Thorn написа: ↑05 Юни 2022, 11:51
Почвай де. Може да пуснеш и дипломната работа. Освен ако не мислиш да я издаваш, ама едва ли щом до сега не си го направил.
Днес най-накрая имам малко свободно време.
Печенежкият проблем, може да се раздели на следните фази:
- до 1018 г. - печенегите като цяло не са проблем за българските земи
- 1026 - 1036 г. - период на масирани нашествия, при които повечето от крепостите в равнината част на дн. Североизточна България са унищожени. Но византийската власт се запазва, тъй като печенегите нахлуват, грабят и се оттеглят.
-1036-1048 г. - мирен пердиот. По това време печенеите имат проблеми с узите, а отделно се бият и по-между си. Загубилият претенден за властта - Кеген, заедно със своте хора минава Дунава и става византийски федерат.Той използва това си положение, да напада сънародниците си. Печенегите пращат пратеници при императора, с искане да се спазва мирния договор (явно около 1036 г. е бил бил сключен договор, за който нищо не знаем) и да възпират Кеген. Ромеите обаче не им обърнали внимание и пратили кораби по Дунав да възпират евентуално пченежко нападение.
- 1048 г. - обаче Дунавът замръзнал и корабите станали леко безполезни. Тогава огромната част от печнегите минали реката с цел не просто грабеж, а да се заселят тук. Явно проблемите с узите продължавали. Добре, че ванали някаква болест и изгубил боеспособността си, та станали лесна плячка на ромеите. Кеген, много настоявал пленниците да бъдат избити, но ромеите отказали и ги заселили в "праните полета на България", уточнението -Ниш, Сердика и Овче поле. Кеген, като типичен ренгат, се проявил като по-лош към сънаодниците си, и изколил полагащата му се част от пленниците.
- 1049 г. -ромеите решили да използват печенегите като войници среу селджките. Печенежкият корпус, като отишъл в Мала Азия, въстанал, върнал се в района на Ниш, Сердика и Овче поле, и като се съединил с останалит печенеги тук, прехвърлили Стара планина. Какво е станало точно тук не е ясно, но до 1053 г. те системно нападали земите на юг от Стара планина, а опитите на ромеите да преминат в контраофанзива северно от Балкана завършили с провал, по-точно с разгром, станал не другаде, а в района на Преслав. Така че отговорът на въпроса, какво е станало през 1049 г. след като въстаналите печенеги се оттглили в земите на север от Стара планина, предвид последвалите събития, е ясен - Паристрион вече не е бил под византийски контрол. През 1053 г. бил сключен мирен договор, по-точно ромеите се задлжили да плащат на печенегите, а те поели ангажимент да не нападат земите на юг от Балкана.
1059 г. унгарците нападнали Византия и печенегите се поблазнили и те минали на юг от Стара планина. Обаче ударли греда, тъй като по това време император е бил не поредния сулю, а Исак Комнин, който предприел контра поход и като стигнал Средец, на унгарците им умекали крака и поискали мир. След това императорът преминал Стара планина и повечето от печенежите вождове се предали без бой. Само Селте го давал по-сербез, но и той накрая трабвало да бяга. Така че 1059 г. византийската власт в Паристрион била възстановена.
Византийската власт в дн. СИ България се запазила до към 1074 г., след което империята отново губи контрол и през 1087 г. император Алексий Комнин преприел поход срещу печенегите, да им набие канчетата. Обаче не успял да предвземе Дръстър, а междувеменно дошли печенежки подрепления и императорът за малко да свърши като русия княз Светослав. Тази победа обаче се оказала пироа за печенегите, щото в този момент дошли и куманит, които били повикани от печенегите като съюзници. Тъй като печенегите отказали да дадат на кумание част от плячката, по предлог че не са участвали в боя, се сбили. Явно печенегите изяли здрави шамари, щото по натиска на куманите, голяма част от тях, заедно със семействата си мигрирали в Източна Тракия, където вилняли до 29.04.1091 г. Тогава били разгромени от ромите, по-голямата част от които всъщност били българи, включително и доброволци от околните планини и съюзните им кумани. С това се слжило край на печенежкия проблем и византийската власт вПаристрио отново възстановена.