Форумът на Thorn

Thorn написа: ↑31 Юли 2026, 17:49 Да се върнем на въпроса за Плиска. Да изясном какво имаме налице като данни и да се опитаме да отговорим на няколко въпроса. Дали тя е голям, всъщност огромен град и ако е, откога е?

Какво имаме налице? Имаме огромна територия, оградена с ров, вал и палисада. В центъра има каменна крепост. Проблемът е, че огромно е земленото укрепление, а каменната крепост не е толкова впечатляваща по площ, въпреки, че не е малка, но не е и сензационно голяма.

Каменната крепост има неясна датировка, но е построена доста по-късно от земленото укрепление. Евентуално в края на 8 век, а основната част от каменните строежи даже са от 9 век.

За земленото укрепление няма ясна датировка, за съжаление С14 явно е някаква доста недостъпна в България технология, но да приемем, че началото му е от края на 7 век или там някъде.

Значи през 8 век там има землено укрепление. Огромно.

На тази територия няма много проучвания, откривани са отделни обекти, но от ПРОВЕДЕНИТЕ ВЕЧЕ разкопки нещо не излизат категорични изводи, че територията е плътно и едновременно заселена. Аладжов говореше за магнитометрии, които показвали огромен брой обекти, но още в началото на темата стана дума, че това един доста приблизителен метод, чиито резултати могат да се интерпретират доста нееднозначно. При по-натъшни разкопки ще се узнае повече, но засега ще трябва да се задоволяваме с вече откритото и за съжаление с аналогии.

Та значи, до този период традиция на строеж на такива огромни землени укрепления на Балканите няма, това е традиция, характерна по-скоро за степите. Обаче там, по тези степи, нещо не се получава сериозна урбанизация. Укрепления има, но те са или крепости убежища или владетелски резиденции.

То хубаво да се върнем, но поне на мен лично не ми е известно да е излязло нещо ново по темата. Т.е. ще предъвкваме същите неща.

Надали още със самото си основаване Плиска е била "огромен град". Огромни градове не се появяват ей така от нищото. Но е напълно допустимо около централната крепост сравнително скоро във времето да са започнали да изникват села или "квартали".

Каменната крепост трябва да е от времето на Муртаг. Няма да влизам в излишен оффтопик за пожара и резултатите от радиовъглеродното датиране, поръчано от Рашев. Само ще кажа, че на мен лично ми се вижда, че въпросът не е в това, че е недостъпна технология, а по-скоро, че е недолюбвана от нашите учени. Тъй че приемаме, че каменната крепост е от времето на Муртаг.

За външното землено укрепление Рашев е написал единствено следното: "За датировката на укреплението могат да се използват засега само три керамични фрагмента, намерени под вътрешния склон на вала на нивото на старата повърхност. Те се отнасят към VIII - средата на IX в". Т.е. може да е 710г., може да е 830г. Или с думи прости, едно голямо нищо. По контра теорията на Павел Георгиев цялата Плиска е от 9 век.

Дали Аладжов има някакви нови данни - нямам никаква представа.

Thorn написа: ↑31 Юли 2026, 17:49 Та значи, до този период традиция на строеж на такива огромни землени укрепления на Балканите няма, това е традиция, характерна по-скоро за степите. Обаче там, по тези степи, нещо не се получава сериозна урбанизация. Укрепления има, но те са или крепости убежища или владетелски резиденции.

Това ми е убягнало, когато писах отговора си. Конкретно огромни землени укрепления с размерите на Плиска или Никулицел действително няма на Балканите в по-ранни периоди или поне не ми е известно да са открити такива. Що се отнася до степите, то единствената структура с подобни размери и синхронна или по-ранна от Плиска, е вече коментираният Карабалгасун (Орду Балък) в Монголия. За него археологическите проучвания показват еднозначно, че е голям град. Всъщност, може да броим и още една - Билското градище в Украйна, от скитско време.

