Форумът на Thorn

Ето я пробата Ancient Bulgaria Smyadovo, 4450 BC, I2428 и през МТА
Хаплогрупи:

mtDNA: K1a+195
Y-DNA: G2a2a1a2 (L91/PF3246/S285) ISOGG 2020

Подобни проби по у-хаплогрупа:

Chalcolithic Romania Bodrogkeresztur Urziceni: G2a2a1a2
Neolithic Northwest Anatolia Marmara Barcin: G2a2a1a2
Chalcolithic Romania Bodrogkeresztur Urziceni: G2a2a1a2
Ancient Bulgaria Veliko Tarnovo: G2a2a1a2
Bronze Age Czech Moravska Nova Ves: G2a2a1a2
Late Neolithic Oberbipp Switzerland: G2a2a1a2

Това е класическата у-хаплогрупа на ранните фермери.

Митохондриалната K1a изглежда също е фермерска - https://www.eupedia.com/europe/Haplogroup_K_mtDNA.shtml

The K1a, K1b and K2a subclades were found among Early Neolithic farmers (ENF) from the Near East, and subsequently among Early European farmers (EEF).

---

Най-близки 5 проби в МТА:

Neolithic Germany (3200 BC) (2.538)
Neolithic Germany Esperstedt (3086 BC) (2.92)
Imperial Roman San Imbenia Sardinia (320 AD) (3.514)
Neolithic Wettolsheim Alsace France (3525 BC) (4.521)
Neolithic Rosheim France (4600 BC) (4.577)
Най-близки древни популации:

Thracian + Balari (4.009)
Etruscan + Balari (6.586)
Etruscan + Sicani (7.694)
Sicani + Balari (7.726)
Phoenician + Balari (9.236)
Sicani (10.45)
Etruscan (13.23)
Phoenician (13.45)
Balari (18.68)
Thracian (18.84)

Баларите са сардинци.
The Balares were one of the three major groups among which the Nuragic Sardinians considered themselves divided (along with the Corsi and the Ilienses).

Сиканите са сицилианци.
The Sicani or Sicanians were one of three ancient peoples of Sicily present at the time of Phoenician and Greek colonization. The Sicani are the oldest inhabitants of Sicily with a recorded name.

От плота се вижда, че това, което МТА дават за сикани, в случая са неолитни проби от Франция.

Етруските на плота са от Сардиния.

Вижда се и връзката с леванта през финикийците.

---

Най-близки съвременни популации:

1. Sardinian (8.692)
2. Spanish_Andalucia (25.33)
3. Spanish_Cantabria (26.74)
4. Spanish_Aragon (26.83)
5. Spanish_Castilla_La_Mancha (27.01)
6. Spanish_Valencia (27.16)
7. North_Italian (27.32)
8. Spanish_Extremadura (27.52)
Като цяло, пробата Ancient Bulgaria Smyadovo, 4450 BC, I2428 изглежда фермерска. Близостта до сардинците и хаплогрупите са ясен индикатор.

Относителна близост до Испания също има. Мисля, че Иберийският полуостров беше мястото, където мъжките линии изчезваха след идването на ямненци, а женските неолитни линии оставаха. Т.е. връзката на I2428 с Испания може да е по женска линия.

Връзка с източните ловци събирачи може също да има, но поради ниското покритие на пробата в МТА тя не може да се зареди като отделен кит и да се видят общите снипове с други проби. Гледам я през една от пробите от Юнаците като свързан образец и затова например мога да видя само най-близките ѝ 5 проби, а не всички.

Добре де, има ли въобще някакъв степен компонент при тази проба? Или просто не личи само от хаплогрупите? Съвсем се обърках

sarkel написа: ↑19 Мар 2025, 10:13 Добре де, има ли въобще някакъв степен компонент при тази проба? Или просто не личи само от хаплогрупите? Съвсем се обърках

Ами да обобщя.

Тантин посочи, че пробата е с 92% липсващи снипове.

Кухулин цитира Лазаридис, който ѝ дава 9% източни ловци събирачи, но отбеляза, че моделът може да не е много надежден.

Тантин постави пробата на плот, където излиза някъде по средата между ранните европейски фермери и западните ловци събирачи. Също така близо до испански проби. От това той изведе, че Смядово има връзка с източните ловци събирачи, понеже в Испания има ямнески нашествия.

