Форумът на Thorn

По интересното е реално колко са носели?

Схема на попаденията на германското свръхдалекобойно оръдие в Париж през 1918

Англичани разстрелват индийски войници мюсюлмани, които по религиозни причини отказват да се бият с халифа, т. е. с турците.

Кал. Пашендел 1917

Рекламен плакат за цигари "Български герой". Нарисуван е от някакъв известне рекламен художник във Висбаден.

Австралийци разглеждат ударен германски танк

И германци, занимаващи се със същото, но с британски танк

Стандартно снаряжение на френската армия

Thorn написа: ↑21 Май 2022, 00:47 България е минала доста леко и се е предала при доста ниски военни загуби.

Фрапиращото е, че се мобилизира такава огромна част от българското населениe. Говорим за близо 28% от общото население, а ако разделим мислено населението по пол, то излиза, че общо-взето всеки който е можел да носи пушка в ония години е пратен на фронта. 1,2 милиона войници от общо 2,15 милиона мъже. Махни старците и децата... баси кретенията. И то за една загубена война. Доколкото знам почти всички съветници на Фердинанд са били категорични, че не трябва да преминаваме на страна на Германия, понеже това вече е война на машините, а ресурсите им се изчерпват понеже сума ти време са в окопите. Но... После ми говорят, че "интелигенцията" била избита след 9-ти септември... Абсолютни тъпоъгълници.

Thorn написа: ↑17 Мар 2024, 19:15 fr.jpg

Стандартно снаряжение на френската армия

Доста добър комплект. Дори лула и кутия за тютюн има. Не виждам обаче шанцов инструмент. И този бастун…това е по скоро “събирателна експозиция” отколкото реално войнишко снаряжение.

drunken_master написа: ↑18 Мар 2024, 16:26

Thorn написа: ↑21 Май 2022, 00:47 България е минала доста леко и се е предала при доста ниски военни загуби.

Фрапиращото е, че се мобилизира такава огромна част от българското населениe. Говорим за близо 28% от общото население, а ако разделим мислено населението по пол, то излиза, че общо-взето всеки който е можел да носи пушка в ония години е пратен на фронта. 1,2 милиона войници от общо 2,15 милиона мъже. Махни старците и децата... баси кретенията. И то за една загубена война. Доколкото знам почти всички съветници на Фердинанд са били категорични, че не трябва да преминаваме на страна на Германия, понеже това вече е война на машините, а ресурсите им се изчерпват понеже сума ти време са в окопите. Но... После ми говорят, че "интелигенцията" била избита след 9-ти септември... Абсолютни тъпоъгълници.

Причините за влизането във войната на страната на Германия са по-комплексни и през 1915 особено лятото ситуацията е изглеждала по-скоро в полза на Централния съюз.



Влизането на германската армия във Варшава на 5 август 1915

Влизането на България на страната на Централните сили е общо-взето предначертано и само абсолютно чудо е можело да изкара държавата от този коловоз. Чудеса в реалния свят, обаче рядко има.

Накратко.

Държавата е в ступор след Букурещкия мирен договор. Правилните изводи във вътрешнополитически план, а именно че на Фердинанд трябва да му се отреже главата, не са направени. Злобата към Сърбия е заслепяваща.

Царят гледа към Германия и Австро-Унгария. Дали позицията ми е била безкористна или не, няма да разберем никога. Радославов и либералите печелят мнозинство на изборите в началото на 1914-та. Съмнения около тези избори – бол, но така или иначе визията на Радославов и компания практически се припокрива с тази на Царя, а според някои историци, Фердинанд ги държи на „ръчно управление”. Радославов пък е абсолютно безскрупулен, на моменти и брутален. Гъне се само пред Царя.

Отделно, в страната преобладават немските и австрийските капитали – експортът и импортът са основно по тая линия. Пронемските и проавстрийските позиции преобладават и в медиите. Някои казват, това далеч не е бил безкористен процес.

Когато избухва ПСВ практически всички в страната – от Царя до последния пъдарин, знаят че това е добър шанс да се извлекат ползи за очуканата ни родина. Проблемът е, че няма единно мнение как това да се постигне. Едни казват да отиваме към Централните сили, други към Антантата, трети да държим неутралитет до дупка.

Когато почва наддаването се вижда, че Антантата няма силни карти. Предлага се Източна Тракия до линията Мидия – Енос. Само че тази територия е напълно обезбългарена. За Добруджа, Беломорието и Македония позицията е – много ви съчувстваме и след войната ще видим. Съвсем отделно, в оня момент, нито Гърция, нито Румъния са във войната, та обещанията в тази насока са си просто заявление за наличие на добра воля да се посредничи при преговори. И до там. А пък Сърбия е категорично против всякакви териториални отстъпки, дори за т.нар. „безспорна зона”.

Антантата у нас основно работи през Русия. След събитията от 1913 г. позициите ѝ у нас са изключително слаби. На фона на случващото се в Македония, панславянските лозунги изглеждат нелепи, дори сред русофилите.

През лятото на 15-та Антантата срамежливо започва да обещава „безспорната зона” в Македония, но вяра, че тя може да ни я осигури няма.

