Страница 12 от 15

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 22 Май 2025, 23:42
от 1951
Целево финансиране от 400 000 лева е отпуснато за археологически разкопки на Антична Рациария, каза доц. д-р Здравко Димитров
Кореспондент на БТА във Видин Росен Младенов
22.05.2025 14:05
(БТА)


Целево финансиране от 400 000 лева е отпуснато за археологически проучвания и теренна консервация на Римската провинциална столица Рациария през настоящия сезон, каза за БТА ръководителят на разкопките в античния град доц. д-р Здравко Димитров.

Държавно финансиране с Постановление на министерския съвет за няколко приоритетни обекта от национално значение се осигурява за втора поредна година, което не се е случвало от доста време. Оценявам този факт като добра оценка на свършената работа от работещите на терен екипи от една страна и от друга като елемент от целенасочена политика към развитието на регионите, коментира доц. Димитров. Разкриването, консервацията и социализацията на археологическите обекти допринася за развитието на местните общности, за увеличаване на туристопотока и не на последно място като национална реклама, уточни той.

По думите на доц. Димитров през настоящия археологически сезон ще продължи проучването на римските императорски терми в Рациария. По план в продължение на почти четири месеца – от август до ноември, ще разкриваме централна част на баните, която е и най-перспективната от археологическа гледна точка.

Рациария е най-големият археологически обект в Северозападна България. През миналата година беше проучена цялата южна част на източното крило на римските императорски терми, които са най-големият архитектурен комплекс, известен досега, в античния град. Напълно е възможно след години да се открият форума и други обществени сгради, но за момента това е най-големият комплекс и най-големите бани в България от всички епохи. Те се развиват на площ от почти 10 дка, обясни доц. д-р Здравко Димитров. Той допълни, че Рациария е национален обект, който никога повече не трябва да бъде изоставен, а да се проучва ежегодно и целенасочено.

/АВП/

:arrow: https://www.bta.bg/bg/news/896056-tsele ... kopki-na-a

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 31 Май 2025, 17:00
от 1951
Теракотени фигури и 18 бронзови монети са открити при разкопки в античния град Хераклея Синтика
Кореспондент на БТА в Петрич Деница Кючукова
30.05.2025 16:34
(БТА)


Три теракотени фигури и 18 бронзови монети са открити по време на спасителните разкопки в античния град Хераклея Синтика. Те са намерени в последния проучен от екипа гроб, в който е било погребано дете. Това каза за БТА професор Людмил Вагалински, ръководител на проучванията.

Професорът поясни, че не е сигурен в изображенията на фигурите. Първоначалното предположение е било, че на една от тях е изобразена богинята Ариадна, но по-късно това предположение е отпаднало. Сред находките са глинена лампа, поставена в краката на детето, стъклени мъниста и бронзова игла. Предполагаемата датировка е около II-III век, но за да бъде окончателно потвърдена трябва да се изчака почистването на намерените монети.

Гробът е добре оформен с тухли и керамиди, каза още професорът. Той съобщи още, че гробното съоръжение ще бъде разглобено внимателно и ще се достави на музея в Петрич. Съоръжението ще бъде възстановено с наша помощ и така ще представим детско погребение от античността, от III век, което ще онагледи обичаите на тези хора. То ще стане част от експозицията на музея, добави ръководителят на разкопките в античния град.

Спасителните разкопки в Хераклея Синтика започнаха в началото на месец април. Те се налагат заради инвестиционно намерение на "Булгартрансгаз". По-рано днес, професор Людмил Вагалински поясни, че единият обект от спасителните разкопки, който е в рамките на сервитута и е дълъг един километър, е почти изследван. Обектът се разпростира от асфалтовия път на Хераклея до река Струмешница, преминавайки и през жп линия. Той ще бъде освободен за строеж.

Проучването на Западния некропол на Хераклея Синтика ще отнеме повече време според специалиста. Очаква се работата да продължи още около месец. Надявам се в началото на юли да приключим със спасителните разкопки, за да се прехвърлим след това на форума, на централния площад в сърцето на Хераклея Синтика, каза още ръководителят на разкопките в античния град.

/ХК/

:arrow: https://www.bta.bg/bg/news/lik/901156-t ... hniya-grad

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 27 Юни 2025, 13:17
от Thorn
Златна монета на император Юстин II е открита в крепостта Туида до Сливен. Била сечена в Теуполис, което било Антиохия?

Изображение

Монетата била рядка, но какво му е толкова значимо на откритието ѝ не знам. Излезе не само в български, но и в сума ти световни околоархеологически новини.

Самият император Юстин II е забележителен основно с това, че при него лангобардите са нахлули в Италия и че е към края на императорстването си е полудял. В медицинско-психиатричен смисъл. Бягал по двореца, мяукал, лаел и хапал слугите.

https://regionsliven.org/2025/06/25/%D0 ... %BE%D1%82/

https://www.thehistoryblog.com/archives/73473

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 07 Юли 2025, 19:23
от Thorn
Екипът на Людмил Вагалински е открил в Хераклея Синтика, по-точно Рупите, надгробна плоча с лице. Вероятно от II-III век.