Thorn написа: ↑31 Юли 2026, 17:49 Та значи, до този период традиция на строеж на такива огромни землени укрепления на Балканите няма, това е традиция, характерна по-скоро за степите.

Това е от Лвивска област:

https://en.wikipedia.org/wiki/Plisnesk_ ... al_complex

The early medieval settlement had a big area of 400-450 ha which could inhabit tens of thousands of people, surrounded by several rows of fortifications, smaller settlements, more than 142 burial mounds, and included a fort with a pagan center.

...

Main attractions of the archaeological complex include:

Ancient Slavic cult center of the late 7th–10th centuries[10]
Slavic site, attributed to the White Croats and White & Megali Croatia, of ancient fortified settlement 8th–10th centuries[1][11]

Thorn написа: ↑31 Юли 2026, 17:49 Та значи, до този период традиция на строеж на такива огромни землени укрепления на Балканите няма, това е традиция, характерна по-скоро за степите.

Проверих твърдението по четири източника: Рашев (1982, монографията за старобългарските укрепления), П. Георгиев (2014, „Плиска в VIII веке"), Хенинг (статията за Плиска и маджарските набези) и Курта (2023, обзор на ранносредновековните землени укрепления в Източна и Югоизточна Европа).

Какво е подвеждащо

1. „На Балканите няма" е вярно само ако се изключи Долен Дунав. Същият регион, само по северния бряг и в Добруджа, е пълен с предбългарски землени укрепления: римските лимеси Limes Alutanus и Limes Transalutanus (името му буквално значи „отвъд вала"), готският вал на Атанарих (375/6 г., описан от Амиан, XXXI.3.7), „Змейският вал" на Долен Днестър (III в., римски, 130+ км). А Малкият землен вал в Добруджа може да е късноантичен (IV–V в.) — датировката е спорна (Георгиев 2010 го датира късноантичен; Курта го оставя отворено), но ако е така, традицията е локална.

2. Землените укрепления не са степна специфика, а общоевропейска мода на ранното средновековие. Офовият вал (Мърсия, VIII в., 95+ км), Даневирке (Дания, фази от V–VIII в. нататък), франкски и британски дайкове — строени от уседнали земеделски крале, нула степно наследство. Класиката е Squatriti, „Digging ditches in early medieval Europe" (Past & Present, 2002). Хенинг прави точно тази точка за Плиска: „примитивният" градеж не е доказателство за ранна (номадска) дата, „тъй като подобни огромни землени укрепления се срещат из цяла ранносредновековна Европа — Офовият вал в Англия, Даневирке на Ютланд". Землен вал + ров през IX в. е това, което строят Мърсия, Дания и България едновременно: седентарни държави с организирана работна ръка. Ако валът „доказва" номадизма на българите, то същият аргумент доказва номадизма на англосаксонските крале.

3. Датировката обръща аргумента. По Георгиев (2014) Големият (Външен) вал на Плиска е не по-ранен от първите десетилетия на IX в. — т.е. по-млад от каменните дворци; Хенинг дори допуска, че е след 895 г., срещу маджарските вълни (като десетките подобни, по-малки валове из страната от същото време). Курта (2023) обобщава: всички сигурно датирани български валове (Островски, Хайредин, Еркесия, Големият добруджански) са IX в. — съвременници на Офовия вал, не на някаква „номадска фаза".

4. Мащабът отрича „степния произход". Сам Рашев признава, че 23.3 км² защитена площ „нямат паралел дори в по-широката рамка на евразийската степна култура" — единственото изключение е Никулицел, който пак е български. Степна традиция, която никога не е произвела такова нещо в степта, не може да обясни Плиска.

5. Логически, валът е доказателство ЗА уседналост, не за номадизъм. Курта/Григоров смятат за Островския вал: ~600 000 м³ пръст ≈ 5000 души × 120 работни дни, с логистика от съседни селища с фурни, топилни и кладенци. Това е държавна задължителна работна повинност — Squatriti го нарича „statement of power": владетелят демонстрира власт, карайки поданиците си „да боравят с пръстта". Номад не насипва 20-километров вал около място, което ще напусне след сезона.

