Форумът на Thorn

сега Троя III.


Мегарон

Троя IV се датира от около 2300 до около 1950 г. пр. н. е. Не е същото население като предишните пластове. Има и някакви нови типове керамики.

Интересното е, че много голям дял от храната е била дивеч, по-точно еленско месо.

Като цяло е упадък, нищо общо с блестящите находки от Троя II. Даже се смяташе, че е била неукрепена, но в момента това е отхвърлено. Стена поне на цитаделата е имало.

Керамика от Троя IV

* нещо което съм пропуснал за Троя II - там вече има и керамика, правена на грънчарско колело.

Чета някакви книжки, в които се твърди, че не само е имало упадък, но и частично на някои места в Мала Азия има преминаване от земеделие към скотовъдство. А в Троя и лов.

Стени на Троя ІІІ-V

Нещо интересно. В някои книжки и сайтове мъгляво пише, че е възможно по това време да е имало и климатични промени.

Ами леко се разрових и се оказа, че е имало и още как.

Засухата от 2200 г. пр. н. е., свързвана с третото събитие на Бонд, която е продължила векове и е била глобална. Счита се, че тя е предизвикала падането на Старото царство в Египет поради аномално ниските разливи на Нил (а някои тълкувания на един от папирусите дори считат, че става дума, че реката е можела да се премине по брод, т. е. почти е пресъхнала), падането на Акадската империя, упадъкът на цивилизацията от долината на Инд, където вероятное пресъхнала великата река Сарасвати. Следи от засухата се намират по целия свят. Причерноморските степи също значително изсъхват, и за периода уж нямало нито едно известно погребение в тях и в северен Кавказ за периода от 2100 до 1900 г. пр. н. е.

Явно климатичните условия са правели земеделието изключително несигурно или даже невъзможно и са изиграли ролята на спусък за поредното преселение на разни племена. Вероятно тогава протогърците са дошли в сегашна Гърция. Естествено носили са смърт и разрушения. Примерно тогава е опожарен и разрушен прочутия "Дом с керемидите" в Лерна в Арголида.

В Троя очевидно обеднялото и намаляло население също е подложено на нашествия. Само дето не знаем чии. Протолувийци и прото хети. Или дори протогърци, защото има теория, че те са дошли от Мала Азия? Засега не знаем. Но знаем,че е било тежко време.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Засуха_2200_года_до_н._э.

https://en.wikipedia.org/wiki/4.2_kiloyear_event

Да уточня, че като казвам, че са се изхранвали в значителна степен с лов, това не означава първобитни хора, непознаващи земеделие и скотовъдство. Яли са и говеда, овце, кози, свини и зайци. Поне според намерените кости.

Освен това са се появили и зидани печки в жилищата, вместо примитивни огнища.

Изглежда, че пълно заместване на населението спрямо Троя ІІІ не е имало. Има приемственост в част от керамиката. Очевиден модел - нашествениците са покорили старото население, което е останало да живее под тяхна власт.

Около 1900 г. пр. н. е. в Анатолия отново има (вероятно) сериозни миграции. Множество селища в центъра и източната част на полуострова са разрушени и изгорени. Вероятно има връзка с хетите, които след това се появават на историческата сцена.

Троя вероятно също е превзета. Това е началото на следващата фаза - Троя V

Троя V също е относително бедно селище. Старите стени съществуват още. Открити са и няколко жилища извън цитаделата, западно от нея. Т. е. пак е съществувал долен град.

Всъщност всички тези оценки и за бедността на слоевете ІІІ-V, и даже и относителните им датировки са силно повлияни от това, че почти не са останали останки от тях. Шлиман е бил наистина много ентусиазиран в първоначалното копане!

Всъщност даже и твърдението за съществуване на отбранителните стени е донякъде косвено, поне според http://www.dartmouth.edu/~prehistory/ae ... id=624#l78
Корфман смята, че структурата на жилищата подсказва, че те са били оградени от стена, а и май все пак е намерил някакви доказателтства за съществуването и в траншеята на Шлиман.

Иначе в сравнение с четвъртия слой, жилищата са по-добре построени, малко по обширни, с доста вградени мебели от типа на лежанки и печки. И са държали по-чисто. Даже имало някакви минойски обекти, значи е имало някаква търговия чак с Крит. Изобщо нещата са се пооправяли. Костите на елен, свидетелство за ловен начин на живот намаляват, преобладаващи стават кости на говеда и свине.

Една от загадките е че няма погребения. Има някакви инцидентни находки, но гробищен некропол не е намерен нито в рамките на стените, нито извън тях. И не говоря само за Троя V, а въобще за града.

Находки от Троя V.

Между другото, в Троя V са леели вече истински бронз.

И нещо любопитно. През този период явно са въвели обичай да почистват редовно домовете си, а не да изхвърлят всичко на пода. Съвременните археолози са бесни за това.


Съдбата на Троя V е неясна. Точно това е написано в по-старите книги, боравещи с данни до към самия край на 20 век. Честно казано, не намерих по-нови данни. Може и да не съм търсил достатъчно. Но и поначало всички третират този пласт само като някакъв преходен период.

Някъде около 1700 г. пр. н. е. (силно приблизителна дата) тя е заменена от Троя VI. Тя е доста различна култура, няма приемственост, дори и направленията на улиците не са спазени.

Троя VI e великолепен, впечатляващ и огромен за епохата град. Най-великата Троя!

Градът се състои от цитадела, на самия хълм Хисарлък, значително по-голяма от тази на Троя ІІ


и от обширен долен град.

Хубаво е да погледнем и обстановката тогава. Градът се е намирал на хълм, недалеч от входа на протока, наричан Дарданели на името на дарданците, които се свързват с Троя.


https://i.pinimg.com/originals/e6/c3/ae ... 40a873.jpg

Скалистият нос, който влиза в морето е Сигей. Всъщност през класическата античност и елинизма там е съществувал градът Сигей. Като се погледне в действителност - градченцето Сигей.

Големият залив, в който се влива реката е всъщност плитка затлачена лагуна. Той в момента не съществува. Доколкото разбирам именно него Омир нарича Стомалимне.

Съществен е другият залив, в далечината оттатък хълмовете. Той се казва Бешик.

Заливът Бешик в сега изглежда така.




Но по онова време е бил по-дълбок.

В момента се счита, че там е най-вероятното място за ахейския лагер. Всъщност той е пристанището на Троя.








Но защо там, а не много по-близкия и по-удобен на пръв поглед залив в устието на Скамандър, непосредствено под хълма, на който е града?

Отговорът е сравнително прост. Заливът Бешик е отворен непосредствено към Егейско море, а устието на Скамандър - към Дарданелите. В Дарданелите има силно течение, насочено от Мраморно към Егейско море. За да се влезе в протока на един древен кораб му е трябвало или подходящ вятър или здраво гребане. Затова, когато е могло - не са се бутали срещу течението на протока, а са се разтоварвали в споменатия Бешик. И Шлиман когато са му докарвали нещо по време на разкопките, там са приставали. И английският флот при операциите в района е стоял дълго в този залив. Примерно по време на Кримската война и войната от 1878 г. Заливът е играл роля дори и при Галиполийската операция. А в мирно време там почти винаги е могло да се видят десетки кораби и корабчета, изчакващи подходящ вятър за да влязат в Дарданелите.

Единственото неясно нещо е дали лагерът е бил точно на плажа на този залив, което е преобладаващото мнение или малко по на север, на сигейския рид, но това не е чак от такова значение.

Троя VІ е била голям град. Вижте дори само цитаделата и колко по-голяма е от цитаделата на Троя II.




А долният град е направо огромен.