Изображение

https://blitz.bg/lyubopitno/maystorski- ... 93490.html

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 23 Юли 2025, 17:52
от Thorn
Разкриха уникална триъгълна кула от III век в крепостта Урвич
Градежът е съвременен с развитието на Сердика

Изображение

Археолози разкриха триъгълна каменна кула в крепостта Кокалянски Урвич край София, датирана от края на II век – началото III век. Зад уникалното откритие стоят имената на младите археолози д-р Филип Петрунов и Виолина Кирякова в последните дни от археологическите проучвания, финансирани от Столичната община по програма "Култура".

Откритието е направено на дълбочина 1,7 метра, където археолозите попадат на масивни каменни структури с необичаен триъгълен план. Учените предполагат, че градежът е съвременен с развитието на Сердика – римският предшественик на днешна София.

Това е най-ранната структура, разкрита досега на територията на Урвич и бележи началото на неговата стратегическа роля още в Античността. Към този извод ги навежда и фактът че, най-старите открити до момента монети датират от управлението на римския император Каракала (211–217 г.). Интерес представлява и фактът, че структурата е била многократно преправяна в следващи епохи – археолозите откриват следи от строителни намеси и укрепване.

Особено важна е и намерена византийска монета на император Исак II Ангел (1185–1195 г.), която насочва към преустройства в края на XII век. Това свидетелства, че триъгълната кула е запазила стратегическата си стойност в продължение на повече от хилядолетие.

https://www.dnes.bg/a/448-svobodno-vrem ... tta-urvich


Нямах идея, че още от времето на Каракала са се захванали сериозно да укрепяват не само градове като Сердика, но и планински чукари като Урвич. До строителната програма на Юстиниан има векове, а дори и за готските нашествия е рано.

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 23 Юли 2025, 17:58
от Thorn
На нова уникална находка се натъкнаха от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) в Западния некропол на Хераклея Синтика. Вече е ясно как са изглеждали древните хераклейци през II век, археолозите откриха много запазена мраморна плоча с портрети - цяло семейство - от втората половина на столетието, съобщиха от Archaeologia Bulgarica.

Изображение

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/s ... eo-2425408

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 23 Юли 2025, 18:15
от Thorn
Излязла е и някаква статуя на Хермафродит от гроб с кремация от 3-1 век пр. н. е., т. е. още от македонско време.

Изображение

https://fakti.bg/kultura-art/987792-otk ... ea-sintika

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 22 Авг 2025, 01:30
от 1951
Thorn написа: ↑14 Май 2025, 23:43 Изображение
Да се върнем към шлема.

Преди два месеца в "24 часа" се появи един текст, който описваше някои случки около шлема. С две думи:

- шлемът е от България, защото трафикантът така е признал
- швейцарците почти четири години се чешат по главите с него. Категоричност в мненията на изследвалите го е нямало
- анализ на бронза (че е античен) наклонява везните в ползата на мненията, че е автентичен

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 22 Авг 2025, 23:16
от 1951
Тайните на Златния век: Археолози разкриха уникална архитектура край Велино

Археолозите край село Велино са направили изключително откритие в най-голямото извънстолично селище от Златния век на българската държава. Новост сред разкритата архитектура е поредната сграда със заоблени външни ъгли, които се срещат много рядко в средновековните български поселища.

Селището обхваща площ от 40 декара и е обитавано при управлението на царете Борис, Симеон и Петър в периода IX – X век и включва сгради, улици застлани с плочи, крепостни стени и вероятно църква.

Разкопките край село Велино започват през 2022 г. финансирани от Националния исторически музей и са под ръководството на доц. Константин Константинов от Шуменския университет „Константин Преславски“ и Ивайло Кънев, главен уредник в НИМ. Откриването на поселението става случайно вследствие селскостопанска дейност.

Освен уникалните сгради, разкопките разкриха и ценни артефакти, като плочести камъни с графити, сред които се откроява изображение на тур – впрегатно говедо, изчезнало в Европа през XVII век. Открити са още бронзова вилица, посребрен коланен накрайник, стила за писане и голямо количество битова керамика.

Археолозите от НИМ-София и Шуменския университет апелират за по-голяма държавна подкрепа, за да продължат с разкриването на този обект, който е ключов за разбирането на нашата българска идентичност.

Изображение
Графит на тур върху плочест камък

Изображение
Етап от проучването на сграда със заоблени ъгли

:arrow: https://historymuseum.org/velino-obekti/

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 29 Авг 2025, 00:12
от Thorn
Силно съм изненадан. "Най-голямото извънстолично селище". И то около Шумен, реално в най-централната област. Няма ли данни кое е било това селище, там през 10 век доста се е воювало, има хроники?

А и сигурно ли е, че е най голямото? щото Дръстър май беше над 60 декара?

Изображение

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 29 Авг 2025, 00:13
от Thorn
Вагалински е намерил в Хераклея част от ръката на статуя на Херакъл. Миналата година май са намерили и още фрагменти - от боздугана и не помня още какво. Дали пък няма да сглобят цяла статуя?

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 29 Авг 2025, 15:25
от Stan
Thorn написа: ↑29 Авг 2025, 00:12 Силно съм изненадан. "Най-голямото извънстолично селище". И то около Шумен, реално в най-централната област. Няма ли данни кое е било това селище, там през 10 век доста се е воювало, има хроники?
Доста рано са ударили тъпана. От снимката се вижда, ще са разкопали два квадрата от 5х5 м и вече сензация, уникално. А, даже не знаят какво са открили. Нито площад е уникална, нито дуварите

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 29 Авг 2025, 21:35
от Thorn
А Бони Петрунова на Калиакра се хвали с някаква микростатуетка на някаква антична богиня.

