съветските снаряди са ограничени по дължина заради зареждането, параметрите им не са върхови.

А как е положението при Льоклерк? Той също е с автомат.

Thorn написа: ↑09 Юли 2022, 15:10 А как е положението при Льоклерк? Той също е с автомат.

За Льоклерк само хубави неща се чуват, включя от бойното поле в БИ. Със сигурност няма проблеми с авроматичният зареждач. Оръдието си е френско, но като държава в НАТО е създадено да може да използва същите снаряди като Леопард и Ейбрамс. Включая от обеднен уран. Единственият проблем за който съм чел с Лео от американски танкист било надеждността. Един вид, когато примерно САУ работи танка е супер, обаче когато не работи…

Колкото до скоростта на снаряда, като допълнение към написаното от Кухулин: огромните скорости са резултат от компромиси. При сегашните технологии могат да се постигнат по два начина: намаляване на масата на ПБС и увеличаване на налягането в оръдието. Като при това затвора и началото на цевта трябва да изтърпят огромни налягания - над 100 000 psi.

Да в уравнението за енергията скоростта е на квадрат и за това е с голяма тежест, но при много лек проектил става, като в Ирак. Т-72 стреля от упор с ПБС в челната броня на повреден Ейбрамс и снарядите остават забити в бронята без да има пробив.

Колкото до увеличаването на налягането - ако се прекали живота на оръдието може да стане абсурдно кратък. Буквално десетки изстрели.

Thorn написа: ↑09 Юли 2022, 15:10 А как е положението при Льоклерк? Той също е с автомат.

Съвсем различна конструкция, позволява дълги снаряди за сметка на обема.

Amazon написа: ↑09 Юли 2022, 16:38Да в уравнението за енергията скоростта е на квадрат и за това е с голяма тежест, но при много лек проектил става, като в Ирак. Т-72 стреля от упор с ПБС в челната броня на повреден Ейбрамс и снарядите остават забити в бронята без да има пробив.

При високи скорости значението на енергията при пробива намалява, а значението на импулса се увеличава. Това е свързано с промяна на взаимодействието - в зоната на контакта материалите започват да се държат като течности. Математиката е доста сложна, но квадратът на скоростта вече е в знаменателя на експонентата e^x. Грубо казано, при безкрайно висока скорост съответната степен става 0, а целият параметър е 1. В такива случаи процесът се описва от закона на Нютон, където скоростта въобще отсъства.

https://en.wikipedia.org/wiki/Impact_depth

Между другото, не съм ровил, но къде правят първите съвременни РСЗО? Нямам предвид древнокорейски огнени стрели и ракетите тип Конгрев, а оръжия от типа на Небелверфер, Катюшите, Калиопа и т. н.?

В какъв смисъл "къде"? Къде се появяват за първи път, къде се изработват, къде се ползват? И кога?


Иначе, скоростта на проектила има не слабо, а доста сериозно влияние върху бронепробиваемостта на проектала, но в съчетания с другите посочени фактори. Не случайно му се вика кинетичен боеприпас. Но това е ясно. Наистина, старите АЗ при руските танкове ограничаваха удължените проектили, но този проблем беше решен с модернизацията на АЗ при Т-90А, Т-72Б3М, Т-90М, както и МЗ при Т-80БВМ. За Т-14 има само предположения.
Иначе - не знам какво се има предвид под много лек проектил, но от 80-те насам масата на БОПС е горе-долу равна (4,5-5,2 кг). Изключение прави M829A3 с близо 10-кг проектил от обеднен уран

Имах предвид "съвременните РСЗО". През 19 век широко са ползвани ракети, но общо взето с появата на точни и далекобойни нарезни оръдия са изоставени. Последните ракетни батареи по мои спомени в самото начало на 20 век. И изведнъж през 30-те години се появяват достатъчно напреднали и даже приети на въоръжение образци, като небелверфер. Очевидно малко по-рано се е появила концепцията, появили са се някакви опитни образци, но аз практически не съм запознат с появата на това важно оръжие. Каква е ситуацията? На кой му е хрумнала идеята, че след като ракетите са неточни, ще направим паакет от няколко тръби и ще бухаме по площи и че това ще е ефективно?

Кухулин написа: ↑12 Юли 2022, 12:15в зоната на контакта материалите започват да се държат като течности

Помня, че тук нещо обсъждахме взаимодействията. Едно ново клипче за убиване на времето:

Про эффект Ушеренко, бронепробитие и число Рейнольдса

Оня ден мернах в двореца на дожите нещо, дето много прилича на гатлинг. Естествено е по скоро пепър бох, но изглежда доста изпипано. Не видях етикетче, нито го знам какво е точно, нито как е датирано.

Един английски револвер от 1660-1670 г. Направен е вероятно от Джон Дафт и се намира в музей в Лийдс.

https://royalarmouries.org/collection/o ... bject-1534




На сайта се твърди, че е "Believed to be the earliest revolving pistol of its type.", което е съмнително, като се има предвид пушката, с която започва темата, но кой знае, може и да е така, що се отнася до пистолети.

Петър I е можел да си го купи ако иска