Thorn написа: ↑31 Юли 2026, 17:49 Та значи, до този период традиция на строеж на такива огромни землени укрепления на Балканите няма, това е традиция, характерна по-скоро за степите.

https://en.wikipedia.org/wiki/Heidengraben

The outer fortifications delineate an area of over 1,700 hectares, making this oppidum the largest known in mainland Europe.

...

The inner fortification, to the south-west, named Elsachstadt, likely marking the core of the Celtic settlement, covers around 153 hectares. It is surrounded by part of the outer wall and another inner rampart with a double moat and three gates. Not much is known about the internal settlement structures, however, as the buildings were made of wood and the area has been subject to erosion and been used for agriculture for centuries.

avtohton.org написа: ↑02 Авг 2026, 02:08 Проверих твърдението по четири източника: Рашев (1982, монографията за старобългарските укрепления), П. Георгиев (2014, „Плиска в VIII веке"), Хенинг (статията за Плиска и маджарските набези) и Курта (2023, обзор на ранносредновековните землени укрепления в Източна и Югоизточна Европа).

Какво е подвеждащо

1. „На Балканите няма" е вярно само ако се изключи Долен Дунав. Същият регион, само по северния бряг и в Добруджа, е пълен с предбългарски землени укрепления: римските лимеси Limes Alutanus и Limes Transalutanus (името му буквално значи „отвъд вала"), готският вал на Атанарих (375/6 г., описан от Амиан, XXXI.3.7), „Змейският вал" на Долен Днестър (III в., римски, 130+ км). А Малкият землен вал в Добруджа може да е късноантичен (IV–V в.) — датировката е спорна (Георгиев 2010 го датира късноантичен; Курта го оставя отворено), но ако е така, традицията е локална.

2. Землените укрепления не са степна специфика, а общоевропейска мода на ранното средновековие. Офовият вал (Мърсия, VIII в., 95+ км), Даневирке (Дания, фази от V–VIII в. нататък), франкски и британски дайкове — строени от уседнали земеделски крале, нула степно наследство. Класиката е Squatriti, „Digging ditches in early medieval Europe" (Past & Present, 2002). Хенинг прави точно тази точка за Плиска: „примитивният" градеж не е доказателство за ранна (номадска) дата, „тъй като подобни огромни землени укрепления се срещат из цяла ранносредновековна Европа — Офовият вал в Англия, Даневирке на Ютланд". Землен вал + ров през IX в. е това, което строят Мърсия, Дания и България едновременно: седентарни държави с организирана работна ръка. Ако валът „доказва" номадизма на българите, то същият аргумент доказва номадизма на англосаксонските крале.

3. Датировката обръща аргумента. По Георгиев (2014) Големият (Външен) вал на Плиска е не по-ранен от първите десетилетия на IX в. — т.е. по-млад от каменните дворци; Хенинг дори допуска, че е след 895 г., срещу маджарските вълни (като десетките подобни, по-малки валове из страната от същото време). Курта (2023) обобщава: всички сигурно датирани български валове (Островски, Хайредин, Еркесия, Големият добруджански) са IX в. — съвременници на Офовия вал, не на някаква „номадска фаза".

4. Мащабът отрича „степния произход". Сам Рашев признава, че 23.3 км² защитена площ „нямат паралел дори в по-широката рамка на евразийската степна култура" — единственото изключение е Никулицел, който пак е български. Степна традиция, която никога не е произвела такова нещо в степта, не може да обясни Плиска.

5. Логически, валът е доказателство ЗА уседналост, не за номадизъм. Курта/Григоров смятат за Островския вал: ~600 000 м³ пръст ≈ 5000 души × 120 работни дни, с логистика от съседни селища с фурни, топилни и кладенци. Това е държавна задължителна работна повинност — Squatriti го нарича „statement of power": владетелят демонстрира власт, карайки поданиците си „да боравят с пръстта". Номад не насипва 20-километров вал около място, което ще напусне след сезона.