Изображение

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/na- ... na-boginya

Камене, изпускаш тенденцията. Каквото и да намериш, от счупен енколпион до счупен пирон, веднага трябва да постваш!

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 30 Авг 2025, 15:41
от 1951
Thorn написа: ↑29 Авг 2025, 21:35Камене, изпускаш тенденцията. Каквото и да намериш, от счупен енколпион до счупен пирон, веднага трябва да постваш!
Батко, не мисля, че иронията ти е напълно точна.

Разбира се, че си прав, че неща от типа - "Перперикон - центърът на вселената" дотягат, но би трябвало да разбираш, че ако не се вдига шум, финансирането я го има, я го няма, я е някакво смешно.

Вагалински тия неща ги прави доволно ефективно, по мое мнение. Но да не забравяме, че жена му е журналист, та изначално има постелка.

Пак казвам, прав си, че често изхвърлянията в социалките са тъпички, но за да има някакъв обществен интерес (и пари), трябва да се вдига шум.

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 30 Авг 2025, 15:49
от Thorn
Ясно е, че си прав, но дразни. Като удряш тъпана за всяко керамично парче, никой вече няма да му обръща внимание на този тъпан, та ако ще да открият още едно вълчитрънско съкровище.

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 07 Сеп 2025, 01:10
от 1951
Очаква се държавните институции да вземат решение относно проучването на монументалния каменен градеж, открит в центъра на Враца
Кореспондент на БТА във Враца Мая Ценова
Враца,
03.09.2025 16:07
(БТА)


Очаква се решението на държавните институции за това как ще продължи археологическото проучване на мястото в центъра на Враца, в което при разкопки бе открит монументален каменен зид, за който се предполага, че е част от династичен трибалски царски център, съобщи за БТА археологът и директор на Регионалния исторически музей Враца (РИМ) Георги Ганецовски.

През мястото минава краят на Могиланската могила, в която през 60-те години на миналия век в три гробници са открити множество златни предмети, сред които златен венец, златни обици, сребърен наколенник с позлата - без аналог в света, и други златни апликации, експонирани в РИМ Враца. Част от предметите участваха и в изложбата „Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“, експонирана в музея „Гети“ в Лос Анджелис, САЩ.

Припомняме, че до разкопките се стигна след като инвеститор започна строеж на жилищен блок и попадна на каменен зид, намиращ се над монументалния каменен градеж. В последствие на обекта пристигна държавна комисия, като едно от заключенията ѝ е да бъде проучена цялата площ.

Освен на монументалния камен зид и каменни стълби пред него, археолозите са открили две амфори и два скифуса – луксозни съдове във формата на чаши. Съдовете са били счупени, предстои тяхната реставрация и чак след това ще могат да се направят по-ясни заключения за произхода им, обясни директорът на музея.

„Но е много интересно, защото те показват едни доста устойчиви контакти с Древна Елада, а с кой точно район - тепърва анализът ще покаже“, обясни Ганецовски. По думите му общата датировка на обекта е V-IV век пр. Христа.

В момента на мястото не се работи, в очакване са и инвеститорът, и археолозите. „Всички знаят колко е значим обектът и нека да се покаже нагледно“, коментира още директорът на РИМ Враца Георги Ганецовски.

/ХК/
:arrow: https://www.bta.bg/bg/news/959957-ochak ... neto-na-mo

__________________________
Великотърновски археолози съобщиха за нови находки в средновековен манастирски комплекс на цар Иван Александър край Самоводене
Кореспондент на БТА във Велико Търново Николай Венков
Велико Търново,
03.09.2025 14:10
(БТА)


Великотърновските археолози проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев съобщиха пред журналисти за нови разкрития в локализирания от тях средновековен манастирски комплекс на цар Иван Александър край Самоводене, по който започнаха проучвания миналата година. Той се намира в местността Шушманец край селото, в подножието на днешния манастир „Св. Троица“. В района през епохата на Второто българско царство се е простирала Търновската Света гора с множество църкви и манастири.

През тази година усилията са били насочени към пълно разкриване на църквата и прилежащите терени, с цел окончателно изясняване на датировката и спецификата в изграждането на главния храм, построен с ктиторството и личното участие на цар Иван Александър, както сочат историческите извори. Придобихме данни за архитектурното решение на църквата, разказа проф. Вачев. Тя по своите архитектурни дадености и декоративно решение се родее с най-блестящите паметници от Второто българско царство или по-точно от 14-ти век. Аналогиите са няколко от най-представителните църкви в Търново – патриаршеския комплекс, дворцовата църква, както и църквите в Несебър. Храмът е с дължина 10 метра и ширина 6 метра. Той е със сложна, засводена конструкция и не е притежавал купол, но е бил красиво украсен отвън и отвътре.

Сравнително малко се знае за начина на осветление на църквите в Средновековието, обясни археологът. Обикновено те имат тесни прозорци, но тук източно от олтарната част са намерени интересни фрагменти от витраж. Те са малки, но показват, че витражът е бил многоцветен, разположен от изток, слънцето е падало и светлината е образувала красиви цветни картини по пода на храма.