От МТА се вижда, че Смядово има фермерски хаплогрупи, близка е до стари фермерски проби и до съвременните сардинци, които са най-близката съвременна популация на неолитните фермери. До Испания дистанцията е по-голяма. Аз предположих, че испанската връзка е по женска линия – не с ямненските нашественици, а с преживелите наследници на неолитните фермери.

Аз не виждам връзка с източните ловци събирачи, но коментираме проба с ниско покритие, така че няма как да има някаква категоричност. Също така Лазаридис и Тантин допускат да има такава връзка, а те разбират повече от мен в тази материя. Това е дотук.

Ясно, благодаря!

Александър написа: ↑19 Мар 2025, 10:42
Тантин постави пробата на плот, където излиза някъде по средата между ранните европейски фермери и западните ловци събирачи. Също така близо до испански проби. От това той изведе, че Смядово има връзка с източните ловци събирачи, понеже в Испания има ямнески нашествия.

На моя 3-Д плот графиката е под наклон и се създава грешно впечатление че това е някъде по средата.
В действителност това не е средата, а някъде около 1/4. Грубо казано между 15 - 30 % .
За да се отмести от дъното, където са Анатолия и Ливанците нагоре - значи са акумулирали приличен процент варианти от източните или западните ловци.

По принцип тези проби с липсващи снипове отскачат по плотовете, отклонението може да е в + може да е в -.. Колкото повече са липсващите варианти, толкова по големи са тези отскоци.

Ще ги покажа и на 2-Д плот, където го няма това изкривяване на разтоянията:

Само да отбележа, че ако наистина във варненци има нещо близкоизточно, то това може да се върже с корабоплаването, защото в Персийския залив са най-ранните индикации за сериозно морско плаване. И то около 5000 г. пр.н.е.

https://www.academia.edu/173149/Boat_re ... llennia_BC

sarkel написа: ↑19 Мар 2025, 07:09Ако въпросът ти е, дали генезисът на РБЕ в двата региона е плод на общи процеси, не мога да ти дам задоволителен отговор, тъй като поначало не ми е ясно, как и от какво точно се формират БЕ в Тракия в 3300 BC.

Генералният въпрос е дали ранният балкански бронз мигрира в Анатолия и образува анатолийската езикова група - хети, лувийци и т. н. Генетически около Троя има следи от Ямна, датирани ранен и среден бронз, обаче са много слаби. Ако се е състоял, процесът е бил предимно културен.

Относно появата на балканския бронз, в генетичен план няма особени загадки. Идват ямненци и се мешат с местните. Ако трябва да изясним нещо по-конкретно, пиши и ще пробваме.

We now look at finer detail at samples from the Bronze Age (Fig. S 54). A new Yamnaya
individual from Mogila (3000-2500 BCE) has an ancestry profile with the highest CHG/EHG
ancestry typical of the steppe and similar to a Yamnaya individual from Nova Zagora (3012-
2900 calBCE) and an individual from Merichleri (1750-1625 calBCE).(3) Two individuals from
Boyanovo (2500-2000 BCE) also belong to the same “high-steppe” cluster, whose ancestral
proportions are reminiscent of the high-steppe individuals from Romania and Moldova and the
outlier in Çinamak from Albania.
The existence of these high-steppe individuals thus traces a path Moldova->Romania-
>Bulgaria of southward steppe intrusion into southeastern Europe; moreover the fact that
individuals with high EHG ancestry are found in Bulgaria at the southern end of this expansion
suggests that this is not gradual diffusion (in which case it would be diluted over time by
admixture with intermediate populations) but was—at least in part—due to migration of
individuals of steppe ancestry southward. The presence of these individuals well beyond the
geographical limits of the Steppe (as exemplified by the Çinamak EBA sample from Albania),
suggests that the high-steppe individuals avoided significant admixture with the local population
which would have been expected if the diffusion of steppe ancestry was protracted and gradual.
But the Early Bronze Age in Bulgaria also has examples of a different combination of
ancestry in which the majority is Anatolian Neolithic (thus continues with the
Neolithic/Chalcolithic) and there is substantial Balkan hunter-gatherer but no significant EHG
ancestry. Dzhulyunitsa, Beli Brayag, and Smyadovo are dominated by this second type of
mixtures of ancestries.
The high-steppe and high-Neolithic/hunter-gatherer groups we have just described did
combine in the territory of Bulgaria, as evidenced by the presence there also of populations of
intermediate genetic makeup, notably an Early Bronze Age individual from Merichleri, one from
Nova Zagora, several individuals from Tell Ezero, and one each from Veliko Tarnovo and
Kapitan Andreevo. All of the above have ~13-15% EHG ancestry or about ~1/3 ancestry from
populations like that of the Mogila Yamnaya sample and all of them have some Balkan huntergatherer ancestry with intermediate Anatolian Neolithic ancestry between the two contrasting
groups.
Thus, we see in the territory of Bulgaria the fusion of two populations: one derived from the
steppe and consisting of individuals of very high EHG ancestry, one derived from the local
Chalcolithic population with high Anatolian and substantial hunter-gatherer ancestry, and a set of
intermediate populations in which the EHG component of the steppe group is reduced and so is
the Anatolian component of the Chalcolithic substrate.
Further evidence for the non-gradual nature of the steppe admixture is furnished by analysis
of admixture dating of Southeastern European population using DATES(34) (Fig. S8) which
leads to an estimate by regression of the admixture time at ~4,850 years ago with a crisp
regression line which predicts the generation length of 28 years previously established(54). This
adds to our confidence that however the steppe ancestry came into Southeastern Europe, broadly
speaking it is consistent with an early arrival coinciding with the westward spread of the
Yamnaya culture.