Най-после някой да погледне малко по-на запад как са нещата.
Еми много естествено - ранносредновековната българска държава е с ясно изразени елементи характерни за абсолютно цяла континентална Европа. Каквито искате - военни, строителни, административни. Същото като сега - в по-добра или по-лоша степен според периода.

Както е било във Франкия, Византия, Англия, Италия, така е било и тук. Не е имало някаква съществена разлика. То и през втората държава е било същото, нищо че някакви "учени" се опитват да го изкривят и да го изкарат едва ли не нещо много по-различно.

avtohton.org написа: ↑02 Авг 2026, 02:08 1. „На Балканите няма" е вярно само ако се изключи Долен Дунав. Същият регион, само по северния бряг и в Добруджа, е пълен с предбългарски землени укрепления: римските лимеси Limes Alutanus и Limes Transalutanus (името му буквално значи „отвъд вала"), готският вал на Атанарих (375/6 г., описан от Амиан, XXXI.3.7), „Змейският вал" на Долен Днестър (III в., римски, 130+ км). А Малкият землен вал в Добруджа може да е късноантичен (IV–V в.) — датировката е спорна (Георгиев 2010 го датира късноантичен; Курта го оставя отворено), но ако е така, традицията е локална.

2. Землените укрепления не са степна специфика, а общоевропейска мода на ранното средновековие. Офовият вал (Мърсия, VIII в., 95+ км), Даневирке (Дания, фази от V–VIII в. нататък), франкски и британски дайкове — строени от уседнали земеделски крале, нула степно наследство. Класиката е Squatriti, „Digging ditches in early medieval Europe" (Past & Present, 2002). Хенинг прави точно тази точка за Плиска: „примитивният" градеж не е доказателство за ранна (номадска) дата, „тъй като подобни огромни землени укрепления се срещат из цяла ранносредновековна Европа — Офовият вал в Англия, Даневирке на Ютланд". Землен вал + ров през IX в. е това, което строят Мърсия, Дания и България едновременно: седентарни държави с организирана работна ръка. Ако валът „доказва" номадизма на българите, то същият аргумент доказва номадизма на англосаксонските крале.

3. Датировката обръща аргумента. По Георгиев (2014) Големият (Външен) вал на Плиска е не по-ранен от първите десетилетия на IX в. — т.е. по-млад от каменните дворци; Хенинг дори допуска, че е след 895 г., срещу маджарските вълни (като десетките подобни, по-малки валове из страната от същото време). Курта (2023) обобщава: всички сигурно датирани български валове (Островски, Хайредин, Еркесия, Големият добруджански) са IX в. — съвременници на Офовия вал, не на някаква „номадска фаза".

4. Мащабът отрича „степния произход". Сам Рашев признава, че 23.3 км² защитена площ „нямат паралел дори в по-широката рамка на евразийската степна култура" — единственото изключение е Никулицел, който пак е български. Степна традиция, която никога не е произвела такова нещо в степта, не може да обясни Плиска.

5. Логически, валът е доказателство ЗА уседналост, не за номадизъм. Курта/Григоров смятат за Островския вал: ~600 000 м³ пръст ≈ 5000 души × 120 работни дни, с логистика от съседни селища с фурни, топилни и кладенци. Това е държавна задължителна работна повинност — Squatriti го нарича „statement of power": владетелят демонстрира власт, карайки поданиците си „да боравят с пръстта". Номад не насипва 20-километров вал около място, което ще напусне след сезона.

1-2. Ставаше въпрос конкретно за укрепления тип Плиска, да ги наречем лагери, т.е. заградена площ. А не за валове или по-общо за землени структури. Разбира се, че валове има. Такива има навсякъде, може да питаш чатгпт примерно за Африка - и от там ще ти извади, при това някои от тях доста впечатляващи.