Всичко това е било в унисон с декоративното решение на църквата. Многобройните архитектурни детайли сочат, че външно тя е била украсена с псевдоконструктивни ниши, над които има керамо-пластична украса. На базата на броя на керамо-пластичните елементи, открити от северната и от южната страна, е установено, че е имало три реда декоративни фризове над арките, на тях керамични елементи, познати и от една византийска църква в Солун. Тук е работил много добър архитект, който градейки царска църква, е могъл да си позволи най-доброто, което имаме, коментира проф. Вачев.

Настоящите проучвания показват, че църквата е имала много по-сложна архитектурна композиция от първоначално предполагаемата. На нейната западна стена е разкрит частично запазения й вход, което показва, че тя е имала предверие, характерно за манастирските църкви. Екипът археолози е убеден, че там се намира и гробът на българския светец Роман Търновски, за когото се знае, че е бил игумен на манастира, след като свети Теодосий Търновски заминава за Константинопол. Както е описано в житието, писано от вселенския патриарх „и монасите го погребаха с почести“, каза проф. Вачев. Преддверието на една такава църква е задължително за извършването на монашеските ритуали, а също така там се погребват духовните лица, добави той.

Разширявайки пространството около църквата, археолозите се натъкват на много керамични елементи и стъпала, водещи до трапезарията на комплекса и помещения, свързани с битуването на монасите. Те откриват и уникален фрагмент керамика, приличащ на пчелна пита, а върху него стъкло. Той вероятно е произведен в Иран и не е попаднал случайно в манастирския комплекс, като е възможно да е част от потир. Останалата керамика е битова, представителна, типичното за онова време и за региона сграфито.

Точната датировка на комплекса е след 1360 г. и се свързва с втория църковен събор, председателстван от Иван Александър, поясни проф. Вачев. Свети Теодосий Търновски решава да се оттегли някъде и в житието му е записано, че царят му намира пещера в скалите и му изгражда църква. Светецът живее тук в периода между 1360 и 1363 година, след което заминава заедно със свети Патриарх Евтимий за Константинопол и умира в манастира Мамант. Тогава игумен на манастирския комплекс край Самоводене става Роман Търновски.

Предположенията са, че патрон на църквата е свети Никола, каза Илиян Петракиев. Това е описано в литературата през 19-и век от д-р Васил Берон и в началото на 20-и век от Карел Шкорпил. Исторически данни сочат, че свети Теодосий Търновски първо е подстриган за монах в манастира „Свети Никола“ във видинско и е съвсем нормално тук да бъде изградена църква в негова чест със същия патрон. Интересното е, че при геодезичното заснемане на разкопките се засича посоката на тази църква, която е ориентирана спрямо посоките на света така, че това отговаря на времето около месеца, когато трябва да бъде започнат строежа на такъв храм, предвид факта, че летния свети Никола се празнува през май. Това е свързано с пренасяне мощите на светеца в италианския град Бари.

Тази година е направена социализация на открития манастирски комплекс и обвързване на обекта с туристическите маршрути, за да се оживи местността. Направени са информационни табели, маркирани са пътеки, опечатани са брошури и ще има два туристически похода до църквата.

Финансирането на разкопките е в размер на 100 000 лева, отпуснати директно за този археологически обект с Постановление на Министерски съвет, който е един от емблематичните обекти, разкрити миналата година.

Проф. Вачев коментира, че според Великотърновската митрополия разкопките са незаконни. Детайлна проверка от инспектората на Министерството на културата показва, че това не е така, но атаките от страна на Митрополията продължават, допълни той. Комплексът вече е с временен статут на паметник на културата с национално значение. Вариантите са два - или следващата година ще продължим да разкриваме това духовно средище, или след три години тук няма да се вижда абсолютно нищо, каза археологът.

Измервания със съвременни геодезични уреди показват, че най-близкото ъгълче на митрополитски имот е на 182,60 метра от това място, каза директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Иван Църов, който също присъства на мястото. Той допълни, че евентуално откриване на гроб на български светец на територията на страната ни би било събитие, което впоследствие ще развие поклонническия туризъм в региона.

/ТС/
:arrow: https://www.bta.bg/bg/news/lik/959774-v ... 0%BE%D0%B3

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 09 Сеп 2025, 00:50
от 1951
Археолози откриха няколко скелета в средновековен некропол до църква в подножието на крепостта „Ряховец“ край Горна Оряховица
Кореспондент на БТА във Велико Търново Николай Венков
Велико Търново,
07.09.2025 21:04
(БТА)


Изображение

Археолози откриха няколко скелета в средновековен некропол до църква в подножието на крепостта „Ряховец“ край Горна Оряховица. Те са на хора от мъжки и женски пол, а единият е на бебе, като предстои да бъдат изследвани, каза за БТА главният уредник в Исторически музей – Горна Оряховица Мая Иванова, която работи на обекта заедно с научния ръководител Илиян Петракиев. До главата на жената са открити два кръста от различен материал, което показва, че вероятно е била силно вярваща. Нейният скелет е и в по-нетрадиционна поза, но все още не е ясно дали е положена така или това се е случило при разместване впоследствие. Сред интересните находки от обекта е и револвер от 19. век.

При проучванията тази година археолозите са се концентрирали в два основни сектора – главната порта на крепостта „Ряховец“ и северното подградие, в което са съсредоточени основните им сили. Във втория сектор от 2023 г. те се опитват да разкрият и установят хронологията на изграждане на една храмова постройка. Това е църква, която вероятно е функционирала през 13. век, обясни Иванова.