Александър написа: ↑19 Мар 2025, 10:42Това е дотук.

Мерси за информацията. Не е много ясна тази проба, но ще пусна няколко допълнителни теста да видим дали няма нещо да се изясни.

Това показва, че смядовската халколитна проба I2428 има повече сходство с източните ловци и от българския неолит, и от българския халколит като цяло. Достоверността на резултата е под минималните изисквания за научно изследване.



Това показва, че пробата има около 9% източни ЛС. Моделът е върху 14к снипа, което е, така да се каже, гола вода...

Кухулин 2.0 написа: ↑20 Мар 2025, 04:08

sarkel написа: ↑19 Мар 2025, 07:09Ако въпросът ти е, дали генезисът на РБЕ в двата региона е плод на общи процеси, не мога да ти дам задоволителен отговор, тъй като поначало не ми е ясно, как и от какво точно се формират БЕ в Тракия в 3300 BC.

Генералният въпрос е дали ранният балкански бронз мигрира в Анатолия и образува анатолийската езикова група - хети, лувийци и т. н. Генетически около Троя има следи от Ямна, датирани ранен и среден бронз, обаче са много слаби. Ако се е състоял, процесът е бил предимно културен.

Относно появата на балканския бронз, в генетичен план няма особени загадки. Идват ямненци и се мешат с местните. Ако трябва да изясним нещо по-конкретно, пиши и ще пробваме.

Аз разглеждам нещата от археологическа гледна точка. Че има смесване, явно е факт. Друг е въпросът, дали Ямна има пръст в появата на РБЕ в Тракия и на Балканите. От археологическа гледна точка е известно, че двете явления започват горе-долу по едно и също време, но не е ясно, дали има причинна връзка помежду им. Може просто да съвпадат и да са се появили на археологическата сцена самостоятелно, след което да за започнали контакти, които да са дали отражения в генетически план. В този ред на мисли от значение биха били евентуални проби от самото начало на РБЕ 1, обаче не знам, дали има такива.

По въпроса за Анатолия не съм навътре в нещата, но все си мисля, че, ако има приток на степно население по балканския път, то в СИ Анатолия може да се очаква наличие на ямни погребения, каквито (с уговорката, че не съм запознат) не са ми известни.

1951 написа: ↑19 Мар 2025, 23:25 Само да отбележа, че ако наистина във варненци има нещо близкоизточно, то това може да се върже с корабоплаването, защото в Персийския залив са най-ранните индикации за сериозно морско плаване. И то около 5000 г. пр.н.е.

https://www.academia.edu/173149/Boat_re ... llennia_BC

Благодаря много за интересната статия, моделът на лодката е страхотен!
Обаче по-скоро съм скептик по въпроса за далечните корабоплавания и контакти в тази епоха, струва ми се прекалено трудно от техническа гледна точка, а и вероятно би оставило археологически следи - импорти.

sarkel написа: ↑21 Мар 2025, 22:28

1951 написа: ↑19 Мар 2025, 23:25 Само да отбележа, че ако наистина във варненци има нещо близкоизточно, то това може да се върже с корабоплаването, защото в Персийския залив са най-ранните индикации за сериозно морско плаване. И то около 5000 г. пр.н.е.

https://www.academia.edu/173149/Boat_re ... llennia_BC

Благодаря много за интересната статия, моделът на лодката е страхотен!
Обаче по-скоро съм скептик по въпроса за далечните корабоплавания и контакти в тази епоха, струва ми се прекалено трудно от техническа гледна точка, а и вероятно би оставило археологически следи - импорти.