3. Датировката на Георгиев е миноритарната позиция. Въобще цялата му хипотеза за Плиска си остава маргинална към момента. Но теоретично не може да се изключи и датировка на външното укрепление от началото на 9 век - докато не се датира със съвременни методи, нищо не може да се изключи. Колкото до Хенинг - той не си заслужава да се коментира, неговото са фантасмагории без никаква база.

4. Вече няколко пъти коментирахме Карабалгасун (Орду Балък, столицата на уйгурите) - той е в степите и е с огромни размери, дори малко по-големи от тези на Плиска.

5. Логически, валовете и въобще землените структури са просто доказателство, че хората са познавали лопатата.

avtohton.org написа: ↑02 Авг 2026, 02:27

Thorn написа: ↑31 Юли 2026, 17:49 Та значи, до този период традиция на строеж на такива огромни землени укрепления на Балканите няма, това е традиция, характерна по-скоро за степите.

https://en.wikipedia.org/wiki/Heidengraben

The outer fortifications delineate an area of over 1,700 hectares, making this oppidum the largest known in mainland Europe.

...

The inner fortification, to the south-west, named Elsachstadt, likely marking the core of the Celtic settlement, covers around 153 hectares. It is surrounded by part of the outer wall and another inner rampart with a double moat and three gates. Not much is known about the internal settlement structures, however, as the buildings were made of wood and the area has been subject to erosion and been used for agriculture for centuries.

Добре, има такива укрепления в Европа. Ето ти още едно, дори по-голямо:

https://en.wikipedia.org/wiki/Bilsk_hillfort

И двете са от преди новата ера. Какво общо може да имат с Плиска от 7-10 век?

sir v2.0 написа: ↑02 Авг 2026, 15:53 Добре, има такива укрепления в Европа. Ето ти още едно, дори по-голямо:

https://en.wikipedia.org/wiki/Bilsk_hillfort

И двете са от преди новата ера. Какво общо може да имат с Плиска от 7-10 век?

Според Thorn "това е традиция, характерна по-скоро за степите", отговарях на това. За Орду Балък аз пръв писах в този форум.

avtohton.org написа: ↑02 Авг 2026, 17:44

sir v2.0 написа: ↑02 Авг 2026, 15:53 Добре, има такива укрепления в Европа. Ето ти още едно, дори по-голямо:

https://en.wikipedia.org/wiki/Bilsk_hillfort

И двете са от преди новата ера. Какво общо може да имат с Плиска от 7-10 век?

Според Thorn "това е традиция, характерна по-скоро за степите", отговарях на това. За Орду Балък аз пръв писах в този форум.

Ами след като първи си писал за Орду Балък, значи следва да знаеш, че:

23.3 км² защитена площ „нямат паралел дори в по-широката рамка на евразийската степна култура" — единственото изключение е Никулицел, който пак е български.

не е вярно.

sir v2.0 написа: ↑02 Авг 2026, 18:02

avtohton.org написа: ↑02 Авг 2026, 17:44

sir v2.0 написа: ↑02 Авг 2026, 15:53 Добре, има такива укрепления в Европа. Ето ти още едно, дори по-голямо:

https://en.wikipedia.org/wiki/Bilsk_hillfort

И двете са от преди новата ера. Какво общо може да имат с Плиска от 7-10 век?

Според Thorn "това е традиция, характерна по-скоро за степите", отговарях на това. За Орду Балък аз пръв писах в този форум.

Ами след като първи си писал за Орду Балък, значи следва да знаеш, че:
...
не е вярно.

Цитирам Рашев.

Ето една AI реконструкция на Norwich Castle в Англия, която се основава 1:1 на предишни реконструктивни картинки за това как е изглеждал замъка през 11 в.
Както се вижда имаме комбинация от камък и дърво, както и земни фортификационни съоръжения, които значително увеличават размера на защитената площ. За сведение днес е останала само централната каменна сграда и няма нищо друго, дори вътрешната стена я няма, както е и засвидетелствано от картини още от 18 в.

