Форумът на Thorn

Зачетох се за откриването на града. Все пак Троянската война никога не е забравяна и множество пътешественици през Средновековието са проявявали интерес. Но обикновено погрешно са приемали за развалини на Троя далеч по внушителните развалини на Александрия в Троада - най-значимият античен център в околността, основан при Антигон Монофталм през 310 г. пр. н. е. Те са наистина внушителни:

Всъщност Троя почти е открита още отпреди Шлиман от местния англичанин Франк Калвърт, който е бил убеден, че градът е именно на Хисарлък (така се казва и хълма с крепостта в Кюстендил , който е и собственик на част от земята около него. Той е правел и разкопки там още през 1865 г. и даже е стигнал до зидовете от бронзовата епоха, но за съжаление не имал настойчивостта, а и финансовите възможности на Шлиман. Но когато същият е дошъл, Калверт го е насочил и му е оказал голяма помощ.

А и още през 1822 Чарлз Макларън, който бил някакъв "кабинетен топограф", твърдял, че Троя е на мястото на Нови Илион (Хисарлък). Калвърт е бил запознат с дисертацията му по въпроса.

Още малко за разкопките:

През 2006 г. те продължават под ръководството на австрийския археолог Ernst Pernicka (как по дяволите се произнася това?! ),



а през 2013 г. се подготвят разкопки на the University of Wisconsin-Madison, с ръководител William Aylward. Няколко дена преди екипът да замине за Турция, турците им анулират разрешителното. Нямам идея защо.

През 2014 г. са обявени разкопки от Çanakkale Onsekiz Mart University, които щяха да са първите турски разкопки в Троя. Какво става оттогава насам, не съм в течение.

И така-а-а.


Prof. Dr. Rüstem Aslan
Chief Archaeologist Troy

Разкопките продължават, водени от турски екип под ръководството на Рюстем Аслан. 2017 е обявена за "година на Троя". Последните години са копали основно около южната порта на Троя VI, където са намерили останки от път от бронзовата епоха, както и от жилища, показващи наличието на квартал отвъд стените на цитаделата.


Южната порта е до късния античен театър.



Изглед от последните разкопки


И бонус - изглед от разкопките на Шлиман

След като прелетях над митологията и набързо разказах за археолозите, които са копали мястото



е време да напиша къде е това място.

Става дума за един хълм в днешна Турция. В северозападната част на Мала Азия, която днес наричат Анадолу, но аз предпочитам античната форма на това име - Анатолия. Недалеч от южния изход на пролива между Егейско и Мраморно море, който древните наричали Хелеспонт, ние - Дарданели, а всъщност вече е Çanakkale Boğazı (не съм сигурен в произношението на втората дума).





В момента там е национален археологически парк



А конкретното място е хълма Хисарлък, което на турски означава крепост, който се издига в западните покрайнини на турското село Тевфикие, между него и село Калафат и на около 30 км южно от град Чанак кале.

Тук е с античните имена.

Както се вижда, западно от хълма тече река, която днес се нарича Кара Мендерес, а някога се е наричала Скамандър. Впрочем според Омир Скаманадър са я наричали хората, а боговете - Ксант.



Не е някаква огромна река. Не е била огромна и в древността, въпреки, че като се има предвид че районът някога е бил по-горист, вероятно е била по-пълноводна. Все пак бойците са я прецапвали по няколко пъти по-време на боевете. Е, вероятно е правела и по някое наводнение отвреме навреме, но като изключение.

Реката се влива в Дарданелите, като в най-долното си течение минава през плодородна равнина.


Портрет на Скамандър от 1890 г.

На юг е планината Ида, сега наричаща се Kaz Dağı, с най-висок връх със забавното име Гаргара 1774 м.



Висока, гориста и водниста планина. Там Парис пасъл говедата, там бил конкурсът на плеймейтките, т. е. богините, оттам Зевс зяпал битките.

Руините на хълма Хисарлък, 19 век.

В предишните постинги показах днешната география на областта, наричана в Античността Троада.



Но древната география е доста различна. Хисарлък се е намирал почти на брега на плитък, но обширен залив, днес изцяло засипан от наносите на Скамандър (за удобство ще ползвам древното име) и на по-малката рекичка Симоис, която се е вливала в Скамандър в подножието на хълма.
Острият нос, на който е бил разположен древният античен град Сигейон го загражда от запад. Това всъщност е един стръмен рид. Полуостровът е бил със същото име - Сигейон или Сигей.



В неолита заливът е изглеждал така. 4-5 хил. год преди н. е. Но тогава още хълмът не е бил заселен.

Преди да продължа с най-старите селища на хълма, само да пусна една карта, която сега намерих. Ценното и е, че показва Бунарбаши - мястото, където повечето изследователи са смятали, че е била Троя, преди Шлиман да разкопае Хисарлък.



И бонус:



Хисарлък, преди Шлиман да започне да рови там



и една малко по-стара рисунка, от 1794 г.

В района са откривани разни каменни брадви и други неолитни находки, а около 4800 г. пр. н. е. на Кум тепе - малко северно от Хисарлък, възниква земеделско неолитно селище.
Вазата на прикачения файл от там


както казах вече, през неолита районът е изглеждал така, с два залива. Единият е огромен по това време, а сега е напълно затлачен от наносите на реките, а другият - Бешик е малък но важен, после ще разкажа защо.



И така. Около 3000 г. пр. н. е. този залив е започнал вече да се затлачва, но все още си е доста навътре в сушата.





А сега е напълно затлачен.

На тази снимка добре се вижда - отляво е рида Сигейон, а нивите вдясно са бившият залив, затлачен от реките.

И около 3000 година пр. н. е., уж хора от същата култура като тези от Кумтепе, поне според Блиджен, на хълма Хисарлък създали селище, което археолозите обозначават като Троя I.

Да се върнем към Троя I.



Тук се вижда колко по-нисък е бил хълмът тогава. Всъщност всичко нагоре са останки от по-нататъшните Трои Синьото е Троя I.







план на Троя, отбелязана е Троя I



Селището е било малко, но укрепено. Оградено е с каменна стена, широка 2.5 до 3 метра, която е наклонена в долната си част подобно на всички останали троянски укрепителни стени.




До вратите е имало бастиони, а може би даже кули. Вътре е било застроено доста плътно и доста безразборно с дълги сгради, праобраз на по-късните мегарони.

Били са в ранната бронзова ера, но с много малко метални изделия. При това и бронзът им не бил много добър - без калай. Били са земеделци и скотовъди, яли са свинско и говеждо.

А тази поляна, дето пасат овцете, е била дъното на залива. По времето на Троя там е било още море.

Основи на дълги къщи в Троя едно, предшественици на по-късните мегарони.

Керамиката все още не е била правена на грънчарско колело

Но е имало изкуство. Има една стела с човешко лице.