До момента са разкрити църквата, към която на по-късен етап е прилепен притвор. Сега се работи по некропол, развиващ се около храма. До края на разкопките трябва да се изясни най-вече хронологията на изграждане на църквата. Има работа както по нейната вътрешност, така и по некропола. Желанието на археолозите е да проучат откритите досега гробове, за да получат малко повече яснота за тях.

Тази година за археологическите проучвания на средновековната крепост „Ряховец“ край Горна Оряховица са предвидени около 25 работни дни, каза Иванова. Те са започнали на 18 август и вероятно ще приключат към края на септември. Финансовите средства, с които се работи, са спечелени по проект, който трябваше да бъде реализиран през 2024 г., но предвид забавянето на финансирането се е наложило парите да бъдат прехвърлени и изразходени сега.

За сезон 2025 г. все още няма яснота дали ще бъдат отпуснати средства от Министерство на културата, посочи Иванова. Имаме финансиране и от Община Горна Оряховица в размер на 40 000 лева, с които ще работим през октомври по обекта, намиращ се източно от средновековната крепост „Ряховец“ и който също е свързан с нея. Става въпрос за средновековно селище и некропол в източното подградие на крепостта. През октомври проучванията на обекта в източното подградие ще продължат със заложената още през 2021 г. работа по жилищата, ямите и гробовете там.

Тази година ще продължи и провеждането на археологическата школа за ученици, каза също Мая Иванова. Предвижда се тя да започне още от 9 септември. Първата група, която трябва да дойде на обекта, ще е от Средно училище „Емилиян Станев“ във Велико Търново. След това може би на другия обект ще продължи работата с двете горнооряховски гимназии, с които си партнираме – Средно училище „Георги Измирлиев“ и Средно училище „Вичо Грънчаров“. Вероятно ще се включи и Профилирана езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ от Велико Търново, с която също работим от няколко години.

Археологическата школа за ученици постави началото си през 2016 г. и вече десет години се реализира успешно, припомни археологът и главен уредник в Исторически музей – Горна Оряховица. Само миналата година това не се случи, защото заради малкото финансиране работата по крепостта продължи едва 12 дни, допълни Иванова.

В края на октомври Исторически музей – Горна Оряховица подготвя голяма изложба, в която ще бъдат показани резултатите и най-интересните находки, открити през последните десет години, откакто са възстановени проучванията на крепостта „Ряховец“. Там ще бъдат събрани и всички участници в археологическата школа и екипите. Мая Иванова припомни, че тя и Илиян Петракиев са започнали работа по крепостта през 2015 г. след 25-годишно прекъсване. Първите разкопки там са били през периода 1985-1991 г.

/БИ/

:arrow: https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/962 ... -v-podnozh

_____________
Археолози проучват некропол от три надгробни могили в местността Червен баир край Ямбол
Кореспондент на БТА в Ямбол Севдалина Кръстева
Ямбол,
07.09.2025 14:03
(БТА)


Изображение

Археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) – Ямбол проучват три надгробни могили с погребения от тракийско и римско време. Те са разкрити при разкопки в местността Червен баир, край северния изход на града. Най-ранната могила датира от средата на третото хилядолетие пр. Хр., т. е. от ранната бронзова епоха, съобщи за БТА ръководителят на проучванията д-р Тодор Вълчев.

„В трите разкрити могили са установени следи от погребални практики, които са от различни периоди, затова всяка има своя специфика“, посочи археологът. В източната могила, определена като най-ранна, е разкрита ритуална структура от по-късния тракийски период. Там са открити останки от двама възрастни и едно дете, като костите не са в анатомичен ред, което вероятно свидетелства за някакъв специален ритуал.

Другите две могили принадлежат на късната желязна епоха, т.е. на тракийския период. Характерно за тях е наличието на т. нар. крепида – кръгла каменна структура, която огражда сакрално пространство, отделящо света на мъртвите от този на живите, обясни д-р Вълчев.

В средната могила, която е и най-голяма (диаметър 25 м, височина около 2,20 м), крепидата има диаметър 18 м. В нея не е открито погребение, което да се свърже с нея, което предполага, че тя е изградена за религиозен ритуал, каза ученият и добави: В същата могила са проучени две по-късни погребения от римската епоха, при които гробните ями са били вкопани във вече съществуващата могила. Покойниците са положени с дарове – керамични и стъклени съдове, както и накити.

Третата могила, разположена западно от останалите, също има крепида, но с по-ниска височина. Там е открито погребение на дете и възрастен в една гробна яма, заедно с керамичен съд – аскос, поставен като дар. Установена е и т. нар. тризна – погребална структура с умишлено счупени съдове, в случая две паници и две кани, което е специфичен поменален ритуал, уточни Вълчев.

„Може да се каже, че по-високата и скалиста част на района в древността е била предназначена за зона на мъртвите. Селищата обикновено са се намирали в ниското, близо до река. На този етап не може да се установи с какво селище се обвързват могилите от тракийския период“, обобщи археологът.

Със сигурност обаче, структурите на Червен баир датират от времето, когато тракийският и античен град Кабиле вече се е формирал като политически, културен, търговски и религиозен център, посочи д-р Вълчев.