Така че това, което дискутирате за Плиска и в частност кога е била дървена и кога каменна е много относително, понеже по всяка вероятност е била и двете по едно и също време, наравно и със земните работи. А не първо дървена, после каменна - ама защо камъка е толкова малко, ама какво е станало и т.н. Като отделни части сигурно са пострадали по някое време, после са били поправяни, преправяни и т.н.

Сега това разбира се е модел и хипотеза, но по всяка вероятност е била нещо от този тип.

avtohton.org написа: ↑02 Авг 2026, 18:16

sir v2.0 написа: ↑02 Авг 2026, 18:02

avtohton.org написа: ↑02 Авг 2026, 17:44
Според Thorn "това е традиция, характерна по-скоро за степите", отговарях на това. За Орду Балък аз пръв писах в този форум.

Ами след като първи си писал за Орду Балък, значи следва да знаеш, че:
...
не е вярно.

Цитирам Рашев.

Ами Рашев в случая фактологично греши, т.е. смисълът от цитирането е нулев.

D3loFF написа: ↑02 Авг 2026, 20:36 Така че това, което дискутирате за Плиска и в частност кога е била дървена и кога каменна е много относително, понеже по всяка вероятност е била и двете по едно и също време, наравно и със земните работи. А не първо дървена, после каменна - ама защо камъка е толкова малко, ама какво е станало и т.н. Като отделни части сигурно са пострадали по някое време, после са били поправяни, преправяни и т.н.

Сега това разбира се е модел и хипотеза, но по всяка вероятност е била нещо от този тип.

Естествено, че е така. Тези неща са изяснени отдавна и от Рашев, и от Георгиев. Дървено и каменно строителство съжителстват. Това обаче не отменя факта, че най-ранните засега известни постройки в Плиска са дървени - има една група дървени постройки, които предхождат откритите до момента каменни.

Но ние тези същите работи ги обсъждахме в науката преди време.

1:02:14, Тодор Чобанов: "Така че да, има сега голям пробив, а благодарение на това, че сътрудничим с една научна група в Чехия, в университета в Бърно, а колегите Аладжов и Петър Милов се казва колегата, който ръководи тяхната научна група, сканираха със скенери цяла Плиска и ние видяхме удивителни неща. А това са около 20-30 000 землянки, които не ги знаехме, че съществуват. Улици, улично
планиране, Плиска има доста подробно улично планиране, оформяне на зони, а въобще видяхме квартали, ние виждаме една доста по-различна Плиска от тази, която сме си представяли. Това море от землянки определено показва едно много гъсто, много интензивно обитаване на Плиска и околностите. И благодарение всъщност на това сканиране, ние сега виждаме, примерно видяхме конюшнята за 5-600 коня, има конюшня. Въобще виждаме сгради, които тепърва ще се проучват, капища нови, които не сме проучвали. Виждаме действително това, което е един много плътно застроен, един доста интензивно обитаван градски център и се
надяваме в следващите години тези наблюдения да се задълбочат и да се развият, а да продължат чрез разкопки в много от тези интересни обекти, които бяха сканирани и регистрирани благодарение на тези методи".

Александър написа: ↑07 Авг 2026, 13:38

1:02:14, Тодор Чобанов: "Така че да, има сега голям пробив, а благодарение на това, че сътрудничим с една научна група в Чехия, в университета в Бърно, а колегите Аладжов и Петър Милов се казва колегата, който ръководи тяхната научна група, сканираха със скенери цяла Плиска и ние видяхме удивителни неща. А това са около 20-30 000 землянки, които не ги знаехме, че съществуват. Улици, улично
планиране, Плиска има доста подробно улично планиране, оформяне на зони, а въобще видяхме квартали, ние виждаме една доста по-различна Плиска от тази, която сме си представяли. Това море от землянки определено показва едно много гъсто, много интензивно обитаване на Плиска и околностите. И благодарение всъщност на това сканиране, ние сега виждаме, примерно видяхме конюшнята за 5-600 коня, има конюшня. Въобще виждаме сгради, които тепърва ще се проучват, капища нови, които не сме проучвали. Виждаме действително това, което е един много плътно застроен, един доста интензивно обитаван градски център и се
надяваме в следващите години тези наблюдения да се задълбочат и да се развият, а да продължат чрез разкопки в много от тези интересни обекти, които бяха сканирани и регистрирани благодарение на тези методи".