Моето бе по-скоро провокация
Омесих малко намеците на Thorn за корабоплаването и арабските гени.

Обективно, плаване от днешен Кувейт до Варна, дори и да е имало халколитна версия на Суецкия канал, е немислимо. Хората са си плавали тогава в Персийския залив, най-вече защото дистанциите са малки, а морето спокойно. Черно море е известно със своята кофти хидрометеорология. Кой знае какво плаване по онова време... Освен да се спускаш от Варна към Босфора, защото теченията са на твоя страна. Обаче, връщането ще е криво.

Колкото до 5-те процента риба в менюто. Реално, никак не е малко. Ако приемем, че се яде три пъти дневно, това е едно хранене седмично с риба. Гарантирам, че повечето днешни българи ядат по-малко риба. Отделно, че е малко вероятно да са я ловили в морето. Варненското и Девинското езеро са гъмжали от риба, преди да пробият каналите.

1951 написа: ↑22 Мар 2025, 23:51

sarkel написа: ↑21 Мар 2025, 22:28

1951 написа: ↑19 Мар 2025, 23:25 Само да отбележа, че ако наистина във варненци има нещо близкоизточно, то това може да се върже с корабоплаването, защото в Персийския залив са най-ранните индикации за сериозно морско плаване. И то около 5000 г. пр.н.е.

https://www.academia.edu/173149/Boat_re ... llennia_BC

Благодаря много за интересната статия, моделът на лодката е страхотен!
Обаче по-скоро съм скептик по въпроса за далечните корабоплавания и контакти в тази епоха, струва ми се прекалено трудно от техническа гледна точка, а и вероятно би оставило археологически следи - импорти.

Моето бе по-скоро провокация
Омесих малко намеците на Thorn за корабоплаването и арабските гени.

Обективно, плаване от днешен Кувейт до Варна, дори и да е имало халколитна версия на Суецкия канал, е немислимо. Хората са си плавали тогава в Персийския залив, най-вече защото дистанциите са малки, а морето спокойно. Черно море е известно със своята кофти хидрометеорология. Кой знае какво плаване по онова време... Освен да се спускаш от Варна към Босфора, защото теченията са на твоя страна. Обаче, връщането ще е криво.

Колкото до 5-те процента риба в менюто. Реално, никак не е малко. Ако приемем, че се яде три пъти дневно, това е едно хранене седмично с риба. Гарантирам, че повечето днешни българи ядат по-малко риба. Отделно, че е малко вероятно да са я ловили в морето. Варненското и Девинското езеро са гъмжали от риба, преди да пробият каналите.

Имало е много силно развит търговски канал между Червено и Средиземно море.
Връзката обаче е минавала през плавателната река Нил. В някакъв участък там са прехвърляли стоката на камилите и са я доставяли до реката. По реката до Средиземно. В най-тесния участък там са направени много от пирамидите. А при строежа на пирамидите са ползвали също някакви водни канали за да пренасят големите камъни за строителството. Но това в по-късно време когато почват египетските царства. А през Неолита- Халколита не може да се каже, но най-вероятно от тогава за започнали .

sarkel написа: ↑21 Мар 2025, 22:24В този ред на мисли от значение биха били евентуални проби от самото начало на РБЕ 1, обаче не знам, дали има такива.

Има разни проби:



По-късно ще гледам да пусна някакъв общ плот кой къде е спрямо Ямна.

sarkel написа: ↑21 Мар 2025, 22:24По въпроса за Анатолия не съм навътре в нещата, но все си мисля, че, ако има приток на степно население по балканския път, то в СИ Анатолия може да се очаква наличие на ямни погребения, каквито (с уговорката, че не съм запознат) не са ми известни.

Хипотезата е, че културата Езеро мигрира в Анатолия, а не балканската Ямна.

Кухулин 2.0 написа: ↑23 Мар 2025, 09:51

sarkel написа: ↑21 Мар 2025, 22:24 В този ред на мисли от значение биха били евентуални проби от самото начало на РБЕ 1, обаче не знам, дали има такива.