На този фон, Централните сили обещават всичко – цялата Македония, ако Румъния влезе на страната на Антантата – Добруджа до Констанца, а ако и Гърция се намеси на неправилната страна – Егейска Македония. Отпускат се и заеми. А където има пари, има и сериозни интереси.

Когато през лятото на 1915 г. процесите ясно сочат, че се отива към съюз с Централните сили, няма кой да се противопостави. По-голямата част от опозицията е за Антантата, но тя е разединена и пасивна. Стамболийски е единственият по-устат и бързо е тикнат в затвора. Социалистите си пеят за неутралитет и пасифизъм, но няма кой да ги слуша. Армията е послушна, та опасност от преврат няма.

Ентусиазъм за война сред народонаселението няма. Или го има до толкова, до колкото има огромна жажда за мъст към Сърбия. Но няма и достатъчно съпротивителни сили да се отхвърли наложения външнополитически курс.

Димитър Азманов в „Урокът от Добро поле” много добре описва тази обстановка на безидейност, безпътица и липса на ярки обществени фигури.

Thorn пише за ситуацията на фронта. Тя слабо интересува Царя и Радославов, до ниво, в което се съмнявам, че е било въобще фактор във взетите решения. Когато българския посланик в Русия се опитва да обяснява на Фердинанд, че Антантата има значително по-добри позиции – и географски, и ресурсни, и демографски, Царят просто го уволнява.

Така, че през 1914 – 1915 г. България с маршова стъпка върви към влизане във войната на страната на Централните сили. Вината е на Царя, Радославов и пасивността на опозиция, интелигенция и народ. И разбира се, на международното положение. Всички други варианти са чиста фантастика.

Аз това за съветниците го знам от писанията на академик Георги Марков... А съдейки по "далновидността" на Фердинанд, надали ще е измислица.

Не виждам как положението на фронта не е било важно. Ако не германската армия влизаше във Варшава, а руската в Берлин или поне в Позен, а англофренският експедиционен корпус не изтичаше кръвта си по скалите на Галиполи, а беше превзел Истанбул, дали щяха да се намесят на страната на Централните сили? България да не е Италия, която си е повярвала, че е Велика сила? Или ако въобще е имло такъв момент, това е било през 1913, а не през 1915. Внимателно са наблюдавали какво става.

А като казваш за посланика - Радко ли имаш предвид?

За съжаление, в момента нямам много време за дълго изложение.

В историографията, която аз познавам, не съм срещал данни, че Фердинанд и Радославов особено се вълнуват от военната обстановка по фронтовете. Те изначално клонят към Централните сили. Фактът, че Антантата няма какво да им предложи, само ускорява този процес.

Колкото до фронта - в средата на 1915 г., когато горе-долу е взето окончателното решение, че отиваме към Централните сили, ситуацията е напълно патова. Има германски успехи на Източния фронт, но Западният е абсолютно статичен. Италия влиза на страната на Антантата и ситуацията на Австро-Унгария се усложнява сериозно. Сърбия държи фронта. На Галиполи още провалът не се вижда ясно. Германският план, че османците под немско командване ще нагазят в Египет се проваля. Германия вече е изяла лек бой в Северно море, но пък подводната им кампания върви много добре.

Но какво щеше да е ако... Ами, ако баба беше мъжка, щеше да има дръжка. С радост бих изпадал във всякакви алтернативни сценарии около нашата намеса в ПСВ, но в реалния свят през лятото на 1915 г. случващото се на фронта не е от особено значение за политическото решение България да влезе във войната на страната на Централните сили.

За този пистолет Beholla никогане бях и чувал.

Thorn написа: ↑25 Мар 2024, 20:47 За този пистолет Beholla никогане бях и чувал.

Цялостно картинката е ала-бала.

Леката картечница Madsen не е използвана масово през ПСВ. Макар и че с 300 зора докарват малко количество от нея, точно преди войната, стои в складовете (малко са дадени на авиацията).

Манлихерките са ясни. Влизаме във войната с около 260 000 бройки в няколко варианта, включително карабини.

Маузерите са пленени османски. Модели 1890, 1893 и 1903. Тъй като няма достатъчно Манлихерки, ги вкарват на въоръжение, най-вече в инженерните части, като със собствени сили ги скъсяват и правят на карабини. Към началото на войната имаме към 13 000.

Мартини - Хенри - трофеи от Освободителната война, плюс по-късни трофеи от ПСВ. Пренебрежими количества към началото на войната. После имаме още, но практически не се ползват

Какво липсва, като пушки?

Руски Трилинейки - 45 000 към началото на войната, купени от Русия. После идват и трофеите.

Руски Бердана - към 55 000 броя в началото. Отделно се подмятат и количества Крънка.

При патлаците - почваме войната с револвери Smith & Wesson Model 3 и Luger. Тъй, като германците не могат да изпълняват поръчките за Luger започват да ни нариват каквото имат под ръка - Dreyse, Langenhan и Mauser 1910/1914. За Beholla, който пак е немска изработка от периода, не съм чувал/чел. Пише го само в Уикито, но и там е отбелязано, като "citation needed".

Жалко за Мадсените. Добро оръжие са.