Гледах го. За новите проучвания и данни евала, там вдигам палец с две ръце, но за лингвистичните опити на доц. Чобанов ще си замълча

Можеше поне да уточни, че няма самостоятелна титла "колобър" нито в изворите, нито в епиграфския материал, ами титлите са:
- бооколобър
- канабоилаколоброн

Което очевидно са две различни лингвистични конструкции съдържащи една и съща (поне на пръв поглед) дума в себе си. Тоест трябва методологичен подход, а не свободни интерпретации.

Също така това за християнските владетели е много спорна тема, която заслужава своето отделно внимание, а не отново да се правим на приятно разсеяни, особено по отношение на надписите от Муртаг.

Интересно дали това е интерпретация на резултатите от съществуващото проучване от 2023г. или има свършена нова работа.

Хубави новини от Плиска.

Tantin написа: ↑09 Авг 2026, 04:31

Хубави новини от Плиска.

Гледах го и това, много е интересно.

Но съм направо скандализиран от коментарите под видеото. Извинявам се, че го казвам във форума, но толкова прост народ отдавна не бях виждал. Надписа не бил на гръцки, било тракийски, някои даже от двата реда цели изречения вадят... просто без коментар.

Александър написа: ↑07 Авг 2026, 13:38

1:02:14, Тодор Чобанов: "Така че да, има сега голям пробив, а благодарение на това, че сътрудничим с една научна група в Чехия, в университета в Бърно, а колегите Аладжов и Петър Милов се казва колегата, който ръководи тяхната научна група, сканираха със скенери цяла Плиска и ние видяхме удивителни неща. А това са около 20-30 000 землянки, които не ги знаехме, че съществуват. Улици, улично
планиране, Плиска има доста подробно улично планиране, оформяне на зони, а въобще видяхме квартали, ние виждаме една доста по-различна Плиска от тази, която сме си представяли. Това море от землянки определено показва едно много гъсто, много интензивно обитаване на Плиска и околностите. И благодарение всъщност на това сканиране, ние сега виждаме, примерно видяхме конюшнята за 5-600 коня, има конюшня. Въобще виждаме сгради, които тепърва ще се проучват, капища нови, които не сме проучвали. Виждаме действително това, което е един много плътно застроен, един доста интензивно обитаван градски център и се
надяваме в следващите години тези наблюдения да се задълбочат и да се развият, а да продължат чрез разкопки в много от тези интересни обекти, които бяха сканирани и регистрирани благодарение на тези методи".

И да има 20-30 хил. точно землянки, което е леко съмнително, щото може и да са други обекти, едва ли те са били едновременно. И съм сигурен, че основната част от тях са вече от 9 век, когато там вече е каменната крепост. Иначе ако теоретично тези 30 хил. землянки са били там по едно и също време, то би се получил град с население 100-150 хил., значително по-голям по население от тогавашен Константинопол. Е такова чудо просто нямаше да има шанс да остане незабелязано.

Thorn написа: ↑14 Авг 2026, 06:22 Иначе ако теоретично тези 30 хил. землянки са били там по едно и също време, то би се получил град с население 100-150 хил., значително по-голям по население от тогавашен Константинопол. Е такова чудо просто нямаше да има шанс да остане незабелязано.

Добре де, а от кого конкретно трябва да е било забелязано? Ами че ти нямаш нито един византийски източник от първите сто години от съществуването на ПБЦ, а след това имаш два, в които материалът е 95% един и същ.