От 1 до 4 клас - много свястна лелка за класна. Без ирония - строга, но справедлива. Боят го аутсорсваше на родителите. "Баща ти да дойде утре в училище". Но това само при ултра тежки провинения.
В прогимназията имахме един малоумник по физическо, който ни подлагаше на непрестанен вербален тормоз и ни замерваше с някакви произволни предмети, които му бяха под ръка. Почти никога не уцелваше. Имахме и дърт алкохолик по химия, който чат-пат раздаваше шамари на най-големите диванета. И разбира се, като нагазихме в разсада на опитното поле, дядката там ни кълнеше и заплашваше, че ще ни пребие, но само със заканите си остана
В гимназията боят бе немислим. Все пак, елитна провинциална гимназия. Заплахата, че ще те изключат от клуба по информатика, ерго - няма да може да цъкаш на каратеката, бе най-тежкото. Сега, на няма и 500 метра от гимназията ни беше строителния техникум, който обираше най-тежките случаи в околността и където боя бе част от ежедневието. Та, дето викат англетата - "Your mileage may vary".
Иначе, миналата година бях на една родителска среща, където класната се оплакваше, че не може да дисциплинира класа си (по-скоро - не иска да го прави, но това е отделна и дълга тема). Насред словесната ѝ салата каза, че ако можела да бие учениците си, щяла да го прави. На което един баща ѝ каза - ми, бийте ги. Последваха одобрителни кимания и аха-кания. Та, така.