Разкопките в местността започнаха в средата на юли т. г. Те са спасителни археологически проучвания, свързани с инвестиционно намерение на Община Ямбол за социализация на района. Целта е теренът на вече несъществуващото военно поделение да бъде превърнат в зона със смесено предназначение – за жилищни и обществени функции, поясни представител на РИМ – Ямбол.

Д-р Тодор Вълчев работи предимно в проучвания на ранната бронзова епоха. През февруари 2024 г. той представи свое авторско научно изследване „Издирване на археологически обекти в област Ямбол“. Натрупаният археологически опит той споделя и в статии, включени в научното издание „От степите към Балканите. Ямната култура в Горна Тракия”. Сборникът беше издаден в рамките на българо-полски археологически проект и представен в Регионалния исторически музей в Ямбол през април тази година.

/ХК/
:arrow: https://www.bta.bg/bg/news/lik/962324-a ... ven-bair-k

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 14 Сеп 2025, 13:02
от 1951
Даниела Агре и екипът ѝ проучват край село Стройно най-големия извънградски храмов комплекс от римската епоха, откриван на Балканите
Кореспондент на БТА в Ямбол Мира Безус
12.09.2025 16:15
(БТА)


Изображение

Най-големият извънградски храмов комплекс от римската епоха, откриван до момента на Балканския полуостров, се намира край село Стройно в Ямболско (община Елхово). Това съобщи ръководителят на археологическите проучвния Даниела Агре, която заедно с екипа си за поредна година проучва комплекса.

Разкопките това лято продължават втори месец, като добавят още любопитни и интересни щрихи. Те започнаха през 2014 г. като спасителни, след масивна иманярска намеса, припомня БТА. След спечелени проекти, проучванията се финансират от международната фондация „Хоризонти“ и Министерството на културата. В екипа участват също Деян Дичев, както и Христо Христов от Етнографско-археологическия музей в Елхово.

През 2018 г. беше извършено геомагнитно проучване, имащо за цел изясняване на общия архитектурен облик на обекта, както и съпътстващите го археологически структури. Това изследване разкри грандиозен архитектурен ансамбъл, разположен на площ от над 35 декара. Във вътрешността на комплекса се оформя дворно пространство с площ около 15 дка, като целият двор е бил ограден от колонада. Комплексът е с трапецовидна форма, ъглите му са ориентирани по посоките на света. Изграден е от верижни помещения, от тях до сега са проучени 30, които имат различни функции. В някои от тях бяха разкрити големи участъци от полихромна мазилка на стените – върху белия фон са нанесени геометрични орнаменти, оцветени в червено, черно, жълто и сиво. Подобно украсяване, както технологично, така и цветово, се среща в богатите домове в Помпей, както и в най-богатите вили от гръко-римския период. Подът в част от помещенията е обмазан с хоросан, наредени са тухли. Пред вътрешната страна на всички помещения е изграден перистилен (покрит) коридор, обясни Даниела Агре.

Храмовият комплекс край с. Стройно, освен живописна украса и облицовка от мраморни плочи на стените на помещенията, мраморни рамки на прозорците и вратите, е имал и изключително богата украса от над 120 мраморни колони с изящно изработени капители. Колоните са ограждали целия вътрешен двор, в центъра на който е изграден внушителен храм-толос с диаметър 36 м, съставен от две концентрични окръжности, вписани една в друга.

Храмът се състои от две части – вътрешен кръгъл открит двор, в който вероятно ритуалите са били извършвани под открито небе, и външен, покрит с керемиди коридор. Централният вход на комплекса е разположен в южната оградна стена. Входната порта е била от масивни греди с железен обков, двупилонна. Пред портата е бил изграден външен перистилен коридор с колонада, допълни Агре.

Проучванията в югозападната част на обекта показват, че освен перистилния коридор от вътрешната страна на помещенията, пред три от тях е изграден външен покрит коридор. През втория период на обитаване на обекта (края на II в.) външният перистилен коридор е преустроен в жилищни помещения. През 2024 г. в едно от помещенията бяха открити около 40 керамични съда, бронзови монети, железни инструменти, както и две мраморни оброчни плочи. Проучванията в този участък през сезона продължават. Открит е нов участък от перистила с бази за колони, голямо количество керамични съдове, бронзови и сребърни монети, допълни тя.

През всички сезони на проучване на обекта бе открит изключително богат материал, включващ сребърни и бронзови монети, накити-фибули, апликации, коланни токи, култови предмети-оброчни плочки, амулети, антропоморфни фигурки, камбанки, висулки. Откритият нумизматичен материал, както и луксозна керамика, показват тесните културни и търговски връзки на местното население с най-големите производствени центрове по бреговете на Източното Средиземноморие – Пергам, Ефес, Сирия, Бейрут, Хадринанопол и островна Гърция, както и с Кабиле, Анхиало и Дебелт, отбеляза Агре.

По думите ѝ настоящите проучвания обогатяват с нови екземпляри колекцията от стилуси (инструменти за писане). „Голямото количество от стилуси и бронзови мастилници безспорно показват високото ниво на образованост на обитателите на обекта. На база на монетния материал се проследява цялостната хронология на обекта. Изграждането му може да се постави в началото на ІІ век. Откритият материал позволява да се предположи, че обектът е замислен и построен като голям храмов комплекс. В храма се е почитало най-популярното тракийско божество – Тракийският конник. Образът му е придобил огромна популярност и по-късно е станал основа за образа на християнския свети Георги“, обясни още Агре.