Има разни проби:


Хипотезата е, че културата Езеро мигрира в Анатолия, а не балканската Ямна.

Ок, в такъв случай изходната ни точка трябва да бъде РБЕ II (т.н. етап "Михалич"). Сега си припомних статията на Лещаков и според него именно през тази фаза се наблюдава най-голяма прилика между кермаиката от Тракия и Троада. Също така Троя започва едва в тази фаза, по-ранният етап (РБЕ I) в района е представен в Кумтепе.


По въпроса за списъка с пробите има и ранни и ще е полезно да ги видим на плота. Списъкът е от публикация предполагам? Добре е да се погледне и археологическият контекст (съответният хоризонт), защото абсолютните дати понякога са подвеждащи.

Също така бих си пожелел да видя резултати от ето тези индивиди от Юнаците, обаче май ги няма.
https://dox.abv.bg/download?id=1493e3e038# - Линк за сваляне

1951 написа: ↑22 Мар 2025, 23:51

sarkel написа: ↑21 Мар 2025, 22:28

1951 написа: ↑19 Мар 2025, 23:25 Само да отбележа, че ако наистина във варненци има нещо близкоизточно, то това може да се върже с корабоплаването, защото в Персийския залив са най-ранните индикации за сериозно морско плаване. И то около 5000 г. пр.н.е.

https://www.academia.edu/173149/Boat_re ... llennia_BC

Благодаря много за интересната статия, моделът на лодката е страхотен!
Обаче по-скоро съм скептик по въпроса за далечните корабоплавания и контакти в тази епоха, струва ми се прекалено трудно от техническа гледна точка, а и вероятно би оставило археологически следи - импорти.

Моето бе по-скоро провокация
Омесих малко намеците на Thorn за корабоплаването и арабските гени.

Обективно, плаване от днешен Кувейт до Варна, дори и да е имало халколитна версия на Суецкия канал, е немислимо. Хората са си плавали тогава в Персийския залив, най-вече защото дистанциите са малки, а морето спокойно. Черно море е известно със своята кофти хидрометеорология. Кой знае какво плаване по онова време... Освен да се спускаш от Варна към Босфора, защото теченията са на твоя страна. Обаче, връщането ще е криво.

Колкото до 5-те процента риба в менюто. Реално, никак не е малко. Ако приемем, че се яде три пъти дневно, това е едно хранене седмично с риба. Гарантирам, че повечето днешни българи ядат по-малко риба. Отделно, че е малко вероятно да са я ловили в морето. Варненското и Девинското езеро са гъмжали от риба, преди да пробият каналите.

Напълно съм съгласен, че Черно море не е за начинаещи.
Обаче все пак има известни данни за морски плавания вероятно с цел риболов. От Езерово например има една примитивна котва (за лодка), както и челюст на делфин. От Созопол има отново кости от делфини, но също и риба тон (голям паламуд). Сега, на теория е възможно е да са влизали случайно в лагуните на селищата и да са ги ловяли от платформите, но по-скоро ми се струва, че са обитателите са излизали в морето. Също трябва да имаме предвид, че останките от риба са много дребни и при по-старите разкопки не са събирани и определяни.

Като имате предвид далечни връзки, имайте предвид епохата. Това е петото хилядолетие, даже не е третото. И като говорите за египетските кервани между Червено море и Нил, камо ли за "канала на фараоните", то те са в далечното бъдеще. В Египет по това време живеят примитивни неолитни земеделци, които с нищо особено не се отличават, даже не е ясно дали познават металите. В находките на Бадарийската култура има някакви медни мъниста и игли, но тя и като цяло е по-късна от Варна.

Доколкото въобще е имало търговия на далечни разстояния, а такава е имало, поне що се отнася медни изделия, ценни мидени черупки, лазурит и обсидиан, то тя по-скоро се осъществяла с дълга верига от посредници, а не с някой, който се е вдигнал на хиляда километра с чувал мидени черупки и торба медни брадвички.

И ако ще търсим някакви морски асоциации, то трябва Варна да се сравни примерно с културата Cardial ware, която изглежда се е разпространявала по-море. Има ли установени такива връзки?