Откритите материали показват, че тук е почитана и богинята Тюхе, която е дъщеря на бога Зевс. В древногръцката митология Тюхе е богиня на съдбата, щастието и благоденствието. От рога на изобилието, който ѝ̀ подарил Зевс, тя изсипвала своите дарове върху хората – зърно и плодове, мед и масло, мляко и вино, богатство и слава. През римската епоха Тюхе се отъждествява с Фортуна (Съдба). Откритата на обекта оброчна плочка на Атина Палада (през римската епоха е известна като Минерва), показва, че в храма е почитана и тази богиня. Атина Палада е богиня на мъдростта и войната, а Минерва е известна и като Медика (Лечителка). Откритото голямо количество медицински инструменти на обекта, навеждат на мисълта за неговата функция, в определен период и като „Асклепион” – т.е. място, където са били извършвани хирургични и други медицински манипулации, разказа още археологът.

По думите ѝ резултатите от проведените до момента археологически проучвания позволяват изграждането на обекта да се отнесе около първата четвърт на ІІ век. До края на ІІ в. той функционира като храмов комплекс и център за лечение на тракийската и римска аристокрация. Обектът е опожарен в края на ІІ век, като този пожар слага край на обитаването му през този период. След известен период, определени участъци от обекта са почистени и обитавани, като той отново е унищожен, вероятно по времето на готските нашествия в средата на ІІІ в.

Получените резултати от разкопките за поредна година показват, че проучваният обект е имал изключително важно място в Югоизточна Тракия, като той е бил култов и културен център, както и място за лечение на висшата тракийска и римска аристокрация. На този етап от проучванията обект с подобен план не е регистриран на територията на България и Балканите – единственият му аналог е от Таманския полуостров в Русия, интерпретиран като царска резиденция и светилище, обобщи Даниела Агре.

/ХК/
:arrow: https://www.bta.bg/bg/news/lik/965819-d ... gradski-hr

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 16 Сеп 2025, 20:58
от 1951
Археологическата изложба „Преди 8000 години: Слатина – София“ ще бъде открита днес в столицата
София,
16.09.2025 06:20
(БТА)


Археологическа изложба за живота на най-ранното селище в Софийското поле, създадено от първите земеделци и скотовъдци в Европа в края на VII хилядолетие пр. Хр. и обитавано повече от 500 години, ще бъде представена в Регионалния исторически музей - София. Откриването ще се състои днес, 16 септември, в музея и съвпада с празника на столицата, съобщават домакините.

Експозицията включва стотици находки, снимки, графични изображения и възстановки, които показват бита и духовния свят на хората, положили основите на първата европейска цивилизация. Сред акцентите са предмети от ежедневието, ритуални обекти и реконструкции, свързани с живота на общността.

Изложбата е подготвена по идея на археологическия екип на Слатина – София и се открива по повод 40 години от началото на проучванията на обекта. Събитието е част и от честванията за 10-годишнината на постоянната експозиция на РИМ – София.

/ВСР

/ВБ/
:arrow: https://www.bta.bg/bg/news/967590-arheo ... bade-otkri

Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

Публикувано на: 24 Сеп 2025, 00:20
от 1951
Започнаха археологически разкопки в централния сектор на римските императорски терми в Рациария
Кореспондент на БТА във Видин Росен Младенов
18.09.2025 19:08
(БТА)


Изображение

Изображение

Започнаха археологически разкопки в централния сектор на римските императорски терми в Рациария. По всички архитектурни планове на терми от такъв характер в централното крило са основните басейни, топлите помещения и най-хубавите декорации във всяка една баня – мраморни облицовки, мозайки. Това съобщи пред журналисти научният ръководител на разкопките доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН.

По думите му Рациария има две специфики по отношение на това какво ще бъде открито. Комплексът е бил доста обитаван. Най-големите зидове са добре запазени, като в центъра помещенията са огромни. Но има два проблема, отбеляза доц. Димитров. Още през античността тези по-красиво декорирани зали са били демонтирани и са били използвани като нов строителен материал на други комплекси. А преди време в Рациария имаше разрушения. Там, където помещенията и зидовете са на по-голямо разстояние иманярите, са успели да влязат и са нанесли поражения. Очаквам в дълбочина да се уловят запазени структури и пластове. Важното е, че сме влезли в основната част на банята. Предполагам, че ще хванем нейните очертания, както и формите на басейните и архитектурните ансамбли на целите терми, обясни доц. Димитров.

Работим на площ около 2,5 дка или около ¼ от цялата площ на банята. Подът в първия строителен период е на дълбочина от 3,50 метра от съвременния терен, като очаквам да проучваме и много по-големи дълбочини. Басейните в централната част почти винаги са вкопани под нивото на пода, като се влиза по стълби. Така че, е много вероятно да има и по-голяма дълбочина, ако се открият и остатъците от басейните, уточни научният ръководител на разкопките.

Пета поредна година се проучват термите в Рациария, които са най-големите в България от т. нар. императорски тип. Така се наричат, защото копират най-големите бани в Рим на императорите от I и II в. , чак до идването на Каракала, когато се изградени най-големите представителни терми, обясни доц. Димитров. Монументалността на този комплекс е удивителна. Термите имат симетричен план. Изградени са от три крила – едно централно, в което са основните комплекси и басейни (топлия, хладкия и горещия) , и двете странични. Общата площ на комплекса е поне 10 дка и е установена още от българско-италианската експедиция през 1976 г., поясни той.

Рациария е най-големият археологически обект в Северозападна България. Един от най-големите римски градове и единствения, който е бил военен център – лагер на легион и седалище на римската флота, след това римска колония и накрая провинциална столица. Няма друг такъв случай в българските земи, отбеляза доц. Димитров. И допълни, че продължителната история е предпоставка за много сериозни археологически останки и перспективи за проучване.

Финансирането в размер на 400 хил. лв. е за трета година с целеви средства за приоритетни обекти от Държавния бюджет. Тези средства се отпускат изцяло и само за римските терми. Те не са за различни зони на Рациария, подчерта доц. Димитров. Имаме ясната цел и задължение на базата на това финансиране да попроучим последователно комплекса. След което предстои още работа на други специалисти, за да се превърне в най-големия туристически обект във Видинска област от археологическа гледна точка, уточни той.

Тази година разкопките продължават от 1 септември до края на ноември. На обекта работят 70 работници, специалисти от Регионалния исторически музей във Видин, реставратори, геодезисти, архитекти и други интердисциплинарни специалисти.

През миналия сезон завърши проучването на южната част на източното крило на римските императорски терми, които са най-големият архитектурен комплекс в антична Рациария, известен досега.

/ТС/
На линка има още снимки и видео:
:arrow: https://www.bta.bg/bg/news/970088-zapoc ... imperators

____________________________________
Постамент с надпис, посветен на жена философ от трети век, бе открит при археологически проучвания край новозагорското село Караново
Кореспондент на БТА в Сливен Велина Василева
21.09.2025 14:45
(БТА)


Изображение

Изображение

Постамент с надпис, посветен на жена философ на име Юлия Флавия Магна от трети век, бе открит при археологически проучвания край новозагорското село Караново. Това каза в интервю за БТА археологът проф. д-р Борис Борисов. Според специалистите върху постамента е имало статуя, която те се надяват да открият при бъдещи разкопки.

Тазгодишните проучвания са започнали на 3 септември. Директорът на Историческия музей в Нова Загора Генчо Димитров, който е заместник-ръководител на проучванията, заяви, че през този археологически сезон най-изненадващото и голямо откритие е голям мраморен постамент с надпис, доста добре запазен, с височина 174 см, в най-широката си част над 70 см и с тегло над тон и половина по предварителни изчисления. Паметникът носи десетредов надпис на старогръцки език. Въпреки няколко пукнатини, той е в добро състояние и се очаква да не създаде проблеми при пренасянето. „Идеята е находката да бъде експонирана вътре в музея, на първия етаж, за да може да ѝ се радват посетителите още от входа, защото самият паметник е доста значим за нашата географска ширина. Всъщност това е най-добре запазеният мраморен постамент с надпис в Новозагорско, откриван до момента“, посочи Димитров.

Теренната работа е довела до извода, че става въпрос за посвещение на Луций Геминий Тертул, който посвещава паметника на Юлия Флавия Магна. Името Флавия Магна не е типично за тази част на Тракия и е възможно тя да е била от друг регион и да се е заселила тук, каза още директорът на музея. Особено интересно е, че надписът я посочва като философ – рядко срещано за жена в тази епоха. Според текста Луций Геминий Тертул увековечава паметта ѝ в чест на това, че му е извършила много услуги. Самият той е бил представител на конническото съсловие, високо поставена фигура, което подсказва, че жената е имала сериозен обществен авторитет и е била почитана.

Проф. Борисов припомни, че основната цел на тазгодишната експедиция е била да се изследва входът на светилището, който вече е локализиран, както и подът, открит още през 2022 г.

Той разказа, че първите разкопки на обекта започват през 1976 г. по време на строителството на канали от напоителната система „Средна Тунджа“, когато е засегната част от антична стена. Това налага провеждането на спасителни археологически дейности, които продължават с прекъсвания до 1985 г. Тогава са проучени три базилики, разположени една върху друга, изградени върху по-стара кръгла сграда, която според археолозите е светилище.

На обекта са намерени редица оброчни паметници, доказващи култовата функция на мястото. Проф. Борисов припомни, че още в края на XIX век там е открит голям надпис от 202 г., който свидетелства за възобновяване на светилище на бог Зевс Сабазий по времето на император Септимий Север и Каракала. По думите му в този култов център са почитани множество божества, сред които тракийският конник, Зевс, Хера, Аполон, нимфите и други, като се наблюдава силен религиозен синкретизъм.

„За първи път открихме външния пояс на светилището. Големият въпрос е дали е синхронен с вътрешния или принадлежи на по-ранен период. Засега не можем да дадем категоричен отговор, тъй като той е частично проучен, но в бъдеще предстои да бъде изследван подробно“, обясни проф. Борисов.

Мраморният постамент, посветен на Юлия Флавия Магна, ще бъде експониран в Историческия музей в Нова Загора. При тазгодишните разкопки са открити над 90 бронзови монети, керамика и др.

/ВБ/
На линка има още снимки и видео:
:arrow: https://www.bta.bg/bg/news/971562-posta ... pri-arheol