Имало е много силно развит търговски канал между Червено и Средиземно море.
Връзката обаче е минавала през плавателната река Нил. В някакъв участък там са прехвърляли стоката на камилите и са я доставяли до реката. По реката до Средиземно. В най-тесния участък там са направени много от пирамидите. А при строежа на пирамидите са ползвали също някакви водни канали за да пренасят големите камъни за строителството. Но това в по-късно време когато почват египетските царства. А през Неолита- Халколита не може да се каже, но най-вероятно от тогава за започнали .

Със сигурност не. По времето на варненския халколит там са живеели предшествениците на достатъчно примитивната бадарийска култура, които тъкмо са започнали да усвояват долината на Нил. До пирамидите остават към 2 хиляди години, а камилите тама се появават по римско време.

sarkel написа: ↑24 Мар 2025, 11:43 Ок, в такъв случай изходната ни точка трябва да бъде РБЕ II (т.н. етап "Михалич"). Сега си припомних статията на Лещаков и според него именно през тази фаза се наблюдава най-голяма прилика между кермаиката от Тракия и Троада. Също така Троя започва едва в тази фаза, по-ранният етап (РБЕ I) в района е представен в Кумтепе.

Малори дава няколко възможни периода, не знам как се съотнасят към нашите фази:

The most recent candidate for an IndoEuropean intrusion into Anatolia is associated with the destruction level (one meter thick) that marks the end of Troy II c 2200 BC. The candidate here, however, remains invisible in that there is no evidence for a new people at Troy in the subsequent period.

Some would attribute a major “destruction horizon” of Early Bronze Age II (c 2700-2600 BC) to the arrival of the Anatolians. The evidence is found on most major sites of western Anatolia and it has been suggested that the destruction of early Bronze Age towns as well as the abandonment of sizeable portions of western Anatolia were due to the infiltration of nomads from the northwest. Much later links seen in new ceramic types found in central Anatolia with those known from Troy (V) as well as the diffusion of the megaron, the distinctive ‘large-house’, have also been cited as evidence for a west to east spread of putative proto-Anatolians. It must be emphasized that as there are no decisive cultural markers that might link such models of population movement specifically with the IE Anatolians (although the horse does first appear in Troy V), it is very difficult to advance such hypotheses with a great deal of confidence. But it might also be said that a series of population movements from northwest Anatolia, presumably initiated in the east Balkans, does conform to one of the widely held solutions to the IE problem that sees PIE origins north of the Black and Caspian seas with subsequent movement southwestward through the Balkans and on into northwest Anatolia.

A fourth or third millennium intrusion from the northeast has also been proposed which relies on the general similarity between tumulus burials in the Ukraine-south Russia, then the Caucasus and finally eastern Anatolia and eventually, at Alaca Huytik, north-central Anatolia. An advantage of an intrusion from the northeast would be that it would place between the Anatolians and any other IE stocks (or PIE if one prefers the Indo-Hittite hypothesis) a block of non-IE groups of the Caucasus as well as the Hurrians of eastern Anatolia and north Syria (who some suggest may have had Caucasian origins). This model would provide the Anatolians with a conveniently early and solid separation from its linguistic relations and perhaps account for its differences from the rest of the IE continuum. The archaeological evidence here rests largely on the introduction of exotic high-status burials involving large chambers, walled with stone and roofed with logs, then covered with earth and the remains of the heads and hooves of cattle. Such burials, found for example at Alaca Hiiyuk and Eloroztepe, find parallels north of the Black Sea. Some have interpreted these tombs as the burials of Hittite princes who were establishing themselves in the lands of the Hatti.

An earlier intrusion from the Balkans has also been proposed for the period c 3500-3000 BC. This model would attribute the foundation of the major Bronze Age culture of northwestern Anatolia, that represented in the foundation of Troy and related sites, to the movement of Anatolians from the east Balkans. That there were connections between the Balkans and Anatolia at this time is not in doubt. Ceramics and other items of material culture show a broad similarity between Troy in Anatolia, the Ezero culture of Bulgaria, and more distantly, the Baden culture of the northern Balkans and adjacent territories. The emergence of stone-built citadels is also to be found from Anatolia (Troy) north across the western portion of the Black Sea (Ezero) and then on around to the steppe and forest-steppe regions of the North Pontic (Mikhaylovka in the Ukraine). A metal-working province also developed that extended from Anatolia to northwest of the Black Sea. The cultural priority of the spread of such features is still a topic of debate although the creation of some form of interaction sphere around the shores of the Black Sea might well have provided a medium for language dispersals.

https://archive.org/details/Encyclopedi ... 1/mode/2up